Проблем с оценяването в първи клас

Допреди няколко години едно контролно по математика да речем беше от 3-4 задачи. Първата задача е за ниво Среден (3). Тя трябва да може да се реши и от най-слабия ученик, т.е минимумът. От там нататък втората задачи е за Добър (4) а трета и четвъртата задача са за Мн. добър и Отличен. Може да се даде и допълнителна задача. В момента всичко и под формата на тест, а задачите са разбъркано поднесени. Обемът им също е доста голям, особено за деца в първи клас, които може и да работят по-бавно.
Нашата класна ползва готови тестове от сборници по БЕЛ и математика. Т.е тестът не е съобразен с нивото на класа, нито с индивидуалните особености на учениците.
Ако едно дете през октомври не може да чете това не означава, че не се справя, защото не се очаква да може по това време. Нито, че ако срича, че се справя. Защо? Ами защото като прочетат няколко пъти изреченията от учебника, 5-тото -6-тото дете вече ги знаят наизуст. И моята щерка така излъга госпожата. Но като я накарах вкъщи да ми покаже, установих, че е запеметила две изречения, но сочеше съвсем друго в учебника. Затова в къщи й давах да прочете два реда, но от книжка, а не от буквара. Дали едно дете се е научило (справило) се разбира за четенето в края на март. Това е срокът да започне да чете и то не от буквара, а от книга. Тогава приключва изучаването на буквите и звуците и започва четенето от читанката.
По математика е ясно. Там има на всяко число задачи - може, не може... Събиране, изваждане, сравняване.

В момента при синковеца в  шести клас имат тестове от по 20 зад ( мат или бел). Това е две минути на задача. Трябва да се прочете помисли , напише, реши. Времето е толкова че не можеш да проявяваш логика, трябва да знаеш и да пишеш. Ако ли си и притеснителен ии маш нужда първите пет минути да се успокоиш - падаш директно в канала.


Ще изкажа един извод, който ми се избистри в главата през последната година , на фона на опита ми с второто ми дете, което сега е шести клас.
Виждам все по - малка полза от училищата и училищното образование. Виждам все повече смисленост в това децата да са на "домашно обучение"  ( друг е въпроса че не мога да измисля как ще се осъществява то ).
Изводът ми е  : В момента децата не се научават на нищо в училище, те са на училище за да могат учителите да проверят какво са научили у дома с родителите, по занимални, школи и на частници уроци.

Е за мен домашното обучение е най-страшното нещо на света, признавам Хайде да не преувеличавам, но никога, ама никога доброволно не бих си го причинила. Ще взема жълта книжка много бързо, ако трябва да преподавам...!

Аз затова казах че не мога да го измисля как да става, но това е реалността - никой нищо реално не преподава. На училище само губят време, социализират се.

Ако можех да си го позволя да не работя щях да оставя дъщеря ми да учи като частен ученик или поне ИФО + частен учител за 60-90 минути следобяд. Ама не мога да си го позволя.

И дъщеря ми казва, че когато учи с мен по-лесно разбира материала. По принцип гледам основно да се подготвя у дома, за занималнята остават - преписи, стихотворения наизуст и разни други, не изискващи толкова мислене.
Тази седмица се случи така, че голяма част от домашните ги пише в занималнята и самата тя не се чувства добре. През почивните дни ще наваксаме пропуснатите неща, заради отсъствие и ще влезе в ритъм.
Аз също не мога да си позволя да не работя, а съм сигурна, че ако съм у дома тя ще е напълно подготвена за училище и ще е по-уверена. За сега аз не мога да се оплача от резултатите, които показва, но виждам, че тя не е сигурна в себе си, нищо, че има само шестици от началото на годината.

Вие сте доста смели. Аз също няма как да не работя, но и да можех да съм вечно свободна, пак не бих се наела да седя да пиша домашни с децата. Това е наблагодарна работа, защото на майка си продават най-големите фасони и най-яко въртят номера.

Домашни съм писала само с първото ми дете, ама то да ти е кеф да пишеш с него беше. Старателен, с амбиции, само го наглеждах. Второто си ходеше на училищната занималня и там се справяха - никога не съм следила как точно. Факт е, че от 5 клас я пратих на частни уроци по математика, защото нямам нито нерви, нито време да обяснявам задачи.

Сега с третото се пържа в истински горещото олио. Детето се вълнува само от игри и купон. "Аз ще стана актьор, мамо, а нали знаеш - на актьорите образование не им трябва! Друго им трябва, което аз го имам. Не се безпокой за мен!" и така хит след хит. Вдигнала съм ръце, честно. Казала съм си - ще се оправи някак в живота. Има желязно самочувствие защо и как да става всичко. От първи клас е в частна занималня, защото в държавната не правеше нищо никога. Сега в частната със зор пише домашните. Математиката му е супер лесна, но просто не му се занимава. Почне ли, почти не прави грешки. С писането доста повече има какво да се желае. Опитвала съм вкъщи да учим - настава ад. И аз спирам и се оттеглям, защото и моите нерви ми трябват занапред.

Имам и четвърто, откак се е родила, говоря на баща й, че той ще ходи по род. срещи и ще организира заниманията и ученето й, защото аз вече нямам сили Не е лошо да помечтае човек...

