Длъжни ли са децата на родителите си

Нека чужбинските дами да разкажат по-подробно как са уредени нещата при тях, ако имат информация.
Примерно ако аз съм на 88 години, болна и полунеподвижна. С ума си съм напълно, нямам близки роднини или имам син, който не желае да ме погледне.
Какво ще се случи с мен, ако живея в Германия, или САЩ, Канада или другаде? Тук е ясно, ще си умра като куче.

Смятам, че връзката се базира на успешни отношения, а не на задължения, т.е. двупосочно е. Аз, например, се чувствам задължена към майка ми, но към баща ми изобщо.
Надячам се да се справя така като родител, че да имам отношения със сина ми и след съзряването му, бих се радвала, ако го е грижа за нас с баща му. Което не пречи, да се опитваме да се подсигурим и за справяне сами.
И двамата се грижим за майките ни, а аз доглеждах баба и дядо с помощта на майка ми. Малко или много смятам, че това грижовно отношение се формира на база любов, топли отношения и пример в семейството.

В Германия ще се възползваш от социалната система, която има много напълно ефективни механизми. Ако искаш си преведи статията от този линк:

https://mobil.stern.de/gesundheit/gesundheitsnews/pflege--tipps- … igen-7930190.html

Ако пък си в добро здраве, но не добре финансово, пак държавата дава пари. Има и много жилища, които могат да се наемат само от възрастни хора. На наши приятели българи родителите им живеят в такова на центъра на Кьолн за 390 евро. В Хамбург пък има една голяма държавна фирма (или с държавно участие) Saga, която строи и дава под наем жилища на възрастни хора и други социално слаби, но основно възрастни. В Малта постоянно ги водеха на почивки и понеже навсякъде им виждах банерите мислех, че е туристическа агенция.

Да, така е в Германия и в други богати страни със силно развита социална система. Там данъците са доста по-високи от нашите. И бедна държава (с голям дял на сивата икономика) трудно може да провежда такава социална политика.

А защо Германия, Скандинавските държави и въобще Западна Европа са по-богати, та да може държавата да се грижи за възрастните и социално слабите, а?

Определена ли е възрастта?
Щото някои и на 50 викат,че са възрастни.

Ами специално Pflegeversicherung, която е част от общата социална осигуровка и осигурява грижи от всякакъв вид в пенсионна възраст е 3,5 % от бруто заплатата. Отделно обаче ако няма достатъчно стаж за пенсия например или доходите от нея просто не са достатъчни, държавата плаща. Има много частни организации, в т.ч. и много мощни църковни с огромен по численост и добре платен персонал, които също се грижат за възрастни и социално слаби. Дори наемат хора с всякакви езици, за да говорят с хора в нужда на тези езици. Не е само до държавно участие, но и държавата прави повече от достатъчно. Само че те и тукашните пенсионери са с претенции, не са опрели до това как да си платят тока, отоплението и скромната храна. Да не говорим, че лекарствата са безплатни като изключим 5 евро потребителска такса, но това важи за всички, не само за пенсионерите. Аз вече не знам какво да ги правя тези лекарства, които сме ги вземали по всякакви поводи, включително и като не ми се ходи на мен на курс или на дъщеря ми на училище. Все си викам, че има някакъв лимит, но няма. Даже колкото повече ходиш на лекар, повече бонуси получаваш според различните политики на здравните каси.

Check,
Сигурна съм, че това, което казваш е така. Не ми се занимава да ровя и да търся в детайли, за да спорим по тях.

Въпросът е, че Германия е богата държава и може да си го позволи. А защо е богата, ето това е въпроса. При положение, че един път е разрушена по време на Втората световна война, и втори път, Западната част поема разходите по сливането с Източната преди 30 години. А на всичкото отгоре поема не знам-си-колко стотици хиляди мигранти годишно. И въпреки това успява (и не само тя), за да освободи младите от ежедневни ангажименти и разходи по възрастните.

Аз смятам, че децата са длъжни, по закон и по морал. Дори и в Германия, ако възрастният човек е настанен в заведение, но пенсията му и застраховката му не стигат, доплащат деца му, доброволно или чрез съдебно решение.

