Нека винаги е усмихната и силна и да приеме престоя в болницата като една заслужена почивка преди финалната права
Момичета май Мими започва да се влошава вече втора сутрин има от онези гадни подскачания... чува всичко от километри,стряска се и прави гадното нещо ..... ЗАЩО ОТНОВО
Христо не иска да повярва,не иска да ходим на лекар, а сами да си я лекуваме... от една страна е прав, защото ние вече сме половин лекари и знаем какво ще ни кажат -според килограмите й да увеличим дозата на лекарството и тва е ..... ние вече сами си го изчисляваме и даваме... само ще травмираме детето с висене пред кабинети и ние допълнително ще се изнервим...... но от друга страна аз все искам специалист да я погледне и да си каже мнението ... все надявам на нещо ново, на ново лекарство дето се е появило, на нов курс на лечение, на нова диагноза, на нови излседвания, за да изскочи зайчето и да ни каже от какво точно е болна Мими и да има лек за нея .... пак почвам да се побърквам, пак се чувствам в омагьосан кръг и съвсем безпомощна да помогна на малката.... писна ми да съм така.... кога ще свикна и кога вече ще реагирам адекватно на влошаванията й ???? вече си мисл че съм ттално сбъркан човек и не реагирам изобщо като нормалните хора...