Шефове гадняри

  • 7 057
  • 91
  •   1
Отговори
22 окт. 2019, 15:26 ч.
  • Мнения: 582
Заглавието на темата е взето от едноименния сериал. Simple Smile
Имали ли сте до сега в професионален план началник, който да се държи лошо с вас? Разкажете за случай, споделете опит или дайте съвет на хора, попаднали в този омагьосан кръг.

На последната работа, на която бях ми направи впечатление, че имаше хора, които не можеха да се сработят с шефа си, но продължаваха да са там, защото ги беше страх да си потърсят отново работа. Техните началници, до колкото ми направиха впечатление, им бяха смачкали самочувствието и ги увикваха за всяко нещо. Хората се страхуваха да попитат нещо, а недай си боже да възникне проблем - изпадаха в ужас как ще кажат на шефа си. Аз също бях в този омагьосан кръг, но слава богу успях да се изтръгна. Това, което тайничко си казваха колегите помежду си, когато някой напуснеше беше "Нищо, заслужава да отиде на по-добро място, където да го оценят". 

Наскоро в приятелската ми компания дойде едно момиче и тя ни разказа как две години по-късно не може да забрави за шефката си французойка, която ѝ крещяла общо-взето всеки ден. Ужасно злобна и сърдита. Момичето било личен асистент на жената, а сега изпълнява същата позиция, но в друга фирма и въпреки, че е щастлива от работната среда, шефът ѝ е готин, понякога дори сънува въпросната дама. Аз, слава богу, до сънища не съм изпадала.

А вашата история каква е?Expressionless

# 1 22 окт. 2019, 16:47 ч.
  • София
  • Мнения: 1 255
Преди години имах ужасен шеф. По всички критерии. Крещене, обиждане, псуване, замеряне с предмети, тотално унижение. Беше свиня, без никакво извинение. Всичките му познати и партньори го познават като такъв и те също го наричат така. Дори са ме питали как го търпя и защо съм още там. Две години и половина издържах и си тръгнах с гръм и трясък Simple Smile заслужаваха го Simple Smile без предизвестие. Много неща научих там, това ме държеше толкова време. Но към края се бях докарала до хапчета от нерви и реших, че здравето ми е по-важно. Веднъж толкова се бяхме скарали, защото аз не съм му мълчала, а него това го вбесяваше, че хвърли по мен един много луксозен комплект със синьо джони и го счупи естествено Simple Smile. Той си тръгна от работа, а аз отворих друга бутилка уиски от неговите и сипах на колегите хахаа. Пих едно голямо и си тръгнах Simple Smile

# 2 22 окт. 2019, 17:17 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
С никакви шефове не искам да работя вече. Всякакви видове съм имала. Е, чак такъв - да крещи и чупи, не.

# 3 22 окт. 2019, 17:32 ч.
  • София
  • Мнения: 9 541
Първият път когато попаднах на такава шефка си тръгнах след 2-3 месеца. Но явно не поумнях, защото вторият път търпях доста години. Накрая от нерви започнах да се разболявам физически. Чак тогава си казах, че здравето ми е по-важно. Тогава разбрах, че е достатъчно да работя, за да оцелеем. Не ми трябват материални луксове. Здравето е лукс, който не мога да си позволя да загубя окончателно, затова вече работя само колкото е необходимода си получа заплатата. Шефовете ми в момента са свестни. Колеги, които досега не са попадали на гадни шефове не могат да оценят сегашните, но аз ги оценявам , стъпвайки на база опита си с гадове. Заплатата ми не е голяма, но не е и мизерна. На този етап ми е достатъчна, за да не мизерстваме, но недостатъчна, за да си позволим някои  удоволствия. Важно ми е, че имам време за детето си.

# 4 22 окт. 2019, 19:58 ч.
  • София
  • Мнения: 853
В педишната ми работа, шефката ми беше такова чудо. Хипер амбициозна, но и много комплексирана. Успяваше да води всякакви "бойлуци" за клиенти, от които после обслужилите ги имаха проблеми, това за не любимите от персонала. Няма смисъл от късаненна нерви, взех си чантичката и напуснах. Няма заплата, която да ви плати душевния комфорт.

# 5 22 окт. 2019, 21:42 ч.
  • Мнения: 4 518
Моят бивш шеф беше леко кофти. Като цяло некомпетентен и непризващ, че не знае. Налучкваше някакви неща и после от 100 пресъхнали от много време кладенеца вода вадеше и едва ли не се караше защо аз не знам Joy иначе ме сваляше, всякакви глупости ми е писал, въпреки че аз съм омъжена, а той сгаджосан. Накрая пък ми каза, че ме били взели заради краката Angry. Хубавото беше, че ни защитаваше.
Сегашният ми прях ръководител е много готин, но милия няма време и като започнеш да задаваш въпрос той отговаря преди да си питал и реално не е разбрал въпросът. Другият минус е, че през денят се засичаме за 2 часа и реално той не знае какво се случва при нас.
Има и добри фирми, за жалост не са български... Поне аз не съм срещала.

# 6 22 окт. 2019, 22:52 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

# 7 22 окт. 2019, 23:05 ч.
  • Мнения: 10 799
Имах шефка, която мразеше всеки нов във фирмата. Държеше се отвратително от 1 ден. Нарочно ми нагласяше смените да съм до късно вечерта, а знаеше, че се прибирам сама, пеша, по 40 минути в тъмното, в 10 вечерта (нямаше градски транспорт от работа до нас, толкова късно)/ Даже много пъти е минавала с колата покрай мен и никога не предложи да ме закара до нас, нищо, че сме в една посока. След 6 месеца "изпитателен" срок, като дойде нов колега, вече реши, че можем да сме приятелки и насочи цялата си омраза към новия... Даже колко пъти ме е хвалела, че съм корава, щото не съм напуснала... Сега се чудя защо съм търпяла, но наистина бях в безизходица и ми трябваше дохода. Колко пъти съм се прибирала разплакана...

# 8 23 окт. 2019, 00:31 ч.
  • Мнения: X
Никога, никой от шефовете ми не ми е викал. Макар че е имало случай когато съм присъствал на скандали в които шефовете ми са се карали на други, но на мен не.
Сега работя във 7-та фирма по ред. Забелязъл съм че ако си някакви вид шеф, около 2 години ти трябват за да пропаднеш. Наглед нормални хора за 2 години след повишеието стават нетърпими задници.
Жал ми е било за колежките понякога.

Иначе също съм забелязъл, че човек се учи от шефовете си. Аз съм имал около 10 само двама са били наистина качествени хора, като специалисти и лидери. Явно не е толкова лесно. Аз бях също шеф за 2 и половина години. Като напуснах, бях на 30 и мойте подчинени мъжаги над 40, ами всички си поревахме. 😁 Мисля че съм бил добър шеф.

# 9 23 окт. 2019, 08:33 ч.
  • Мнения: 582
Цитат на: Free Agent в вт, 22 окт 2019, 22:52
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

Моята знаеше много добре, но беше хванала изпълнителния директор за ... сещате се къде и си правеше каквото иска. Отвратителен човек, издържах 1 година, защото приятелите и майка ми все ми казваха "Хайде, можеш, никъде няма хубаво, така е в живота". След като напуснах с около 5-6 килограма надолу от нерви и като се насочих към сегашното ми поприще разбрах, че този начин на мислене "Търпи, защото животът е гаден" е мнооооого грешен.

