Чувствам се като аутсайдер

Аз имам лична класация на най-великите бисери, които лично аз съм чувала за себе си. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

1. Прави повече секс (любимото на мъжете)
2. Стегни се (колко повече???)
3. Мисли позитивно
4. Ама животът ти е прекрасен, какво си се сдухала
5. Я се усмихни, усмивкааааа
6. Само слабите и мекушави хора ходят на психолог/психиатър
7. Ама и психолозите ли имат депресия (не, ние имаме застраховка до живот)
8. Стига си се лигавила, аз нямам време време за депресии
9. Пенка от Сусурлево и тя имаше депресия, ама тя не се оплаква като теб и се оправи с диета и спорт
10. Всичко е въпрос на воля, ти си просто слаб човек (рядко съм виждала по-силен човек от депресивен, който се бори)
11. Отиди на СПА (чуто от колега психолог)
12. Депресивните са мързеливи. Я работи повече и да видиш как ще се оправиш
13. Мъжът ти много те е разглезил. Я му сготви една супа и не мисли за глупости (цитат на маман)

Има и още, но тези стигат да се посмеем малко.

---

Това със секса ми е любимо... 
Другото е :"Някой да не Те е прокълнал? Не се смей - има хора с лоши очи. Сигурна ли си? Знам една баба, която лее куршум..."
Но не искам да съм неблагодарна, имах късмет - аз страдах от паник атаки, които преодолях или поне се научих да контролирам без медикаменти, а и с лечението за щитовидната жлеза и поликистозата тревожността и депресивните настроения, които ме спохождаха понякога (най-интересно при смяна на времето най-често) изчезнаха.

Вариантите са 2 - и психичните проблеми са резултат от сбъркана биохимия (ако приемем, че лекарствата помагат, те точно на биохимията действат). Другият вариант са, според Библията, обесебване от демони. Аз лично още не съм решила за себе си на кой от двата варианта да вярвам. Знам само, че дори медицината не знае лекарствата за депресия (а сигурно и останалите) как точно подобряват депресията. Не сте наясно с колко много неща медицината не е наясно, нито сте наясно, че лекарите предписват лекарства без да са сигурни, дали ще помогнат защото самите те не знаят нито какъв е проблемът нито как действат медикаментите и буквално пробват. Едно ако не помогне пробват с друго и така докато нацелят. Това са факти, а вие сте наивни. Имах позната, чиито родители са пратили в психиатрия, защото виждала същества, каквито останалите хора не виждат. Поседяла е в психиатрия, поили са я с лекарства и по едно време извънземните и приятели дошли и и казали Повече няма да те безпокоим защото не искаме да ти създаваме проблеми. И повече не се появили. Момичето е сигурно, че всичко е било реално, но никой не и вярва и тя затова на никой не ги казва тия неща. На мен ми ги каза, защото е усетила, че ще я разбера. В момента и на мен ми се случват странни неща - мисля че има полтъргайст в къщата ни. Преди като чуех да ми говорят за полтъргайсти ме напушваше смях. Но ето че и на мен ми дойде до главата и идват нощем и ме будят с чукане, много силно, като на врата, които неща само аз чувам, мъжът ми НЕ. Което е много странно защото той иначе ме чува като тихо ходя до тоалетна нощем, а това наистина много силно чукане не го чува. Отначало мислех че ми се причува, че сънувам, но като се случи няколко пъти вече наистина подозирам, че имаме полтъргайст. И не - не съм луда - потвърдено от няколко психолога.

И психолозите имат депресия. Познавам един учеше точно заради това психология. Ама така и проблема не си го реши.
Спорт и диета наистина помагат.
При мен депресията се оказа от щитовидната и ИР.
Спорт и режима помогнаха, ама хапчето за щитовидната не мога да го спра никога.
Неща, които до живот ще си влача.
Аз си казвам, че авторката трябва да ги зареже тия хапчета. Ама не защото някой във форума го пише. Това трябва лекар да го каже как да стане.
Или  пък ако съвсем не може без хапове, да и дадат такива от които не пълнее.


Skrekkelig, ти пък сега и демони намеси 
Или е сбъркана биохимия или е резултат от някаква емоционална травма. Разбира се, може и двете.
Ама щом е пуснала темата, явно не помагат лекарствата.

Имам една далечна роднина. Отрасла в дълбокото село. На 50 години е вече. На 12-13 г. някъде е била изнасилена от няколко мъже и жестоко бита. Полудява. Лекарите не и обръщат особено внимание, тъпчат я с хапове и да си ходи вкъщи да си лудува.
Друга позната, пак изнасилена като дете. И тя откача. Само че я водят на много лекари за да я оправят. И психиатри и психолози. Да се говори с нея за да преодолее травмата. И хапове е взимала. Сега е някъде на 35, отдавна се е оправила, има и свое семейство.
Психиатрите само хапове са и давали, но не е било достатъчно.
Психолозите вече доста са помогнали. Сменила е няколко докато намери добър.

Много ясно, че не си луда. Просто мъжът ти те е побъркАл и си истерична. Не го казвам с лоши чувства, знаеш.
Като съм те чела, няма да се учудя и да те газлайтва. Буквално. Тропа ти от някъде и ти вика, че нищо не чува. Има много такива случаи.

