Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 8

Знаех, че пишейки поста си ще предизвикам подобна първосигнална реакция.
Целта ми беше да опиша вила Ирина.
А ние сме една готина компания от близки приятели и където и да сме били винаги са ни желали отново:)

Никога не искам да се засичам с възвишени хора, любители на тишината,  привидно, а след тях камари от боклуци оставени сред природата, но няма как. Не е лично, разбира се.

Не знам за другите, аз пазя природата, че и чуждите боклуци прибирам.
Дъщеря ми си тръгнаха същата вечер от една " тиха" къща до Банско, защото на хората им е кеф да отидат на тихото за да го развалят.

milanda, в  най близкия хотел до нас Моби дик на открития бар тераса си течеше музика.
На отсрещния Главатарски хан имаше сватба, също на открита тераса, бракосъчетанието по заветното "да" се чуваше  долу на брега на язовира, чак:) Преди това гайдари посрещаха гостите,  и те вдигаха шум:). Поканиха ни да се качим, че имало хубава гледка горе, досрамя ме,  хората си имат личен празник.

Не знам защо се очаква спане, богата закуска, пак спане от места, където има струпване на хора.

Всеки разбира почивката по различен начин. Но аз и моето обкръжение сме хора с напрегната работа и психическа умора и свързвам планината с усещането за безвремие. Не със спане и с ядене, а с катерене. А вечер - с шума на планината - птички,  петли, кучета, рев на магаре. Децата са си деца, също приемам техните писъци.
Като ходихме на Рилските езера някой пусна народна музика и се заиграха хора, че и се разпънаха едни софри, а пътеките се посипаха с люспи от слънчоглед. Друго си е да си изядеш кебапчетата и да си надъниш любимата музика насред планината!

Малко ако може да отклоня темата... Нали днес се събират хора на Кръстова гора, къде спят тези хора, спят ли изобщо? Как се случват нещата там през тази нощ преди Кръстовден? Някой ходил ли е? Ако има желание би ми било интересно да разкаже... Наскоро я посетих и не останах с впечатление да има някакво място за спане, а по тв говореха за палатки? Къде ги разпъват?

Ами май нощуват под открито небе- в коли, в спални чували. Мисля, че съм гледала снимки.
Сега се сещам, мислех да подаря екскурзия до там на леля си, но като проучих как е, се отказах.
А то май смисълът е точно това - да си там, на магичното място, а не в къща или в манастира. А пък и когато човек с голям проблем и много надежда отиде на това място, със сигурност не се тревожи, че ще прекара нощта под звездите.

И аз да споделя моите впечатления от Родопите, язовир Доспат от към Сърница, бяхме с приятели през август. След като всички бунгала в по-големите комплекси бяха отдавна резервирани, попаднахме на това:
http://bungalasarnica.blogspot.com/
Бунгалата (за двама) и къщичките (с две стаи, за четирима) бяха резервирани, за това бяхме на единия етаж на къщата - две стаи с общ санитарен възел, бокс с хладилник, мивка, термокана, чинии и чаши. И огромна покрита тераса с маса и пейки. Много сме доволни. Много чисто, имаше и дезинфектант, има и телевизори за тези, които искат, както и конвекторни радиатори, на които сушихме мокрите дрехи от поредния потоп.
На първия етаж има напълно обзаведена кухня с печка, микровълнова и голям хладилник с фризер. И всякакви тенджери, и всичко, за каквото може да се сетите. На вън има няколко барбекюта. Идеално място за хора, които предпочитат сами да си приготвят храната и да са сред природата.
Интересно място за ходене, за което май не е писано, е пътеката от язовира до Стената - една скала, от която се открива много красива гледка към язовира и градчето. Има покрито място с маси и пейки и място за барбекю. Заслужава си човек да се качи до там.

Благодаря, Зори. Излезе ми реклама на тази вила в социалната мрежа(Facebook) след като се върнахме, изглежда много добре, чисто нова наистина, но ми беше много полезно да получа потвърждение за гледката и местоположението. Казва се вила Морава:
https://vila.bg/rental-villa-morava-5393.html
Аз съм винаги в търсене на самостоятелни и самотни вили, така че споделяйте, моля.
Също и тази е доста интересна:
https://www.facebook.com/pages/category/Sports---Recreation/%D0% … -629082771063634/
В топло време почти не сме попадали на идилична тишина. Само в една вила бяхме убедени, че вече попаднахме на хармонична тишина, далеч от шумни съседи, но в петък вечерта се започна купон с песен, която се пееше за шефове. Усмихнах се, въздъхнах и се помолих да е само тази нощ, за щастие рано утихна купонът след няколко детски истерии. Писала съм, че и във вили Малина ни посрещнаха пеещи на микрофон с усилвател ученички. Тишина все търси изтерзаната ми градска душа, живееща на главен булевард и то до светофар. Но е почти мираж, уви. Та аз все разпитвам за съседи, местоположение. В случая в Гела имаше една къща вдясно, която ми изглеждаше празна, а той ловецът живеел там. Като цяло много малко къщи има в близост и е много тихо. Отзад има една, която е на същите собственици. Не разбрах пак ли за нощувки се дава. Но не е в непосредствена близост.
За Кръстова гора: виждала съм снимки от този вид, много хора по поляните, кой с палатка, кой с чувал, кой само върху дреха на поляната пред църквата и кръста:
https://www.google.com/search?q=%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D … =1920&bih=969
Та още малко впечатления ще споделя. В един от дните решихме да се разходим до крепост Градище в Гела, четох разни пътеписи, не звучеше като много дълъг преход. Тръгнахме с колата по пътя нагоре от тази табела до хотел Гела:

