Единственият, който може да направи нещо по въпроса така, че да се излезе някак от омагьосания кръг, е бащата, но за да стане това, трябва той да престане да бъде Мунчо и да поеме нещата в свои ръце. Ако той осъзнае това и реши, че трябва да се бори за сина си и за неговото бъдеще - и то САМ, със свои сили, като вложи цялата необходима енергия и време за това, то не е невъзможно в крайна сметка да постигне успехи. За целта, обаче, е нужно да се отдели да живее с него в квартира под наем, да намери детегледачка за нощните си смени - може и съседката-пенсионерка срещу скромно заплащане, а цялото си свободно от работа време да посвети на сина си.
За авторката би трябвало да е ясно, че ако проблемите с детето не се решат, то и връзката и с Мунчо е обречена, заради това си струва да го подкрепи в подобно начинание за срок, примерно, една година, през която да продължат съвместната работа, за която Мунчо да получава някакви допълнителни суми към основната си заплата - заплащане за личен труд на бъдещия съдружник, като за баланс евентуално отчита аналогично заплащане и за собствения си труд. Това ще забави излизането на фирмата на печалба, но пък ще спаси общия им бизнес. В противен случай притиснатия в ъгъла Мунчо в крайна сметка ще се предаде и просто ще избяга, най-вероятно в къщи при мама.
Всичко това, обаче, е възможно единствено и само ако Мунчо не е Мунчо - иначе просто няма смисъл. В сегашната ситуация Даскалка няма полезен ход, поне според мен, а очакваните "бури" около детето няма как да не засегнат спокойния живот в "паметника на културата".
Проблемното поведение на детето е в дъното на всички драми и без да се намери решение за справяне с това, спокоен живот и успешен бизнес за авторката няма да има.