Бихте ли си организирали baby shower парти?

  • 10 428
  • 287
  •   1
Отговори
# 75
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 782
Всъщност и погачата и бейби шаурът са събития за да се съберат полезни неща за детето.
Това , че погачата се прави след 40-тя ден си има обяснение и то практично. Малко дете не е хубаво да се извежда /събира с много хора.

# 76
  • Мнения: 568
Хубаво е да има поводи за веселие. И всеки да прави така, както му иде отвътре. Колкото до привнесените празници - лично мен не ме дразнят, нито пък хората, които ги празнуват, смятам за родоотстъпници. Именно поради това, не мога да дам мнение в конкретния случай. Във всеки случай, ако приятелката на авторката се зарадва - защо не?  Важното е да има усмихнати лица, нали? Simple Smile ...За моите деца съм правила погачи, но честно казано суматохата с толкова женуря (при това - само близки, които обичам, но това е без значение в контекста) ме напрягаше всеки път, въпреки, че всичко организираха майка ми и свеки. Т.е. аз съм била като на гости, точно както е описана идеята за baby shower-а, само че вече с бебето. Сега, ако ми беше - щях да се опъна, но на 20 и няколко години не ми стигаше смелостта.

# 77
  • Мнения: 1 545
Погача се прави СЛЕД раждането - на 40 дена. Което пък на мен винаги ми е навявало асоциации с погребение и не е случайно - целият ни бит е фаталистки и това се вижда от коментарите. Все да не стане нещо, все страх, все тегоба.
Истината е, че светът си търси поводи за радост и празници, докато ние търсим поводи да се свиваме, да се страхуваме. "Ама нещо може да стане" - тази вечна мантра. Да, нещо може да стане и не искам да засегна когото и да било, минал през подобен кошмар. Но с "Нещо може да стане" не се живее, а ние живеем така от векове. Някой измислил повод за малко радост - ние го намираме за простотия, ама как така...
Да, празнуваме Коледа и Великден, защото сме християни, но го превърнахме в същия западен кич, че и по-голям.
Не споменах случайно Черния петък - уж сме против привнесени от Запада неща, а ноември вече настават истерии. Значи това с намаленията чудесно си го привнесохме без много да се оплакваме, че, ох, взехме нещо от Америка. По-добре да привнесем празник, който отбелязва предстоящо раждане, отколкото техника и парцали на намаление, честно казано.

Подписвам се под това с две ръце Blush
Формалното спазване на традициите не ни прави по-големи българи. Особено на традициите, родени от страха и "свиването". Ненавиждам тези "традиции".
Ех, как щях да се радвам, ако някоя приятелка ми беше спретнала нещо такова! И двата пъти сама си подготвях всичко - бабите ни бяха далече, таткото - много зает и почти непрекъснато в командировка.
Всичко накупихме отрано, когато сме имали време, после всички покупки измих, изпрах, подредих, даже дрехите за изписването на бебето бяха предварително изгладени и подредени в красива кутия.
Майка ми идваше в деня преди изписването и си тръгваше 20 дни след това. Благодарна съм и, че идваше толкова далече, за да ми помага и не бих я товарила с неща, които мога да свърша и сама. Не допусках страх в сърцето си, въпреки че във втори триместър на първата бременност изкарах тежка форма на хепатит В и бях месец и половина в болница. Въпреки опитите да ме "подготвят" за лошо стечение на обстоятелствата, твърдо вярвах, че всичко ще бъде наред. И то беше Blush
Очаквах децата си с радостно нетърпение и сърце, изпълнено с оптимизъм. Не съм се чувствала "слон", "дирижабъл" и т.н. И малко ми се струва пресилено цялото това преекспониране на състоянието на бременната в България. Имам позната в края на 4-ти месец, с много малко коремче, но вече мрънка колко и е тежко и как "едва си закопчава сандалите". Айде сега Stuck Out Tongue Winking Eye

# 78
  • Мнения: 1 034
Погача се прави СЛЕД раждането - на 40 дена. Което пък на мен винаги ми е навявало асоциации с погребение и не е случайно - целият ни бит е фаталистки и това се вижда от коментарите. Все да не стане нещо, все страх, все тегоба.
Истината е, че светът си търси поводи за радост и празници, докато ние търсим поводи да се свиваме, да се страхуваме. "Ама нещо може да стане" - тази вечна мантра. Да, нещо може да стане и не искам да засегна когото и да било, минал през подобен кошмар. Но с "Нещо може да стане" не се живее, а ние живеем така от векове. Някой измислил повод за малко радост - ние го намираме за простотия, ама как така...