Първо не разбрахме накъде да завием, стигнахме до една изоставена сграда, но пък имаше много красива панорама:

Намерихме все пак правилния път, оставихме колата, докъдето успяхме да я закараме, вече ставаше доста екстремно за нея, не е високопроходима.
Оказа се, че табелите към крепостта в един момент изчезват и има табели към други дестинации(хижа Ледницата, Доспат, явно все в една посока с крепостта), което намирам за доста объркващо, в пътеписите се говори за най-ляв път, за купчини строителни отпадъци, полутахме се доста, докато открием вярната посока честно казано. Имаше си изкачване, което мен ме изтормози с детето на гръб в раница, защото уж щеше да спи.  Печеше доста и ми беше горещо, въпреки че вече беше почти 16 часа, около 17 часа стигнахме до параклиса:

Около него беше пълно с боровинкови храсти, но уви, без плод. Имаше доста гъби(не ги познаваме) и няколко ягоди, малини, та детето не остана съвсем без нищо. Но да знаете, че там има находище, когато са в сезон. Никога не бяхме виждали подобни гъби, имаше и гигантски мравуняци, минахме покрай две чешми, заради които детето искаше да спрем там и да не мърдаме.

Та вече виждах, че закъсняваме с времето, детето се размрънка, че иска на чешмите, мъжът ми само се оглеждаше за мечки, нямаше никакви хора в района и изглеждаше, че ще се катерим все по-навътре в гората. Та решихме да не рискуваме да се залутаме и да замръкнем, да се изнервим всички, да държа детето в раница само, за да успеем с прехода. Пуснахме детето да върви, вече с наклон надолу, гледахме гъбите, мравките, имаше попови лъжички в едната чешма и те предизвикаха небивал възторг в детето. Та в крайна сметка не постигнахме целта, но детето беше щастливо да се спира на всеки камък, вече не се тревожихме ще успеем ли да слезем. Малко от пътя:



Решихме все пак да отидем до ранновизантийската базилика, бяхме близо. И тогава отдалеч забелязах странна арка или как да го нарека, нещо като хълм с дървета, в който стои сгушена сграда:





Оказа се, че е църквата "Света Троица". Не мога да опиша колко ни впечатли това място, някак много магично и магнетично го почувствахме. Беше затворена, за съжаление. Това открих като информация за нея:"Църквата се намира над селото. В близост до нея е Ранновизантийската базилика. Малкото останали жители на родопското село Гела, свързват магичното родопско кътче с патриарх Евтимий. Според местна легенда, след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в близкия манастир, там където днес е изградена църквата "Света Троица". През XVII век манастира бил напълно унищожен. В началото на ХХ век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан глава на православна църква - в седнала поза, с отличителните знаци на патриарсите, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица.Разкопките до църквата показват наистина гроб, в който може да се седи, но той е празен."
И гледката под нея:

Това за нас си беше много приятно откритие от тази разходка, минавайки покрай нея, видяхме път и решихме да видим ще стигнем ли до колата по него. Та така попаднахме на хотел Панорама. Беше ми изключително интересно да го огледам, тъй като напоследък в групите из Фейсбук като С деца на море/планина и подобни срещам негативни отзиви за собственика, в гугъл профила също се виждат подобни мнения.

Реално зад гърба ми е паркингът за автомобили, който си е под наклон, пръст. Пътят до хотела е такъв, бях чела лоши отзиви и за него:

Хотелът отгоре:

Реално се намира под тази църква, усамотен е. Панорамата не е от най-впечатляващите, особено сравнявайки с тази на къщата, в която бяхме, но наистина е на красиво място с панорама към планината. Жалко, че отзивите са преди много лоши, основно за нрава на собственика.
Заподозрях и тази къща в Гела, че е къща за гости(тъй като видях жената, която чисти нашата да влиза с изгладени и сгънати чаршафи, а тя живее в друга къща), но не видях табела, много кокетна. Но до нея има много кошери и пред нея висока къща, няма гледка:

Както казвам, аз постоянно оглеждам за опции за места за настаняване.
Ще приключа този пост, че пак стана дълъг. Общо взето конкретно за Гела бих обобщила, че има доста места за разходки наоколо, бих се връщала там, защото природата е приказно красива, но уви, с местата за настаняване е малко трудно. Строят разни комплекси, но ние винаги избягваме големи места за настаняване именно поради факта, че спокойствието винаги е под въпрос. Срещнахме едно момиче, което няколко години подред почива със семейството си в Гела, пропуснах да попитам къде обаче. Тя ни разказа за няколко приятни пътеки за разходка с деца в околностите, но нямахме време за тях. И тя ни разказа история как в околностите на селото техни познати са опитали да си направят пикник, но когато едното дете е забелязало малки кученца да тичат по поляната, се е оказало, че са малки мечета. Спешно са си тръгнали. Та мечките се страхували от хората каза собственикът на къщата, но да не попадаш на майка.

