Препоръчайте специалист за терапия след опит за самоубийство

Ти ако си беше срязала ръката почти до кост...
Как ти закърпиха мускулите, сухожилията, хайде за артерията - разбрах, че не си я стигнала, но там някоя веничка?
Остави клането до кост сега.
Какво ти се е случило. Не за пред нас, а за пред себе си. Трябва точно да го определиш и да приемеш, че е нормално да ти се отрази зле. Да ти се случват лоши неща и да казваш, че си ок води до това - депресия.
Иди пак на лекар, настоявай да ти обясни какво ти изписва и защо. И като ти изписва лекарство го пий, не се прави на по-умна. Затова са учили, а ти не си. Тъй, че слушай.
След като си пълнолетна с какво се занимаваш? Работиш ли?

Благодаря за отговора. Казах почти до кост. Лекарката, която ме ши в Пирогов каза, че е било на косъм да стане беля. По-лошото е, че ме е страх от това, което щях да извърша и пак по-добре, че беше ръката. Наясно съм, че всеки има проблеми, но хората са различни и някои ги приемат по различен начин. Не пиша с цел търсене на внимание, точно поради тая причина бе разказвам какво съм преживяла от още не започналият ми живот. Не се правя на умница и за това да не пия лекарства. Не искам те да са решението на проблемите ми. Искам да се опитам и без тях, а ако се наложи ще ги пия. Скепточно съм настроена от отношението на хората, които ми ги изписаха.

А може би е добре да споделиш проблемите си, за да разбереш странично как изглеждат. Не е нужно да ги споделяш тук. Може и при специалист.
Успех!
Вярвам, че ще излезеш от това състояние!

Определено има мотив за настоящото  Ви положение. Няма човек, който не е имал трудни моменти и мрачни мисли. Пътят без изход е само в съзнанието ни. Фактът, че разумно сте оценили апатичното отношение и вредата от медикаменти, говори за инстинкт за самосъхранение. Некомпетентниат лекар често препоръчва подобен.  
Какво ще спечелите със смъртта си ? Ще сринете още няколко живота, на близки. Предполагам, че  сте била наранена или предадена. Може би добротата ви не е била оценена или сте се сблъскали с противоположни характери и ценности. Смъртта Ви няма да ги промени. Може би нечия съвест ще трепне за миг, но живота ще продължи и без вас.
Познавах мъж, който се самоуби. Красавец, обожаван от жени, с добра кариера. Не е имал странности, мании  или лабилна психика.Една измамна, меркантилна девойка го срина. Театър,лъжа, рекет и изневери. Видях го разплакан, объркан. Нямаше позитивност, но бе запазил добротата си.Неговият свят бе в остър конфликт с противоположни разбирания. Твърдеше,че се е провалил и иска да избяга. Направи го, за кратко. Искаше развод, но жена му го заплаши с ултиматуми. Основно се искаха пари  за да чуе, види или се порадва на детето си. Той беше жив труп. Очакваше развода си като лъч спасение.Уви, закъсня. Той беше алтруист. Притесняваше се лабилен родител на жена му да не влоши здравето си. А жена му умело играеше ролята на жертва, която не можела да живее без него.. Каква ирония само. Той се самоуби. Преди това е пил месец антидепресанти. Многострадалната Геновева бе странно апатична. Приятели платихме погребението му. А тя си просеше пари за траурни дрехи, релакс и врачки. Изключително нисшо и асоциално същество - егоист. Познавам ги много добре и двамата. Чувствам вина, че поощрих връзката им. И аз съм била влюбена  но не съм просила любов. Гротеската ирония бе, че тя беше го заплашила  със самоубийство, ако не се омъжи за нея.(бременна) После маските паднаха. Мъжът не издържа на лъжата.
Той изгни забравен. Родителите му умряха. Приятели го споменаваме. Неговото име е табу. А беше прекрасен човек. Скоро ще сменим паметника му . На детето му е забранено да пита за него. То приема поредния алкохолик- любовник на майка си. Страшно е да виждаш вменен егоизъм и бездушие на дете. Няма сантимент. Компромисите могат да доведат до фатални развръзки. Имитацията на чувства и отношения не е за всеки. Цяла фамилия изстрада смъртта на този красавец. А той искаше само да избяга.......
Elizabeth, вие знаете най-добре кое Ви
 радва или депресира. Избягвайте негативните хора. Промяната ще Ви помогне. Не зная на какво се дължи отчаянието Ви, но алтернатива и изход винаги има. Има и стойностни хора, които се борят буквално за живота си. Там няма мисли за смърт, въпреки черни диагнози.

