Да родя или да направя аборт

  • 3 331
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 47
Здравейте, момичета поставена съм пред голяма дилема.. Бременна съм, но не знам да родя или да махна бебето.
С приятелят ми сме прекалено млади, все още незавършили (висше образование), без собствено жилище, без сериозна работа..
Страхувам се, че ако родя няма да мога да се справя с отглеждането, няма да бъда добра майка, няма да успея да постигна целите си, няма да завърша образованието си, а и все още нищо не съм видяла от живота. А пък ако го махна, цял живот ще чувствам вина за това, ще ме боли адски много, възможно е да се разделя с приятеля ми, а аз наистина много го обичам. Страхувам се също, че ако направя аборт мога да се увредя и повече да не мога да имам деца.Просто не се чувствам готова да стана майка, но не мога и да го махна, от както разбрах че съм бременна постоянно плача, постоянно мисля какво да направя, наистина се страхувам. Моля ви за съвет. Благодаря предварително!

# 1
  • Мнения: X
Тука повечето искаме деца и е сложно.На твойте години и аз не съм искала бебе..но не знам дали щях да мога и да го махна.

# 2
  • Мнения: X
Аз забременях 2ри курс, бях на 20. Тази година се дипломирах успешно. Не ми се е случвало по-хубаво нещо в живота!!!

# 3
  • Мнения: 57
Млади или не, никой не е готов да стане родител, преди да стане такъв. Моят съвет е да го задържиш. Няма по-голямо щастие. Никога не съм била готова да бъда майка, въпреки планираната ми бременност. Човек се учи с детето и така добива опит. Ти учиш детето, то учи теб. Всичко останало се оправя. Здрави хора без работа няма да останат. Ако се мобилизирате всичко ще се нареди, а в крайна сметка на кой жив човек му е лесен животът? Но с деца е смислен и цветен- дори да ти звучи ,като клише, така е. Не прави грешката да си махнеш детето заради грандиозни планове за бъдещето или материалности. Детето не е пречка. Има начини винаги. Имам познати,  които завършиха висшето си  образование и след 40, но майка не можеш да станеш по всяко време. Щом Бог е решил да е сега , задръж го,  поеми отговорност и един ден ще бъдеш горда майка , макар и само заради това, че си отгледала детето си!Успех!

# 4
  • Мнения: 10 807
Задръж го. Важното е да сте здрави, всичко друго ще се нареди. И аз да бях на твое място, щях да съм в същите размисли. Ти сега имаш една представа как ще завършиш, какво ще работиш, как ще си поживееш. Обаче в един момент може да се окажеш в едно бъдеще, различно от твоите планове и да се замислиш, че си жертвала детето си, заради неосъществени мечти. Имах една позната, роди във втори курс, направо ми беше немислимо на мен. Но момичето си завърши, намери си работа по специалността, отгледа си детето, сега един 10 годишен юнак. Нито са се ограничавали за почивки, за излизания. Винаги ми е изглеждала щастлива.
Разбира се, в началото няма да е ви лесно, но всичко ще се нареди.
Между другото, аз на 30 години още не бях готова, живееше ми се и всичко, което изброи, но родих и не съжалявам. Успех!

# 5
  • Мнения: 47
Благодаря за съветите, просто съм наистина много объркана и изплашена, защото, ако родя животът ми ще се промени изцяло, а и другото нещо, което ме притеснява е, че водя много нездравословен начин на живот, пуша много, работата ми е доста тежка, работя със силни почистващи препарати, вдигам тежко, нямам пълноценен сън, преживях много голям стрес и се страхувам, че това може да увреди бебето.

# 6
  • Мнения: 10 807
Цигарите, ако имаш желание, може да ги спреш. Знам и за спрели пушачки, знам и за такива, дето пушеха и пиеха през цялата бременност. За сега децата им са добре, да чукна на дърво.
А за тежката работа, взимаш си болничен и си почиваш. Тъкмо ще имаш време да учиш и да се явяваш ма изпити.

# 7
  • Мнения: 47
Цигарите, ако имаш желание, може да ги спреш. Знам и за спрели пушачки, знам и за такива, дето пушеха и пиеха през цялата бременност. За сега децата им са добре, да чукна на дърво.
А за тежката работа, взимаш си болничен и си почиваш. Тъкмо ще имаш време да учиш и да се явяваш ма изпити.

Цигарите ще ги спра, но проблема е работата, нямам как да взема болничен, живея в чужбина, тук нещата са по-различни, а и ако спра работата няма да имам никакви пари, защото приятелят ми печели прекалено малко, които няма да са достатъчни нито за него, нито за мен, пък да не говорим за бъдещото бебе, а родителите ми няма как да ми помагат финансово.

