За отношенията на родителите на детската площадка

Оххххх  Деметра, браво, че виждаш хумор в ситуацията. Много сложна задача си ни поставила. Това ми звучи /на математически език / като : 1. - няма решение; 2. - има безброй много решения.
И всички ще са правилни.
А ти как постъпи на практика? 

Като правило, най-кофти ударите му се случват като съм до него.....следователно спрях да се шашкам чак толкова.
Онзи ден си разби джуката в банята, караше колело с някакви батковци и се преобърна, после пак с колелото с помощта на негов набор си наби главата в асфалта.....това един ден 
На следващия ден, аз докато се облека, той вече беше излезнал навън и си беше изкарал колелото на улицата (живеем в къща, та му е лесно) и тръгнал към Вики (набора). След зверски крясъци от моя страна се върна (в седмия месец съм и ми е зор да го гоня, та го навиквам). До вечерта падна още два пъти. А с въпросния Вики, толкова се обичат, но като се съберат по правило има някой ревящ.
И люлка го е удряла (слава богу не силно). Един татко си люлееше детето и нашия го изненада отзад (аз бях на 2 метра и какво от това). Специално за люлките, докато не го удари не започна да се пази, въпреки пришките на устата ми.

А за пясъка по принцип да си знаете, че спешния очен лекар в Исул много добре го почиства 

От колите се пази, сега е ред на велосипедите и моторчетата (скутери). У наше село разни хлапетии карат напред-назад моторчета като луди и от тях ми настръхва косата най-вече. Този феномен го няма в София, ама като вида 13-14 годишни дето карат бесно ми идва да  родителите. В сравнение с подобни майките по площадките са ми бял кахър.

Това е и моето мнение. Чудех се дали да пиша, ама като прочетох редовете с правене на забележки и за бащата и се върнах на болната си тема - бяхме на море с приятели с детенце голямо колкото Бимбото(е, малко по-малко). Двамата щурчовци принципно много си  се радват, от време-навреме се ступват, стават, продължават - обичайни занимавки. Бимбото, който принципно налита на бой не особено често, по-скоро го удря на словесни битки тип заяждане - ядеше бой сутрин, обед и вечер - чак аз не можах да повярвам ни на очи, ни на уши. Много ми беше мъчно, защото се озлоби , изнерви , аз ходех по петите му, правех му забележка, след забележка , докато не се светнах, че май само аз съм в ролята на правораздавател. Другият сладур, който е много весело и симпатично детенце, но сносно поразглезен да го наречем - не отнесе почти нито една забележка на фона на моите. Че на всичко отгоре за капак аз излязох виновно, щото разбираш ли моето дете се заяждало, та затова другото го биело - дори "не така" не чух за тия 10 дена. И на финала, след като Бимбото токлу-що му беше дал исканата от него играчка - без бой, без разправии - просто му я подаде и бе хлопнат с нея моментално - майката явно реши, че е крайно време да обясни на детето си, че вместо да крещи и хленчи - трябвало да се бие. очевидно малко и се стори побойническия му нрав.
 Оф, извинете за разводняването на темата, ама ми е много криво все още - всеки си знае за себе си и не съм аз тази, дето ще хукне да пояснява кой ка да си гледа чуждите деца - но такова озлобление да се постигне между 2 деца, които иначе все заедно си играят, търсят и явно се харесват - за 10 дена, благодарение на възрастен човек - е, това просто не го вярвах. Факт, обаче.
 Добрата вест беше, че на мен на финала толкова ми писна, че си вдигнахме чукалата и изкарахем 5 чудесни дни във Варна. Само дето трябваше да се случи доста по-рано, но човек се учи, докато е жив.
 


Деметра, душко, освен да пийнеш малко студена вода(или друго по избор)...не знам 

bomboto нормално е да се дразниш. И наситина е трябва ло да се разделите с в ъпросното семейство веднага, щом нещата са станали лоши. Децата не могат да преценят до къде е границата, до която могат да налагат желанията си - затова са възрастните да ги напътстват. Не мога да ги разбера тези майки и татковци, които не се впечатляват от действията на детето си и стоят настрани, без да се помръднат ...

Сега се сетих за една случка на детската площадка, на която бях свидетел в събота. Момиченце към годинка и половина, оставено на грижите на една какичка около 8-9 годишна налетя на люлките и естествено едната я удари и направо простря на земята с разранено чело. Още ми настръхва косата, като си спомня. Минута преди това се карах на мойто момче да не тича покрай люлките, защото ще го ударят. Майката на въпросното момиченце налетя на детето, което се люлееше на люлката / момиче към 5-6 годишно / - защо не внимавало. А детето просто се люлееше, изобщо не е целяло да удари нейното ... Ситуацията беше ужасна. Майката преди това пиеше кафе на близка маса. 

