Публикувана: 13 юли 2019, 00:38 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2019, 13:58 ч.

Ревност при породени деца

1 980
20
1

13 юли 2019, 00:38 ч.

Мнения: 112

Здравейте. Ще бъда кратка. Моля за помощ! Frowning1

Синът ми скоро ще стане на 2, имам и дъщеря на 3 месеца.
От една седмица насам, синът ми стана друго човече. Само да види сестра Си и скача да я удря, да я дере. Ако не може да я стигне, примерно е в мен нависоко, започва да дърпа одеялото. Ако е близо до някоя негова играчка настъпват истерии и пак опити да я нарани. Един ден я бях сложила посредата на една висока спалня, на която той не може да се качва, а той беше взел една метална щипка за скара и скачайки се опитваше да я удари с нея... Head Band

общо взето е много изобретателен...и забравих да спомена, че първия път, когато успя да се качи на въпросната спалня беше, когато пак сестра му беше там (мотивация)... до тук за нея.
Към мен - вече не иска аз да го храня, не иска да заспива с мен, не иска да ходи с мен по площадки, днес дори не искаше аз да го бутам с триколката... иска само баба си...
А аз се опитвам във всяка свободна секунда да му обръщам внимание и да съм с него...дори си оставям домакинските задължения само и само да не се чувства Той пренебрегнат. От нищо не го лишавам...знам, Че е грешка, но...
Опитвам и да говоря с него по въпроса, но общо взето това е безрезултатно на този етап...
Как да се справя с това положение? Чувствам се ужасно...
Моля ви...помагайте! Confused

# 1 13 юли 2019, 06:42 ч.

Мнения: 11 910

Консултация с детски психолог. И започнете да прехвърляте това, което може по бебето на бабата, както и част от домакинските задължения, а не него. Нормално е, особено на тази възраст, да ревнува от бебето. Все пак до скоро е бил само той, а днес вече има конкуренция, някой, който го е изместил. Той е на последно място, затова реагира така и, когато искате да му обърнете внимание. Излизайте само с него, имайте си само вашите моменти и занимания ежедневно.

# 2 13 юли 2019, 13:38 ч.

Мнения: 8 774

От психолог съм чувала, че когато се роди бебе в семетството, вместо на бебето, трябва всички да носят подаръци на по-голямото братче/сестриче. На бебето подаръци не му трябват. А трябва да се увеличи вниманието пъм първото дете, за да не се чувства изоставено, така ще приеме по-лесно бебето.

# 3 13 юли 2019, 16:00 ч.

Мнения: 11 910

Много ми харесва този съвет на психолога. Ние някак се вторачваме в бебето - да, нов живот е, безпомощно, мило, но изведнъж се превръща в център на всичко и всички и наистина по-голямото дете се чувства отхвърлено, забравено, предадено, ненужно. Особено пък, ако и много малко и не разбира безпомощността на бебето.

# 4 13 юли 2019, 22:21 ч.

София
Мнения: 2 104

А, да, дайте да зарежем бебето, че баткото ревнува. Не съм съгласна. Аз мисля , че трябва да го въвлечете активно в помощта за бебето - да подава памперси, дрешки, мляко, водичка. Покажете му, че е важен, че сестра му е безпомощна, той е по-голям и е важна неговата помощ.

# 5 14 юли 2019, 00:08 ч.

Мнения: 8 774

А как ще го мотивирате да подава памперси? То не разбира, защо сестра му е безпомощна? Дете до 5г с убеждения не може. И да му говорите, 'не чува'.
Тези, които не вярват, могат да го изпробват в къщи и да кажат дали работи.

# 6 14 юли 2019, 00:17 ч.

София
Мнения: 2 104

Изпробвала съм го и работеше. Разликата е две години. Никога не е имало ревност или агресия.

# 7 14 юли 2019, 07:11 ч.

Мнения: 11 910

Зависи от детето. Синковецтг много рано проговори, на 18 месеца вече правеше изречения с 4-5 думи и можеше преговори да водим с него, сега е на 5г и е такъв инат, от дума не разбира, от доводи - също.
А и никой не казва да се зареже бебето. Но, ако баткото е поет от бабата, за да си гледа майката новото бебе, извинете, но и той е бебе и има нужда от мама. Точно в тази възраст 2-3 години са като залепени, защото се появява страха от изоставяне. А той на практика се чувства изоставен и не разбира какво става. Притеснителното за мен е, че се опитва да нарани бебето.
Моите деца на са породени, но дойдоха през мен през 9-10 месеца. Каката беше на 4г, но още неадаптирана, с проблеми в привързаността и с развитие на 2-2,6 годишно. Едва беше проговорила фразеологично и със съвсем прости изречения. Но, когато е трябвало да избирам да взема единия, а да оставя другия - вземах нея. И да, говорех как бебето е малко, как трябва първо да го приспя, а после ще играем/ излезем с нея... Помагала ми е за памперси и за водичката, например, когато поиска. При нас беше обратно - бебето ревнуваше и гледаше все да се намести между нас. Помогна и това, че тя тръгна на градина, но пък малкият беше вече на 8 месеца. До тогава той съпровождаше кака си - на площадката, на терапиите.

