Прилошава ми от болници - моля за съвет

Чак толкова зле не, но ми е прилошавало няколко пъти само от мисълта, че сядам да ми вземат кръв. Единия път изгубих съзнание за секунди. От последните три пъти само в единия ми стана зле като влязох и помолих да постоя малко на прозореца. Трябваше да съм гладна, а имаше и доста хора наоколо. Като дишах така няколко минути, си казах, че трябва да седна, да приключим бързо и да си тръгна, защото навън е приятно за разходка. На следващия път просто затворих очи и помолих да ме оставят легнала за няколко минути.

Една колежка беше буквално припаднала в кабинета на гинеколога, също й прилошаваше. Оказа се от притеснение - смени болницата и лекаря и каза, че е добре.

Може да пробваш преди това да се разсееш с нещо приятно или да си насрочиш за след това някакво занимание, което доставя удоволствие. Така ще мислиш за него и няма да се фокусираш върху лекарския кабинет. Не ходи на прегледи гладна, жадна, освен ако не е наложително. Вероятно гаденето е от притеснение - колкото и да е трудно, предварително опитай да се настроиш, че всичко ще е наред, дори да има проблем, ще се реши и ще се оправиш.

Има ли нещо повтарящо се, от което да ти е лошо? И постоянно ли се случва или само в последните месеци, когато е горещо?

Аз съм по-спокойна на прегледи, когато преди това седна да говоря с лекаря. Някак като съм на стола срещу него и знам, че мога да го разпитам, се чувствам по-уверена - да ми обясни какво и защо се прави, какво предстои. Задавай въпроси за всичко, което те пристеснява и не разбираш.

Има ли някое неприятно изживяване, след което да е станало така?

Благодаря Ви за отговора! Днес и аз отидох до прозореца в кабинета. При мен не е от сезона - винаги ми става така. Мисля си, че страхът се отключи, след като дядо почина в болница- преди 10 години, но знам, че трябва да намеря лек. Тепърва ми предстои (живот и здраве) бременност, раждане, прегледи и т.н.

Здравей .
Аз съм същата. Понякога дори изпадам в много странни състояния на панически страх от мисълта че ще отида до болница.  Това което на мен ми помага е да стоя разсеяна докато съм в чакалнята .Това в телефона например . Това което влошава нещата е да се оглеждам в кабинетите и разни брошури  ..
Винаги си нося вода и ако ми стане много  лошо си мокля лицето без значение какво ще си мислят хората .Пропаднала съм на такива места за това гледам да не се разхождам напразно много вътре .
Също така много зависи от лекаря защото нацупените  доктори влошават нещата .Контролирането на мислите също е важно ако успееш.  Аз още сенщ уча и още не ми е трудно ама трябва да сме силни .Това са нещата от живота . 

то болниците само като ги видиш и падаш. то е ужасно и знаеш че ако всичко мине ок с манипулациите, после "грижите" и "доброто" отношение набързо ще те оправят. общо взето обоснован страх + това че си зле здравословно на първо време (щом си там).

Дали пък нямате лоши детски спомени от инжекциите? Като си спомня колко груби бяха с нас.......

През последните години казвам, че вече се радвам на инжекциите! Свикнах, но с помощта на приятелки лекарка за специалните-вътреставни и околоставни и съседка сестра за мускулните. Толкова са способни и старателни, направо е възхитително! А аз ги хваля и черпя, нося им сувенири от странство.......Едва сега съм с най-добри чувства към хората, които ме бодат. Но не боли както някога......Дори ставните......
Същото се случи и с вземането на кръв. За мен то беше ужасно неприятно преживяване, но специалистките от лаборатории "Синево" го изкорениха! Вече 5г. ме обслужват идеално с бътерфлайки и особено старание.......Но и с тях се сприятелих още в началото.