Не смятам, че си права. Моята дъщеря (значително по-малка е) посяга също, затова съм винаги след нея. Не успявам да предотвратя 100% от ситуациите, но с поне 80% се справям. В останалите - обяснявам също тихо как не трябва да се удря. Иначе и аз не бих се скарала впоследствие на детето си, за бой да не говорим. Но да оставиш 2 (малки) деца без надзор около люлка - това за мен е безотговорно. Независимо кое на кой е, какво е по характер и по-голямо ли е.

От всичко прочетено /по диагонал - признавам си / си направих извода, че малко дете, както и пог-голямо и буйно просто не трябвадасе оставят без наблюдение - това е

Абсолютно подкрепям Иса.
Всеки родител носи отговорност за безопасността на детето си, в разумни рамки е добре децата да се оставят сами да се оправят. Защото съвсем скоро имах следната нелепа и смешна за мен случка:
Дете момиче на видима възраст около 6 години си изкопало голяма дупка в пясъчника. Пристига моят син на 4 години и отдалеч най - учтиво се опитва да заговори каката (единственото дете на площадката, нормално реакция на моя син според мен) и я пита дали може да си поиграе с нея. На което тя не отговаря, а започва кански да крещи: "Мамоооо, мамооооо!" Аз се стреснах, но останах на пейката до пясъчника, понеже видях, че стъкновение няма, дори допир няма. Мартин се стресна и той и застана мирно на безопасно разстояние от викащата кака. В следващия миг се приземи от близкото кафе обезумяла майка и започна да крещи на Мартин, без да попита дъщеря си защо я вика, какво става ... Очвидно нищо от дупката не беше разрушено, Мартин беше на 2 метра от края й!  Тамън щях да се намеся вече, понеже Марин започна плахо да отстъпва .... В един момент обаче моят син се врътна, обърна се към майката (до този момент беше мълчал и наблюдавал) и й обясни, по - кротко откокото аз бих й обяснила, че пясъка е на всички, не е техен, пък той само попитал дали може да поиграе (самата истина). След това театрално се врътна и дойде при мен на пейката. Е, честно казано, избухнах в смях, не можах да се сдържа (на майката й стана още по - неудобно, а дъщеря й си копаеше невъзмутимо). 
А той невъзмутимо ме попита: "Нали е така, мамо?" На което, признавам си, злорадо и доволно едновременно, отвърнах с: "Да!", и го прегърнах 

Стана голям купон за хората наоколо - един 4-годишен хлапак философски обяснява на една към 30-годишна майка на 6-годишна мома как стоят нещата с пясъчниците.

След половин минутка дохвърча момченцето на другата майка, с която пиеха двете кафе, явно познато, на около 4 години и то. Буквално се стовари върху пясъка на момата и градежа и го разтъпка хууууубаво. Момата отиде да плаче в майка си, която вече нищо не смееше (или не искаше да си разваля отноченията с приятелката) да каже ...

Та, мисълта ми беше: за опасните ситуации родителите да се грижат, за ситуации като горната е смешно. Поне за мен. Най - лесно е да обвиняваш чуждите деца. Но е нелепо и безсмислено 

  Съгласна...корегирам се. Но факт е, че резултат от неправилните или никаквите усилия на родителите, често се пръкват отрочета с  интересен характер.
   Не можем да сложим спирачки на децата си...моят син се е падал лошо на по-малко от крачка от мен.  Но това не означава, че трябва да ги оставяме без надзор с вярата, че някой горе ще ги пази. Или, че ще се пазят сами........

Никъде не прочетох единствената адекватна реакция за възрастен (мислещ) индивид, а именно "съжалявам". Така или иначе станалото - станало. За мен детето не може да си играе самостоятелно и затова до него трябва да има възрастен, който да го предпазва или насочва към игрите. Случват се неприятни инциденти,  децата не мислят като нас и са по-невнимателни, но имат родители за тази цел.Ние сме хора, а не говеда  - кажи едно съжалявам на майката и излез от ситуацията като интелигентен човек. Със сигурност и на теб няма да ти е приятно, ако твоето дете беше ударено и майката не се обърне да се извини или поне да попита лошо ли е ударено.
 

