Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Още 8 години са едно нищо значи...

Ум патки пасе е положението.

Бианка, на фона на тоталната анихилация, която ми пробутвате като решение, да се зарязва всичко и да си бия камшика към София, да. Не съм длъжна да съсипя всичко заради чуждо дете, особено при нашата ситуация.

Няма как едно дете с каквото и да е поведенчески проблеми и диагнози да е по-силно от мен. Отказвам да се съглася, че възрастните са безгласни букви, ветропоказатели, които трябва да козируват при най-малкото нацупване, че нещо на дадено дете не му изнася. Не само на нашия, изобщо. Откакто свят светува съществува една естествена природна йерархия, в която детето не е на върха, защото не е способно да взима решения самостоятелно. Свободата на взимане на решения се дава с времето, порастването, съзряването и способността да носят отговорност. Практиката на нашето общество, при която децата са хем царе, хем се дондуркат от родителите си до пенсия ми е безкрайно чужда и не възнамерявам да живея по нея, нито да оставя едно дете-деспот да е решаващ фактор за някои неща.

За първото болднато, наясно си че се отнася и за двамата. Адаптирането един към друг е двустранен процес и твоето участие в него далеч не се изчерпва със смяна на местожителството. Позицията ти в случая е "Аз си смених местожителството и средата, инвестирах куп пари, следователно негов ред е да плаща". Хубаво, но вероятно забелязваш, че този подход изобшо не работи.

За второто болднато, много грешиш. След като сте двойка, това е ваш общ проблем и двамата трябва да работите за преодоляването му. Подходът, че проблемът си е само и единствено негов и той трябва да се оправя с него не ти е донесъл нищо друго освен пълен провал до момента.

За третото болднато, отдавна сме наясно, че е точно това- липсата на опит с мъжете и на сериозни връзки те е довела до състояние да се хванеш като удавник за сламка за първия, с когото ти се е получила връзка. Но несигурността в това отношение те е накарала да подсигуриш връзката със сериозни финансови инвестиции. Тази несигурност и страхът, че въпреки инвестираните пари, контролът над нея ти се изплъзва те озлобява и ти правиш грешен ход след грешен ход.

Тоест ти се бориш с едно малко дете - неравна битка. Много е кофти.

Даскалка, логиката ти е здрава и ходовете правилни до тук.

С подобна последователност и липса на емоционален хаос, мисля че ще се справиш със ситуацията. Но няма да е бързо, явно и на мъжът ти, и на останалите участници в картинката им коства изключително много време да осъзнаят какво им се случва, че има и нов участник, който също го има, мисли, чувства, че и диша, място, заема, пък се и обажда от време на време, нищо че искат да го игнорират.

Дано психологът даде правилните предписания, и те се съблюдават и от двамата възрастни.
Аз, ако разбера, че положението е такова, каквото е, за собствена сигурност и спокойствие, ще се опитам да се сприятеля с детето. Ще бъда ласкава, приветлива, ще направя така, че да играем на разни неща, близки до него. Ще го извеждам да си говорим на парче пица, в парк, с колелета и т.н. Така съм си гледала моето дете, де. За чуждо не зная. Но все си мисля, че малкото, ако усети приемане, дружелюбност и съюзничество, ще се адаптира по- успешно и ще спре да играе контрата, защото аз бих приемала със смях някакви лудории.
Изключвам всички девиантни простотии до този момент, защото там си е и уродлива съпротива. Не знам на дете как ще му хрумне умишлено да празни тазовите резервоари върху бельото. Но ...нали, ново начало.
Сега, сигурно вече прекалявам, но бих се обадила и на свеката, да се поинтересувам "УЖ" да ми даде съвети я за дете, я за мъжа. Ае, просто някаква неутралност. Да и кажа и на нея- нищо не съм забравила, но предлагам да заровим томахавките и да се държим поне прилично. Тези циркове трябва някак да спрат, защото никой не печели от тях.
Със смяна на подхода към детето, то само ще започне да се респектира и да се старае. Поне аз така си мисля.

