В отговор на допълнението ти. Много съм радостна, че успях до седмата година на сина ми да му създам някои навици - да си мие зъбите сутрин и вечер, да не си разхвърля дрехите, да си мие ръцете след всяко излизане, да ме пита ако реши да прави нещо, вече почти се е научил сам да се къпе, много е внимателен с малките деца и обожава сестра си и разни други дребни нещица, които за мен са много важни. Всичко става с много постоянство, много повтаряне, със спокоен тон, само с добро и с възнаграждение - похвала и усмивка.
- Публикувана: 2 авг. 2006, 09:50 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2006, 13:41 ч.
Как се възпитава истински мъж?
Моята цел е да не е "истински мъж" детето като порасне, а стабилен и отговорен човек.
В главите подобията на мъже, които се разхождат навсякъде, обикновено това с истинността на мъжа е свързано с патриархалност, мекошавост и лигавене на 30 и повече години.
Ако детето ми след 20 години не мисли, че е повече от една жена и нея третира като слугино-любовница и детегледачка; държи на жена си и ако се налага я пази от мен, май ще съм доволна...
Но за това според мен, се иска много любов, вяра и уважение към детето и подходящ пример от двамата родители.
Същото като при момичетата май... И гушкането и доверието, плача са естесвени неща.
не бих търпяла и лигла, нищо че е момиче. Но дай Боже да имам, пък ще му мился
В главите подобията на мъже, които се разхождат навсякъде, обикновено това с истинността на мъжа е свързано с патриархалност, мекошавост и лигавене на 30 и повече години.
Ако детето ми след 20 години не мисли, че е повече от една жена и нея третира като слугино-любовница и детегледачка; държи на жена си и ако се налага я пази от мен, май ще съм доволна...
Но за това според мен, се иска много любов, вяра и уважение към детето и подходящ пример от двамата родители.
Същото като при момичетата май... И гушкането и доверието, плача са естесвени неща.
не бих търпяла и лигла, нищо че е момиче. Но дай Боже да имам, пък ще му мился
И каква ти е гаранцията, че доброто ти, послушно момиче, ще стане амбициозна и способна млада дама.
Момичетата са по-послушни, да, по-склонни да изпълняват заповеди, или да се вслушват в съвети. Те учат не защото имат някакъв особен интерес, а защото така трябва, или за да не разочароват мама и тати. Като цяло средното момиче прекарва няколко пъти повече време над учебниците от средното момче. За това и при кандидатстудентските изпити приемът се дели на мъже и жени. И момичетата са тези, които влизат с по-високи балове. Рядко, обаче, едно момиче има някакъв интерес извън училище, който да преследва с пламък и страст, докато повечето момчета/мъже, са самоуки за много неща. И, в крайна сметка, от момчетата излизат едни добри и уважавани професионалисти. Аз си мисля, че това е така най-вече защото един мъж почне ли да се интересува от нещо, той го разучава от А до Я. Т.е. интересът му към дадено нещо е породен от самото него, а не от външни фактори - родители, добро впечатление, и от там имат по-стабилна мотивация и постигат добри резултати.
Животът ми е доказателство за това. Мъжът ми е най-неорганизираният човек, когото познавам. В училище е бил средна хубост- четворки, петици. Завърши висше пак така. Разхвърлян е, прави всичко в последния момент. Обаче е много добре реализиран мъж. Създаде успешен бизнес от нулата, поддържа го благодарение на инженерните си способности, занимава се с куп неща, които са пълен хаос, но се справя с тях.
В същото време е много добър фотограф, дори известно време се занимаваше професионално. Разбира от машини и коли /за това е учил/, от компютри и електроника, всичко , с което се захване, може да усъвършенства до професионализъм.
А аз, отличничката, организираната, винаги най-добрата в училище, не постигнах нищо в професионално отношение. Не поради липса на качества, а поради липса на амбиция.
И сега, възпитавайки моите синове, съм в недоумение. Искам да са организирани и дисциплинирани, но се страхувам това да не убие творческото и съзидателното у тях. Естествено, ще се постарая да им създам навици, но с мярка. Мразя мъже педанти. Бррр... Макар че и с мъж като моя трудно се живее, мисля, че мъжът не трябва да пилее потенциала си.
Аз отговарям точно на определението за властна майка, и затова се притеснявам да не създам някакви комплекси на синовете си. Строга и взискателна съм, но все повече се замислям и се ограничавам.
Погледът ми попадна отнова на заглавието на темата. Какво всъщност е "истински мъж"? Само външни неща като това да е подреден и възпитан ли характеризират истинския мъж? За мен истинският мъж е преди всичко творец - в най-широкия смисъл на думата.
Аз като бъдеща тъща много се радвам на живи, будни и естествени момченца, които не са възпитавани кой знае колко по-различни от момиченцата.
Както и не се старая да възпитам "истинска жена", каквото и да значи това.
И без това има предостатъчно ролеви модели в приказките, които
Както и не се старая да възпитам "истинска жена", каквото и да значи това.
И без това има предостатъчно ролеви модели в приказките, които
В постинга на Тинкърбел има истина; но не мисля, че проблемът е в биологични особености на момчетата и момичетата.
Според мен е добре точно майките на момичета да се позамислим.
Някъде бях чела статия, която започваше горе-долу така:
"By the time they are 14, something sad happens to girls". Общо взето се коментираше резкия спад в мотивацията на момичетата от гимназията нататък, особено силно изразен след завършване на университета. Сякаш просто по-малко им пука какво ще работят, ще го обичат ли, ще постигнат ли нещо значимо или просто ще работят "достатъчно", ще печелят "достатъчно" и ще се изявяват другаде, като например ще бъдат по-красиви, по-шетливи и т.н. от другите.