Много се смях на леенето на куршум. Доказва, че сред нас бродят глупави хора в маски на образовани. Не може да имаш повече от начално даскало и да говориш за куршуми, врачки и ходжи.

Има всякакви хора - вярват в различни неща, тяхно право е. Стига да не се стига до крайности, уважавам дори това някой да вярва в демони. Щом не мога да докажа, че не съществуват, не споря стига никой да не ми налага и аз да вярвам в тях.
Аз самата не бих отишла на врачка или екзорсист, за да ми излекува състоянията.

Няма две еднакви тела и психики, дори при близнаци . Добри специалисти има. Всеки сам трябва да усети помага ли му дадена терапия или не. Наш познат, лекар ни разказа за фрапантен случай. Момиче с депресия, след раздяла с мъж, не иска да приеме действителността. Започва да преследва момчето параноично. След това си внушава, че е бременна, над 2г.Реакцията на родителите е изключително примитивна - врачки, билки и шарлатани. Всяка нейна странна постъпка се оправдава и насърчава. Накрая получава агресивен престъп и я приемат в болница, с диагноза шизофрения. Била е успешна студентка, преди това. Лекарят се притеснява, че близките и неглижират състоянието и не реагират адекватно.  Подобни заболявания не могат да се интерпретират еднакво, дори с подобни симптоми. Има и много хора, които се смятат за здрави, но имат отклонения и се самолекуват (алкохолизъм).При др.,липсата на лична мотивация за промяна, пречи на лечението. Авторката е наясно, че здрав.проблеми ще отминат, с преодоляване на депресията. Аз лесно излизам от депресивни моменти и мисли . Но мои приятелки се справят трудно. Медикаментите не са панацея, но помагат на хора със слаба воля или др.проблеми да преодолеят кризата. Безспокойството може да предизвика неврологични усложнения и да увеличи страданието и. Затова, при всеки е специфично.

Депресията, доколкото знам, е клинично състояние и няма връзка с волята. Поне така казват хората, преминали през нея.

Ако се оставят по течението и песимизма си, не знам кой свише ще им помогне.

Не знам, аз за такива случаи съм на принципа "сит на гладен не вярва" и гледам да не раздавам присъди.

Друг е въпросът, че аз лично смятам, че много хора си мислят, че имат депресия и наричат всякакви състояния на силно недоволство и отчаяние- депресия, а за мен това е сериозна диагноза.

Клиничната депресия не е медицински израз за "потънали са ми гемиите". Наистина се изумявам, че този род мнения за "волята"  и "стягането" продължават да се повтарят. А в случая дори не става дума "само" за депресия.
Образно казано, един човек с депресия е като изтощен маратонец, който продължава да бяга след 40-тия километър. Адекватно ли ще е да му кажете да се стегне и да бяга поне още 200? Каквото и да прави, просто няма ресурс да продължи.

Съгласна съм, че при всеки е различно. Не всеки, който твърди, че има депресия, реално има.Когато е налице реално заболяване, е сериозно и не става дума за воля.
Което ме подсети - наскоро моя позната - на лекарства, след консултации с психиатър и т.н. започна да звъни на мен и наши общи познати, плачейки и с доста притеснителни изказвания.
На пръв поглед страшна история, не и се живее, голяма трагедия за млада жена. В желанието си да помогна, реших да разпитам - какво изпитва при криза, страх ли я е от нещо, кое я притеснява. В общи линии търсех нещо, за което да се хвана, за да я окуража.
Като някой, преминал през известни трудности и емоционални състояния, изпаднах в шок, когато отговорът, който получих беше "Ела да ми помогнеш да ми гледаш детето" (в друга държава) и "Трудно ми е да си чистя къщата"...
Наясно съм, че в депресия всяко усилие изглежда невъзможно, но от онзи разговор насам се чудя дали въпросната жена наистина е в депресия или умело използва обстоятелствата, за да ангажира околните.
Споделям, извън темата (моля Авторката да ме извини), за да чуя и Вашето субективно мнение.

Не знам, някой, който е имал, може ли да каже по какви признаци се диагностицира. Доколкото знам, само симптоматично. Което е доста субективно. Хората могат и да лъжат.

Подтиснатост, тъга, отчаяние, липса на мотивация, тревожност, раздразнителност, пасивност, липса на чувство за удоволствие от каквото и да било, страх от бъдещето, страх от болести и смърт, липса на концентрация, социална изолация, апатия, понижено либидо, ниско самочувствие, чувство за вина, суицидни мисли. Не е задължително да са всичките накуп.

Има и физически симптоми като болки в гърба, стомаха, мускулите, главоболие, силна умора, нарушения в съня, загуба или качване на тегло, неясни болки.

При всеки е различно. При мен умората беше страшна, не можех да стана да си взема душ или да отида до магазина. Сънят също беше много нарушен.

Някои звучат като "потънали са ми гемиите". Може би разковничето е в интензивността, както ти казваш, че умората, примерно, е била нетърпима.
Депресията нали в крайна сметка е свързана и с биохимичен дисбаланс в организма, как тогава се знае дали е това, или просто имаш симптомите. Странно е.
Излиза, че много хора са в депресия, защото повечето имат 3-4 от изброеното.

Според мен познатата на Тайчо може да е в депресия наистина. И тя може да не може да се вдигне от леглото и да смогне да изчисти, както и да се чувства непълноценна майка, която не може да си гледа детето. Просто така го вербализира.