Абсолютно подкрепям! Ние сме обременени, традициите са ни такива и религията ни е такава, точно фаталистка. Нито се отричам от тях, нито ги заклеймявам, но е факт. 
По темата - аз бих се зарадвала на всеки повод който е свързан с изненада, парти и подаръци.

# 79
  • Мнения: 46 516
Заради такива - айде сега, много жени изпадат в депресия. Да, знам, че бременността не е болест, но е период с много хормонални промени, които не бива да се подценяват. Това, че при някой не се е случило, не значи, че при друг е за пренебрегване.
Затова е най-добре да се планират партитата спрямо конкретния случай, а не спрямо това какво ние бихме искали.

А иначе животът е непредвидим и оптимизмът, за съжаление, не е решаващ фактор за развитието на бременността.

# 80
  • Мнения: 1 545
Заради такива - айде сега, много жени изпадат в депресия. Да, знам, че бременността не е болест, но е период с много хормонални промени, които не бива да се подценяват. Това, че при някой не се е случило, не значи, че при друг е за пренебрегване.
Затова е най-добре да се планират партитата спрямо конкретния случай, а не спрямо това какво ние бихме искали.

А иначе животът е непредвидим и оптимизмът, за съжаление, не е решаващ фактор за развитието на бременността.

"Айде сега" беше само и единствено по въпроса за бременна в 4 месецг, която твърди, че не може да си закопчае сандалите. Ами превземка е, какво друго?
Иначе съм съгласна с планирането на партитата, просто казах аз какво бих предпочела, все пак авторката търсеше мнения, някакви обяснения на реакциите, които е получила и т.н.
Депресиите са факт, но също толкова неоспорим факт е, че половината депресии могат да се коригират с повече ангажираност с различни задачи. Не искам да се изразявам по-грубо. Наблюденията ми са, че колкото по-обгрижван е един човек, толкова по-големи са шансовете му да се депресира. И не са само мои наблюдения, впрочем. Има си доста сериозна научна литература по въпроса. Няма да споделям подробности от личния си живот, но неслучайно казват "работата лекува".
И да, оптимизмът може да не е най-решаващият фактор за развитието на една бременност, но със сигурност вярата в добрия изход помага много - и за бременността, и за всякакви здравословни състояния. Дори доктори заклети прагматици го признават Blush
Да се живее със страх в сърцето е лоша работа. Не го пожелавам на никого. И все така не мога да приема, че е част от народопсихологията ни.

# 81
  • Мнения: 2 241
Погача се прави СЛЕД раждането - на 40 дена. Което пък на мен винаги ми е навявало асоциации с погребение и не е случайно - целият ни бит е фаталистки и това се вижда от коментарите. Все да не стане нещо, все страх, все тегоба.
Истината е, че светът си търси поводи за радост и празници, докато ние търсим поводи да се свиваме, да се страхуваме. "Ама нещо може да стане" - тази вечна мантра. Да, нещо може да стане и не искам да засегна когото и да било, минал през подобен кошмар. Но с "Нещо може да стане" не се живее, а ние живеем така от векове. Някой измислил повод за малко радост - ние го намираме за простотия, ама как така...

Мислих си да го напиша, но от реакциите се почувствах малко виновна, че въобще съм предложила подобно нещо. Някой даже се беше изказал: "Добре, че нямам такава приятелка". Считам, че съм добра приятелка - най-малкото аз съм приятелката, която няма да каже "Не" на нещо различно и хубаво, което НЯМА да навреди на никой. Аз съм приятелката, която ще помисли "ДАЛИ пък няма да ѝ хареса", "ДАЛИ пък просто не се срамува сама да го направи, за да не изглежда, че търси подаръци." Някои не знам какво парти си представяха и какво ядене и пиене. Аз лично щях да посрещна всички с безалкохолни коктейли и шотове и нямаше да има друго освен сладички и разядки, както и някои наистина забавни игри, в които бъдещата мама щеше да е просто наблюдател и книжка с пожелания към бебето. В крайна сметка мнението да не се прави надделя и наистина ще си запазя идеите за своето собствено събитие  (което никак не е лошо, понеже сега като гледам няма да има кой друг да ми го направи, с този фатализъм Grinning ). Не съм разочарована, защото предположих, че шанса да не се възприеме е значителен (тогава не предполагах все още колко), но все пак идеята ми беше да го направя за нея, а не за себе си. Уважавам изцяло тяхното решение и по никакъв начин не се чувствам обидена. По-скоро се размислих за неща.