Е как пък разбрахте колко връзки съм имала, направо шапка ви свалям 🤣🤣🤣

Не аз, то се бори с мен с подкрепата на възрастните близки. Няма как да вземеш на човек нещо, което си е негово. Аз не оспорвам неговото право на дете, даже както виждаш донякъде го и налагам - по повод на правото да бъде и с майка си, взехме го при нас по моя инициатива и т.н.. Като дете то получава всичко, което е нормално от мен като небиологичен родител. Но той, лично и като маша на възрастните, се бори с мен и това, което е моето право на съпруга.

Стана ми интересно, как мислиш, ако малкият има нещо против с баща му да имаме дете (оттам и ритникът, може да е мислел, че съм бременна пак), означава ли, че някои от възрастните в случая, аз и баща му, трябва да се съобразява с това и да нямаме общо дете?

Имайте си дете, но първо измисли къде ще пласираш наличното вече дете. Явно съжителството ви е ужасно. И понеже ти няма да се откажеш, а то няма къде да иде, какво правим?

Не съм съвсем сигурна - децата имат власт над родителите, защото родителите ги възприемат като най-ценното на света и любовта им към тях е безгранична. В случая това не е твое дете и е разбираемо, че искаш да се отървеш от него. Въпросът е струва ли си цялата борба. От описаното от теб заключвам, че си борец, но си си избрала погрешна кауза и накрая дори да постигнеш целта си, няма да си щастлива с резултата, защото ще се появяват други проблеми. И това е защото на тази връзка не и е писано да съществува. Ти се бориш за нея не от любов и не защото усещаш, че това е твоя човек, а заради бизнес и както сама каза Защото не си свикнала да си оставяш магарето в калта. Но в случая ми се струва, че това не е твоето магаре - поела си грижа за чужди магарета, което е грешка и всички проблеми през които минаваш го показват, но ти си инат и отказваш да четеш и тълкуваш знаците от съдбата. Ако нещо е писано да бъде, пак ще има проблеми, но не такива грандиозни като твоите. Набутала си се където не ти е работа

Още една сериозна заблуда. Детето на 18 г.няма да изчезне, ако бащата продължи да иска да е при него. Децата на 18 г.не се изпаряват автоматично. Още повече, че поне до 19 децата в България още са гимназисти. Пък и "половият орган" може да иска синът му да си живее с него, както самият той е живял доскоро със свекърва ти. За малките градове това си е норма.
Жалкото е, че твоят живот си минава в борба с вятърни мелници. На колко ще си след 8 г.? Или след 10?

Тези "правилни" ходове май не са се увенчали с успех.

Не знам какви трябва да са обстоятелствата, че един родител да се откаже от детето си, независимо дали има СОП, МОП, увреждания... именно защото кръвта вода не става, и дори с мъжът ти да ти е сродна душа, да сте родени един за друг, бла-бла, детето му винаги ще е една стъпка над теб, това е. Дори и по някакъв начин (по-скоро материален) да успееш да го накараш да прокуди детето си, за да може вие двамата да си живеете спокойно, това ще е Пирова победа, ще спечели битката, но войната ти е загубена, откъдето да го погледнеш. А пък и да родиш и гледаш дете в тази атмосфера, каквито и мерки за сигурност и безопастност да вземеш (нали така беше казала в предишните си мнения), голямо щастие ще да е, да не можеш да завъртиш без да оставиш бебето без наблюдение.
Както и да го извърташ, никой не е обяснил на детето, че ще се наложи да живее с вас за постоянно, естествено, че ще се чувства излъгано и огорчено, ти какво очакваш, да те почерпи с бонбони ли? Претендираш, че си много над нещата, но разсъждаваш малко инфантилно, и очакваш едно дете, което никой не поглежда, баща му включително, който ти защитаваш, защото така ти изнася, поне докато си върнеш инвестицията, да осъзнава игричките, които възрастните си играят на негов гръб? Не се изкарвай за нещо повече от мъжа си и бившата му жена, щом си се захванала с тях, и ти не си по-различна. Много жалко и низко е, обаче, да се бориш с едно дете, което пречи на твоето щастие. Това ако наричаш щастие, имаш много по-голям проблем.

Нищо правилно не виждам аз, нищичко. И това как космополитна жена е отишла на село - защо? Нали бизнеса върви навсякъде.

Теоретичните планове са ясни. За пореден път апелирам авторката да отговори ! Как ще процедира  ако детето остане при тях ? Психологът ви разясни, че модела на семейство ви е грешен и п**о трябва да се държи като мъж и авторитет ?