А ти къде, по кафенета и кръчми ли! Я, там, на родителска веднага!
Аз като не работих доста време да не мислиш, че само домашни съм писала и на главите им съм висяла! Само отстрани изглежда, че майката виси на главата. Основно помагах по бързата процедура между две готвения, пък да минава и заминава. Затова казвам, че бях като правописен, тълковен и фразеологичен речник плюс уикипедия - трябваше бързо да се учат уроци и да се правят домашни. Бях основно пренос-превоз по стоте извънкласни занимания и ученето им беше някак между другото, така си продължиха до завършване на гимназия, сега като студенти също със сто неща се занимават, не знам как успяват. Мисля, че гоненето на график помогна да се научат да учат бързо, защото трябва да излизат/ме и ако не свършат преди това, ще се наложи да доучват вечер, а тогава вече на никого не му се занимава. Навремето, когато ги учех тези неща не вярвах, че гъстият график кара хората да се поразмърдат, ако искат да не киснат само над учебниците, а да си гледат живота. Ама, ей на, работи!

И при моят тийн това работи- колкото по-ангажиран е през деня, толкова по-добре се справя.


Иначе за оценяването с тестове- за мен това е напълно излишно. Не мога да повярвам как един учител по БЕЛ ще оцени уменията на ученика чрез тестове. Същото е и с разказвателните предмети, децата не се научават да отговарят на въпроси и разказват урок пред целия клас, а да назубрят едни факти, които да налучкат в тестова форма. Но това касае по-големите класове от първи.
А в тетрадките на моята първолачка има печат на всяка проверена страница, тя се старае много заради печатчето, което отговаря на отличен и е много горда, когато през деня има само отлични оценки. Ако не се е справила с някоя задача, при проверката освен поправка, има и "Можеш повече", "Старай се повече" и т.н.

В нито една програма за предучилищна подготовка няма изискване децата да научат азбуката.
Букви и четене се учат в първи клас. През октомври децата в първи клас НЕ трябва да знаят азбуката. Учат буквите до края на м. март.
Явно на детето му е трудно и има нужда от помощ. Тя и майката има, като гледам как пише.
Но и не е редно учителката да постъпва по този начин, ако го е направила де. Децата понякога разказват разни неща, които отчасти или изцяло са плод на фантазията им.

Добре, чакайте изискванията по програма, за да забележете, че нещо елементрно като знание детето ви не може.
В предучилищната пишат букви, не съм писала, че учат да казват азбуката, но самата азбука е лесна за научаване, така че повечето деца я знаят.

Но защо се отклонявате пак от темата?
Авторката никъде не е казала, че детето не може "да пише букви". Тя конкретно е написала какво не може и то е напълно в съответствие и с програмите, и с възрастта.

Защото за родителите на любознателните и бързо схващаше деца е лесно. Те сравняват със своите и мислят, че всички са като тях. Погледни по темите какво се вихри тук - елитни училища,курсове, школи, МГ, състезания и т.н. Средностатистическото дете на средностатистическата съфорумка на 7 вече чете , пише смята двуцифрени наум, говори английски като роден и учи немски, ходи на спорт и школи... Другите са неперспективни деца на полуграмотни родители, които не обръщат внимание на децата си. За което пак са виновни родителите, защото не се занимават с отрочето си понеже не се интересуват от бъдещето му.
Скъпи ССФ, другите деца съществуват. Те са тук, сред вашите деца. Те може и да не стигнат до Йейл и Харвард, защото ние нямаме финансовата възможност да ги пратим там, пък и те нямат този капацитет. Но нашите деца са тук и сега и ще бъдат тук и когато вашите ще са навън.
Дъщеря ми въпреки изоставането си научи буквите още в предучилищна възраст. Аз я научих. Аз бях тази, която намери начина. Но това не й помогна да тръгне "подготвена" в първи клас. Децата имат различно темпо на развитие, различна история, различни проблеми и възможности. Програмата по БЕЛ в първи клас е такава, че и неподготвеното дете се научава до края на март да чете и пише, ако госпожата следва програмата и не пришпорва нещата.

В предучилищната група в училище учат цялата азбука,освен ченгелчета и чертички,учат се да пишат буквите.
Правиха звукови модели.Накрая на годината всички сричаха.
Учат също цифрите,пишат ги и решават прости задачи.

Имаха си учебник.

А програмата е еднаква и за предучилищната в училище и за последната група в ДГ.

В първи клас не повтарят същото цяла година.

Децата със сериозни обучителни проблеми не са чак толкова много. Ако едно дете може да научи да декламира стихотворение в ДГ, то може да научи и да декламира азбуката. Да не говорим, че доста деца още 2-3та група в ДГ вече разпознават отделни букви, защото буквите и цифрите присъстват в ежедневието им. Моят прадядо, лека му пръст, ме караше от 3 годишна да му посочвам букви във вестника, който четеше. Първо М като мама, Д като моето име и т.н. а с порастването ми и останалите букви.
В поста на авторката си личи, че тя очаква само на училището да научи детето. Сякаш това дете чак октомври месец се материализира при нея и до сега не е забелязала дали и какви трудности изпитва то.

Mama Ru, ти имаш дете с обучителни проблеми, но ги знаеш и работиш по въпроса. Но има родители, които хич не обръщат внимание на това какво знаят или не децата им, дали имат трудности и от къде произтичат те. За тях е най-лесно да кажат - за какво пращам детето на училище?