Не е определена, ако не могат сами да се издържат, децата трябва да помагат. Но си мисля, че съдът трудно би осъдил някой да издържа здравата си и права 40-50 годишна майка, на която просто не й се работи. Би трябвало да задължават при наистина възрастни и доказано болни родители. Т.е., гледат се възможностите и на родителя, и на детето.

Аз лично не мисля че съм длъжна, но се чувствам така и според възможностите си бих помагала на майка си (баща ми не ме е гледал хич). Но ако иска помощ трябва да е според моите правила. Както ми е казвала, че докато тя ме гледа и живея в дома и трябва да играя по свирката и така ще бъде и когато си разменим ролите - ще я командвам както тя мен и ще се съобразявам с нея колкото и тя с мен го е правила. Fair enough.

Ето казус от съседния вход.

Жена, сега към 65 г. Преди 20 години, когато започва да се случва приватизацията, я съкращават. Работи работа каквато може да се намери във всеки квартал и град. Но не ще. Скоро се пенсионира на социална пенсия, защото няма трудов стаж.

Но. Има жилище. Дъщеря й се взе с не особено заможен мъж..., без жилище, и останаха при нея. Та тук е младите гледат възрастната жена (мъжът й почина много отдавна), защото нямат избор - плащат сметки, купуват храна, сигурно и лекарства й вземат (ако има нужда). А тя 20 години гледа турски/латино сериали...

Та, длъжни ли са младите да я гледат. Ми не, ама не могат/ не искат да излязат на квартира или да теглят кредит. А тя сама как да се издържа със социална пенсия.

Та, темата има толкова нюанси....

Подкрепям мнението, че това е по- скоро въпрос на морални възгледи. Вътрешно или чувстваш нуждата да го правиш , или не.
Ще споделя обаче и личния си опит...
Майка ми се спомина, когато бях на 14 години. Живеех с баща ми и баба ми, която беше нейна майка. С течение на времето баба ми остаря ( на 87 г е ), счупи бедрена кост - стана още по- трудно подвижна. Още си живеем заедно- вече аз въртя домакинството, пазарувам, водя я по лекари, грижа се за нея, купувам каквото и се иска и т.н и това не ми тежи, но има моменти, в които се чувствам манипулирана от нея и пренебрегната - не се съобразява с моите планове или ангажименти. Едва ли е нарочно, тя май просто не е възпитана да уважава другите и тяхното време, но когато повиша тон или и се скарам ( не мога да си трая, много лесно паля, което се опитвам да превъзмогна ) чувствам силна вина, а тя е сърдита и не ми говори. Направих изборът да остана в родния си град и да завърша тук висшето си образование, за да не я оставям сама, понеже с баща ми не се разбират добре, защото той изобщо не й угажда и не желае да й обръща внимание.
 В момента съм бременна вече към края, а през цялата бременност всички нерви ми ги причини тя - то не бяха желания да си ходи в Карнобат , за да прибере у дома още някоя друга непотребна вещ , то не беше едно съобразяване с мен, което само доведе до стресови ситуации и за двете ни, ходене по гостита на приятелки, търсене на несъществуващи диагнози и какво ли още не. Не зная дали можете да се вникне в тази ситуация, но ве зная как да се държа и кога да отстоявам своето. Много хора са ми казвали, че не е редно да жертвам от собственото си време за нея, но аз просто не мога да й откажа...

хубаво пожелание, но няма да можеш да наложиш на майка си твоите правила. Възрастните трудно се променят, още повече, майка, която е командвала.
Ако си достатъчно голяма, по-добре живей сама, излез под наем, започни живота си, защото този начин на живот ще ти се отрази зле, годините минават.
(извинявам се, че съм  малко встрани от темата)

