Преди 15-16 години в България започна един преход, за който може би не бяхме готови психически. Не бяхме готови да поемем отговорността за собствения си живот и постъпки. Свикнали бяхме да има някой друг, който да мисли вместо нас и макар и да бяхме недоволни от положението, не го променихме, когато имахме тази възможност. Така след "промените" нищо не се промени. Все чакахме някой да дойде "да ни оправи", да ни реши проблемите.
По това време аз бях 9-ти клас и не се оплаквам много, защото не съм видяла кой знае колко лошо.
Тогава започнаха да набиват в главата ни, че сме свободни и независими, че сме личности, че имаме права, но никой не споменаваше задълженията. Постепенно "слободията" превзе душите на младите (тогава) хора и на подрастващите.
С годините те израстнаха като объркани млади хора и съответно станаха объркани млади родители. КАк да предадат на децата си ценностната си система като тя липсва у тях? Много е трудно.
Въпреки това отговорите в тази тема ми показват, че не всички са такива. И ние сме част от това объркано поколение, но сме намерили правилния път.
Поне така мисля аз.