Гушнах Яна на следващи ден след секциото. В момента, в които ми я донесоха и я взех забравих за всичко останало... болки, неразположения и т.н. Гледах си малкото човече и си мислех, че това е моето бебче - най-красивото и най-милото нещо на света 
- Публикувана: 10 юли 2006, 00:57 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2006, 14:59 ч.
когато хванахте бебка за първи път???
аз бебКА все още не съм държала.....може би второто...(: но когато гушнах сина ми.......нямам думи да го опиша!!!
когато родих се оказа, че няма свободна ВИП стая и трябваше да ни оставят в залата, в която раждах повече от 2 часа, докато не се освободи друга и той през цялото време си беше до мен, не отлепях поглед от него, не можх да повярвам, че аз съм го родила. като ни качиха в родилното не дадох да го занесат в боска, защото исках да си е само при мен, въпреки умората от раждането(:
това е най-прекрасното, което може да ти се случи.........
когато родих се оказа, че няма свободна ВИП стая и трябваше да ни оставят в залата, в която раждах повече от 2 часа, докато не се освободи друга и той през цялото време си беше до мен, не отлепях поглед от него, не можх да повярвам, че аз съм го родила. като ни качиха в родилното не дадох да го занесат в боска, защото исках да си е само при мен, въпреки умората от раждането(:
това е най-прекрасното, което може да ти се случи.........
Прегърнах до веднага след като се роди - още не беше нито окъпан , нито избърсан.Само го бяха завили леко в нещо.Поисках и лекарката ми го даде.Цялата треперех и плачех когато го гушнах , лекарката го придържаше за гръбчето за да не го изтърва.Никога няма да забравя този момент и личицето му - беше целият зачервен , а косичката му стърчеше като на новоизлюпено пиленце пирушинката и едни големи бузки - реве толкова силно и долната му устничка трепери.Веднага след като ме върнаха в стаята и като събрах малко сили - някъде след около 3 васа след раждането отидох да го видя , за което малко ми се скараха , но се чувствах много добре.
Бебето ми го дадоха секунди след раждането, но само за малко 
Не съм се притеснявала да го държа. Къпехме сина ни заедно с мъжа ми. Бях много вързана в ръцетет първите пъти с обличането - мъжа ми се справяше отлично 
В началото ни помагаше сестра ми - като излизахме тя гледаше бебето
Не съм се притеснявала да го държа. Къпехме сина ни заедно с мъжа ми. Бях много вързана в ръцетет първите пъти с обличането - мъжа ми се справяше отлично В началото ни помагаше сестра ми - като излизахме тя гледаше бебето 
аз също съм много вързана в ръцете,затова предпочитам таткото да го къпе
Толкова топла, толкова малка...принцеса.
Обзе ме безмерно щастие! И никаква паника! Само малко се притеснявах да я целуна...толкова крехка ми изглеждаше. А когато замрънка изпаднах в нещастие, че не ме е познала-та нали децата усещали майките си
Вторият път вече като гърмян заек нямах търпение да ми го донесат и да си го гушна!
(И двата пъти раждах секцио).
Обзе ме безмерно щастие! И никаква паника! Само малко се притеснявах да я целуна...толкова крехка ми изглеждаше. А когато замрънка изпаднах в нещастие, че не ме е познала-та нали децата усещали майките си
Вторият път вече като гърмян заек нямах търпение да ми го донесат и да си го гушна!
(И двата пъти раждах секцио).
Когато се роди синът ми - нормално раждане, но много тежко, продължи близо 23 часа и бях супер изтощена, но когато го видях забравих всичко друго, първите ми думи бяха - колко е хубав. Представата, която си бях изградила за новородените е че са много грозни, сбръчкани и покрити с кръв. Не знам дали защото беше моето бебе и го гледах с други очи, но беше най-красивото нешо, което съм виждала.
Веднага след като родих помолих да си гушна беба ,когато го направих бях много щастлива и тихичко и прошепнах че тя ще се нарича Мариана . А тя бе прекрасно бебче, Обадихме се и казахме и на нашето тати, В началото ни помага майка ми а после мъжът ми си взе отпуск, Сега през деня се гледаме двете а вечер помага тати,