Здравейте, пускам тази тема, не да агитирам всички тук да станете вегетарианци или вегани или някакви други! Искам само и единствено, да споделя моята болка,моя опит и евентуално ако може да помогна на някой. Моля ако може да се въздаржаме от хейт и да не ме разпъвате на кръст заради правописа ми.
Моята история започва така. В момента съм на 31, горда майка на 6 месечно момченце. Когато започнаха моите проблеми, бях на 26 или 27 години. Със съпругът ми живеехме в София, (Той е IT, а аз продавах медицинска козметика) и искахме да заминем за чужбина, защото бяхме разочаровани от БГ.
Бяхме заедно от 5 години. Изведнъж започнах да изпитвам лека болка във врата и плешката. Почнах да си мисля "Оф как се схванах мамка му" и всичко нормално хората се схващат, какво като съм на 26. Да обаче болката не спираше. После започна кръста. После започна леко прескачане на сърцето (което се увеличи в стряскане преди да заспя, че спира и по силни сърцебиенета). После започна задух и паника. Както си патувам в метрото, изведнъж - стягане на врата,задух, мисли че ще умра. Сега много от вас ще кажат: "О тва са си класически паник атаки и тем подобни" Да, и аз така си мислех ама НЕ не бяха (не съм мн. сигурна ,но странното беше че се излекувах с храна ,затова мисля че не бяха такива).
Така, след време започна агресия. Карах се със всички,ревях,взимах валериани,противоваспалителни за кръст,хомеопатия,ходих на лекари,исписваха ми някви лекарства за психично болни(аз работех в аптека и знаех какво правят тези лекарства и затова не ги пих). Изпаднах във страшно чудене "Ма..а му какво е това??? и Защо не ме оставя? Аз съм на 27, здрава като бик по изследвания поне!!! Защо на мен? Как да го спра?
Взех се в ръце!!!Или ще се излекувам или ще съм като бабките в аптеката!!! Пробвах всичко - Спрях цигарите (тук бях на прав път), ѝога,каланетики,стелки,масажи на гръбначния(мислех си че имам нерв или нещо по нервната система),билки,Боен,кафето спрях - няма и няма, и не става и това е. Много малки подобрения имах.
След известно време съпругът ми си намери работа в чужбина.Заминахме за Германия. Там ядене на месо яко,сирена ,боклуци. Мъжът ми взима супер заплата - що не.
Един ден съпругът ми се върна към Бг за малко. Гледал някъв филм за месото,пилетата и тем подобни. Обажда ми се и ми казва: "Аз ставам вегетарианец".
"Ок и аз " - казах аз. "Няма да готвя разделно,направо и аз ще пробвам"(което за мен си беше гадничко,защото пуках по 200 г. сирене на ядене, яко месо,шунки,салам,вафли,кисели млека,пиле много,пържено,вредни храни и си бях 55 кг. и ми дремеше на.. и си търпях болките).
Бог ми е свидетел, след два месеца някаде като вегетариянка - ВСИЧКО СПРЯ! Шок, направо. Не знам какво беше това. Киселинен организъм ли,калциеф дефицит ли ,подагра ли,нервна система ли (мисля че са първите две НО), не знам. Бях като тресната,просто край. От тогава не ядях тези храни. Много рядко пробвах,но болката пак се връщаше като започваше с плешката и сърцебиенетата. Така разбрах,че е от храната.
Започнах да взимам витамини и тогава само можех да ям без проблем. Така пък останових, че най- вероятно киселинния организъм издърпва калция от тялото ми или имам недостик на витамини и затова се случват тези неща. Защо, не знам точно и как не знам точно. Не се изследвах и до ден днешен си ям зеленчуци и като искам да съгреша си взимам витамини и се зареждам със ядене на плодове.
Надявам се с моята история да съм помогнала поне на един човек. Пак казвам, не агитирам към вегетарианство или здравословен живот. Всеки си има своя начин на справяне с нещата. Това е моя опит и реших да го споделя с вас.Също така много пъти съм чела мнения на жени, които са с паник атаки и как взимат лекарства и се надявам преди да изпият поредното хапче да прочетат моята тема и да пробват с диета.Ще се радвам ако има още хора като мен,които са пробвали и им е помогнало да ми пишат и да си поговорим .