# 10 23 окт. 2019, 11:04 ч.
  • София
  • Мнения: 1 255
Цитат на: usmvka в ср, 23 окт 2019, 08:33
Цитат на: Free Agent в вт, 22 окт 2019, 22:52
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

Моята знаеше много добре, но беше хванала изпълнителния директор за ... сещате се къде и си правеше каквото иска. Отвратителен човек, издържах 1 година, защото приятелите и майка ми все ми казваха "Хайде, можеш, никъде няма хубаво, така е в живота". След като напуснах с около 5-6 килограма надолу от нерви и като се насочих към сегашното ми поприще разбрах, че този начин на мислене "Търпи, защото животът е гаден" е мнооооого грешен.
И аз останах толкова дълго на пъвата си и най-гадна работа (гадна, защото шефът беше ужасен), защото майка ми все ми казваше: "Търпи, защото на работа е така. Все има по някой такъв". Категорично не съм съгласна с тези твърдения. Аз по-скоро казвам: "Който търси, намира" Това е в сила особено за по-големите градове.

# 11 23 окт. 2019, 11:58 ч.
  • Мнения: 72
Здравейте и от мен Simple Smile

В последните 4 години трудно се задържам на едно работно място именно поради шефовете гадняри Simple Smile Стигнала съм до извода, че здравето ми е на първо място, с два кредита съм, но не ми пука.
В момента искам да развивам свой си бизнес и повече не желая да работя за идиоти ... Дори и само хляб да ям - да знам, че аз съм си шеф.
На последната ми работа освен, че шефката беше гадна интригантка, беше и неграмотна - не знаеше как се пише думата "дълъг" с Г или с К ... Казах й хич да не й дреме, пише се с К.Р Simple Smile) Станах и си тръгнах.
Преди 19 години на първата ми работа - шефката ми беше психично болна и пиеше лекарства, назначени със зелена рецепта.
Аз млада и красива, тя стара, ниска, грозна и с психо отклонения.  Трябваше да ми плащат за вредни условия на труд, никой не искаше да работи с нея. После разбрах защо - още я сънувам ...

# 12 23 окт. 2019, 12:36 ч.
  • Мнения: 4 014
Здравейте!
Четейки Ви разберам, че не съм единствената и то в много аспекти.
10 години работех не лоша работа, но тя беше докато учех.
Когато се дипломирах и потърсих работа по специалността си започнаха проблемите ми, който ме доведоха до много тежко здравословно състояние и тежка операция, която трудно преживях.
Съжалявам, че търпях всеки един от ужастните шефове с който се сблъсках. Не са мятали по мен предмети, но всекидневният психически тормоз е нещо ужастно и е нещо което те погубва бавно и сигурно, но кагато си в безизходица търпиш. В случая трабваше да търпя, защото нямах никакъв стаж и опит по специалността си. За съжаление, колкото и работодателя да смених за последните 4 години с надеждата, че ще попадна на някой, който не идва на работа за да си изтръсква нервите и да мрази и обижда някого, не мога да попадна на такова място. Скоро започнах работа след тежката операция и за съжаление отново се сблъсквам със дълбока провинциална простотия и пасивно-агресивно поведение, отяждане, язвителни забележки целящи да те изкарат тъп и прост, отказ да ти се показват нови неща свързани със работата, игнор, говорене с надсмешка. Колежката която по принцип трябва да ме обучава явно смята, че веднъж казано набързо е всъщност много добро обяснение и повече не е нужно, и ако не си разбрал си е твой проблем и явно си тъп и прост и не можеш да работиш, затова започват и с обидите и шушуканията зад гърба. Това ме тормози страшно много. Сладките неща като шоколад и прочие са ми строго забранени, а от този стрес и ужастна работна обстановка започнах да се тъпча всеки ден, а това означава че много си вредя. За съжаление отново съм в безизходица. Операцията и боледуването ме изтощиха много финансово, нямам кредити, но съм в състояние в което само си повтарям "не си купувай абсолютно нищо", защото утре може да ти кажат, че си освободен и отново нямаш работа. Не си купих нищо дори за рождения ден, който имах наскоро. Само почерпих скромно колегите и това беше.
Много съжалявам за много неща. За професията, която семейството ми ме накара на сила да уча и упражнявам, за търпенето на колеги и шефове гадняри, за парите, които вложих в образование, за изгубеното време в учене. Защото сега когато напусна или ме освободят (което неизменно ще се случи), ще отида да работя каквато и да е работа, само и само за да мога да се издържам и всички дипломи и сертификати за езици, които имам ще отидат по дяволите и в кофата за боклук. Обяснявам си го като съдба, но много ми тежи. Положих много усилия, а ефектът е от тях е нулев.
Извинявайте ако съм се отклонила от темата. Но шефовете и колегите гадняри са навсякъде. Няма никаква работна етика у нас, всеки гледа да те смачка както може и това му е цел номер едно от първия ден.

# 13 23 окт. 2019, 14:41 ч.
  • Мнения: 10 799
Цитат на: usmvka в ср, 23 окт 2019, 08:33
Цитат на: Free Agent в вт, 22 окт 2019, 22:52
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

Моята знаеше много добре, но беше хванала изпълнителния директор за ... сещате се къде и си правеше каквото иска. Отвратителен човек, издържах 1 година, защото приятелите и майка ми все ми казваха "Хайде, можеш, никъде няма хубаво, така е в живота". След като напуснах с около 5-6 килограма надолу от нерви и като се насочих към сегашното ми поприще разбрах, че този начин на мислене "Търпи, защото животът е гаден" е мнооооого грешен.
Оф, на майка ми философията... Като го чуя това „Да не мислиш, че на другите места е по-хубаво” и ми идва да и отвъртя един шамар, нищо, че ми е майка. Ами, по-хубаво е. Втората ми работа беше по-хубава от първата, третата по-хубава от втората и т.н. Сега уча и ще сменям сферата на работа и пак майка ми не спира да НЕ ме подкрепя и да опява как трябва да си стоя на сегашната ми работа. Шефа не е гаден сега, но ме дразни, некомпетентен е и не оценява кой какво реално върши, иначе е „мека Мария”. Но аз се изнервям да работя с некадърници, особено, ако са ми шефове и съм „чао”.

# 14 23 окт. 2019, 15:58 ч.
  • Мнения: 29 337
И друг път съм писала за бившата ми работа. С такова облекчение си тръгнах от там, не е истина.

Шефката беше една бабичка на 70 г., обаче не пуска кокала, свикнала да командори и да се прави на велика. В началото уж всичко ок, после обаче се почва изискване да се остава след работа и то до 9-10 ч. вечерта, всеки ден /щото имало работа/, а на другия да си пак в 8,30 на работа. При което ѝ казах, че аз имам семейство и нямам намерение да работя до 10 ч. всеки ден. Започна да крещи, че съм била несериозна, че така не се работело, не съм гледала на фирмата като на своя. Отговорих ѝ, че всъщност фирмата не е моя и да не си позволява да ми крещи, щото си грабвам чантето и няма и да се обърна.
Имаше някакви мании за величие и беше компетентна по всичко. Все се страхуваше, че някой я краде. Беше вдигала скандал на един от шофьорите, че по разходна норма излизало еди колко си литра да са изгорени, а той изгорил с 1,5 л. повече.....страшна драма!
Да не казвам колко пъти си заспиваше на стола зад бюрото.

Имаше наглостта да ми обяснява как нищо не работя, а в момента, в който ѝ казах, че напускам - "Аууу, ама то сега кой ще работи?!?" …..е, нали уж нищо не съм правела?!?

Понеже имаше страшно текучество, с изключение на няколко приближени, когато някой си тръгнеше, се почваше с гнусотиите по негов адрес - колко бил некомпетентен, колко бил нагъл и т.н.

