Защо, пък, да се срамува? Да не е убила някого, случайно? Да си извлече поуките и да продължава напред. С контрол нещата не се получават. Аз също съм имала много сходен проблем с контрола, всякакви глупости съм говорила и правила, мислейки си, че знам най-добре. Но животът ми удари шамар и осъзнах, че не съм всезнайка и не е моя работа да оправям живота на хората, било то и на най-близкия ми човек.
- Публикувана: 29 дек. 2019, 13:24 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2019, 11:17 ч.
Чувство на самообвинение след раздяла
Е че защо да я е срам- повечето от нас са правили грешки във връзките си. Аз лично неведнъж. Нито се срамувам от тях нито съжалявам, защото именно така съм се научила какво искам в една връзка и какво бих приела или позволила. Не мисля,че трябва да я е срам, никой не е безгрешен.
Нали и той първоначално се е съгласил за чужбина? Каква марионетка? Чак накрая като е отказал работата е обяснил защо не иска. После пък е почнал пак същата работа, но в България. Ако си беше казал, че не иска в чужбина, нямаше да се правят всичките тия гимнастики. Стига си изопачавала вече, във всяка тема го правиш. Миличкия жив да го ожалиш.
Мъжът е слабохарактерен. Имам усещането, че вероятно е с много неща, които е казвала да се е съгласявал. За да я впечатли сигурно.
Все пак е добър знак, че не я е слушал за работата.
Аз може преди 10 години да съм искала да замина. Но ако някой седне сега да ми каже - "Хайда да ходим, нали искаше", няма да стане. Хората си менят намеренията. Тяхно право е.
Нали и той първоначално се е съгласил за чужбина? Каква марионетка? Чак накрая като е отказал работата е обяснил защо не иска. После пък е почнал пак същата работа, но в България. Ако си беше казал, че не иска в чужбина, нямаше да се правят всичките тия гимнастики. Стига си изопачавала вече, във всяка тема го правиш. Миличкия жив да го ожалиш.
Да, съгласил се е, нали тя си каза:
Той по принцип не е от много активните и инициативни хора, няма собствено мнение по дадени въпроси и главно се съгласява с определени ситуации и хора.
Това, което съм видяла е , че не е много пробивен, притеснителен е и много не знае как да си поиска това, което иска и на което държи, примирява се.
Май, нищо не изопачавам, ама трябва да си озапти човек егоизма и манията за диктуване живота на другия, че да го схване.
А, в твоя случая- да чете и помни дадените факти, дори да не му изнасят на собствената теория.
Имало е любов, може би още в началото не сте били един за друг, а може и да сте били.
Факт е, че някъде по пътя сте се разминали безвъзвратно...
Той не те иска вече, ти се самосъжаляваш.
Хубаво е, че си даваш сметка за грешките си- анализирай ги и продължи напред без да разпитваш и звъниш на познати и роднини. Не само е безмислено, а и изглежда жалко, дори психарско.
Факт е, че някъде по пътя сте се разминали безвъзвратно...
Той не те иска вече, ти се самосъжаляваш.
Хубаво е, че си даваш сметка за грешките си- анализирай ги и продължи напред без да разпитваш и звъниш на познати и роднини. Не само е безмислено, а и изглежда жалко, дори психарско.
Само това ще ти цитирам и друго няма какво да обсъждам с теб.
В началото на връзката ни, му бях споделила, че много искам да замина, живея и работя в чужбина. Това ми е мечта още от по-малка и преди да го срещна. Той също ми сподели, че е мислил за това, в което малко се съмнявам, може да го е казал, за да ми се хареса и защото е знаел, че това искам да чуя.. Както и да е - имам брат, които работи в чужбина по специалността, която бившият ми приятел е завършил. С времето е ставало на въпрос дали той също иска да се занимава с това, защото брат ми би могъл да му помогне, като го препоръча в същата фирма. Не съм/сме го карали на сила, той сам каза, че е съгласен да пробва и аз бях щастлива от това, че ще може с човека, с когото съм, да заминем.