Относно нашия фатализъм винаги съм го забелязвала в начина, по който винаги казваме първо "Не", а после "Да". Винаги първо се страхуваме, а после се радваме. Винаги първо се срамуваме от формите си, а после милеем за времето, когато сме били бременни. Винаги първо подхождаме скептично и се съмняваме, да не би някой да ни изпързаля, да не би тая или оная чужда традиция да ни подрине ненарушимите морални устои. Когато ни е трудно, мрачно депресирано се затваряме, защото какво ще кажат хората. Дори и когато срещнем горчив опит се срамуваме от него, мъчим се да го скрием и заключим някъде дълбоко в себе си където никой, никога няма да го изкара наяве. Това не е част от религията ни, а по-скоро от суеверията ни и съхранилите се езически обичаи. Християнството в чистата си форма е много позитивна вяра. Ако си вярващ не трябва да се страхуваш. Двете не вървят заедно просто.Знам, че животът е изпълнен и с много горчив опит и докато си говорихме за цялото това нещо с бейби шаурите, една истинска история, която следя от около две години постоянно ми беше в съзнанието, но за да не става още повече ОФФ-топик ще я споделя в скрит текст. Въпросът, с който ме остави е: ами ако знаем, че краят за някого със сигурност ще е фатален, трябва ли да празнуваме, да пътуваме, да правим всеки ден незабравим докато имаме време?

Скрит текст:
Последвах една чуждестранна бюти блогърка (средно известна около 14К последователи). Когато бедата дойде на прага ѝ и диагностицираха 3 и 1/2 годишния ѝ син с нелечима форма на мозъчен тумор, момичето  спря да се занимава с ревюта на продукти, PR пратки и платени реклами. Съпруга ѝ напусна работа, за да прекарва повече време с детето. Всичките средства за живот, лечение и каквото им е необходимо събраха от дарения и кампаниии Тя впрегна целия си арсенал от ресурси и изкара историята на детенцето си на преден план, за да може да събере средствата и същевременно да не пропуска нито един миг от оставащото му време. За мен само това, само по себе си беше нечувано. Освен всичко това, всеки ден, в който детенцето се чувстваше добре и здраво те прекарваха в създаване на спомени - винаги бяха навън, винаги правеха необичайни неща, пътуваха до Дисниленд, тя и съпруга ѝ си подновиха брачните клетви, защото искаха синът им да е там, дори той също получи пръстенче и тримата се "ожениха" така да се каже (защото нямаше изгледи някога той да има такъв ден), всичко беше изместено напред - Коледа се празнува още от средата на Септември, защото не знаеха дали детенцето им ще е с тях, когато истинската Коледа настъпи. За 4 тия му рожден ден тя пусна призив към последователите си да изпратят картичка. Детенцето получи хиляди картички и подаръци от потребители. Трудно е да се пресъздаде усещането от четенето на всеки ъпдейт свързан със семейството им и всяко вълшебно приключение и незабравимите неща, които правиха заедно с ясното съзнание, че е за последно. Детенцето доживя малко след 5-тия си рожден ден, след което почина, но мога да ви кажа, че благодарение на майка си, то имаше по-пълноценен  живот от много възрастни и лично мен ме вдъхнови. В страха, отчаянието и понякога неизвестното да се опитаме да търсим повод за радост, да правим дните си незабравими дори и с риск да няма надежда. Майка му не спираше да обяснява как всяко едно нещо, което правят заедно се усеща безкрайно щастливо и безкрайно тъжно, как тези споделени моменти и спомените, които трупат едновременно ги крепят, но и им разбиват сърцата всеки ден, защото знаят, че няма да продължат дълго. И все пак те избраха да създадат тези спомени, от колкото да се скрият в дупките си в отричане и да очакват безпомощно неизбежното, докато не дойде. Щеше ли детето да запомни тези моменти? Може би само частично и бегло една малка част от тях. Но това, което наистина промени мисленето ми беше, че за тях беше по-важно в това отчаяние и тая тъмнина да търсят поводи да се радват, докато могат, да усетят сладостта на всички моменти, които могат да изживеят, дори и после малко да им погорчи. Дали в момента се връщат към тези моменти? Сигурно за известен период няма да го направят, но според мен, когато отмине малко време ще се радват, че са дали на сина си най-доброто, което могат - пълноценно време прекарано заедно. И да тази история няма нищо общо с baby shower-ите, няма нищо общо с това дали да празнуваме нероден Петко или не, няма нищо общо с това дали едно нещо е изгъзица или не - а с нагласата по едни ширини и тази по други към празнуването на живота преди да го има, по време и след като вече го няма. На тези, които им е интересно или минават през подобни неща мога за вдъхновение да им пратя акаунта на момичето. Тук дори не става въпрос за средства, защото лесно можем да кажем, че с пари става, но има хора, които дори и да имат парите няма да знаят как да ги похарчат или ще се страхуват твърде много дали нещо няма да се обърка, не е ли в момента изгъзица, защо да го правим като сме болни, защо да правим неща, като ще се натъжим, то няма надежда, какво ще кажат хората, бабите, лелите и тн. и тн. и тн. Темата е много обширна и вече прераства в друга дискусия