А ако в това време направиш плевмония пак ли така ще се лекуваш? Сядаш и чакаш да ти мине? Скептична била към хората, които ги изписват лекарствата? Понеже си учила, завършила, практикувала и си компетентна?
Искаш да ти дадат съвет? Ами не, съвети няма да ти дадат, това не е книга с рецепти за национална кухня.
Могат да помогнат за себепознаването, а от там идват пътищата за изход.

Лекарствата не са решение на проблемите г-жо. Няма как да взема с лека ръка лекарства, които са ми изписани без направен ми преглед и без направена диагноза. Ако беше така всеки да ходи и да казва, че си мрази живота и да му дават успокоителни. Жалко, е че мислите по-този начин. Аз искам съвет за специалист, който да е там на първо място заради това, което е научил и второ за парите. Не е проблем. Ще ги дам. Просто искам професионално отношение.


Моят проблем не идва само от фалшиви връзки, които са неизбежни за всеки един човек. Преживяла съм изнасилство, преживяла съм психически и физически тормоз и куп други неща. Винаги съм вярвала, че всичките проблеми са изпратени, за да те направят по-силен и да си научиш уроците за живота, но уви дойде момент, в който просто усетих омраза, безсилие и болка едновременно. Единствено човек, който е преживял такова нещо може да се съгласи с мнението ми, че когато почувства тези емоции нещо друго го контролира. Покачва се адреналин. Просто не си ти и не мислиш. И пиян човек няма да го направи.

Марияна с този тон я подтиквате да среже и кокала. Повечето лекари са точно такива - студени теоретици. Като я надрусат как ще и променят възгледите и песимизма? Или разни хомеопатии и терапии ще и напомпат самочувствието? Момичето търси помощ,  доверие, разбиране.Не всеки ще я разбере. Имах съученичка със слепи родители. Наивно и страхливо момиче. Беше се опитала да среже вени при първия си цикъл . Дали от невежество или хормонален бум не беше ясно. Не знаеше елементарни неща. Клюкари и внушили, че не е родно дете и т.н. При опит за самоубийство насочват към психиатър. Само че прекрасната ми класна и реално заинтересувани хора  я спасиха от подобно лечение. Грижата, добротата и приятелството на класа и родители и помогнаха реално. Не съм сигурна,че изплашено и объркано момиче щеше да е лекувано адекватно в  психиатрия.
Elizabeth,сега прочетох отговора Ви. Поели сте насилие, агресия и много негативни ситуации. Това се е трансформирано в автоагресия. Липсата на справедливост също разяжда. Но не сте единствена. Едва ли ще забравите преживяното, няма да имате вяра и в мъжете,но идва утрешния ден. Някои ситуации и насилие не можем да контролираме. Но живота е твоя борба. От твоята смърт никой, нищо не печели.

В тази ситуация нещо те бута към балконската врата. Различно е на моменти. Някои хора могат да го обмислят със дни или седмици, други на момента.

Много се радвам, че има хора като теб, които вместо да си легнат и почиват, се занимават с проблемите на непознати с единствената цел да помогнат. Благодаря ти наистина. Съжалявам за нещата, които са ти се случили и ти пожелавам само щастливи моменти за напред. А до колкото тази г-жа не е причина, за която бих умряла хаха. И тя си изразява мнението все пак, просто е кисела.