# 15 23 окт. 2019, 16:35 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
По отношение на търпенето на кофти шефове, моят мъж беше развил Стокхолмски синдром направо. 10 години в една фирма, шефът яко ги облъчваше, че навън е ужас. Чак му бяха повярвали. Не е викал, обаче си ги въртеше на шиш. Ужасно много работа, малко хора, много командировки, малко или никакви отпуски. По едно време ги беше направил неплатена, обаче бачкаха. Чашата преля, когато каза, че ще им намалява осигуровките.

# 16 23 окт. 2019, 16:48 ч.
  • Мнения: 29 337
Е, супер гадост! Като крепостни селяни направо...

Крилати фрази:
"Никъде няма да си намериш такава работа..." или "Сто такива като тебе чакат за това място...", а може и "На твоите години кой ще те назначи тебе...", също "Ама и това ти е в задълженията, що реши, че не е? Всичко, което кажа, ти е в задълженията..."  Mr. Green

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 16:55 от Natali_

# 17 23 окт. 2019, 17:50 ч.
  • Мнения: 10 799
ММ стои и чака повишение (което му е обещано) вече 3-та година. Почна се с умилкване как няма такъв като него, как сега всичко ще стане от раз и още ала-бала-ници. После като повишението почна да се забавя, се почнаха реплики "е, то другаде няма да ти плащат повече от тука" и "другите работят за по 600 лв, искаш ли и ти". Като видят, че почват да губят кадърни хора и няма какво да им предложат и обръщат палачинката и се почва с кофти манипулациите.

# 18 23 окт. 2019, 18:04 ч.
  • Мнения: 28
Цитат на: Elimelihubaveli в ср, 23 окт 2019, 17:50
ММ стои и чака повишение (което му е обещано) вече 3-та година. Почна се с умилкване как няма такъв като него, как сега всичко ще стане от раз и още ала-бала-ници. После като повишението почна да се забавя, се почнаха реплики "е, то другаде няма да ти плащат повече от тука" и "другите работят за по 600 лв, искаш ли и ти". Като видят, че почват да губят кадърни хора и няма какво да им предложат и обръщат палачинката и се почва с кофти манипулациите.
И на мен така ми обясняват.
Днес чух, че се вика в коридора. Една шефка викаше на няколко работника и на друга шефка (не знам конкретика, но се спомена 'списък' и ми светна, че е списъкът за повишение на заплатите. Репликата, която чух: "Не работиш, не ядеш!" ....

# 19 23 окт. 2019, 20:53 ч.
  • Мнения: 4 204
Едно време имах шеф, който директно казваше "който не слушка, няма да папка". Той  беше гадняр, но бързо се изнесе на държавна работа. Самата ми работа беше отвратителна, отношенията селски и едвам изкарах до намиране на нещо друго година и 10 мес. Броила съм ги ден по ден. Гастрит си докарах. В ония години беше трудно да се намери работа по специалността и затова ми отне толкова дълго време да се отърва от там.

# 20 25 окт. 2019, 14:44 ч.
  • Мнения: 607
Малеее, какви са тия чудовища дето описвате, това трабва да престане в България, да не сте роби от средновековието, само и една тояга им липсва на тези нещастници да ви наложат,  в чужбина няма такова нещо,
може да има сърдити , нервни , но нервите са за вкъщи, не може така, то по- зле от Индия. Ако трябва ще чистя кенефи, но това нещо и 1 ден няма да търпя.

# 21 25 окт. 2019, 15:53 ч.
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 080
Цитат на: beo в пт, 25 окт 2019, 14:44
Малеее, какви са тия чудовища дето описвате, това трабва да престане в България, да не сте роби от средновековието, само и една тояга им липсва на тези нещастници да ви наложат,  в чужбина няма такова нещо,

Верно ли? Хайде пак някой от "чужбината" дойде да ни обяснява как там такова нещо нямало. Joy
По темата - първата ми работа по специалноста беше при една изкукала лелка, за която работата беше вся и всьо и съответно очакваше и от мен същото. Да, ама не. Изтърпях я една година и напуснах като преди това не пропуснах да й вдигна скандал и да си й кажа всичко.

# 22 25 окт. 2019, 15:58 ч.
  • Мнения: 10 799
Да, в чужбина всичко е песен, шефовете са най-яките, парите се берат по дърветата и те така Grinning

# 23 26 окт. 2019, 11:39 ч.
  • Мнения: 582
И за моята шефка всичко беше работа. Колегите са ми разказвали преди години как са се молели тя да забременее и ако се върне поне "да е станала човек" - цитирам Grinning
То при мен беше също всекидневен тормоз значи. Целият отдел работехме в една малка стая и беше много депресиращо.
Все още на моменти се сещам за преживяванията и страха си от това ужасно място. Затова реших да направя темата, да можем поне да си споделим, на който може да му олекне.

# 24 26 окт. 2019, 15:33 ч.
  • Мнения: 607
Има естествено,  просто хората явно не търпят, защото получават социални помощи, ако напуснат работа, масово напускат, ако се появи такъв шеф  и  се знае, че трябва да внимаваш с персонала. Ние имаме фирма и мога да каже,  че персонала определят правилата, иначе отиват при конкуренцията  или на социални....... та ние да му мислим.

# 25 28 окт. 2019, 15:38 ч.
  • Мнения: 7 006
Дошло от село,с два пръста чело,и застнАло на чело.
                                                                          Р.Ралин


# 26 28 окт. 2019, 16:32 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
Тия дни пак се сетих за един стар шеф. Много красив, много възпитан, много културен... и до там. Той си има свой център, в който си работи, идваше при нас веднъж месечно.
5 г по-късно всички свестни хора са избягали от офиса, той е назначил за шеф там жена си, която е куха като лейка и текучеството продължава.

# 27 30 окт. 2019, 14:12 ч.
  • Мнения: 2 872
По въпроса с шефовете. Амии, имала съм разнообразни. Първият ми шеф беше много глупав горкия, но беше добър. Втория супер амбициозен, чак беше загубил тънката линия между облаците и реалността, но пак не е правил кой знае какви проблеми. Аз тогава пък бях решила, че ще ставам кариеристка и висях до 22 часа в офиса, та му бях любимка май. От там нататък за шефове ми се заредиха само жени. Е по-голямо зло и неадекватно нещо от жена-шеф няма. Жените не могат да бъдат шефове/лидери. Не за друго - не разсъждаваме логически, а емоционално. Първата ми жена шеф беше разведена жена, над 40тте, на която мъжа и и беше изневерил с 20 и годишна. Мразеше ме от дъното на душата си, защото според мен в мен проектираше 20 и годишната, с която мъжа и и беше изневерил. Всеки ден тормоз, следене, наказания, лишаване от привилегии, които другите ползват, натоварване с работа. Стигнах до нервна криза/паник атаки и реших да се махам от тази комплексарка. Другата ми шефка жена - ами, уж добър човек, разбиращ, обаче отново загубила границата между реалност и облаци. Животът и се върти около кариерата, буквално. Работи по 24 часа в денонощие и иска всичко да е доизкусено до буквичка. Всичко трябва да се знае, изпуснеш ли я от кореспонденция край. Вече взима да ми писва все да ме следят и поправят и да ми налагат собствени разбирания и начин на изразяване, сякаш съм гимназистка. Като цяло - винаги съм предпочитала да работя с мъже и шеф да ми бъде мъж. Едно, че винаги разсъждават по-трезво, друго че, мога да му вляза под кожата и така тактично да го манупулирам в моя полза, трето - мъжете май по-често дават шанс да покажеш себе си, а не налагат собствени разбирания на всяка цена. Та, така с моите преживявания.

