Безотговорни родители!

Недей така, че авторът ще остане с погрешно впечатление за себе си. И без друго вече го пратиха да се оправя сам с живота. Сега ще реши, че не е способен.

Момчето едва ли е наясно колко "перфектни" са децата на съфорумците.

Ти, първо, наясно ли си дали родителите ти имат възможност да те изпратят да учиш в чужбина?  Щото не всички ринат парите с лопатата....

Второ - ако сега си се сетил, че ще ти трябва език, много ще ти е трудно. Особено, че идват матури, изпити и т.н.

Трето, какви интереси имаш, само ти си знаеш. Защо трябва да чакаш някой да ти каже какво да учиш...?

Как да е наясно, когато те не са проявили никаква заинтересованост, когато той се е опитвал да говори с тях! Това му тежи на момчето, накрая ще се оправи и сам, къде ще иде. Но не е нормално да се отнасят пренебрежително и незаинтересовано. Както каза някой по-нагоре, едно е да учат на самостоятелност, а друго е да не ги е грижа кво става и кво следва. Към автора: не ти остава друго, освен да си проучиш нещата, да се подготвяш и просто да им съобщиш какво си решил.

1. Насочил си се към чужбина. Обсъдил ли си с родителите си дали имат възможност да те издържат, докато следваш там? Нали не си въобразяваш, че родителите са длъжни да плащат следване в чужбина? Ако имат възможност, ОК. Но не са длъжни.

2. За сядането да учиш език. Ами, сядай си на гъза и учи. За какво са ти тук родителите? Онлайн ресурси е пълно. безплатни при това.

Да, бе, не е наясно?!?!
Много добре знае дали родителите му изкарват 1000 лв., 10 000 лв. или 100 хил. месечно.
Ако са обикновени хора, едва ли имат възможност за издържане на студент в чужбина.
Пък и чак пренебрежително и незаинтересовано да се държат!?!
Хората са го оставили да си решава сам какво да прави. Животът си е негов. Като иска, инициира разговор с родителите си, нали? Той чака те да се поинтересуват....

А по-нормалното е те да седят и да чакат ли? И дори той е повдигал въпрос, а те никакви реакции. Не мисля че това е нормално. Но така или иначе трябва сам да се захване с това, което е решил.

М, да, понеже, като му кажат учи за лекар /примерно/, а на него му е трудно, да има с кой да се оправдава - Ето, аз не исках, ама майка ми така каза, сега тя да си я учи тази медицина.
Или пък се окаже, че няма реализация въпросната специалност - Ето, насочиха ме грешно, сега не мога да си намеря работа /или пък не е добре платена/, те са виновни...

Много добре са му отговорили хората - Голям човек е, сам да си решава. Може да иска да стане ядрен физик, може пък да иска финансист, откъде могат да му кажат какво да учи?!?

А, именно.

На мен ми се струва, че детето се сравнява по останалите, които вече са се насочили.

Иди при родителите си и кажи - харесах си една специалност еди си къде. Подготви се, проучи какви пари са необходими, дет се вика изчети информацията от нета като ориентир. Попитай ги с какво могат да ти помогнат като за начало. Изобщо дръж се нормално и човешки с тях, недей да рипаш като ощипан.

Защо ми се струва, че нещо не сте в нормални отношения с тия родители и тази тема е само върхът на айсберга.

Никога ли не сте говорили относно твое следване?

Най-вероятно хората си имат някакви проблеми, опитай се да поговориш. Кажи - имам нужда от финансиране, имам нужда от насока, имам следните питания... Не бъди безотговорен като тях, т.е. поеми инициативата.

Така, както ги виждам нещата, на авторът му се иска родителите му да са като на другите деца от класа - да ги записват на тенис, плуване,  частни уроци, да ходят по интервюта за частни университети в Англия и да избират кое е най-доброто училище за детето. Е да, ама не. Не всички родители искат да се месят в живота на детето си.

