Така,докъто бях по-млада двадесетте години говоря се влюбих буквално до уши!Проблемът за мен се коренеше в следното,че бях безхарактерна и имах голямо доверие в майка ми.Споделях и буквално всичко,следователно тя винаги критикуваше всичко,както моите така и неговите действия!Аз тогава бях много чувствителна и се засягах,плачех,карах се с него и т.н.След това все ми се повтаряше,че греша и трябва да се разделя с него бях много отчаяна и влюбена,не мислех трезво,реших да се преместя при него въпреки,че той ми обясни,че финансово никак не е добре и е по-добре да изчакаме!Когато заживях с него майка ми продължаваше с напътствията и проповедите,даваше ми съвет да не плащам сметките,за всичко той да се грижи и мисли,аз като първокласничка изпълнявах,проблемите ставаха все по-големи,въпреки че работех само,пазарувах,плащах фактури за ток,вода и излизахме да хапнем и аз плащах сметката!Той от своя страна не можеше да спи от мисли,ходеше на работа и се чудеше как да свърже двата края не стига това,майка ми все повтаряше,че не ми прави подаръци правех и кавги,обиждах го!Разбира се не приемайте,че е и той си е нямал специфики като характер,но сега като гледам назад във времето се чувствам зле,усещам как съм пропиляла младостта и любовта си,заради „съветите” на майка ми и съжалявам,но съзнавам,че сама съм си виновна!
Според вас вредно ли е една майка да се меси в личния живот на дъщеря си?