# 8 15 юли 2019, 00:51 ч.

Мнения: 10 578

Аз не мисля, че това, което описваш и към теб и към сестрата е ревност. По-скоро е бебешки пубертет, който не успяваш да видиш и овладееш, точно защото си заета с новороденото.
От 2 годишно не можеш да очакваш помощ за гледане на новородено. Бебешкия пубертет е период, който ще отмине, но не знам как ще удържиш да овладееш ситуацията, като трябва да си нащрек и за новото бебе.
Бабата сигурно я иска, щото му угажда и му обръща внимание нон-стоп. Към таткото как е?

# 9 15 юли 2019, 01:27 ч.

Мнения: 4 808

Моите деца са с 1 г. и 1 м. разлика. Имало е понякога ревност между тях, но вече като по-големи, примерно единият да каже, че обичаме повече другия. Но и моето първо дете е момиче, може би и това има значение, тя от малка знаеше, че е по-голяма и доста време се отнасяше покровителствено към брат си, опитваше се да помага и да го закриля. Когато синът беше още бебе, два-три пъти беше опитвала да му бучка в очите с пръсти, мисля, че още не осъзнаваше, че е живо същество, а по-скоро се отнасяше като към голяма кукла. Но агресия е нямало, може би детето ви се чувства изоставено заради бебето и трябва да му отделяте повече време и внимание, също да се опитвате да го приобщите към грижите за бебето.

# 10 16 юли 2019, 09:46 ч.

Мнения: 93

Разликата между моите деца е 5 години.Още като бременна постоянно говорех на баткото за бебето.Той ми пипаше корема,говореше на бебка.После двамата пазаруваме за нея,общо взето правехме всичко заедно.Декември родих дъщеря си и нямаше по щастлив от него.Никаква ревност и до сега,даже напротив той си играе много с нея.Във вашия случай аз също бих прехвърлила повече отговорности на бабата за да имам време за голямото дете.Гушкайте го повече казвайте че го обичате и всичко ще се оправи.Успех.

# 11 16 юли 2019, 21:25 ч.

Мнения: 124

Моите деца са 3. Две породени момчета с година и осем месеца разлика а, третото момиче. Никога не ми се е случвало това, което описва автора. Преди раждането на всяко аз обяснявах, че трябва ЗАЕДНО да го обгрижваме и те автоматично приеха , че това е любовта и така и се получи... Според мен тук ролята на родителите да не позволяват новороденото да измества и подтиска по голямото е водеща.

# 12 16 юли 2019, 23:35 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Цитат на: ангелче... в вт, 16 юли 2019, 21:25

Преди раждането на всяко аз обяснявах, че трябва ЗАЕДНО да го обгрижваме и те автоматично приеха

Не всички деца са така.
Моето автоматично не приема никакви неща или говорения.
Говорих, говорих, той ми казва: това бебе вие си го искахте, вие си го гледайте. Мен не ме попитахте, аз не съм съгласен да помагам, нито съм искал да ставам големия брат...
Понеже е по-голям, няма агресия, защото разбира. Ревност има, но я вербализира.

И да ролята на родителите е ключова, но децата са различни.
Единственото общо е, че всички се нуждаят от любов, разбиране, емоционална подкрепа и сигурност.

# 13 19 юли 2019, 21:07 ч.

Мнения: 983

Моите деца са 3 разликата между каката и баткото е 8 г при нея нямаше никаква ревност.Докато малкият много ревнуваше кака си от мен.Сега с най малкото с каката разликата е почти 15 г а с баткото 6 г и 6 месеца и отново няма ревност и от двамата.
Имам позната с 3 момичета,кака на 4г и близначки на по 2 г когато се представя "голямата" казва "Аз съм .... и съм кака на бебетата."
И аз съм на мнение,че трябва да се обръща внимание на баткото и да го включва в грижите за бебето.Да не му се карат а спокойно да се обяснява всичко което се прави по грижите за едно бебе.Да стои близо до майка си и ако може да е само с нея,защото и толкова малки са големи хитруши.И знае,че искайки само бабата кара мама да страда както то заради бебето.
Това са само мои размишления и реално нямам представа как ще се справя аз в такава ситуация.То няма и за кога да се уча вече няма начин да имам породени деца.

# 14 23 юли 2019, 15:59 ч.

Мнения: 2 879

Много лошо , аз мойте ги държа в различна стая , да нямат много контакт , малкото ми е на 3м също . Гледай да не са много заедно , моята пък много си я обича , гали я целува я , иска да държи шишето , за да яде . Може би ще се оправят нещата свремето .

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: