Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

У мен винаги е битувал страхът за  изучаване на избранатаот едната ми дъщеря специалност по принцип, какво остава на чужд език , каквото и ниво С1 или С2 да имаш. Струва ми се много дълго и напоително ученето, безумно стресово и т.н, а и  със слаби шансове за добра реализация тук специално, освен ако мама и тате не са лекари, та да ти оставят наготово спечелено име и пациентела в частна практика, какъвто не е случаят при нас. Изразявала съм на глас тези си опасения пред нея, без да се налагам. Опитвала съм се с кадифена ръкавица да я насоча към вариант за медицина тук. Но не сработи, не съм и настъпвала много, де. Но още преди година и нещо - две видях пред себе си дете, което знаеше какво точно иска.Почна се с профила. Няма да задълбавам по каква причина избра за 11 и 12 клас профил математика и информатика. В общи линии беше заради конкретен учител по език/класен и заради запазването на класа в дотогавашния му вид ( и други деца постъпиха така и никой родител не ги е притиснал в ъгъла, Ежко, да следват техния най-верен избор). Въпросният учител обаче се оказа, че ще предава и на профил биология и химия, предмети така нужни за следване на медицина и най-взжното - неизучавани в 12 клас  от математико-информатиците. Зароди се желанието да смени профила, писа на класната, беше готова за разговор с директорката и т.н. Късмет беше, че последната отсъстваше, та девойката разполагаше с малко време да оцени ситуацията. Говори с познати студенти тук медицина, разказаха й за подготовката си, за безумните цени за уроци по биология и химия при точно определени хора и интензивността им, за  това, че не са особено доволни в доста аспекти, че им се струва ненормално в професия като тази да имаш по незнайно колко безплатни и платени опити за поправка след скъсване. Явно машината за пари работи успешно за сметка на качеството на  НЯКОИ бъдещи медици.  Подчертавам, че гарантирано има супер мотивирани и знаещи деца, които утре ще бъдат прекрасни лекари.Дано да са повечето.Но има и други. И тук идва довод 1. В чуждите системи, в частния случай в немската, тези други изпадат автоматично по трасето. Няма прошка. Това наглед е сериозен негатив за студента, на който разбираемо му се иска всичко да минава по възможност по-лежерно,  но се радвам, че тя осъзна, че така е по-правилно да бъде. След като проучи как стоят нещата тук, се ориентира как изглеждат и в Германия. Отново разпита достатъчно хора, студенти и немски преподаватели в училище, чете в немски форуми за студенти-медици, писа мейли (Ежко, изненада, идиотчетата в НЕГ знаят да напишат мейл), изчете интернет страницата на централата, извършаваща класирането за медицина в Германия на национално ниво за всичките университети с тази специалност в Германия, които са май над 25- 30.  И ако в началото искаше  да е при сестра си, та да й е по-спокойно и сигурно,  в процеса на четене тотално смени курса и си набеляза конкретни учебни заведения, само 3-4 от тези 30, тоест най-желани университети, в които медицината се изучава по крайно различен начин от тук. И това вече беше движещата сила. Знаеше, че й трябва  максимална диплома и реши, че в профил математика и информатика е по-голям шансът й да я изкара. Така че си остана там, където беше. Тук допринесе и аргументът, че в избраните университети има опреснителни  интензивни курсове по биология и химия преди старта на академичната година, които заедно ссъ занимания през 1 семестър имат за цел да изравняват нивото на студентите. Съсредоточи се върху тези няколко университета, като знаеше, че приемът в тях е голям бъдещ риск, понеже е невъзможно преместването в университет от останалите, в които обучението е по-близко до това у нас.  И когато вече твърдо беше решила какво, къде, защо, за мое спокойствие се зарових и аз в четива разни, та да знам какво я чака.. И наистина, макар да не съм лекар, видях множество предимства в направения избор. .
- Много ранно съчетаване на теория и практика. А всички знаем,че в каквато и да е област така се учи най-добре. Едва на 07.10. 2019 са почнали лекции/упражнения зайците, а вече са влизали в skills lab, взимали са кръв от вена на манекен, интубирали са, правили са изкуствено дишане. Манекенът е компютъризиран явно, има си вени с псевдокръв и след боцкането или пък след интубирането системата индикира справил ли си се или не си.Не си падам принципно гнуслива, но като виден бай Ганьо я попитах как правят  поетапно изкуствено дишане (един след друг) в устата на този манекен. Оказа се, че всеки един студент разполага със  силиконова маска, която поставя на лицето на манекена и която след свършването на упражнението изхвърля в специален контейнер, който заминава  моментално за стерилизация.
- Работа в  наистина малки групи , което помага неминуемо да видиш, да докоснеш, да попиташ и да разбереш.
- Не се учи на стандартния принцип, а някак като на  модули или не знам как да ги нарека - всичко в детайли  за дихателната система, всичко за отделителната, всичко за опорно-двигателния апарат, всичко за нервната система и т.н. Сутрин лекции до 12, после 1 час почивка , до 17 часа упражнения в клиника/лаборатории/ трейнинг центрове, където интердисциплинарно се правят връзките...
- Няма стандартна сесия, заради  модулното обучение  изпитите се провеждат след приключването на модула. Тоест няма как да се получи така, че да седнеш да учиш просто седмица преди изпита. Процесът е непрекъснат, постоянно си анагажиран.
- Базата, оборудването, материалите, залите, библиотеките няма да коментирам... Университетската клиника в Аахен все пак е най-голямата и най-модерната (което не й пречи да е може би най-грозната в жабешко зелено отвътре) в Европа.
- Регулярно се провеждат progressive tests. Не се оценяват, но са добра индикация как напредваш спрямо себе си (спрямо предходния си резултат). С наближаването на държавните ( на 2 етапа, май след 6-ти и съответно след 10 или11 семестър) тази системна работа по формата за писмената част сигурно е в помощ. Беше си издирила девойката официални класации от предходни години по университети на единния държавен изпит на финала по университети. В челото са именно университети от описания тип -Хайделберг, Манхайм, Аахен... Системата явно работи, развива се/усъвършенства се интензивно от 2003 насам ( поне за Аахен е тогава стартът й).
- има задължителна двумесечна  практика в болница/клиника до края на 3 или 4 семестър, не запомних точно разказаното. И са си вързали хората гащите законово, че последната може да се прави само в неучебно време. Тоест не можеш да отсъстваш от лекции, от упражнения и да представиш документ от някоя болница, в която уж си бил на практика.
- Въпреки тежкото следване много студенти работят почасово в клиниката. А това е и финансова инжекция за родителите, и безценен опит за  самия студент.

