Здравейте!
Може би много от вас няма да разберат проблема ми,както и хората около мен,но имам нужда да споделя в случай,че все пак има други жени изпитвали същите признаци..
На 28години съм. С ММ сме от 4 години заедно. До преди година и половина мисълта за бебе ме плашеше, бременността,раждането,грижите,отговорността и всичко съпровождащо този етап от живота. Лека полека всички около нас започнаха да имат деца , което естествено беше нещо напълно нормално. ММ искаше да започнем с опитите и ние,но мен все нещо ме спираше. Като цяло съм голям егоист,не съм от най-активните хора и обичам свободното си време. Миналата година по това време решихме да спрем да се пазим,зсщото все пак нямахме гаранция,че нещата ще се случат от първия път. Минаха 2 месеца и МЦ си идваше,при което до известна степен изпитвах облекчение. За първи път през Март,когато цикълът ми дойде изпитах разочарование и лека доза страх дали всичко ни е наред. Е явно беше наред,защото с доста сериозни опити след цикъла той така и не дойде повече. Когато видях двете черти през Април чувствата ми бяха смесени. Хем се радвах,че съм бременна,хем ме обзе ужас какво ще правим занапред.. Тогава се замислих дали наистина съм искала да забременея на този етап от живота си или просто иска да се убедя,че сме годни да създадем поколение .. След две седмици обаче и потвърждение на бременността от АГ вече се чувствах странно щастлива и бях приела факта,че в мен расте живот. Исках просто да мине третия месец,защото всички знаем поверията за него. Да,но напук преди краят му след преглед се осъмниха за хромозомни аномалии и оттам последва месец с изследвания и нереален за мен страх и ужас. В крайна сметка няколко доктори потвърдиха,че с бременността няма проблем,но аз така и не успях да се успокоя. След всеки преглед изпитвах доза облекчение и на следващия ден лошите мисли се завръщаха с пълна сила.. Месеците си минаваха, а аз се чувствах все по-зле. Понякога си мислех,че е било по добре да се потвърдят съмненията и всичко да беше приключило още тогава.. Постоянно исках да върна времето назад и да не бъда толкова настоятелна за тази бременност.. Постоянно се обвинявам и търся причина защо нещата се случиха така.. Към днешна дата съм няколко дни преди раждане,а се чувствам ужасно. Не си представям как ще мине раждането,ужасявам се при мислите дали бебето ще е наистина здраво, не знам как ще се грижа след това за него.. Ненавиждам се , защото мисля,че изобщо не трябваше да забременявам..... Колкото и да опитвам тези мисли не ме оставят на мира..... 😫 Всичко за бебето вече е готово,а нищо не подготвих с този ентусиазъм,който винаги съм си мислела.. Моля ви,нямам нужда от нападки и теории колко жени мечтаят за бебе,а не могат да забременеят.. Просто,ако все пак някой е минал през нещо подобно ще съм благодарна да сподели как се е отървал от тези мисли и страхове
Може би много от вас няма да разберат проблема ми,както и хората около мен,но имам нужда да споделя в случай,че все пак има други жени изпитвали същите признаци..
На 28години съм. С ММ сме от 4 години заедно. До преди година и половина мисълта за бебе ме плашеше, бременността,раждането,грижите,отговорността и всичко съпровождащо този етап от живота. Лека полека всички около нас започнаха да имат деца , което естествено беше нещо напълно нормално. ММ искаше да започнем с опитите и ние,но мен все нещо ме спираше. Като цяло съм голям егоист,не съм от най-активните хора и обичам свободното си време. Миналата година по това време решихме да спрем да се пазим,зсщото все пак нямахме гаранция,че нещата ще се случат от първия път. Минаха 2 месеца и МЦ си идваше,при което до известна степен изпитвах облекчение. За първи път през Март,когато цикълът ми дойде изпитах разочарование и лека доза страх дали всичко ни е наред. Е явно беше наред,защото с доста сериозни опити след цикъла той така и не дойде повече. Когато видях двете черти през Април чувствата ми бяха смесени. Хем се радвах,че съм бременна,хем ме обзе ужас какво ще правим занапред.. Тогава се замислих дали наистина съм искала да забременея на този етап от живота си или просто иска да се убедя,че сме годни да създадем поколение .. След две седмици обаче и потвърждение на бременността от АГ вече се чувствах странно щастлива и бях приела факта,че в мен расте живот. Исках просто да мине третия месец,защото всички знаем поверията за него. Да,но напук преди краят му след преглед се осъмниха за хромозомни аномалии и оттам последва месец с изследвания и нереален за мен страх и ужас. В крайна сметка няколко доктори потвърдиха,че с бременността няма проблем,но аз така и не успях да се успокоя. След всеки преглед изпитвах доза облекчение и на следващия ден лошите мисли се завръщаха с пълна сила.. Месеците си минаваха, а аз се чувствах все по-зле. Понякога си мислех,че е било по добре да се потвърдят съмненията и всичко да беше приключило още тогава.. Постоянно исках да върна времето назад и да не бъда толкова настоятелна за тази бременност.. Постоянно се обвинявам и търся причина защо нещата се случиха така.. Към днешна дата съм няколко дни преди раждане,а се чувствам ужасно. Не си представям как ще мине раждането,ужасявам се при мислите дали бебето ще е наистина здраво, не знам как ще се грижа след това за него.. Ненавиждам се , защото мисля,че изобщо не трябваше да забременявам..... Колкото и да опитвам тези мисли не ме оставят на мира..... 😫 Всичко за бебето вече е готово,а нищо не подготвих с този ентусиазъм,който винаги съм си мислела.. Моля ви,нямам нужда от нападки и теории колко жени мечтаят за бебе,а не могат да забременеят.. Просто,ако все пак някой е минал през нещо подобно ще съм благодарна да сподели как се е отървал от тези мисли и страхове