Моята история започва така. В момента съм на 31, горда майка на 6 месечно момченце. Когато започнаха моите проблеми, бях на 26 или 27 години. Със съпругът ми живеехме в София, (Той е IT, а аз продавах медицинска козметика) и искахме да заминем за чужбина, защото бяхме разочаровани от БГ.
Бяхме заедно от 5 години. Изведнъж започнах да изпитвам лека болка във врата и плешката. Почнах да си мисля "Оф как се схванах мамка му" и всичко нормално хората се схващат, какво като съм на 26. Да обаче болката не спираше. После започна кръста. После започна леко прескачане на сърцето (което се увеличи в стряскане преди да заспя, че спира и по силни сърцебиенета). После започна задух и паника. Както си патувам в метрото, изведнъж - стягане на врата,задух, мисли че ще умра. Сега много от вас ще кажат: "О тва са си класически паник атаки и тем подобни" Да, и аз така си мислех ама НЕ не бяха (не съм мн. сигурна ,но странното беше че се излекувах с храна ,затова мисля че не бяха такива).
Така, след време започна агресия. Карах се със всички,ревях,взимах валериани,противоваспалителни за кръст,хомеопатия,ходих на лекари,исписваха ми някви лекарства за психично болни(аз работех в аптека и знаех какво правят тези лекарства и затова не ги пих). Изпаднах във страшно чудене "Ма..а му какво е това??? и Защо не ме оставя? Аз съм на 27, здрава като бик по изследвания поне!!! Защо на мен? Как да го спра?
Взех се в ръце!!!Или ще се излекувам или ще съм като бабките в аптеката!!! Пробвах всичко - Спрях цигарите (тук бях на прав път), ѝога,каланетики,стелки,масажи на гръбначния(мислех си че имам нерв или нещо по нервната система),билки,Боен,кафето спрях - няма и няма, и не става и това е. Много малки подобрения имах.
След известно време съпругът ми си намери работа в чужбина.Заминахме за Германия. Там ядене на месо яко,сирена ,боклуци. Мъжът ми взима супер заплата - що не.
Един ден съпругът ми се върна към Бг за малко. Гледал някъв филм за месото,пилетата и тем подобни. Обажда ми се и ми казва: "Аз ставам вегетарианец".
"Ок и аз " - казах аз. "Няма да готвя разделно,направо и аз ще пробвам"(което за мен си беше гадничко,защото пуках по 200 г. сирене на ядене, яко месо,шунки,салам,вафли,кисели млека,пиле много,пържено,вредни храни и си бях 55 кг. и ми дремеше на.. и си търпях болките).
Бог ми е свидетел, след два месеца някаде като вегетариянка - ВСИЧКО СПРЯ! Шок, направо. Не знам какво беше това. Киселинен организъм ли,калциеф дефицит ли ,подагра ли,нервна система ли (мисля че са първите две НО), не знам. Бях като тресната,просто край. От тогава не ядях тези храни. Много рядко пробвах,но болката пак се връщаше като започваше с плешката и сърцебиенетата. Така разбрах,че е от храната.
Започнах да взимам витамини и тогава само можех да ям без проблем. Така пък останових, че най- вероятно киселинния организъм издърпва калция от тялото ми или имам недостик на витамини и затова се случват тези неща. Защо, не знам точно и как не знам точно. Не се изследвах и до ден днешен си ям зеленчуци и като искам да съгреша си взимам витамини и се зареждам със ядене на плодове.
Надявам се с моята история да съм помогнала поне на един човек. Пак казвам, не агитирам към вегетарианство или здравословен живот. Всеки си има своя начин на справяне с нещата. Това е моя опит и реших да го споделя с вас.Също така много пъти съм чела мнения на жени, които са с паник атаки и как взимат лекарства и се надявам преди да изпият поредното хапче да прочетат моята тема и да пробват с диета.Ще се радвам ако има още хора като мен,които са пробвали и им е помогнало да ми пишат и да си поговорим .
. Няма вече да си хапвам като преди. Ще си ям салатите и тва е. Пък един до два пъти в месеца ще си хапвам по малко. Иначе риба си ям, ама не е същото 