Та с две думи - видя доста разлики с предлаганото тук и и избра описаното. Времето само ще покаже дали е  била права. Важното е, че си го избра сама и си  имаше стабилни доводи за избора.

Имам 3 деца и подходът им към кандидатстването беше много различен при иначе  сходни обстоятелства. И при трите мноооого активно съм чела ( и не считам, че с това съм сгрешила), за да съм в час за всичко, но не съм изземвала функциите им. Понеже съм твърдо на мнението, че още оттук трябва да се научат да действат сами, да си гонят задачите, понеже там няма кой да ги обгрижва. И все пак голямата  идваше, питаше дали едикакво си го разбирам като нея, дали това или онова е по-добре, какво бих направила аз при тези условия, какво е мнението ми. Едната близначка е все по по-малкото съпротивление (малко  четящата) и й стигаше,че самостоятелно е избрала специалността (знаеше я още в 10 клас), че е прочела програмата по семестри, че е запозната с особеностите на специалността и на оценяването, с нещата около семестър в  чужбина, с практики и т.н, че изучаваното я урежда, пасва й, харесва й.. Много удобно се възползваше обаче от това, че съм добре информирана, та по по-лесния начин да  свърши бюрократичната работа със заявления, срокове и т.н. Докато сестра й беше пълна противоположност.Четеше, разпитваше, пишеше си с този и онзи, проучваше и ме държеше, неволно или нарочно не знам,  далеч  от нещата, което ме караше да се чувствам притеснена. Но в един прекрасен момент, въпреки многото четене от моя страна, пропуснах нещо, при това важно, и в разговор с нея си пролича, понеже моментално ме обори, че греша. И това не би станало, ако не е чел човек нещата наистина много задълбочено.Та нека не  казваме колко често някой действа самостоятелно и колко не. При мен са 3 деца  с 3 различни типа поведение, предхождащо заминаването им. Във фейсбук има група, в която настояюи студенти на доброволни начала помагат на нови кандидати за Австрия и Германия. И сред тях има много такива, които са запознати с толкова детайлиоколо кандидатстването , че е немислимо мама да им е движила нещата или пък фирма.  И тук в темата за немските университети има такова момиче. И в английската съм срещала, и в холандската. Затова и с право се ядосват децата в упоменатата фейсбук група, когато някой спомене за платени консултантски услуги в група, в която те на добра воля споделят опита си.