Малееееееее ужас,  само някой да ми пипне детето ще я вземе реанимацията.
Аз 9 месеца от легло не станах само и само да го износя, разрязаха ме като незнам какво, абе и лесно да е родено няма да позволя на никой да ми пипа детето.
Каквото и да направи аз съм му майка, и аз решавам как да го накажа.

Demetra, хайде разкажи в крайна сметка решението на задачата, на мен ми стана интересно!!! отроче 1 наистина ли не понесе никакви последствия от случката освен наранена гордост от проявената безотговорност и гузна съвест?!?!   

колкоото по темата - какво означава виновен/невинен - детската площадка да не градски съд. едно извинявай върши работа в тази ситуация и остава всички заедно да се радваме, че няма сериозни последствия!

stelt,  имаше момент, в който ми се искаше хууубавичко да го подбера и да го напердаша Отрочето 1 или с други думи и с мен се случи едно от най-естествените неща в човека - гневът ми подбуди силно желание за агресивни действия. Точно, както при него се беше случило, за да замлати съвсем целенасочено брат си с люлката.

Разликата между него и мен обаче е, че той е дете, а аз съм възрастен човек. За него като дете се приема за  естествено да не успее да контролира действията си в такъв момент и да изрази гнева си на секундата. От мен, като възрастен, се очаква да проява контрол върху действията си и да потърся друг начин за изразяване.

В конкретния случай успях да постъпя като възрастен, въпреки силния гняв и силното притеснение, което изпитвах. Казвам го с нескрито доволство от себе си, защото това е добър начин да се самонаградя за положените усилия 

Първо вързах бебето в количката. После вдигнах Иван от земята и се захванах с първа, кръвоспираща помощ, със съдействието на няколко услужливи майки от градинката.
Като поспряхме теча и Иванче се поуспокои, започнах да товаря децата едно по едно в колата.
До този момент към Сашко бях реагирала само с едно изречение "С теб ще поговорим по-късно!".
В колата разкарах седалките на Сашо и на ИВанича и ги омотах директно с коланите като поставих Иван легнал в скута на Сашко.
В този момент започнах да говоря на Сашко, защото гневът ми отново започна да напира да излиза. Първо го попитах, защо удари брат си с люлката. Отговрът беше, че, защото Иван го е замерял с листа. Обясних му къде с равен тон, къде през зъби, че постъпката му е била неправилна и му припомних, че не разрешавам да се удрят. Казах му, че трябва да намира друг начин да изразява гнева си и, че не мога да допусна Иван да бъде удрян, точно, като не допускам и той (Сашо) да бъде удрян. Натъртих му също, че съм изключително разгневена и притеснена от случилото се и, че като се успокоим всички, ще помислим за други начини за изразяване на гневните чувства, различни от удрянето.
Такива работи му наговорих. В действителност Сашко беше много уплашен според мен.
После подпалих Дон Вито и отперих към Пирогов. За щастие мъжът ми работи близо до заветната болница и изпрати една негова колега да остане в колата при децата, за да не ги влача всичките вътре. Сашко беше заспал по пътя.
Пироговци ни поразходиха добре по коридорите с г-н Сцепен нос, но по-важното беше, че носът не беше счупен. Промиха го, залепиха го и си отидохме.
Това е историята.

А, има и допълнение. Таман му беше зарастнало добре и вече чакахме белегът да започне да избледнява лека-полека, преди две седмици Иван се размазал на едни стълби и се прибра с нова рана върху хубаво залепения, вече бивш елегантен белег. В резултат на това вече, белегът хипертрофира и даже се образува нещо келоидно. Много ми е тъжно, за което.

при нас се случи същото само дето моето дете е на 1,6г,а аз бях на 1метър от нея и пак неможах да я хвана за ръката/блузата,изплъзна ми се и право в люлката 

детето,което се люлееше мигновенно скочи и избяга...беше само...
нито на него се скарах,нито на моето....само я гушках и плачех....ядосвах се,че не си я опазих 

аз стоя през цялото време до малката,защо ми е добре извесно,че една майка колкото и да знае,че детето й е буйно не може да го гледа през цялото време,а и белята обикновенно става за секунди.трябва обаче наистина да намериш начин да обясниш,че по-малките деца трябва да се пазят,но ти си знаеш.колкото до тази майка,незнам ,защо като е видяла ,че детето й стои в близост до люлката не го е вземала
това пък направо ме изуми. незнам как бих постъпила в тази ситуация,но със сигурност бабето нямаше да се размине само с мъмрене