# 28 30 окт. 2019, 17:25 ч.
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
Цитат на: KPP в ср, 30 окт 2019, 14:12
Като цяло - винаги съм предпочитала да работя с мъже и шеф да ми бъде мъж. Едно, че винаги разсъждават по-трезво, друго че, мога да му вляза под кожата и така тактично да го манупулирам в моя полза, трето - мъжете май по-често дават шанс да покажеш себе си, а не налагат собствени разбирания на всяка цена. Та, така с моите преживявания.
Това като хвалба към жените прозвуча, че те не могат да се манипулират и да им се влезе под кожата. Малко не звучи добре за теб така написано. Как точно го манипулираш?

# 29 30 окт. 2019, 17:40 ч.
  • Мнения: 2 872
Seanon, когато си 20 и годишна, която се грижи да изглежда добре и за шеф ти се падне жена, отиваща към 40тте, отношението, което получаваш не е никак добро. Общо взето - избиване на комплекси, пренебрегване на професионалните качества и вкопчване в това да те сринат. Така е в корпоративните сфери и никак не е единичен случай. Почти не познавам жена на моите години, която да има за шеф друга, по-възрастна жена и да не е в подобна ситуация. Затова жените не ставаме за лидери - винаги влагаме емоции и лични чувства.

Колкото до това как една жена може да манипулира мъж - най-простото и ефективно решение - усмивка и положително настроение Simple Smile От там нататък нещата вървят вече с лекота и си гледаме професионалните задължения, а не кой как изглежда и какви комплекси има, какви чувства изпитва.

# 30 1 ноем. 2019, 20:52 ч.
  • Мнения: 5 262
Цитат на: beo в сб, 26 окт 2019, 15:33
Има естествено,  просто хората явно не търпят, защото получават социални помощи, ако напуснат работа, масово напускат, ако се появи такъв шеф  и  се знае, че трябва да внимаваш с персонала. Ние имаме фирма и мога да каже,  че персонала определят правилата, иначе отиват при конкуренцията  или на социални....... та ние да му мислим.

пълни глупости  .
ама невероятни.
за фирмата ти за евтини чистачки персонал ли набираш?

# 31 3 ноем. 2019, 13:07 ч.
  • Мнения: 11 566
Имах шеф арабин.
Най- хубавото в работата беше, че всяка събота плащаше, не бавеше парите- в пликче. На позицията, на която бях, колежките продължават да вземат по 140 лв. в събота. Тежка работа в мизерни условия, мръсотия, плъхове.
Нямаш право да говориш, колкото се може по- бързо и рядко ходене до тоалетна, камери навсякъде.
Ако закъснееш е заключено отвътре и чакаш да стане 11- времето за първата почивка, отвън. После, той ако благоволи, ти разрешава да влезеш да работиш. Може и да те върне, и да не ти плати надницата за деня.
И бързина. Ако може да бягаш, дори и да си се запътил да пийнеш две глътки вода. Само вода може да вкараш в склада. Безалкохолно, айрян- не. Дъвки- не. Смучещи бонбони- да. Дават енергия.
Две години изтърпях ада.
На следващата работа много ми се смееха в началото. Само тичах напред- назад, не говорех, месец ми трябваше да се отърся от " тренинга".

# 32 3 ноем. 2019, 14:23 ч.
  • Мнения: 29 337
Ужасно звучи. Някакво производство ли е това?

# 33 3 ноем. 2019, 14:43 ч.
  • Мнения: 11 566
Склад за дрехи втора употреба.
При нас идваха тировете от чужбина и се окачествяваха дрехите, и пълнеха чувалите.
Бяхме, и още са, около 40 души персонал.
Роби! Особено мъжете.
Зимата пускаше една нафтова печка в цеха, където са жените. И то пак за минути, и се спира- много нафта харчи. А че е ветрилник и разтворено отвсякъде... Над ботушите обувахме калцуни, с ръкавици работиш- без пръсти, че иначе не е удобно.
Внезапна проверка няма как да влезе- при президента се влиза по- лесно.

А иначе го гледаш- усмихнат, приветлив млад мъж, с възможности, бизнес.
А отвътре- гнила ябълка, за която бяхме бетер кучета.

# 34 3 ноем. 2019, 15:45 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Кпп, ти не си на 20, а на 30, защо се отъждествяваш с 20- годишните. Те се усмихват по- добре и манипулират по- добре Laughing

# 35 3 ноем. 2019, 17:02 ч.
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 080
Дари, ужас.. Как може да има такива хора, се чудя. 🙄

# 36 3 ноем. 2019, 17:53 ч.
  • Мнения: 2 872
Цитат на: The Catcher in the Rye в нд, 03 ное 2019, 15:45
Кпп, ти не си на 20, а на 30, защо се отъждествяваш с 20- годишните. Те се усмихват по- добре и манипулират по- добре Laughing

За твое съжаление още съм на 26 Wink. В разцвета на младостта си Simple Smile

# 37 3 ноем. 2019, 18:12 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Друго беше казала в друга тема.
Няма какво да съжалявам, не всички ти завиждат, както винаги се опитваш да го изкараш. Факт е, че има стари моми, които се дразнят на млади жени, но когато тези млади жени "манипулират" мъжете, малко олекват като професионалисти, щом се нуждаят от такива прийоми.

Както и да е, според мен зависи от поведението. Познавам няколко жени, които са доста засукани и то от типа да хващат вниманието и окото, а не просто хубави, но скромни, и въпреки това се харесват доста и на жените. Не знам как става.


Това със склада звучи ужасно. Направо тиранично. Четейки подобни теми, все повече се навивам да си правя нещо свое. Може да е малко, ама ще си е мое. И няма да ми висят някакви отрепки на главата. Някой назад беше казал, че трябват две години, за да се изкелешиш. Според мен си е до човека. Аз не искам да менажирам хора, но ако ми се наложи, определено ще махан разни повърхностни лаладжии. Обикновено по- скромните хора работят по- добре.

# 38 5 ноем. 2019, 15:05 ч.
  • Мнения: 1 726
На първото ми работно място като учител, директорката си позволяваше да ни крещи, много й харесваше да ни унижава пред родителите. А след като здравето ми се влоши от нерви и започна да ми тече кръв от носа при всеки стрес, тя буквално се забавляваше с това. Нарочно ме стряскаше в гръб и какво ли още не. А най-обичаше да ни задържа след работно време и да ни звъни на пожар събота и неделя. Беше пълен кошмар, постоянно ни възлагаше задачи в непосилни срокове. Издържах 7 месеца, а има колежка, които още са там. След това записах магистратура и се преквалифицирах с напълно различна специалност. Попаднах на една истеричка, ама буквално истеричка, за всичко крещеше и беше толкова мнителна някой да не я окраде. При нея ако си позволиш да се разболееш и си вземеш болничен, след болничния ставаше страшно. Пак беше държавна работа. Издържах 2 месеца Сега пак съм учителка. Сегашната ми лефка е асоциална, така я наричат всички, а аз им казвам, че дори не знаят какво злато е в сравнение с другите.

Забравих да спомена за първата директорка, че накрая си позволи и да ме удари в гръб, но се беше подсигурила никой да не види. А лелите дежурно ги замерваше с разни плакати, които не й харесват къде са поставени.