Сега на въпроса ти. След като родителите ти не ти помагат, но не ти и пречат, значи че ако искаш да успееш в света ще трябва да се оправяш сам. Поемаш отговорност за живота си и това означава, че сам ще си учиш уроците, сам ще се готвиш, сам ще си преследваш мечтите, ако те приемат някъде в чужбина ще миеш чинии и ще сервитьорстваш, за да се прехваниш в допълнение на стипендията, която трябва да спечелиш, за да си го позволиш. Ти. Сам.

И това, което ти се струва като несправедливо сега, след 10 години ще ти се струва като благословия. Така, че сядай и учи.

Не знам колко им е на ниво обучението в Швеция, но само ще ви кажа, че на учениците там не им е разрешено да смятат задачи на ум, а само с елка.Таблуцата я учат много, много късно, не като в България във втори клас. В Швеция и всички Скандинавски страни са изперкали и депресирани повечето, за това правят откачени неща.

Все повече се убеждавам че казармата трябва да се върне.

Авторе, явно ще ти се наложи сам да свършиш това, което на повечето ти връстници го вършат родителитем им - сам да проучваш и търсиш инфо. Ако имаш по-близък в родата (леля, чичо, братовчед или който и да е) и който би ти помогнал - поскай помощ. Като цяло според мен това с намиране и проучване на училище е от базовите неща, които един родител дължи на детето си. Децата имат нужда от насока и подкрепа. А с родителите си говори пак. Избери някоя вечер, когато обстановката у вас е благоприятна, нямате гости и на другия ден родителите ти не са на работа (така биха били по-предразположени да говорят и няма да бързат). Ако в почивните дни обядвате заедно всички - може и тогава. Обясни им какво искаш, попитай ги имат ли възможност да те финансират и какво мислят по въпроса, както и искай помщ в проучването на определени ущилища. Те явно ги мързи, но ти не оставяй така нещата щом имаш амбиции. Междувременно си учи английския.

Според мен някои от мненията са прекалено крайни към автора. Това пък с казармата не виждам каква връзка има.
Аз работя в университет и част от работата ми е ангажирана с процеса по прием. При нас кандидатстването започва точно на 16-17-годишна възраст, защото процесът е малко по-дълъг, а и не е евтино. В хода на работата постоянно се срещам с ангажирани родители - идват с децата на дните на отворените врати, интересуват се, обаждат се, пишат мейли. То си е ясно, че основната работа се пада на детето (ученето и кандидатстването), но си е напълно в реда на нещата родителят да се интересува активно, защото качественото образование си е инвестиция - финансова и времева - и за хората не е без значение как ще се случат нещата, какво ще се изучава, какви са възможностите за реализация и т.н. Така че не го укорявайте момчето, че търси родителско рамо.

Авторе, не разбрах към коя чужбина си се насочил, но проучи си внимателно нещата. Има места, на които можеш да работиш докато учиш, има университети с доста примамливи стипендии за академично талантливите, има бригади - изобщо опции се намират. В краен случай можеш да запишеш първоначално желаната специалност в БГ и лятото да ходиш на бригада, за да събереш пари да се преместиш в чужбина, а може и да си късметлия да трансферираш някои от курсовете, които си изучавал тук в чужбинския университет. Щом родителите не се интересуват, не се притеснявай, в чуждите университети служителите, които се занимават с приема на студенти обикновено са доста отзивчиви и ще ти помогнат с информация. Можеш да им пишеш, да се обаждаш, да си говорите по Скайп, има и панаири на висшето образование в София, където можеш да се срещнеш с представителите на университетите на живо. Ако те интересува нещо конкретно, можеш да ми пишеш и ще се опитам да ти помогна с информация.

Кафе с Канела, много полезно мнение.
И аз мисля, че са крайни реакциите към автора.
Момчето е нормално да е притеснено, да очаква подкрепа и интерес от родителите. При нас се обговаря това с избора на професия и насочването съответно още от 15-годишната възраст на дъщеря ми. Към момента вече се е насочила и след 1 година ще търсим и вариантите за университет. Но това не пречи аз отсега да следя и да съм в час кое ще е полезно за нея като инфо и когато дойде момента ТЯ да избира.
Малко заинтересованост и чисто вербална подкрепа не е излишна на никого, а камо ли за децата ни.