Наистина е тъжно. Според мен малките момичета имат също толкова хъс да преследват интересите си, колкото и малките момчета. Не зависи от пола.
Според мен е добре точно майките на момичета да се позамислим.
Някъде бях чела статия, която започваше горе-долу така:
"By the time they are 14, something sad happens to girls". Общо взето се коментираше резкия спад в мотивацията на момичетата от гимназията нататък, особено силно изразен след завършване на университета. Сякаш просто по-малко им пука какво ще работят, ще го обичат ли, ще постигнат ли нещо значимо или просто ще работят "достатъчно", ще печелят "достатъчно" и ще се изявяват другаде, като например ще бъдат по-красиви, по-шетливи и т.н. от другите.
Наистина е тъжно. Според мен малките момичета имат също толкова хъс да преследват интересите си, колкото и малките момчета. Не зависи от пола.
Според мен е добре точно майките на момичета да се позамислим.
Някъде бях чела статия, която започваше горе-долу така:
"By the time they are 14, something sad happens to girls". Общо взето се коментираше резкия спад в мотивацията на момичетата от гимназията нататък, особено силно изразен след завършване на университета. Сякаш просто по-малко им пука какво ще работят, ще го обичат ли, ще постигнат ли нещо значимо или просто ще работят "достатъчно", ще печелят "достатъчно" и ще се изявяват другаде, като например ще бъдат по-красиви, по-шетливи и т.н. от другите.
Наистина е тъжно. Според мен малките момичета имат също толкова хъс да преследват интересите си, колкото и малките момчета. Не зависи от пола.
Не знам защо, но момичетата обикновено са натоварени с очакванията на свойте родители, докато спрямо момчетата има надежди
Смятам,че на първо място стой личният пример и това да общуваш с детето си като с голям човек!
ВЗЕМИ СИ КНИГАТА НА ПСИХОЛОГА ДР. ФИЦХЮ ДОДСЪН "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" СТРУВА 9ЛВ. ПРОДАВАТ Я ПО КНИЖАРНИЦИТЕ НА AБВ. НЕВЕРОЯТНА КНИГА, ТАМ ЩЕ ПРОЧЕТЕШ ВСИЧКО КОЕТО ТЕ ИНТЕРИСУВА И ЩЕ МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ ЗАЩО ДЕТЕТО ТИ ПОСТЪПВА ТАКА И КАКВО СТАВА В МАЛКАТА МУ ГЛАВИЧКА. ЗАПОЧВА ОТ РОЖДЕНИЕТО И ЗАВЪРШВА ДО СЛЕД ПРЕД УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ.
Тя е по-дискретна и неангажираща, на моменти можеш да не забележиш, че е наоколо, всички по-принцип възприемат, че тя е разбрано дете и проблеми не може да има, въобще очакванията към едно момиче са вкарани в едни реални предсказуеми граници и рамки. От друга страна за момчешките капризи се дават хиляди обяснения, които ги оправдават. Това е моят личен опит от сблъсъка на възприятието на околните за двамата, нещо, с което абсолютно не съм съгласна. Не става въпрос само за хъс, а за толериране на капризи, поне мойте наблюдения са такива, поприницип момчешките капризи (прояви на чувствителност и емоционалност, както бива определяно обикновено) биват в пъти по-толерирани.
Кифла,ето това е, което исках да кажа, поставяйки темата!Страшна си, признала съм те отдавна!
Не съм съгласна и аз с момчешките капризи и техните оправдания и толериране!
Книгата ще я взема, Тинка, мерси!
Кифла,ето това е, което исках да кажа, поставяйки темата!Страшна си, признала съм те отдавна!
Не съм съгласна и аз с момчешките капризи и техните оправдания и толериране!
Книгата ще я взема, Тинка, мерси!
интересите си, колкото и малките момчета. Не зависи от пола.
Въобще има различна гледна точка, на възприятие относно възпитанието на детето в зависимост от пола, това за мен е напълно необяснимо.
Не знам защо, но момичетата обикновено са натоварени с очакванията на свойте родители, докато спрямо момчетата има надежди
Въобще има различна гледна точка, на възприятие относно възпитанието на детето в зависимост от пола, това за мен е напълно необяснимо.
Не знам защо, но момичетата обикновено са натоварени с очакванията на свойте родители, докато спрямо момчетата има надежди
Резултатът е,че може би тук мъжете са много по-ангажирани в семейството и грижите за дома и децата и това съвсем не е срамно за тях.Нормално е бащата да остане вкъщи и да се грижи за децата.Наблюдавам българите тук.Те остават непроменени дори и в непривичната за тях среда.Обременени точно от тези "надежди" и отговорности,насадени в съзнанието им още през детството.Този стереотип за "надеждите и очакванията" се запазва и при вече зрелите мъже и жени.
Унисекс възпитанието е на мода в момента, постингите ви потвърждават това. За мен обаче е лишено от смисъл. Мъжете и жените са устроени различно, като започнем от функциите на мозъка и стигнем до хормоните. Децата имат нужда от полова ориентация, която съответства на това, което е заложено в тях. Не само момчетата и момичетата са различни, различни са и майките на момчета и момичетане знам за тези, които имат и от двете, те да кажат Начинът на живот променя характера на човека, и аз, като майка на момчета, мога да кажа, че съм много различна от приятелките ми, майки на момичета. Просто животът с преобладаващо мъжки индивиди е извадил у мен едни неща на показ, а други са замрели. Така че никой никога няма да ме убеди, че момчетата и момичетата трябва, или е възможно, да се гледат еднакво.