# 8
  • Мнения: 4 518
Виж сега, последният ти пост е самонавиване. Според мен те е страх и си търсиш оправдания. В никакъв случай не те обвинявам, вероятно и аз в твоята ситуация бих правила същото.
Няма да ти казвам какво да правиш, но ще споделя какво знам аз. Предварително да кажа, че аз съм от тези, които не могат да имат дете (не заради аборт), така че може и подсъзнателно да съм пристрастна.
В начална бременност има голям шанс за аборт без абсолютно никакви последици. За това се консултирай с лекар. Въпреки това, ако след 10г. се окаже, че не можеш да забременееш, ще се самообвиняваш, дори и да не е това причината.
Дете се гледа трудно, особено без подкрепа. Какво казва приятеля ти? А родителите ти?
Бременна в университета е по-лесно. Пускат ги в момента, в който видят корема (не казвам да го използваш, просто това съм видяла).
По-голямо щастие от детето няма. Честно казано ти завиждам...
Спри да ревеш и вземете решение заедно с партньора. Това е най-добрия съвет, който мога да ти дам.
Аз ако бях забременяла в университета, сигурно щях да направя аборт, защото от тогавашния ми приятел не исках деца още тогава.

# 9
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 407
Силно се надявам бащата да иска и той бебето, и тогава не би трябвало да имаш съмнения и въпроси. Ще се роди, ще завършиш, ще се подредят нещата леща, полека... Няма да ви е лесно, но то така или иначе, никъде и на никой не му е, включително и на хората без деца.
Дай шанс на този бонбон да се роди!
А ти спри цигарите! И натоварването.

# 10
  • Мнения: 47
Виж сега, последният ти пост е самонавиване. Според мен те е страх и си търсиш оправдания. В никакъв случай не те обвинявам, вероятно и аз в твоята ситуация бих правила същото.
Няма да ти казвам какво да правиш, но ще споделя какво знам аз. Предварително да кажа, че аз съм от тези, които не могат да имат дете (не заради аборт), така че може и подсъзнателно да съм пристрастна.
В начална бременност има голям шанс за аборт без абсолютно никакви последици. За това се консултирай с лекар. Въпреки това, ако след 10г. се окаже, че не можеш да забременееш, ще се самообвиняваш, дори и да не е това причината.
Дете се гледа трудно, особено без подкрепа. Какво казва приятеля ти? А родителите ти?
Бременна в университета е по-лесно. Пускат ги в момента, в който видят корема (не казвам да го използваш, просто това съм видяла).
По-голямо щастие от детето няма. Честно казано ти завиждам...
Спри да ревеш и вземете решение заедно с партньора. Това е най-добрия съвет, който мога да ти дам.
Аз ако бях забременяла в университета, сигурно щях да направя аборт, защото от тогавашния ми приятел не исках деца още тогава.

Права си, наистина се страхувам и търся оправдания. Положението е следното, прекъснах университета за 1 година, заминах за чужбина с цел да събера пари, да се върна в България и да продължа образованието си. Тоест няма как да се възползвам от това, че съм бременна.
Според приятелят ми най-доброто решение е да махна бебето, но не ме притиска, а напротив казва че ще е до мен и ще ми помага с отглеждането, ако реша да го запазя. Оставил е избора изцяло на мен. Неговите близки не знаят и той не иска да им каже, защото се страхува от реакциите им и последствията от тази наша “грешка”.
Моята майка ме подкрепя и ще ме подкрепи, какъвто и избор да направя.
Знам, че има двойки, които правят опити с години, такива, които не могат да имат деца, а аз при положение, че съм благословена с това да съм бременна не мога да се зарадвам и търся причини, които да намалят чувството ми за вина, ако махна бебето е много нечестно..

# 11
  • София
  • Мнения: 10 583
Ако цял живот ще се самонаказваш, че си го махнала, тогава какъв е смисълът? Ще си пропилееш живота в мисли за нещо, което 1.сама си решила и избрала; 2.искала си да направиш; 3.осъзнаваш,че не му е времето за детв, а цял живот е ОК да страдаш за това си решение?

Махаш бебето с ясната идея, че не искаш това дете, защото ще провали плановете ти.

В крайна сметка си помисли с кои последствия от решението си искаш да живееш.

Допълвам се: ако ТИ имаш бебе, по абсолютно никакъв начин няма да оправиш живота на тези, които искат деца, а нямат!!!

# 12
  • Мнения: 3 250
Циганките са благословени по 8-9 пъти.

# 13
  • Мнения: 1 163
На твое място не бих махнала бебето ,щом от сега осъзнаваш ,че това е грешка.
След време ще те боли още повече за случилото се.
А детенцето ще го отгледаш ,колкото и трудно да е ,щом си отговорен и борбен човек ,което си личи от постовете ти.

# 14
  • София
  • Мнения: 28 571
Зависи от теб.
Правила съм аборт, не чувствам вина, това беше съзнателно взето решение. Родих тогава, когато исках и можех да гледам дете. Не бих родила при други обстоятелства.

Общи условия

Активация на акаунт