Синът ми скоро ще стане на 2, имам и дъщеря на 3 месеца.
От една седмица насам, синът ми стана друго човече. Само да види сестра Си и скача да я удря, да я дере. Ако не може да я стигне, примерно е в мен нависоко, започва да дърпа одеялото. Ако е близо до някоя негова играчка настъпват истерии и пак опити да я нарани. Един ден я бях сложила посредата на една висока спалня, на която той не може да се качва, а той беше взел една метална щипка за скара и скачайки се опитваше да я удари с нея... общо взето е много изобретателен...и забравих да спомена, че първия път, когато успя да се качи на въпросната спалня беше, когато пак сестра му беше там (мотивация)... до тук за нея.
Към мен - вече не иска аз да го храня, не иска да заспива с мен, не иска да ходи с мен по площадки, днес дори не искаше аз да го бутам с триколката... иска само баба си...
А аз се опитвам във всяка свободна секунда да му обръщам внимание и да съм с него...дори си оставям домакинските задължения само и само да не се чувства Той пренебрегнат. От нищо не го лишавам...знам, Че е грешка, но...
Опитвам и да говоря с него по въпроса, но общо взето това е безрезултатно на този етап...
Как да се справя с това положение? Чувствам се ужасно...
Моля ви...помагайте!