ДайТЕ ми маЛКо наДЕжДА и вЯРа за жиВОТа вЪв БълГАРия

Ще ти разкажа как смятат да процедират мои познати, които са също в Канада.
Според законите-не ги познавам-след като са взели вече виза имали право да живеят и там, и тук, и смятат да работят половин година там, после да си живеят тук, докато се устроят напълно в Бг. Те, обаче, си разполагат по дефолт със значителни авоари и за тях няма да е проблем. Освен това ще се устроят в София, а като екс-жител на провинциален град те уверявам, че  никак няма да ви е лесно, особено в началото. Щото спестени парици бързо се ядат, за жалост.
Ако желаеш-пиши ми ЛС, ще ти разкажа повече.
Нищо, че н е е мой опитът.

Дидка, поне две от темите ти започват с подобен призив - дайте МИ Надежда, успокойте Ме, че имам шанс...
Аз си мисля, че търсиш решението извън себе си и семейството си, а такова не може да има.
Или правиш опит да прехвърлиш отговорността някъде в пространството, ако нещата не тръгнат надобре...
Много от момичетата са направили опит да ти предложат готови формули.
Нещата в България се случват - бавно и трудно..., тепърва ще търпят промяна.

Аз бих предложила да помислиш за страхотните си деца и да се опиташ да поразсъждаваш от тяхна гледна точка.

Б..си, колко съм петъчно-назидателна!

Дидка, мога само да те успокоя, че и тук живот има Аз съм от тези, на които емигрантския живот не им понесе Добреси се чувствам тук, не се оплаквам. Всичко си има плюсове и минусу, всички хора са различни, имат резлични критеери и очаквания. Слагате на кантара нещата и преценявате. При мен везната наклони към връщане и не съжалявам за решението си. Все пак трябва да отбележа, че аз не бях в Щатите. От там имам сносни впечетления, но действието се е развивало за по малко.

И ние преди известно време си поставихме въпроса за връщането в БГ. И си записахме следните + и -.
+
+ аз съм много привързана към семейството ми и се побърквам от мисълта, че може да стане както с единия ми дядо. Той почина, а аз не бях там и не ми бяха казали колко сериозно е положението му. Сега баба ми не е добре и аз по никакъв начин не мога да помогна на майка ми психически.  Майка ми също остарява и аз искам да съм при нея, когато има нужда от мен.
+ най-добрата ми приятелка е в БГ , а тук не можах да се сприятеля с никой толкова. Пък и тъкмо се запознаеш с някой и той зачезне.
+ тук винаги ще си остана чужденка, личи ми по тена от 100км
+ купихме си апартамент в БГ, а тук ще трябва да го изплащаме 15-20 години сигурно
+ планираме бебок, но не искам след раждането да се превърна в домакиня. Искам да се върна към работата, а това без помощ от родителите ни трудно ще постигнем. Тук можеш да забравиш да дадеш детето на ясла, а за целодневна детска градина трябва да се запишеш с раждането!

-
- И двамата не сме с професии, които имат голяма перспектива за БГ. (но аз съм живяла в бг и спари и без пари). Имаме приятели, които с "правилните" професии печелят в БГ, колкото ние тука, но тия с "неправилните" трудно свързват 2-та края...
- случва ми се да се сблъсквам с неразборията и безхаберието в БГ. Не е много приятно. Преди си мислех, че е само в държавните учреждения, но се убедих, че и в някои частни фирми цари невероятна простотия.
- здравната система е ужасна в БГ. Чух един лекар да говори за пациентите си като "касичка за пари"... И това е мисленето да достатъчно много от тях.

и накрая теглихме чертата и решихме, че без семействата си не можем. Но преди да се върнем в БГ трябва да подсигурим недвижимата и движимата собственост
Хора са ми казвали, че сме луди да напуснем уредеността и сигурността тука. Хора са ми казвали и, че сме луди да не се приберем. Всичко зависи от специфичните нужди обаче и от това, от какво си готов да се откажеш...
пфу, че дълго стана!

Kато чевек от другата страна на барикадата, съвет няма да ти дам 
Но Dафодил е права, животът навън емоционално, не е по силите на всеки. Щом продължава да мъчи чувството на  неудовлетвореност, незадоволеност, липса и т.н. решението е просто.