Какво значи не могат? Разбира се, че могат и майката не ги е принудила да са при нея. Но са избрали по-лесния вариант - да живеят в чужд дом. В такъв случай е нормално вместо наем да се реваншират по друг начин. Това са си нормални бизнес отношения и не е същото да даваш в замяна на това, че са те отгледали.
В момента точно съм свидетел как две, природно възпитани и тактични деца, научени (или им е природно заложено - още не съм установила) как да уважават и толерират родител, който не иска да си мръдне пръстта за тях, отбива номера с всичко, само се чуди кой да му ги гледа за да му е по-лесно и безплатно, живеят в кочина.... Децата само мълчат, не гъкват - не знам дали им е набито в главите, че нямат нужда от нищо и трябва да се задоволяват с предложеното или съзнателно не си казват нуждите и желанията защото им е показано, че ще бъдат отрязани на секундата... Баща им е от хората, с които изобщо не трябва да се занимаваш, защото ще ти скъсат нервите и ще те използват максимално за абсолютно всичко. Децата под секрет са казали на майка си, че не искат да живеят с баща си, но с него са изключително възпитани и не смеят да се оплачат от нищо. Само викат Тати много те обичам. Като кажа на майката, че той ги гледа и се отнася зле с тях, че не им задоволява нуждите тя отговаря "Ми те нищо не са ми казали, така че си са объркала - явно са си добре щом нищо не казват така че не се меси. Твоите нужди не са универсални - моите деца явно нямат нужда от тия неща щом не са лазали нищо". А като ги питам защо никога не искат нищо едното мълчи, а другото каза че няма смисъл щото така или иначе ефект няма да има. Като ги гледа отстрани човек наистина ще реши, че си им е ОК, но аз съм върте във филма и виждам, че хич не им е добре. Но как да убедя майката - тя вярва на тях и на бащата. Те си трайкат за да не им се кара - не обичат проблеми и предпочитат да направят компромис със себе си и с нуждите си вместо да се борят и да си изискват това, което по закон им се полага. Аз съм била такова дете на властен родител и ме е яд че се бях примирила и търпях. Сега се опитвам да ги науча да си отстояват нуждите и правата, но те са толкова заблудени  и си мислят, че искам да ги настройвам против родителите им. А са големи деца, тийнеджъри. Но ги усещам доста нещастни, въпреки че те май не осъзнават, че това, което им се случва не е нормално - знаят си че трябва да слушат родителите си защото те им мислят доброто и край. Но аз виждам че бащата ги третира ужасно. Но ето - те си го уважават щото им е набито, че трябва да уважават родителите си, нищо че не получават уважение от тях. Побърквам се като гледам това положение и още повече когато се опитвам да им помогна, но родителите ме обвиняват, че влияя зле на децата им.
Ето пример в който децата се чувстват длъжни да уважават и слушат родител, който според мен не го заслужава, защото така им е внушено и защото не са конфликтни, а искат да живеят в мир и любов, та ако ще и само външно така да изглежда. И търпят лишения не защото родителите наистина не мгоат да си позволят да им задоволяват нуждите, а защото са егоисти и скъперници

Крайни и драматични случаи винаги има, но в най-общия случай не смятам, че са длъжни. 
Този закон за мен е изключително странен, човек на 55 с високо кръвно възрастен и болен ли е и трябва ли детето му да приоритизира него пред собственото си дете в градинска възраст (примерно)? 

За мен всеки възрастен човек е длъжен да носи отговорност за себе си (и непълнолетните си деца).  Да осъзнае, че ще остарее и да направи всичко по силите си да задели достатъчно средства да си осигури достойни старини.  Успокоявайки се с идеята, че един ден децата ще му помагат, за мен пречи на всички да взимат адекватни финансови решения.  Това включва и реалната преценка, че може би ще трябва сега да лиши детето си от новия айфон или да не прави рождените му дни като малка сватба всяка година, за да не остава никога без пари за хляб.
Точно толкова безумно ми е да лежиш на идеята, че децата ти са длъжни да те гледат един ден и сега всяка година да обикаляш Европа, колкото да чакаш наследство и да го разпределяш при родители на по 50 (и двете неща съм виждала).   

 А вече ако има време, възможност и нужда - ще помогна, разбира се.  Преди година се нанесохме в ново жилище и когато ходихме да се запознаваме със съседите забелязах, че едната е трудно подвижна, но иначе страшно симпатична жена - ами, пазарувам ѝ (тя ми дава списък и пари), помагам с каквото мога, водя ѝ бебето да я разсее, но не защото съм длъжна, а защото искам и има как.