Последна редакция: вт, 05 ное 2019, 15:21 от AnMary

# 39 5 ноем. 2019, 15:12 ч.
  • Мнения: 2 872
Ами, ето затова казвам и съм твърда - жените не можем да бъдем шефове/ръководители или най-общо казано да ръководим подчинени, особено когато са други жени, по-млади от нас.
Няма човек, който да ме убеди в противното.

# 40 5 ноем. 2019, 15:19 ч.
  • Мнения: 10 799
Аз пък не мога да шефствам по-възрастни от мен. Забелязала съм, че масово разчитат, че ще имаш някакво уважение към и тях и ще си затваряш очите за тъпотиите им.

# 41 5 ноем. 2019, 15:48 ч.
  • Мнения: 2 872
Аз също. В предишните ми работи винаги в определен момент се налагаше да ръководя някакъв малък екип, но тъй като аз винаги бях най-малка от всички, те някак очакваха да си затварям очите за всичко и да ги отменям със задачите. Всеки път в последствие се отказвах от това ми повишение, защото нервите и здравето ми са по-важни от това да се правя на началник. В настоящ момент нямам и мисля, че никога няма да имам амбиции да ръководя екип от повече от 3ма души.

# 42 5 ноем. 2019, 16:36 ч.
  • Мнения: 10 799
И то, трима души, които аз съм си избрала, защото баш шефката ми няколко пъти искаше да ръководя екип от хора, които тя избира, а тя ги избира на принципа хвани единия, удуши другия... Та, не е само до повишението, нервите са по-важни..

# 43 5 ноем. 2019, 17:56 ч.
  • Мнения: 2 872
Точно така - за да си работоспособен и да имаш кариера трябва да си здрав. Аз най-големия убиец на здравето е влошеното психологично състояние. Затова хора - когато можете, си гледайте кефа и бягайте далече от шефове гадняри. Работа винаги ще има, но здраве не Simple Smile

# 44 5 ноем. 2019, 18:00 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Не всички жени са завиждачки с лелински манталитет, че да не могат да ръководят екипи.

# 45 5 ноем. 2019, 19:15 ч.
  • Мнения: 11 566
Имала съм страхотни шефки- над 50- ака, барабар с мъжете им. До човек си е, според мен.

# 46 6 ноем. 2019, 10:49 ч.
  • Мнения: 582
Оф, ужас, ужас. И вие какви неща сте преживяли... Направо това не са хора, а не знам какво. Моята последната беше висша манипулаторка и беше супер злобна. Аз си признавам, че не бях перфектна и съм правила грешки, но повече от половината грешки бяха заради нея - стрес и нерви, какво ще каже тя, ако сгреша. Особено кофти беше, че работата изискваше творческо мислене, а знаете един човек на изкуството или който и да е няма как да работи под напрежение и да прави изкуство. Мисля, че също ми завиждаше и доста хора са ми го казвали, защото съм по-млада от нея. Когато отидох доста от мъжете започнаха да ми обръщат внимание. Много бързо влязох в средата на колегите от другите отдели и това я дразнеше - че ме приемат толкова добре. Има една колежка, която ѝ е подчинена и работи с нея от години. Тази жена търпи всичките ѝ прояви на агресия. Тя ѝ е отдушник, изкарва си всичко на нея. А другата само търпи, мълчи и ѝ ходи по гъза. На едни години са, но подчинената направо изпада в нервни кризи, ако шефката не е доволна от нещо. Аз като дойдох и почна да ми разправя всякакви неща против шефката, да се оплаква от нея, да ми говори как искала отдавна да напусне, но я било страх, че няма да може да се справи на друго място, защото не е конкурентно способна(това ѝ е набивано в главата познайте от кого). Искала собствен бизнес, но мъжа ѝ май не я подкрепял. И общо взето я виждам как ще си седи там още 100 години тъпкана и смачкана. А иначе има талант и като човек е мила, обаче толкова ѝ е притъпена психиката, че ... За такива хора не знам също какво да мисля. Те са се предали. Да, има дете, да, имат дългове, обаче това не значи, че трябва да търпиш цял живот нещо такова и да съсипеш себе си. По-добре смени професията, пак ще изкарваш пари, няма да е това, което искаш, но ще си спокоен. Може да ви звучи крайно, но хора като нея, които се предават и остават (а тя два пъти е пробвала да напуска и онази все нещо я изманипулирва, защото знае, че друг няма да я търпи) - според мен тези хора си заслужават в края на краищата това ужасно отношение. Тя каза, че много приятели са я карали да напусне, опитвали са да ѝ отварят очите, тя не и не. Супер нерешителна. Накрая положението става "бий ме, обичам те".

# 47 7 ноем. 2019, 15:02 ч.
  • Мнения: 19 485
Абе тука сте се събрали все млади манипулаторки на шефове, ама ще ви питам като минете петдесетака, че и по-рано и дойде едно леке да ви ръководи, как точно ще му се умилквате и ще го водите за носа. То на младини е лесно и работа да смениш, и шефа да омаеш, ама като си няколко години преди пенсия нещата стават доста сложни в това отношение.

# 48 8 ноем. 2019, 10:55 ч.
  • Мнения: 2 872
Тогава вече ще си си извоювал такава позиция и ще си стигнал до такова ниво в професионалното си развитие, че да не ти се налага да идва лекенце и да те ръководи.
Неслучайно хората са казали, че между 20 и 30 си градиш спокойствието на старините, жалко че малко хора го разбират, пропиляват си най-продуктивните години, защото ги мързи да учат, работят и да се развиват и после целият свят им е виновен.
Да, елегантното манипулиране при отношенията с хората в бизнес средите е доста голям плюс, ако го умееш, но не става само с визия, усмивки и трикчета Wink

# 49 8 ноем. 2019, 11:05 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
КРР, личи си, че си доста млада. Когато ние бяхме на 20-30 не можехме нищо да градим. Просто оцелявахме при по-малко гадния шеф.
И сега в ръководените от българи фирми положението не е много перспективно.

# 50 8 ноем. 2019, 11:19 ч.
  • Мнения: 29 337
КРР, обикновено младите манипулаторки, които са една идея по-засукани и без много принципи, се слагат на някое застаряващо шефче, което изживява кризата на средната възраст, стават им официални любовници и им раждат по едно дете в някои от случаите. Уреждат се с приятен пост във фирмата, понякога кола и апартамент... Ако на това викаш спокойни старини, не, мерси!
Елегантно манипулиране....хахахха

# 51 8 ноем. 2019, 11:48 ч.
  • Мнения: 2 872
Free Agent , съгласна съм с теб, че допреди 15-20 години може би не е имало такова поле за развитие както сега.В момента всеки, малко по-амбициозен човек, може да стигне до добро ниво в кариерата си, такова, за да си позволява да кажем 2 почивки годишно и прилично бъдеще за децата си. Разбира се в по-големите градове или по-скоро в тези, в които има международни компании е много по-лесно постижимо, но нека кажем и, че в малките градове, стига да сме находчиви и да не ни мързи, също можем да си осигурим добро бъдеще. Още по-малко, че с навлизане на фрийлансърството и популяризирането му, имаме възможност от всяка точка на света да си изкарваме минимум едно 300 лева допълнително на месец.
Затова винаги се ядосвам, когато някой млад човек започне да се оплаква как няма работа и "Съсипаха я тая държава". Ами като те мързи, така ще е. Вече има толкова възможности за развитие, като започнем от университет и стигнем до курсове, семинари.

