Публикувана: 6 дек. 2019, 14:00 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2021, 11:47 ч.

Любов❤️

6 660
43
1

# 15 9 дек. 2019, 13:16 ч.

Мнения: 3 758

Аз бях на 14, той на 13. Срамежливиии...
По-отворени кака и батко ни взеха тогава. Срещнахме се след 15 години, вече разведени и с деца. Още бяхме влюбени, та се събрахме. Живяхме заедно 10 години, имаме чудесна дъщеря. В крайна сметка май първата ми любов беше истинската.
Чудесна тема, хубаво е да се усетиш пак млад и влюбен, благодаря!

# 16 9 дек. 2019, 18:05 ч.

Мнения: 8 937

Като малка бях мнооого влюбчива, все харесвах някого. Първата ми любов (несподелена) беше в един съученик от гимназията. Три години въздишах по него, а той дори не говореше с мен. А първата ми целувка беше в седми клас с кварталния плейбой (също на 13). Grinning

Дори тогава знаех, че е обречена кауза и не си го слагах на сърце. Flushed

# 17 10 дек. 2019, 09:19 ч.

Пловдив
Мнения: 2 136

Първа любов в един висок рус младеж, който играеше баскетбол. Била съм на 13. Странното е, че дори не си спомням първото му име, защото всички му казваха на фамилия. Нито аз съм общувала с него, нито той с мен. Навярно за него не съм съществувала.
Първата целувка - тука вече е още по-странно. Бях на 26 /двадесет и шест/. Беше много невероятно. Не можех да повярвам, че някой наистина е пожелал да ме целуне. Все пак на 26 вече бях решила, че ще си я карам на платонични едностранни и несподелени влюбвания. То не че в тази целувка и всичко, което се случи тогава имаше някаква любов от страна на този, който ми я даде.
Сега съм на 37. Влюбена. Смешна в очите на приятели, познати и т.н. Защото влюбването ми е като историите, които хората на пример тук пишат, че са изживели на 15-17. Но за мен това е влюбването - оглупяване, и страх, и възторг и всичко. Ако ги няма, значи не е истинско влюбване.

# 18 10 дек. 2019, 09:31 ч.

Мнения: X

Цитат на: poohito в вт, 10 дек 2019, 09:19

И защо с такова закъснение всичко при вас ? Предполагам не сте били в кома досега и сте се събудили на 37 г ?

# 19 10 дек. 2019, 09:44 ч.

Пловдив
Мнения: 2 136

Първото закъснение така се случи. Не съм била, не бях и може би не съм привлекателна за момчетата, мъжете.
После на 28 имах връзка, която доведе и до брак и до раждането на дъщеря ми.
Тази година се разведох и сега се влюбих пак.
Това влюбване е странна история.

# 20 10 дек. 2019, 09:47 ч.

Мнения: 18 339

Еее, то нещата няма как да се случват по часовник. Пухи, ама защо се подценяваш? Я горе главата! Simple Smile

# 21 10 дек. 2019, 09:59 ч.

Пловдив
Мнения: 2 136

ОК съм!
В такава тема се виждам през някаква средна нормалност на ситуациите. Т.е., че не попадам в нея.
Какво от това обаче?
Причините навярно са повече от едната, която изтъкнах.
Резултатите са, че нещата са просто в някакъв вид, който приемаме.

# 22 10 дек. 2019, 13:51 ч.

Мнения: 339

За първи път се влюбих на 13 г. в едно момче от съседния блок. Играеше баскетбол в едно от училищата в квартала, а аз и три мои приятелки го следяхме в продължение на година 😂. Накрая една по-отворена моя съученичка се запозна с него и му каза, че го харесваме. Той се чудеше коя да избере и накрая предложи на мен да станем гаджета. Аз се изплаших и отказах, казах, че не го харесвам. 😂 Той беше с огромно самочувствие, до днес помня какво ми каза: "не е възможно, мен всички ме харесват" (така си беше😄). Плаках една вечер, на следващия ден го бях забравила.
На 14г. си харесах едно момче, което беше наполовина българин и не живееше в България, а идваше лятото на гости при баба си. Пращахме си имейли почти всеки ден. Бях на 15г. когато изкарахме две седмици като гаджета. С него беше първата ми целувка. След като си тръгна от България ми изневери докато аз си правех планове как ще си събера пари и ще му отида на гости. Много зле го приех. Той пропадна жестоко - купони, наркотици, всяка вечер различни жени. След една година аз вече си имах нов приятел (14г.по-късно все още сме заедно), а той беше спрял да се друса след като за малко не се уби. Останахме си приятели. Бях на 20 и няколко години когато ми каза, че винаги е имал чувства към мен и продължава да ми го напомня през известно време, но късно се сети. След него срещнах прекрасно момче и вече няма връщане назад. 🙂

# 23 13 дек. 2019, 15:48 ч.

Мнения: 226

Първото ми "влюбване" е било някъде около 3-4 годишна възраст в познат на родителите ми, дори му бях шаферка на сватбата. Това не помня, но родителите ми ми разказват как съм оревала сватбата да не се жени за въпросната жена. Нямам идея какво се е въртяло в детската ми глава.

Малко след това срещнах следващата си любов и там не стоеше въпроса дали ще има друга или не:) Бяхме в една група в детската градина и горкия нямаше никакъв шанс за друг социален контакт освен с мен. По цял ден го врънках да играем на принц и принцеса и той да ми предлага брак. След доста години, работейки по един проект се събрахме с екипа и си говорихме на тази тема за детските любови. Разказах им за моя "принц" и спонтанно казах и двете му имена. В този момент един колега подскочи и нахилен каза "Ами аз го познавам, съсед ми е". Идваше ми да се разтоваря във въздуха:)

# 24 21 дек. 2019, 22:04 ч.

Мнения: 14

Благодаря на всички ви, че споделяте историите си🙂

# 25 22 дек. 2019, 23:24 ч.

Мнения: 444

Бях на 6 години. Имаше едно момче Иван в предучилищната. Ще го запомня с моряшката блуза. Беше със сини очи и руса коса.
После в 4-ти клас бях влюбена в едно момче от моя клас. Смея да кажа, че той също в мен, тъй като седяхме на един чин и постоянно ме пощипваше по краката, закачаше ме и ох, толкова хубаво ми стана само като си спомня Simple Smile

Малки бяхме и нищо не се получи разбира се. След 7-ми клас заминах да уча и в друг град, но винаги съм се интересувала какво става с него чрез бивши съученици. Преди няколко месеца се добавихме във фейсбук и видях, че тъкмо се е оженил и жена му беше бременна в месеца в който бях и аз. Много интелигентен и същевременно и много интересен мъж, тъй като не е като "масовките". В момента е един от най-добрите детски хирурзи в България. Никога няма да ми стане безразличен.

# 26 25 дек. 2019, 03:39 ч.

София
Мнения: 17 592

Първата целувка... май не помня. Не ще да е била достатъчно интересна (или свързана с любов или пеперуди, по-скоро изследователска).
Първото фелацио помня. нищо общо с любовта нямаше.
Първият коитус... също не помня.
Първото влюбване... била съм на 6, мъжът... не помня тогава как е изглеждал (дъщеря му беше малко по-малка от мен), помня го (визуално) от много по-късно.
Обаче... свиреше на китара и пееше... Беше... вълшебно!
Най-вълшебното лято в живота ми, и като допълнение - живо пеене.
Е, с годините установих, че на мъж с басово (този, първоизточникът, си е баритон) пеене нищо не мога да откажа - и така докато се събрах с ММ (който има баритонов тембър и изобщо не пее).