Какво бихте направили в тази ситуация?

Защото харесва и обича нея.
Което няма връзка с нежеланието му да има деца.

Аз не намирам също за разумно въобще да се обсъжда тук нечия "вина".
Да, тя като има има разбирането, че са й нужни деца, да си намери подходящ човек. На нея връзката не й изнася в този вид. Не на него.
Именно - ако аз твърдо държа да имам деца, ще си търся човек, който има подобно желание.

И не обяснява те защо остават с него, след като искат деца.

Точно, да. Тя има проблем с връзката, тя трябва да си реши проблема, той няма проблем.

Невъзможно е да го прецени от самото начало, особено като този, който директно ѝ е казал, че иска деца.
Както и за останалите въпроси, касаещи двойката, всичко излиза на светло в процеса на връзката.

Въпросът с децата е много относителен. Всичките мъже, които съм чувала, че не искат деца и са се разделяли с дългогодишни приятелки по тази причина, до 1-2 г. след това рязко започват да искат и не само искат, ами и имат по 1-2. Така че няма как да види бъдещето. Всичко е на принципа проба-грешка.

То и другият вариант е кофти - иска човекът деца /мъж, жена - и двете е възможен вариант/ и като му се родят изведнъж дава рязко на задна и почва да съжалява, че ги има, тежи му да ги гледа, не се включва и т.н.
Трудно се прогнозират тези неща, дори когато трябва сам за себе си да правиш прогнози, ка-моли за друг човек и то в началото на връзка. Аз не бих се наела да гадая.

Затова й се каза, че трябва да се махне от него. Още в началото на темата.
Вероятно като много жени си е мислила, че с времето той ще се навие. Няма да е първият, нито последният човек (нарочно казвам човек, че аман вече от изяснявания), който знае, че не иска брак и дете, обаче търчи по такива, които искат. Та мисълта ми е защо по принцип, не в конкретния случай, не се е насочил към мислещи като него? Една разкарал, че искала дете, сега още една ще се махне. Ами като виждаш, че не става така, що си създаваш проблеми, ами не идеш там, където няма да си създаваш.

Такава наивност и глупост говори зле за тях.

Като сина ми във втора група (май) беше в ДГ. Другите го накарали да хвърли топка в чужд двор, те били виновни, а на него му се карали.
 –Ти ли я хвърли?
Да, аз.
– Да не си. Да си мислел. Ти си я хвърлил, ти си виновен.

Цитирам почти буквално разговора между мене и него.

Най-разумното нещо е да го оставиш. Имате прекалено големи различия, ти жертваш себе си в името на неговия комфорт. След време ще го намразиш изключително много, особено когато започне да прави гафове, а той ще започне като всеки човек. Ти ще очакваш от него да е перфектен обаче, защото след като си се примирила с две много важни неща за теб, той няма да има право на повече недостатъци в твоите очи.

Също така има голяма вероятност да не икса брак и деца с теб конкретно, но да не смее да ти каже и да се е пуснал по течението, защото си му удобна за момента. Как ще реагираш, ако си вече на 40 без деца, а той те зареже и направи дете на друга? Напълно валидна възможност. Хем ще ти е изгубил времето и ще ти е късно за деца, хем на него същевременно няма да му бъде. Според мен той е егоист. След като знае, че държиш на брак и деца, а той не иска, е трябвало да не ти губи времето повече. На мен щеше да ми е неудобно, ако бях мъж,не знам той с какви очи те гледа. Никой не заслужава да правиш такъв компромис, заради него. Хич не е толкова идеален, свали розовите очила, много егоистично поведение. Той е в правото си да не иска деца, но не е ок да те мотае. Много добре знае, че си с него с надеждата да си промени мнението и се възползва удобно. От тук нататък или го оставяш директно или му казваш, че за теб е ок да не иска деца, защото това е въпрос на личен избор, поради което ти си решила да забременееш от друг. Понеже знам, че няма да го зарежеш директно, иди и му го кажи това и ще видиш що за стока е. 100% ще се ядоса. А дали ще е в правото си да ти губи ценното време, жената е в детеродна възраст сравнително кратко време, мъжете могат и след 60 години дори да имат деца. Ти правиш компромис заради него, да видим той като не се трогва дали ще е ок да направи и той компромис със себе си? Не мисля. В името на какво се жертваш?