Факт е, че Северна Америка навлиза в рецесия. И какво от това. борбата за оцеляване навсякъде е трудна. Важното е да има желание за борба. Емоциите са само пречка.
Аз заставам зад думите на Lana 

Дидка, трудна дилема наистина. Моето лично решение, ако трябваше да вземам такова, щеше да е да не се връщам. При условие, че вече сте устроени там и двете ти деца са родени там, виждам, че и приятели българи си имате, мъжът ти предполагам работи и т. н. При тези обстоятелства аз не бих рискувала да се върна тук. За мен животът в България е непосилна и безнадеждна борба. От друга страна обаче не знам и аз как щях да понеса липсата на близките си хора и местата, на които обичам да ходя. Не знам, трудно, но аз знам, че ще го решите 

Уф, сори, чак сега прочетох поста ти на предната страница!

До преди да си отида в БГ и аз разсъждавах като теб и исках да се прибирам за винаги.Там живея добре, работя в голяма фирма, взимам голяма заплата и всичко е о.к.Но като се прибрах за 6 седмици и се отказах за в близките години да се върна в България.Наистина всичко е много различно.Заплатата ми е голяма, но не са я увеличили в сравнение с цените на всичко останало.Спокойствието, човещината и чистотата ги няма.Тук хората по улиците са усмихнати, а в БГ не, но живота е причина за това.И наистина причината поради която искам да остана тук е най-вече за детето ми.Това което им дават в училище го няма в БГ.Всички в Англия ходят с желание на училищи и като слущам отзивите, аз също бих тръглана отново.Децата израстват спокойни и необременени от дребни неща.Не казвам, че тук всичко ми харесва, напротив Но на твое място не бих се върнала от раз окончателно.Отиди в БГ, постой и ще прецениш.
 Не мисля, че хората в Канада ви завиждат за това, че искате да се върнете.Ей това не харесвам на българите в чужбина, винаги си мислят, че сънародниците им им завиждат и мислят най-лошото!Ако се отървем от този манталитет, всичко би станало много по-добре!

Здравей
Аз пиша рядко тук, но сега само ще ти дам малко примери от моя семеен живот.
1. Все още имам само едно дете и все още помня февруари 1997г, когато моето бебе нямаше какво да яде (визирам т.нар. "революция", от която някои направиха пари и взеха властта от БСП, които точно сега са на власт!!).
2. Живяхме 2г в Дания, аз през цялото време страдах от носталгия, втората година беше малко по-добра, но пак беше депресиращо. Върнахме се в БГ и проблемите започнаха:
а) оказа се, че харчим за основни неща на месец повече, отколкото в Дания
б) съпругът ми не можа 2г  да си намери добре платена работа - става въпрос за програмист на много високо ниво като security  - работодателите изобщо не искаха да разговарят с него само поради факта, че е имал супер престижна работа в чужбина, в няколко банки кандидатства за IT шеф - ами предложиха му 600лв!!! в три големи банки
в) каквито и пари да имахме, те свършиха след 2г, добре че и двамата започнахме работа - вярвай ми, изкарвахме всеки по 1500 лв и пак не беше достатъчно, цените са като в Западна Европа, наемите скочиха много, цените на нови жилища са умопомрачителни
г) до работа пътувах 60мин по разбит път в ароматната компания на мургави господа
д) всеки те гледа в ръцете и си мисли, че имаш много пари - напр. една дама от НОИ много мило ми обясни, че щом съм била в чужбина, значи имам пари да си платя здравните вноски за времето извън БГ - да, ама за мен е въпрос на принцип, не на пари
е) не на последно място - винаги треперя при мисълта, че може детето ми се разболее сериозно и се виждам как прося пари от разни фирми, защото държавата не я е грижа - нали уж си плащаш здравни, нали всичко уж е безплатно за децата - да, ама не е

ами мога още много да пиша по темата
сега сме в Швеция и се надявам в БГ да не отида повече освен като турист

от познати съм чувала, че хората във Квебек наистина не са доволни и само чакат паспорта, за да отидат във Франция - уж можело -това също може да ви бъде вариант

ами толкова от мен, сори, че стана дълго, ама това ми е болна тема

на вас ви пожелавам много смелост в решението и успех

...има много истина във всеки един постинг
Благодаря на всички един персонално за това, което сте споделили с мен 

Така и ще направим - ще отидем и там на място ще решим какво да правим, макар, че никак не ми се иска да се връщаме назад.Както някой спомена - тук, Квебек затъва Много монополитни Американски фирми затвориха врати и се установиха в Английската част на КАнада...