Natali_, не знам какво и кого визираш, но не е лошо да излезеш от границите на мутренското мислене. Мина времето, когато добре изглеждащите жени ставаха само за любовници на шефовете си. Огледай се около себе си. Не е лошо малко да се образоваш в света на бизнеса и да осъзнаеш, че всички велики сделки и идеи стават посредством манипулация. Има си наука, прочувания и хора, прекарвали нощите си в работа върху тези методи. Има и книжки. Ето ти едно просто търсене в чичко Гугъл. Не е лошо да попрочетеш Simple Smile https://www.google.com/search?q=%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%BF%D … rome&ie=UTF-8

# 52 8 ноем. 2019, 11:50 ч.
  • Мнения: 19 485
Цитат на: Natali_ в пт, 08 ное 2019, 11:19

Елегантно манипулиране....хахахха
Така ли му викат сега?
КРР - не всеки на 20-30 може да задобрее дотолкова, че да е имунизиран от млад и демоничен шеф за в бъдеще. Не може всички да сме началници или да имаме собствен бизнес, а и практиката ми показва, че най-добрите специалисти в областта си не са административно високо в стълбицата. Та по-полека с квалификациите и раздъжденията кой го мързяло да учи и да се развива.

# 53 8 ноем. 2019, 12:59 ч.
  • Мнения: 2 872
Напротив, всеки който има амбиции и не го мързи и се старае да се развива задобрява. Абсолютно всеки. Всичко останало са оправдания. И аз не визирам да ставаш шефче, да имаш собствен бизнес или да си началник. Не, извоюваш си позиции и авторитет и дори да попаднеш на някой млад началник, деспотичен, ще умееш да изградиш авторитет пред него и респект към себе си. И всичко това става със знания, квалификации и елегентна манипулация.

Като цяло, всеки си има начини да се справя и оцелява. Но човек изборите си ги прави сам и винаги има възможност за промяна и развитие, дори и на 50. До последните си дни човек се учи и има право на избор и може да промени коренно живота си. Затова за мен, тези които се оплакват и недоволстват, просто сами са направили избора си, било от мързел, липса на амбиция или каквото и да е друго. Различни хора, шарен свят.

И аз съм антика, обаче забелязвам, че доста от хората, като цяло във форума, все още са с онова мислене от 90тте - успяват само баджанаците и леките жени. Или - тоя щом е богат, значи е връзкар. Ами, не е така вече Simple Smile

# 54 8 ноем. 2019, 13:55 ч.
  • Мнения: 19 485
Цитат на: KPP в пт, 08 ное 2019, 12:59
.... елегентна манипулация.


KPP- много филми гледаш ми се струва. Въобще не му пука на шефа гадняр колко си добър в професията, той гледа кой му се подмазва и никога не му противоречи. Което един на добър специалист винаги се налага да прави, щото той е там от памтивека и знае и може повече. И да - успяват само връзкарите, другите им вършат работата.
П.П. Не зная какво е "елегентна манипулация", явно не съм чела достатъчно

# 55 8 ноем. 2019, 14:07 ч.
  • Мнения: 29 337
КРР, образована съм достатъчно и също доста съм поживяла. Нещата, които летят, не винаги се ядат...Ама ще го разбереш по трудния начин.
Иначе си го наричай, както си искаш. Това не променя действителността. Това, че пърхаш на шефа с мигли и кокетничиш, не те прави велика, нито много умна, нито голяма бизнесдама. Но няма лошо, щом ти харесва да си мислиш така...

# 56 8 ноем. 2019, 14:41 ч.
  • Мнения: 2 872
Ами, съжалявам, че действителността ви е сблъскала с такива хора, за щастие моите наблюдения са други и винаги (с изключение на дамата в криза на средната възраст) са ме оценявали по професионални качества, а не с това какви връзки имам и на кой се подмазвам. Впрочем, аз никога не се подмазвам, затова ме и уважават Simple Smile

Стойностните лидери/шефове не обичат гъзолизачите.
Аз своя професионален път съм си го извоювала и продължавам да се боря с много труд, непрекъснато учене, четене и повишаване на квалификациите и естествено резултатите не закъсняват.
Natali_, ти ако избираш да пърхаш с мигли и залагаш само на това, нормално да не ти се получават нещата.
Също и - аз се уча всеки ден, доста неща съм осъзнала по трудния начин, така, че за мен не се притеснявай. Аз съм си супер.

Пожелавам ви един ден да махнете капаците и все пак да видите, че реалността не е толкова черна и че "Не сте я съсипАли таа държава" Grinning

# 57 8 ноем. 2019, 14:45 ч.
  • Мнения: 29 337
Ти говориш за "елегантна манипулация", не аз.

# 58 8 ноем. 2019, 15:02 ч.
  • Мнения: 19 485
Цитат на: KPP в пт, 08 ное 2019, 14:41
Ами, съжалявам, че действителността ви е сблъскала с такива хора, за щастие моите наблюдения са други и винаги (с изключение на дамата в криза на средната възраст) са ме оценявали по професионални качества, а не с това какви връзки имам и на кой се подмазвам. Впрочем, аз никога не се подмазвам, затова ме и уважават Simple Smile

Стойностните лидери/шефове не обичат гъзолизачите.
Аз своя професионален път съм си го извоювала и продължавам да се боря с много труд, непрекъснато учене, четене и повишаване на квалификациите и естествено резултатите не закъсняват.
Natali_, ти ако избираш да пърхаш с мигли и залагаш само на това, нормално да не ти се получават нещата.
Също и - аз се уча всеки ден, доста неща съм осъзнала по трудния начин, така, че за мен не се притеснявай. Аз съм си супер.

Пожелавам ви един ден да махнете капаците и все пак да видите, че реалността не е толкова черна и че "Не сте я съсипАли таа държава" Grinning
Май някой е в друг е в криза, но интелектуална. Обаче това не го спира да ръси акъл на едро, че и да натрапва розовите си очила на останалите. А това болднатото въобще не искам да го коментирам. Тук темата е за шефове-гадняри, не за стойностни такива. Ако толкова ти се иска да видиш хуманен и стойностен шеф, пусни си "Пътят на честта", там се разказва как от продавачка на закуски във ведомствено барче, като залееш шефа с кафе може да стигнеш до гл-счетоводител и  негово доверено лице  за броени дни.

# 59 8 ноем. 2019, 15:05 ч.
  • Мнения: 29 337
Цитат на: milittana в пт, 08 ное 2019, 15:02
…….от продавачка на закуски във ведомствено барче, като залееш шефа с кафе може да стигнеш до гл-счетоводител и  негово доверено лице  за броени дни.

 Joy Joy Joy Joy

Разбира се! С чести командировки с началството в страната и чужбина.... Whistling

# 60 8 ноем. 2019, 15:12 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
Не бе, той е в развод и не исла да погледне други жени! Ох, стига глупости. И то пак се видя българската работа, даже в сериала. Ако шефа е готин, ще има един кофти под шеф, който краде пари и прави врътки с тд.

# 61 8 ноем. 2019, 16:23 ч.
  • Мнения: 2 872
Такива буламачи не гледам.

Иначе розовите очила никога няма да сваля, нито ще позволя на някого да го направи.
Колкото и да е гаден живота, все пак е хубав Simple Smile

Забелязвам, че масово хора, които не са имали кой знае какви сериозни проблеми и изпитания в живота, обичат да драматизират, да плюят и злобеят. А пък тези, за съжаление като мен, на които животът им представя от най-големите си гадости и то накуп, винаги го оценяват и виждат положителната страна. Вземете един онкоболен, сравнен с клинично здрав човек. Онкоболните, когато са в ремисия, а и докато се борят са едни от най-позитивните и усмихнати хора, които съм виждала, докато останалите са с намръщени, гадни, изкривени физиономии. Интересна концепция.