Какви точно изследвания са ти нужни за определяне на диагноза депресия?
Пак казвам хората са учили, нормално е да познават депресията, така както е нормално личният лекар да познае шарката без изследвания.
Това не е д-р Хаус, случаят ти не е рядко срещан. Ти обаче си си внушила,че не -  трябва да те изследват и диагностират. Ама те са го направили докато са ти кимали с глава. Не им казваш нищо ново, даже знаят какво ще им кажеш преди да си довършила.
Тя човешката психика не е чак толкова разнообразна. Дори клиничните отклонения са категоризирани, ти за депресия се чудиш.
Ако искаш да те категоризират можеш да отидеш до болница за психично лечение /и там е за хора все пак/ и да обясниш, че имаш самоубииствени мисли и си била на път да ги осъществиш. Най-вероятно ще минеш през дневен стационар поне. И пак ще ти изпишат хапчета.

Не съм кисела. Липсата на здравно образование ме прави кисела. Защо на личния си лекар се доверявате, а на друг лекар - не?
Самонадеяност, даване на оценка за работата на хора  за чието образование и практика дори нямаме понятие е прекалено.
Да, пият се хапчета, така както се пият за много други неща.
С раздумки под шипковия храст, лагерни песни и прочее няма да стане. Това да сравнявате хормоните и цикъла
/липса на адекватно отношение на родителите/ с проблем, който се задълбочава е несериозно.
Като се стигне до там авторката да гледа в една точка и да не иска да излиза навън, тога какво правим? Пак казваме да не се доверява на лекарите и да не пие лекарства. Които съществено се различават от хомеопатии, билки, прахчета, тичинки.
Авторката искаше съвет. Съветът е лекувай се, не си първата с такъв проблем, няма и да си последната.
На твоята съвест ли ще лежи, ако се влоши понеже си споделила за прекрасната класна?

Сега си пусни любима музика и планирай. Какво ще правиш уикенда? На колко години си Elizabetha?

Елизабета, според мен имате така наречените тежки депресивни епизоди - по принцип всичко е ок и понякога (много често) избива депресията, но не достатъчно силно или дълго, за да се забележи. За съжаление не мога да Ви препоръчам терапевт в България, но е добро начало да поговорите за тези Ваши мисли, действия и чувства с личният си лекар, който би следвало да Ви насочи към колега, с който да поддържат контакт за състоянието Ви - аз съм на мнение, че антидепресантите не помагат в никакъв случай - Вие сама трябва да разберете какво Ви наранява, да проститите (на себе си и/или на други хора) и да продължите напред, да намерите себе си, да заобичате себе си и чак тогава да обичате някой друг.

Отделно споделете с приятели как се чувствате, потърсете някакво хоби, което да Ви ангажира и прави щастлива - танци, рисуване, фитнес, йога, etc, etc.

До сега всичко, което ми е минало през главата съм го минала с гордост, защото знам, че така е трябвало да стане. Живота като ми се разпадна единственото нещо, което ме държеше беше любовта ми към един човек, който в последствие разбрах, че си има друга и го оставих без да искам обяснение. Тогава разбрах, че се случват такива неща и не е за мен, но беше единственото хубаво нещо, за което ставах с усмивка. Като приключи това ми стана безразлично, но от най-малките неща почнах да се "паля" и извърших простотия в изблик на нерви, а не, че е било точно заради него. Всичко ме нервира.

Искам наистина помощ, за да живея пълноценно, но ако ме вкарат в лебно заведение утре как ще си намеря работа или как мъж ще ме вземе на сериозно след тези неща?
По-силно реагирам като се скарам с майка ми. Въпросът е, че като ми избият нервите съм способна на всичко(буквално). А не искам да става така..