Каквото и да говори, Миленака, немалко се възползват. А когато става дума за деца, най-вече при жени, това не е много хубаво.
И пак нищо не обяснява защо мъж, който по принцип не иска деца и вече е разкарал една жена заради това, пак се хвърля на такава, която иска. То и да настъпиш два пъти една и съща мотика не е признак на голям акъл.

Жените сами си създават проблем в такива ситуации. Особено ако им е ясно заявена насрещната позиция. Не бих казал, че някой се "възползва" от тях. Те не са нито затворници, нито малки деца. Сами си решават въпроса с връзката. Щом седят в нея, значи тя им изнася. Като не им изнася - напускат и толкоз. Никой не ги е вързал.
Въпросът защо иска точно този връзка с точно тази жена е изяснен - защото я харесва. Нищо по-просто от това като обяснение няма. Човек не се влюбва в друг, защото другият иска или не иска деца. 

Човек като се влюбва, се влюбва, чувствата не могат да се насочват по този критерий. То ако ставаше така, ехеее, колко щеше да е лесно. Но в случая на нея не ѝ харесва развитието на връзката, не на него. Тя да си търси друг, отговарящ на очакванията ѝ. И да, възможно е след две години той да иска деца от тази жена. Възможно е и след два месеца да иска, но от друга. Възможно е след 5 години да иска деца, независимо от коя. Тези неща не могат да се предвидят.

Те тези никога не са имали намерения да се включват. Такова им е мисленето, че друг върши трудната част, те само се пъчат с тях.

Мисля, че този ще се навие впоследствие да има деца. Просто не иска сега, не и при настоящите финанси и не от авторката. Така ми звучи момъкът, не знам защо.

А, не, много от тях наистина искат деца, ама ги искат - две, момченце и момиченце, даже имената са им харесали предварително. Фантазират си бъдещето с тях. Само че не са били готови за това, какво е наистина да имаш дете.
И ако са били много не-готови и то вземе, та се появи, понякога големи изненади стават. Е, не си признават, разбира се, че им е дотежало и докривяло, но определено не им се занимава, тежи им, клинчат всякак и си търсят нчин за бягство.

На някои може да им изнася, други обаче са заблуждавани с финес - ама не сега, ама айде по-нататък, че сега еди-какво си. Абе като мохабета за женения мъж с любовницата - ще се разведа, ама чакай първо да стане първи клас детето, после чакай да влезе в гимназия, па чакай да завърши, да влезе в университет и прочие. Не отричам наивността на хванали се жени, но това си е факт - съзнателно и нарочно залъгване на човека, така че хем да го успокоиш и приспиш, хем да му дадеш надежда, че може и да стане в бъдеще. Поради тази причина много хора - и жени, и мъже в подобни ситуации, се връзват и надяват. Защото ако първите кажат направо, ще останат без тях. Чист егоизъм. Некоректно е, това имам предвид.
След като харесва втора жена, с която се разритват заради нежеланието му да има деца, не би ли трябвало да помисли малко за корекция в критериите, що се отнася до профилите на бъдещите?

То много мъже има, дето искат да имат, ама не с всяка - дали ще е точно с нея? Пък и тя, ако това ѝ е единственият критерий за мъж - дали е готов веднага да я забременява...
Без известно "загубено време" няма как да се мине, за съжаление. Първо трябва да харесаш някой като човек,  физически допада ли ти, можете ли да си говорите, правите ли хубав секс, дразни ли те с някакви навици и т.н. Това отнема време. Чак след това решавате дали ще имате деца заедно.
Това че е "загубила" 2 години с този мъж е неизбежно. Въпросът е да не загуби още няколко пъти по 2 със следващите кандидати, че тогава вече става лошо. 
Иначе за мен няма загубено и спечелено време. То си тече с една и съща скорост. Има приятно и ползотворно прекарано време, или не. Щом е била щастлива с него 2 години, какво му е загубено на времето? Ако ли пък не е била щастлива - за какво е търпяла толкоз? Вероятно, както повечето хора, е била наполовина/на моменти щастлива/нещастна. Но то пълно щастие няма.