Хубаво е да оценявате и да се наслаждавате на живота, момичета. По-малко злоба, плюене, скубане на коси и повече усмивки. Доста е кратък и изчезва, докато се усетим Simple Smile Аз приключвам с темата, защото нещо взехте да ме напрягате с настървението си да ми докажете колко ви е тежко положението и колко ви е труден живота Simple Smile

Последна редакция: пт, 08 ное 2019, 16:32 от KPP

# 62 8 ноем. 2019, 19:47 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
КPP, като си такава елегантна манипулаторка, защо никой не те харесва в твоите "бизнес среди"? И като видя това, започна рязко да тропаш с краче. Иска ти се да си лайкабъл, но не си. Макар че имаш доста хубава по мои критерии външност. Наблегни на коректното отношение, а не на прозиращата арогантност и може да нямаш нужда от манипулации.
Позволявам си да пиша конкретно към теб, тъй като за днес си втората,която завърта цяла тема около себе си.

# 63 8 ноем. 2019, 20:12 ч.
  • Мнения: 29 337
The Catcher in the Rye , недей! Обречена кауза...

Но аз понеже съм злобна и плюеща лелка....сигурно затуй не я разбирам момата!

Елегантна манипулация....хахаххаха, само като се сетя.  Joy

# 64 8 ноем. 2019, 20:21 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Бях забравила, че само преди няколко месеца мрънкаше в темата за работата, че нямаш работа и дремеш по цял ден.
А по други теми излиза, че спасяваш света. Joy

# 65 12 ноем. 2019, 08:54 ч.
  • Мнения: 50
Момичета, как е редно да постъпи служител в следната ситуация:

Отдел с двама служители и един пряк ръководител. Прекият ръководител има лични отношения/симпатии към единия служител и постоянно омаловажава приносите на другия служител - постояно заяждане, видимо недоволство когато му предаваш свършената работа/отчети и тн./, постоянно търсене на грешки - "това не е вярно, това са глупости, вземи се научи как се прави най-после, викни колежката ти (другия служител в отдела) да ти помогне, тя знае как и т.н." ВСЕКИДНЕВНО. А всъщност нещата/отчетите са направени по негов образец, с негови думи, които е дал например миналата седмица. Двамата служителя се занимават с коренно различни дейности - маркетинг и деловодство.... Всеки ден прекия реъководител и служителя от отдел деловодство обядват заедно и дори не се опитват да приобщят другия служител. За капак, прекият ръководител взима със себе си служителя от отдел деловодство, при среща с фирма, с която се занимава служителя от отдел маркетинг....
Трябва ли пренебрегнатия служител да напусне или да говори с работодателя /не прекия ръководител/? Какво е редно да се направи в тази ситуация?
Извинявам се, че се намесих в тази тема, но не исках да създавам нова.

# 66 12 ноем. 2019, 09:14 ч.
  • Мнения: 19 485
Винаги ще има някой, който ще е по-симпатичен на шефа от теб. Ако не ти пречи много в работата, приеми ситуацията. Ако не - напускаш, но няма какво да направиш насила. Не те съветвам да говориш с непрекия шеф, ще се влошат нещата така. А и кой с кого ходи на обяд не би трябвало да е твоя работа.

# 67 12 ноем. 2019, 10:19 ч.
  • Мнения: 582
Според мен също няма смисъл да говориш с прекия ръководител. Няма да те разбере, а дори и да знае за какво говориш, ще се направи на ни чул, ни видял.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.

# 68 12 ноем. 2019, 10:56 ч.
  • Мнения: 50
Скрит текст:
Цитат на: usmvka в вт, 12 ное 2019, 10:19
Според мен също няма смисъл да говориш с прекия ръководител. Няма да те разбере, а дори и да знае за какво говориш, ще се направи на ни чул, ни видял.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.


Благодаря Ви за съвета! За съжаление в момента съм силно зависима от тази работа Disappointed
Явно за момента трябва да се примиря със ситуацията.

# 69 12 ноем. 2019, 11:31 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
От опит - като те нарочат, особено ако си маркетинг, става много кофти. Ти им даваш отчети, правиш кампании, в крайна сметка повишаваш продажбите, обаче шефа не го вижда. Според него фирмата и търговията си върви и без маркетинг.

# 70 12 ноем. 2019, 13:01 ч.
  • Мнения: 50
Скрит текст:
Цитат на: Free Agent в вт, 12 ное 2019, 11:31
От опит - като те нарочат, особено ако си маркетинг, става много кофти. Ти им даваш отчети, правиш кампании, в крайна сметка повишаваш продажбите, обаче шефа не го вижда. Според него фирмата и търговията си върви и без маркетинг.

В самото начало беше различно, докато въпросната не започна да носи баници, мекици, яхнии и подобни.

# 71 12 ноем. 2019, 13:59 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
Ама в смисъл, готви вкъщи и черпи колегите?
Ами донеси едни бонбони и ти.

# 72 12 ноем. 2019, 14:05 ч.
  • Мнения: 2 872
rose_m, според мен си се пренастроила и се изнервяш не толкова от техните действия, колкото от самите ти разсъждения. Според мен ако опиташ да погледнеш нещата не толкова черногледо, а въпреки това да се опиташ да им дадеш шанс, ще ти е по-добре. Казваш, че тя носила баници и т.н. - ами носи и ти. Аз например, когато следобеда излизам до магазина, почти винаги се връщам я с кутия бонбони, я с някакви вафлички и ги слагам да хапнат колегите. Такива неща, плюс усмивка и липса на кисели физиономии вършат чудеса и хората ти дават шанс. От личен опит - винаги, когато се държиш добре с някой, в крайна сметка накрая и той започва да се държи добре и с теб.

От къде съдя зза думите си - ами ти веднага си тръгнала с лошо - ще го докладваш на началник, на обяд ходели заедно, пък тя баници носела. Повярвай ми, ако започнеш да се държиш добре с тях и се опитваш да се впишеш (защото за мен в момента си се изолирала) нещата ще се оправят.
В крайна сметка, виновни за собствените си проблеми сме само ние Simple Smile

Ако пък стане много нетърпимо, напускаш и това е.

# 73 12 ноем. 2019, 14:16 ч.
  • Мнения: 19 485
Аз нещо не съм фен на баниците и яхниите на работното място. Почерпки правя само по повод и то на близки колеги. Ако шефът ме държи на дистанция, забрави на му чукам на вратата с манджа.

# 74 12 ноем. 2019, 14:18 ч.
  • Мнения: 2 681
Представям си деловодителка с плетено елече,  тава с баница и пълен, топъл  глинен гювеч.
Наредили си маса с шефа и сърбат. А в обедната почивка излизат до близкия  хотел за почивка ....

# 75 12 ноем. 2019, 14:27 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
Joy Направо ме хвърли в стар български филм. Не мога да се сетя заглавието само.

# 76 12 ноем. 2019, 14:58 ч.
  • Мнения: 50
Разбира се, че съм черпила колегите с повод или без повод, но манджите, които тя носи не ги предлага на мен, а на него. Усещате разликата, нали?

# 77 12 ноем. 2019, 15:01 ч.
  • Мнения: 2 872
Ами значи тя откровено си го гъзолиже и той съответно поддава.
 В такъв случай или те очаква война за "сърцето" на шефа (или реално казано - кой ще му лиже по-добре задника) или стоиш и търпиш и не им се впрягаш или напускаш.

Аз бих напуснала или поне бих стартирала процеса по активно пускане на СВта.