В началото на връзката ни, му бях споделила, че много искам да замина, живея и работя в чужбина. Това ми е мечта още от по-малка и преди да го срещна. Той също ми сподели, че е мислил за това, в което малко се съмнявам, може да го е казал, за да ми се хареса и защото е знаел, че това искам да чуя.. Както и да е - имам брат, които работи в чужбина по специалността, която бившият ми приятел е завършил. С времето е ставало на въпрос дали той също иска да се занимава с това, защото брат ми би могъл да му помогне, като го препоръча в същата фирма. Не съм/сме го карали на сила, той сам каза, че е съгласен да пробва и аз бях щастлива от това, че ще може с човека, с когото съм, да заминем.
Добре сте се разделили навреме. Отначало сте си интересни, от "половин дума" се разбирате, но впоследствие се оказва, че единият казва половин дума, а другият си я довършва както му се иска да е. Не му се е ходило на момчето реално в чужбина, но не му е стигал куражът да откаже. Вероято не му е харесвало да му вършат работата роднини на момичето, а още по-малко- да бъде ангажирано и старо гадже.
Вярно- нерешителен е. Дори не се е решил да си свали дрехите от простора, да ги набута в чантата си и да си тръгне. Чакал е другия да вземе това решение. Мисля, че когато се съберат толкова различни хора- амбициозна жена и лежерен мъж, той си остава такъв, започва да се докомплексира и да дудне: "Престани да ме контролираш/ командваш" и непрекъснато се скатава от всякаква работа. Не стават по-леки нещата. Става тежко съжителство. / За съжаление, това наблюдавам близо до мен, затова така пиша. /
Аз си мисля, че точно защото обичаме мъжете, трябва да ги оставяме да ни помагат, да работят повечко, да са ангажирани с работа, защото иначе започват да правят глупости. /Така мисля и за децата./ Добре сте се разделили навреме. Заигравки от рода на "отново да се съберем" не намирам за полезни, макар че ако двамата сме колеги или в една компания, знам че бих направила всичко , за да запазя добрите отношения.
Вярно- нерешителен е. Дори не се е решил да си свали дрехите от простора, да ги набута в чантата си и да си тръгне. Чакал е другия да вземе това решение. Мисля, че когато се съберат толкова различни хора- амбициозна жена и лежерен мъж, той си остава такъв, започва да се докомплексира и да дудне: "Престани да ме контролираш/ командваш" и непрекъснато се скатава от всякаква работа. Не стават по-леки нещата. Става тежко съжителство. / За съжаление, това наблюдавам близо до мен, затова така пиша. /
Аз си мисля, че точно защото обичаме мъжете, трябва да ги оставяме да ни помагат, да работят повечко, да са ангажирани с работа, защото иначе започват да правят глупости. /Така мисля и за децата./ Добре сте се разделили навреме. Заигравки от рода на "отново да се съберем" не намирам за полезни, макар че ако двамата сме колеги или в една компания, знам че бих направила всичко , за да запазя добрите отношения.
Имала си гадже, а не куче на каишка. Проблемът е, че ако си вземеш амбициозен и отстояващ позициите си мъж, той няма да те изтърпи и две години.
След като не ти харесва като персонаж, защо изобщо сте били заедно? Нормално е да не иска да се съберете отново. Не сте един за друг.
След като не ти харесва като персонаж, защо изобщо сте били заедно? Нормално е да не иска да се съберете отново. Не сте един за друг.
Абсолютна маниа за контрол отстрана на авторката спрямо човека. Явно мъжът наистина е бил слабохарактерен и твърде благ. Авторке, поне осъзнаваш грешката си. Ти не си приела човекът, какъвто е, а си се налагала всячески. Явно си прекалила доста щом човекът не желае изобщо да те вижда по никакъв повод, било то да ти върне дори ключ. Мъчно ми стана за вас. Като гледам той е категоричен, че не иска да е с теб. Трябва да продължиш напред и да затвориш страницата! Вземи си поука и продължи, колкото и да е трудно!