# 82
  • Мнения: 46 516
"Айде сега" беше само и единствено по въпроса за бременна в 4 месецг, която твърди, че не може да си закопчае сандалите. Ами превземка е, какво друго?
При някои жени има подуване, което съдава неразположения, измрънкала е жената, чудо голямо. То пък ако не можеш пред познатите си да се оплачеш като нещо не ти е наред, пред кого? Simple Smile

Относно нашия фатализъм винаги съм го забелязвала в начина, по който винаги казваме първо "Не", а после "Да". Винаги първо се страхуваме, а после се радваме. Винаги първо се срамуваме от формите си, а после милеем за времето, когато сме били бременни. Винаги първо подхождаме скептично и се съмняваме, да не би някой да ни изпързаля, да не би тая или оная чужда традиция да ни подрине ненарушимите морални устои.[/spoiler]
Защо говориш в множествено число? Simple Smile много са ти грешни представите, колкото жени познавам, толкова  различни комбинации има.
Скрит текст:
Като ми се казва да, казвам да, като не искам нещо, казам не. Никога не се е случвало да сгреша и след време да искам нещо, която категорично съм отхвърлиа.
Не съм се срамувала от формите си, дори не съм им обръщала внимание. Минаха над 15 г. от бременността ми и още не е дошъл денят, в който да милея за нея, просто се радвам, че ми мина от главата.
Нямам проблем с чуждите традиции, празнувам всичко, което ми допада.
Моралните устои са последното нещо, за което бих се замислила.
Това е пример само. При теб е друга комбинацията, при бременната ти приятелка - съвсем различна. Не слагай всички под един знаменател, защото така си вадиш много грешни изводи.

# 83
  • Мнения: 2 241
Относно нашия фатализъм винаги съм го забелязвала в начина, по който винаги казваме първо "Не", а после "Да". Винаги първо се страхуваме, а после се радваме. Винаги първо се срамуваме от формите си, а после милеем за времето, когато сме били бременни. Винаги първо подхождаме скептично и се съмняваме, да не би някой да ни изпързаля, да не би тая или оная чужда традиция да ни подрине ненарушимите морални устои.[/spoiler]
Защо говориш в множествено число? Simple Smile много са ти грешни представите, колкото жени познавам, толкова  различни комбинации има.
Скрит текст:
Като ми се казва да, казвам да, като не искам нещо, казам не. Никога не се е случвало да сгреша и след време да искам нещо, която категорично съм отхвърлиа.


Цитат
Не съм се срамувала от формите си, дори не съм им обръщала внимание. Минаха над 15 г. от бременността ми и още не е дошъл денят, в който да милея за нея, просто се радвам, че ми мина от главата.
Нямам проблем с чуждите традиции, празнувам всичко, което ми допада.
Моралните устои са последното нещо, за което бих се замислила.
Това е пример само. При теб е друга комбинацията, при бременната ти приятелка - съвсем различна. Не слагай всички под един знаменател, защото така си вадиш много грешни изводи.
[/quote]

Знам, че обобщавам, защото гледам масата, но разбира се, както и всяко правило - винаги има изключения, винаги има разлика. Сложих множествено число, но сложих и себе си в него, защото ние сме част от ширините, които визирам. Разбира се, младото поколение започва да проявява много повече колорит, но обиколете майките и бабите си и ще чуете на 95% едни и същи приказки, които все още ехтят в мисленето ни.  Simple Smile

# 84
  • Мнения: 46 516
Точно от бабите ми не съм чула милеене по бременността и т.н.
Но това са подробности, просто опознайте приятелите си, без да им придавате чужди чувства и разбирания и всичко ще бъде наред Simple Smile

# 85
  • Мнения: 9 525
Аз лично щях да посрещна всички с безалкохолни коктейли и шотове и нямаше да има друго освен сладички и разядки, както и някои наистина забавни игри,


без да се обиждаш, но това безалкохолно парти със сладки и игри звучи мега "забавно", направо потръпнах.
но вкусове разни, де.

# 86
  • Мнения: 2 241
Точно от бабите ми не съм чула милеене по бременността и т.н.
Но това са подробности, просто опознайте приятелите си, без да им придавате чужди чувства и разбирания и всичко ще бъде наред Simple Smile

Ами точно защото не сте чула! Аз не казах, че те го правят, но напоследък поне забелязвам жени, които се връщат към тези моменти и споделят отново снимки от бременността си и оценяват и този период от живота си. Естествено, че на никой не му е леко по време на бременност, разбира се, че формите на тялото са изменени, но дори и за нещо толкова елементарно като общество да накараме бременната да се възприема и чувства добре в новото си тяло сме мноооого назад от други култури. Simple Smile

# 87
  • Мнения: 11 910
Глуповато ми изглежда това празнуване, всъщност празнуване на какво точно? За бременна приятелка бих оказала помощ, бих я питала имаэли нужда от нещо, бих излязла с нея в парка или където и е приятно, за да си поговорим. Въобще, има стотици начини да покажеш внимание към близък човек в такъв момент. Имах близка, която почти 9 м изкара на легло, всичките и приятелки поотделно я навестявахме след предв уговорка, носехме и плодове, разказвахме и смехории от работа. Така го разбирам аз вниманието, а не в някакви напъни за оригиналност. Подаръци ще занесете след раждането, няма да остане без подаръци, предполагам.

За мен такова парти няма особен смисъл

# 88
  • Мнения: 2 241
Глуповато ми изглежда това празнуване, всъщност празнуване на какво точно? За бременна приятелка бих оказала помощ, бих я питала имаэли нужда от нещо, бих излязла с нея в парка или където и е приятно, за да си поговорим. Въобще, има стотици начини да покажеш внимание към близък човек в такъв момент. Имах близка, която почти 9 м изкара на легло, всичките и приятелки поотделно я навестявахме след предв уговорка, носехме и плодове, разказвахме и смехории от работа. Така го разбирам аз вниманието, а не в някакви напъни за оригиналност. Подаръци ще занесете след раждането, няма да остане без подаръци, предполагам.

За мен такова парти няма особен смисъл

Бременността ѝ не беше тежка, поне веднъж седмично минимум сме излизали заедно и всеки ден си пишем и чуваме. Разбира се, че без подарък няма да остане. Смисълът е фокуса да е върху нея и бебето (ако на нея това щеше да ѝ хареса) и да направим нещо, което като спомен ще е различно от изброените по-горе, защото се прави докато жената е бременна, а на една жена в днешно време не ѝ се случва чак толкова много пъти Simple Smile Както има едни традиции, игри, закачки по сватби, така има други, които са по-удачни за baby shower-и. Разбира се, щеше да има и други напитки, но идеята не е да преядеш и да се напиеш, а просто да приповдигнем настроението чрез някакво разнообразие.

# 89
  • Мнения: 46 516
...но дори и за нещо толкова елементарно като общество да накараме бременната да се възприема и чувства добре в новото си тяло сме мноооого назад от други култури. Simple Smile
Не знам за другите култури, но като човек избягвам да си налагам собствените чувства в/у другите. Не съм се чувствала зле в тялото си по време на бременноста, беше много лека физически. Чувствах се зле, когато някой се превъзнасяше около мен и очакваше всичко да се върти около това.
А ми беше най-добре като денят ми минаваше обичайно, работа, разходка, почивка, без да се занимавам с допълнителни неща. Кафе с приятелки - чудесна идея, но един комплимент - изглеждаш чудесно, е напълно достатъчен. Не е нужно цялата среща да е обсебена от приказки за бременността ѝ. Тя знае, че е бременна, цялото ѝ време е планирано и съобразено с прегледи, изследвания и т.н. Нека поне като е с приятелки да се разсее и мисли за нещо друго, не за това, което така или иначе управлява живота ѝ в момента.

Разбира се, това го пиша за жени, които не искат такова парти. Доколкото разбрах тя е от тях. 

Общи условия

Активация на акаунт