Ако ви кажа колко народ идва тук и или заминава към Онтарио или се връщат във Бг....много са...
Но да не давам обяснения за Провинцията...

СЛожно е, но....при мен може би голям фактор за това, да искам да се върна е Ноаталгията - както вече писах.
Ако си бяхме поне някъде из Европа и да можех да си ходя по-честичко, със сигурност нямаше да имам подобен въпрос...А тук, всеки премисля - обмисля дали на следващата година ще се прибере в Родината за ваканция, започва да събира парички и така...

Ще отида, ще видя и ще реша!
Това е най-доброто решение...

Благодаря Ви още веднъж

Иначе с МирО сме завършили Колеж по Туризъм във Бургас

Стискам ви палци да намерите своето място скоро, там където наистина ще сте/си/ си у дома и ще сте в мир със себе си.
Предполагам, че ти е ужасно трудно да вземеш решение и че дълго си обмисляла за и против. Не е лесно.... аз никога не съм пожелавала, нито мечтала да живея извън Бг и нямам идея какво е, но скоро ще ми се наложи да напусна Варна и сърцето ми се къса. Правя огромен компромис само защото знам, че има път назад.
Успех от мен и лека адаптация! 

Има надежда винаги . "When there is a will - there is a way." - това ми е любима английска поговорка. Лично аз съм тук с надеждата че нещата ще тръгнат на добро и съм тук, защото вярвам, че мога да променя нещо. 

Успех и кураж! И дано намерите своя дом съвсем скоро !

Дидка, успех ти желая в това трудно решение, което ти предстой. Горе главата и смело напред, човек трябва да опита за да реши! 

Ето откъде идват тези нощни кошмари при Теб!

Дидка наистина идете си до Б-я и там ще прецените
Наистина нещо не е наред в Квебек За съжаление обаче аз също не мисля че в Б-я е по-добре като изключим раднините и приятелите
Нещо друго което според мен е добре да се помисли е смяната на провинцията 

w kebek e super пиши поне с ника си като си толкава услужлива и без това е ясно коя си. И стига се би в гърдите с тоз език Нещо друго освен него знаеш ли? Супер било в Квебек  Развесели ме

П.П. Ох ама аз забравих ти май имаше бан
Сега се зачетах и забелязах това крилато писание  " социаладжии и тарикати на дребно " Леле, колко си елементарна!
Хайде със здраве

Тук съм готова малко да поспоря,но нямам желание...Дори в годините,когато сутрин тичах до колежа,а оттам на работа,бях уморена от социални контакти и общуване,мнението ми не е било по-различно от сегашното.Какво значение има,че в службата ме ценят,след като два пъти ми се налага да я напускам заради неуредици с бавачки или липса на детска градина.Е,не е така в цяла Канада,но и това е част от пейзажа.И какво от това,че си равностоен с партньора си,себедоказваш се,опитваш се да построиш живота си наново,след като при поредното препятствие (здравословно или бюрократично),жената е тази,която обикновено се жертва...И това не е 100% така,но в повечето случаи е вярно.
Съгласна съм с теб за това,че език трябва да се учи и човек не бива да спира да работи върху себе си,защото тогава загива.Но от скромния си опит бих казала,че познавам и доста жени-и чужденки и местни,които са щастливи дори и само с реализацията си като домакини,така че пак всичко опира до човека...

Не мисля,че това би променило нещо...Ако компаниите от френската част се местят във федералната,то много от тукашните фирми се преместват в Китай (поне производството), Мексико или дори Унгария (това е за нашия район,не зная,как е в останалата част на Онтарио или други провинции).
Съжалявам,че пиша толкова дълго,но както навсякъде и тук бъдещето не е розово.И мисля,че някой процеси с негативен отенък първо се усещат в по-малките градове,но рано или късно ще достигнат и до по-големите.Но това е световен проблем...
И не на последно място...Не мисля,че някой се опитва да убеждава Дидка,че в БГ ще й бъде по-добре.Но по-добре ли е да се тормози вечно и да тъпче на едно място?Ако не друго,то поне подобно завръщане може да има отрезвяващ характер и дори само заради това не е лошо да опита...
Спирам,че темата ще се превърне в това,което не би трябвало да бъде...