# 78 12 ноем. 2019, 17:55 ч.
  • Мнения: 10 799
За пореден път се убеждавам колко елементарни хора има... Да предпочиташ някой, защото ти носи мусака на работа да те черпи Grinning
Верно си е, че любовта на мъжа минава през стомаха Grinning

# 79 12 ноем. 2019, 19:59 ч.
  • Мнения: 582
То не е, защото онази му носи мусака, а защото, просто човекът си е такъв - мисли, че е горната кора на ла*ното.

# 80 18 ноем. 2019, 23:32 ч.
  • Мнения: 4 808
Прочетох цялата тема и си мислех, че явно съм късметлийка, че чак такива гадни шефове съм нямала. И после се сетих за едни мои шефове, които от яд, че напускам, ми изплатиха последната заплата на монети. Цели пет торбички с монети от по 10, 20 и 50 стотинки. Сигурно и жълти щяха да ми дадат ако имаха. Сега ми е смешно, но тогава цялата се разтреперих. Обмених си ги, но оттогава не се хващам да работя за такива, които не плащат по карта.

# 81 18 ноем. 2019, 23:35 ч.
  • София
  • Мнения: 38 484
Абе пак добре, че са ти платили. Аз за пореден път се хванах да пиша и за пореден път чакам някакви си 20 кинта, които се бавят. Но ако нещо стане, ще я разкатая из целия Фейсбук.

# 82 19 ноем. 2019, 00:11 ч.
  • Мнения: 4 808
Цитат на: Free Agent в пн, 18 ное 2019, 23:35
Абе пак добре, че са ти платили. Аз за пореден път се хванах да пиша и за пореден път чакам някакви си 20 кинта, които се бавят. Но ако нещо стане, ще я разкатая из целия Фейсбук.
Платиха ми само това, на което ме осигуряваха. За останалото пих една студена вода. Изпратих им проверки, предизвиках ревизия, платиха глоби, но не и остатъка от заплатата ми. И шефката се закле, че ще ме преследва цял живот и когато може, ще ми прави мръсно. Тъпотия! Само защото отказах да работя повече шест дни седмично по 12-14 часа на ден.

# 83 19 ноем. 2019, 01:36 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Мозъци нямате ли, че до вафлички опряхте? Това е работно място, не селска сбирка на мегданЯ. На мен пък такъв колега би ми направил ужасно впечатление.

# 84 19 ноем. 2019, 09:07 ч.
  • Мнения: 582
Аз съм черпила колеги с домашно приготвени неща. Даже един път и торта купих по случай хубав повод, бонбони съм взимала. Но това беше на друго работно място и всички бяха готини и всеки носеше по нещо. Може би най-хубавата ми работа, но за съжаление нямаше оборот и затвориха мястото. Когато обаче на колегите им стана ясно, че ще го затворят, нещата се попромениха и се изостриха отношенията. Почна да се гледа кой е по-близо до шефа...
Но като цяло ми е носталгично като се сетя колко хубав колектив бяхме.

# 85 24 ноем. 2019, 21:36 ч.
  • Мнения: 1 118
Някои пробиват с черпене (не визирам примерите на някои от съфорумките Wink ) и неща под масата, други с дупе и цици. Винаги го е имало това и ще го има Simple Smile

# 86 24 ноем. 2019, 21:49 ч.
  • Мнения: 11 566
Това със стотинките ме подсети.
Имаше шефът да ми дава 100 лв. от последната заплата- той ме освободи. Наема за два- три месеца и гони.
Всяка седмица ходех и ми даваше по 20 лв. в смачкани двулевки. Той определяше в кой ден да отида. Не е като да нямаше накуп да ми ги даде. Беше гнусно и долно. Сетих се и друго за него. Едната готвачка имаше да взема цяла заплата, идваше през ден да му се моли- беше болна и й трябваха пари. Този един ден му кипна и й удари шамар.
Иначе е много известен в града с бизнеса си. Хубава е храната в заведенията му, но не стъпвам там.

Вчера една приятелка се оплаква. Подписала договор за минимална, платили й 60 лв. по- малко- нямала достатъчно заработка. Шивашка фирма.

# 87 25 ноем. 2019, 08:56 ч.
  • Мнения: 205
Един шеф преди много години беше скъсал трудовата книжка на колежка от яд ,че напуска.Аз имах късмет да се отърва без проблеми.

# 88 27 ноем. 2019, 12:49 ч.
  • София
  • Мнения: 9 541
Това с трудовит екнижки и други неуредени документи е класика. Гледат да направят проблем на напускащия, но често сами на себе си подливат вода.
На мен не ми бяха оформили както трябва трудовата книжка. Не помня какво точно беше проблемното. Май имаше някакво несъответствие между нея и заповедта за освобождаване, но наистина не помня никакви подробности. Грешката я откри служител в НОИ, който ми каза, че някои работодатели правят това, за да разкарват екс служителя и да му създават нерви. Аз тъпо и наивно вярвах, че е било неволно и даже ги защитих пред него. Отидох при тях, уж поправиха грешката и на другия ден попадам на същия служител в НОИ. На него вече му стана смешно, защото отново бяха омазали положението. Аз обаче този път му повярвах. Помоли ме да им се обадя пред него по телефона. Те нещо взеха да ме будалкат и да ми обясняват, че съм попаднала на некомпетентен служител. Той ми направи знак да му дам телефона. Дадох му го и ги направи на нищо. Каза им, че този некомпетентен служител от чиста некомпетенстност ще им прати проверка, но те да не се притесняват, защото нали всичко им е наред. Е веднага оправиха нещата. Даже ми се извиняваха, че са ме разкарвали, но уж случайно станала грешката два пъти.

# 89 6 дек. 2019, 23:38 ч.
  • Мнения: 362
Следя ви от известно време с голям интерес. Мислих си,че само аз съм изтеглила късата клечка но виж явно гадините са навсякъде.

# 90 12 дек. 2019, 15:33 ч.
  • Мнения: 197
Цитат на: Free Agent в ср, 23 окт 2019, 16:35
По отношение на търпенето на кофти шефове, моят мъж беше развил Стокхолмски синдром направо. 10 години в една фирма, шефът яко ги облъчваше, че навън е ужас. Чак му бяха повярвали. Не е викал, обаче си ги въртеше на шиш. Ужасно много работа, малко хора, много командировки, малко или никакви отпуски. По едно време ги беше направил неплатена, обаче бачкаха. Чашата преля, когато каза, че ще им намалява осигуровките.
За това е вярна приказката: "Докато има тарикати, ще има и балъци"....Как пък няма да го търпя този 10 години и да ме "цака ", както си иска???Това единствена фирма ли е ?

# 91 8 ноем. 2022, 17:52 ч.
  • Мнения: 1
Здравейте,на всички,и на мен ми е писнало,както на всички ви и от началника ми и от шефа ми . Особено от първия пък ,вече ми е втръснало ,и ми е дотолкова накипяло ,че ми иде да му хвърля един бой като напусна и да си тръгна с кеф от и без това скапаната ми работа ,което сигурно ще стане около Коледа.Вечно недоволен ,все търси клюките кои с кого,какво ,как .Има една свита от лизачи-помияри ,които само му се мазнят и насъскват хората един към друг,а те са "света вода,ненапита". Най лошото ,е че взел брат си и етърва си ,на едни от най платените позиции ,и те се държат с другите все едно са богоизбрани (надуват се,обиждат,имат се за някакви по от другите).Мишки и мишоци ,всеки знае дереджето на фирмата,но на оперативките свиквани от шефа ,никой не се обажда,и веднага след като свършат,започват да "църкат"как  това не трябва да е така и т.н.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата