1. Бъдещата мама нямаше да се занимава с организацията на baby shower-a, да ѝ тежим в тях или да трябва да разчиства след нас, да пазарува или каквото и да е било друго. Всичко свързано със събирането щях да поема аз, тъй като знам, че повечето неща те са си купили сами и това щеше да е моя подарък към нея - да се почуства специална за ден и да ѝ остане един красив спомен.
2. Всяка моя идея беше обсъдена с нейната кума и наша близка приятелка, както и със съпруга ѝ, за да разбера какви са настроенията у бъдещата мама или дали няма да я обидим или разстроим, ако го организираме без нейно желание или знание (като бяхме готови да жертваме изненадата за сметка на това да си изкараме добре и тя да дойде ако това е нещо, което би ѝ харесало). Така или иначе нищо нямаше да бъде предприето без да сме сигурни, че тя симпатизира на подобни идеи. Самите ние сме малка група от три-четири двойки. Отпада и варианта, че тя просто не иска да бъде виждана и притеснявана, тъй като и по-късно дори сме поканени у тях. Казах, че ѝ е натоварено, защото иска да приключи с неща преди бременността и не би се захванала да си организира нищо, а не че изобщо не може да излезе или да се събира.
3. Бъдещата майка няма тежка или рискова бременност и всякакви фактори са взети впредвид изобщо още при зараждането на идеята.
4. Питка по стара българска традиция те си организират и си правят както и най-вече когато на тях им е удобно с гости, част от които могат да бъдат и по възрастни роднини, лели, майки и тн.
5. Някакви подаръци предполагам всеки от нас ще вземе така или иначе, така че не виждам в това нещо, кой знае какво. Подаръците изобщо не бяха на фокус и в този случай никой не иска нищо, всеки подарява каквото прецени или може. Или хората вече не подаряват нищо при раждане на бебета, в който случай за мен това ще е новина...
Идеята за подобни събирания, както и събиранията при обявяване на пола или обявяването на новината за бременността в чужбина са много популярни и честно казано аз за себе си виждам в подобни лични празници (да си създадеш сам повод, изненада, спомен от рожденни дни, годеж, сватба, годишнини, момински, ергенски, обявяване на бременност, пол и baby shower, раждане и тн.) повече смисъл от колкото празнуване на всякакви други масови глобални (Коледа, Нова година, Възкресение и тн.) или тукашни празници (Никулден, Гергьовден и тн.). Да на тези също можем да си създадем прекрасни спомени, но личните моменти са нашия собствен живот. Тези спомени оставяме и на децата си, които след време ще гледат мама бременна, или как татко се е изненадал на новината за бебе, как баба и дядо са реагирали на новината за момче/момиче. С колко любов приятелките на мама са организирали парти за нея. Ние, като поколение, никога не сме имали възможност да видим заснети тези моменти от живота на нашите родители. Част от аргументите, които някои представят, че всичко е изгъзица, за яденето и пиенето, че винаги можем да се съберем и по друго време и тн. са валидни за всеки от гореизброените масови празници. Ще се съглася с това, че не на всеки му е комфортно да празнува предварително. Този аргумент си е абсолютно индивидуален и валиден, просто исках да знам колко от Вас се чувстват по този начин.
Не ме разбирайте погрешно не осъждам никой какво празнува и какъв смисъл влага в него, дали празнува хелоуин, но не би си направил моминско парти или baby shower или дали е вярващ или не, а празнува Коледа и Великден. Това са лични решения. Поставям под въпрос единствено същата лекота, с която определяте едно нещо като изгъзица и излишен харч, а друго не. За мен например 1000 лв куверт за Нова Година е абсолютна изгъзица). Аз обичам да отбелязвам своите лични празници, годишнини и лични моменти, успехи (milestones). Аз самата бих си организирала събития в края на бременността. Бих измислила креативен начин да споделя новините за бебето с най-близките си хора, както и пола му (ако реша да го знам), защото това са прекрасни и незабравими спомени, както за мен, така и за най-близките и най-вече за малкото човече. Всичко това разбира се, ако съм здрава и бремеността ми го позволява. Иска ми се да мисля, че дори и ако нещо се случи не както трябва ще знам, че съм направила всичко по най-добрия начин и че към момента съм била изпълнена с надеждата и вярата, че детето ми ще се роди живо и здраво и ще ни се смее някой ден на тези моменти и ще знае, че е било чакано и обичано още преди да дойде. Поради тази причина си направих и предварително проучване дали да правим моминско парти за бъдещата мама или не. Дали тя би го приела така, или не.
Тъй като все още се обсъжда моята идея предполагам накрая може би ще отпадне, но просто ми беше интересно каква част от вас го намират за окей и каква не. Мисля че ако съдя по извадката по-скоро ще си запазя идеите за себе си.