Хващам се за част от цитата, не персонално.
От години по места с презастрояване, а такива са повечето достъпни с коли,
само шума на  птички и петли няма.

А и щом искам непрекъсващ wi fi, санитарни условия,  не очаквам, че ще съм сама с ехото от планината.
Чак на такива дразнители, дето не се съобразяват с час за почивка, не съм попадала.


 Благодаря, Priqtelka за споделеното за Гела и подробностите за  стопаните и самостоятелната вила.
Това няма да е и моето място.

Priqtelka, били сте съвсем, съвсем близо до крепостта. Пътят за нея минава точно покрай църквата сгушена в арката от дървета , вижда се пътя тук :



И тръгваш по това баирче :



Факт е, че не е добре поддържан нито пътя, нито крепостта, няма табели и на човек му се отщява да се лута в трънаци и треволяци. В района на самата крепост през 2018, когато бяхме ние, тревата стигаше до кръста





Пътеката, която обикаля крепостта е само бегъл спомен.

А районът е толкова живописен и красив, че си заслужава да се види.

Здравейте, след като миналия месец бяхме в Западни Родопи, този  месец ще е посветен на Източни Родопи. Ще нощуваме в Дивата Ферма, с.Горно поле. Тъй като в тази част на Родопите ще бъдем за първи път, бих се радвала да ме посъветвате, какво да посетим в близост с дете на 4 години сме. Дали има екопътеки наоколо?

Май точно екопътеки няма.Но има неща, които заслужава да се видят.Едното е кромлеха при Долни Главанак. Пътеката е лека, би трябвало без проблеми да се минеот четиригодишно. Много са красиви меандрите на Арда между Маджарово и Бориславци. Виждат се от шосето и не искат ходене. В самото Маджарово около Арда също има красиви гледки.
Глухите камъни е много интересно място. Но не еясно в какво състояние е сега черния път и дали може да се мине с обикновена кола. Когато ходихме преди някоко години, стигнахме почти до светилището с колата. Горе пътеката е къса, но на места много стръмна.
За един ден би могло да се стигне и до Мезек, да се видят гробницата и крепостта. Ако стигнете до там, от крепостта продължете по пътя на горе - стига се до вр. Шейтанец, от който има красива гледка и интересен паметник.
Като цяло май няма много места за пешеходни разходки,повече са различни забележителности, до които се стига с кола.
Тука съм описала какво сме видели в този район:
Язовири, траки и крепости - част втора

Не са еко пътеки, но около самото с.Горно поле можете да направите няколко пешеходни тура.
1.Скален релеф в местността Фурнаджика
2.Скална гробница Фурнаджика
Двете спокойно се съчетават в една разходка, не са на натоварващи. Лошото е че релефа е в гората и няма насоки нито табели, но в Дивата ферма могат чудесно да ви упътят. релефа е рядко посещаван и наистина представлява интерес.
3.Крепост Сивридекме
4.Крепост кула Петрово кале
5.Светилище Саръкая
Тези обекти са в землището на самото село.
По далечни също има доста интересни.
Музея на кристалите в Бориславци- Музей Христо Чолаков
Центъра за наблюдение на Лешояди би бил интересен за дете.
В района има много забележителности и не са на кой знае какво разстояние с автомобил, просто трябва да си ги набележите според интерес и да си направите програмата.

Село Гела е уникално място.Нашата семейна приятелка е родом от там,майка й живее там в една малка родоспка къща.ХОдихме няколко години подред лятото за събора.Пътища там няма,до къщата им има една черна пътека,по която се мъкне багажа 20 минути.Много е интересен животът там-коли не стигат до някои от къщите, има един магазин,който е на центъра,ако така може да се каже.ХОрата изминават този път пеша,а зимно време си проправяли път с лопата и със собствени ръце,за да могат да стигнат черният път където минават колите.ТОалетната е външна,няма топла вода,нямат баня,къпят се навън в леген.Как ви звучи това в днешно време? Но природата там и местността е прекрасна,уникална, неповторима.Изникнаха сега някакви къщи за гости от неродом оттам хора и праскат едни цени за нощувки и храна!

Listopad, за жалост е така, не само в Родопите.
В моя край от едно райско кътче в полите на Рила го превърнаха в гробище,  а хората пари дават в момента да ходят, яд ме е като се връщам,  пари да ми дават,  не бих стъпила като клиент.
Някогашното езеро в бегли детски спомени, с водни колела, къщичка като на Червената шапчица, в момента е СПА.
Нощния бар на култува вила, купони до зори:), уви басейн за СПА, а открития минерален плаж пустее. Вилите бяха на достатъчно разстояние да не си пречат компании поне 500-600м. в горичката една от друга, не като сега нагъчкани и климатиците издухват едни в други.
Буренаци, пущинаци, а някога поети са идвали и възпявали мястото...