Само едно-едничко ми е изискването към него:
Да се пази и да ми е жив и здрав.
Нищо друго неща...
Да се пази и да ми е жив и здрав.
Нищо друго неща...
- Публикувана: 3 авг. 2006, 14:42 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2006, 14:26 ч.
Какви са очакванията ви към мъжете ви?
Само едно-едничко ми е изискването към него:
Да се пази и да ми е жив и здрав.
Нищо друго неща...
Да се пази и да ми е жив и здрав.
Нищо друго неща...
Това
И да ми носи парички рабира се
Малко да напълнее,че ми омръзна все кльощав да го гледам 
Очакванията ми бяха оправдани.
Моите очаквания са:
всяка сутрин да изхвърля боклука
дрехите за пране да си оставя в коша за пране
като използва бързовара да го оставя така както го е намерил
всяка вечер да излиза с нас на разходка
Ами това са моите очаквания, които той почти стриктно изпълнява! Когато обаче започна работа списъка ще порасне поне 3 пъти...
всяка сутрин да изхвърля боклука
дрехите за пране да си оставя в коша за пране
като използва бързовара да го оставя така както го е намерил
всяка вечер да излиза с нас на разходка
Ами това са моите очаквания, които той почти стриктно изпълнява! Когато обаче започна работа списъка ще порасне поне 3 пъти...
Привет и от мен!Не обичам да давам съвети, но мога да споделя от собствен опит,че....Очаквания???....имаш ли такива най-вероятно ще се разочароваш 
.Приемаш нещата такива каквито са или ти правиш нещо,което да не ти позволява да се чувстваш зле 
.Тръгнеш ли с очаквания да променяш някого и да изискваш неща,за които той не е предполагал...нищо не излиза 
.Можем да променяме себе си,собственото си виждане за живота,но не и партньора до нас.Приеми човека до себе си такъв какъвто е!Просто го обичай! 
В стремежа си да гледаме какво получаваме от съпруга,партньора и т.н. пропускаме да видим това, което ние даваме... 
.Очаквания???....имаш ли такива най-вероятно ще се разочароваш .Приемаш нещата такива каквито са или ти правиш нещо,което да не ти позволява да се чувстваш зле .Тръгнеш ли с очаквания да променяш някого и да изискваш неща,за които той не е предполагал...нищо не излиза .Можем да променяме себе си,собственото си виждане за живота,но не и партньора до нас.Приеми човека до себе си такъв какъвто е!Просто го обичай! В стремежа си да гледаме какво получаваме от съпруга,партньора и т.н. пропускаме да видим това, което ние даваме...
.Приемаш нещата такива каквито са или ти правиш нещо,което да не ти позволява да се чувстваш зле .Тръгнеш ли с очаквания да променяш някого и да изискваш неща,за които той не е предполагал...нищо не излиза .Можем да променяме себе си,собственото си виждане за живота,но не и партньора до нас.Приеми човека до себе си такъв какъвто е!Просто го обичай! В стремежа си да гледаме какво получаваме от съпруга,партньора и т.н. пропускаме да видим това, което ние даваме... кефиш 
Май ще се окажа най-претенциозната от вас. Или просто такъв ми е периодът, но живея с фиксидеята, че давам много повече отколкото получавам. Е, просто истината е, че сме различни и че "даваме" различни неща. Аз "давам" това, че се грижа за абсолютно всичко и мисля за всичко, а той "дава" това, че нищо не иска от мен. Аз обаче, като давам, искам да ми се признава. Но той понеже не иска, не ми и признава и често не забелязва, защото за него нямат никакво значение чистият под или пък навреме прибраното пране. Сложно, нали?
Най-общо обаче по темата: очакванията ми към моя мъж са да сме равнопоставени във всичко - ако аз чистя, да чисти и той, ако аз пазарувам, да го прави и той, ако аз гледам детето, да го наглежда и той. Очаквам също така признание за постоянното огромно количество работа, което извършвам. Очаквам да реагира мъжки - да е по-силен от мен - не само физически, да е по-мъдър от мен, особено във възпитанието към детето, да реагира мъжки в трудни моменти, в нервни моменти, в безпарични такива... Очаквам от него разбиране - когато в душата ми зее дупка, да намира подхода към мен, да разговаря с мен (но за мен, не за себе си в този миг), да знае от какво имам нужда... Очаквам да е мъж - да е сериозен и забавен, да е загрижен, силен, подкрепящ. Може би много очаквам, но мога и да дам много. Поне така се надявам.
Най-общо обаче по темата: очакванията ми към моя мъж са да сме равнопоставени във всичко - ако аз чистя, да чисти и той, ако аз пазарувам, да го прави и той, ако аз гледам детето, да го наглежда и той. Очаквам също така признание за постоянното огромно количество работа, което извършвам. Очаквам да реагира мъжки - да е по-силен от мен - не само физически, да е по-мъдър от мен, особено във възпитанието към детето, да реагира мъжки в трудни моменти, в нервни моменти, в безпарични такива... Очаквам от него разбиране - когато в душата ми зее дупка, да намира подхода към мен, да разговаря с мен (но за мен, не за себе си в този миг), да знае от какво имам нужда... Очаквам да е мъж - да е сериозен и забавен, да е загрижен, силен, подкрепящ. Може би много очаквам, но мога и да дам много. Поне така се надявам.
Май ще се окажа най-претенциозната от вас. Или просто такъв ми е периодът, но живея с фиксидеята, че давам много повече отколкото получавам. Е, просто истината е, че сме различни и че "даваме" различни неща. Аз "давам" това, че се грижа за абсолютно всичко и мисля за всичко, а той "дава" това, че нищо не иска от мен. Аз обаче, като давам, искам да ми се признава. Но той понеже не иска, не ми и признава и често не забелязва, защото за него нямат никакво значение чистият под или пък навреме прибраното пране. Сложно, нали?
Най-общо обаче по темата: очакванията ми към моя мъж са да сме равнопоставени във всичко - ако аз чистя, да чисти и той, ако аз пазарувам, да го прави и той, ако аз гледам детето, да го наглежда и той. Очаквам също така признание за постоянното огромно количество работа, което извършвам. Очаквам да реагира мъжки - да е по-силен от мен - не само физически, да е по-мъдър от мен, особено във възпитанието към детето, да реагира мъжки в трудни моменти, в нервни моменти, в безпарични такива... Очаквам от него разбиране - когато в душата ми зее дупка, да намира подхода към мен, да разговаря с мен (но за мен, не за себе си в този миг), да знае от какво имам нужда... Очаквам да е мъж - да е сериозен и забавен, да е загрижен, силен, подкрепящ. Може би много очаквам, но мога и да дам много. Поне така се надявам.
Най-общо обаче по темата: очакванията ми към моя мъж са да сме равнопоставени във всичко - ако аз чистя, да чисти и той, ако аз пазарувам, да го прави и той, ако аз гледам детето, да го наглежда и той. Очаквам също така признание за постоянното огромно количество работа, което извършвам. Очаквам да реагира мъжки - да е по-силен от мен - не само физически, да е по-мъдър от мен, особено във възпитанието към детето, да реагира мъжки в трудни моменти, в нервни моменти, в безпарични такива... Очаквам от него разбиране - когато в душата ми зее дупка, да намира подхода към мен, да разговаря с мен (но за мен, не за себе си в този миг), да знае от какво имам нужда... Очаквам да е мъж - да е сериозен и забавен, да е загрижен, силен, подкрепящ. Може би много очаквам, но мога и да дам много. Поне така се надявам.
