Случи ми се нещо странно XX

Всички комарници са цели. Проверих. В камината няма как да са главите, защото тя е затворена. не е отворена камина. Имам на предвид огнището. Иначе да проверих веднага вътре за всеки случай. Няма нищо. В помещението няма прозорци. Влиза се от входа на къщата в нещо като малко антре и от него се влиза в това голямото. Между двете има врата, която винаги затваряме и стои затворена. Всъщост вкъщи вратите на всички помещения са затворени с изключение на детските стаи и нашата спалня и хола. Което ме подсети за друга история и не помня дали съм я споделяла. Та в това помещение няма никакви прозорци. То е точно средата на къщата. Няма и външни стени самото помещение. Та течение няма как да стане. Наистина е практически невъзможно да падне, ако не е бутната нарочно. Днес разказах на съпругът ми първата му реакция беше точно това, че няма как да падне ако не се бутне.

Сега като се замисля и на мен ми се е случвало нещо подобно. Голямата ми дъщеря донесе от една екскурзия статуетка-ангелче. Много е сладка, крилата й са от тюл и има нещо като шапчица с пухчета (те пухчетата изпопадаха де, ама нищо ). Наредих я на последния етаж на една секция (сещате се, от онези, които са на етажи и обикновено се нареждат книги на тях 😀 малко съм зле с имената, та затова ще ме извинявате ако се нарича по друг начин) заедно със снимки, сувенири и неща, които са скъпи са семейството. Един ден се прибирам от някъде и заварих ангелчето паднало на земята, без глава. Децата бяха на училище, мъжът ми на работа. Нямаме домашни любимци. За мишки, не вярвам, имаме капани. Не помня дали прозорците са били отворени и е ставало течение. Убих се да търся главата после. Накрая се оказа под най-долния етаж на секцията. Не питайте после как я изкарахме. Залепихме я и всичко беше ок. Но сигурно минаха 2 седмици докато намеря главата. Не съм го разглеждала като нещо странно, защото си падам леко скептична към тези неща. Явно тези духчета много си падат по главите на статуетките
Веднъж и аз се събудих от някакво тършуване в коридора. Беше сякаш някой рови в някакви найлонови торбички, или по-скоро от онези шумолящите пакети от чипс. Признавам си, тогава ме хвана шубе. Щерката отрича да си е правила среднощни закуски. То и да си е правила, защо точно в коридора. Може да съм сънувала. Не знам.

Проверете си около мръсните канали на мивките. При нас от там беше влязъл плъх. На кухненският бързо нагряващ бойлер беше развъртял лявата капачка. Намерихме капачката, сапунерката и сапуна близо до вратата, а мивката е на отсрещната страна. На следващата нощ пак се показа тази гад и така разбрахме, че не е нещо необяснимо. Мъжът ми прегледа около всички канали и ги запълни с гипс и стъкла. Прояждат гипса, но като има стъкла се отказват.

На мен пък ми е интересно как е възможно кучето грам да не реагира при такива шумове. Моите котки моментално наострят уши каквото и да шумне, а тук нула реакция при тропане и трясъци

Бил е на честота, която животните не улавят 😁

Звучи ми абсурдно трясък, който е пределно ясно доловим с човешко ухо да бъде недоловим за животно. Каква ще да е тази странна честота?

Преди година- две някъде бях писала тук как пред очите ми от рафт на шкафа падна конструктор, направо излетя пред очите ми. Оказа се че е имало земетресение тогава.

Тов ами припомни едно земетресение от моето детство. Бах на около 7 год. Първото земетресение, което преживях беше това и бях сама вкъщи. Висок етаж. Помня, че първо започнаха да падат куклите ми от секцията. Не се уплаших, поне не помня да съм се уплашила. Видях, че и мебелите започват да се клатят. Чак тогава самата аз усетих клатенето и се сетих, че явно има земетресение. И ако тогава главата ми беше пълна с истории като тези, които споделяме в темата, сигурно щях да откача преди да усетя трусовете. С това не визирам последната разисквана случка с фигурката, паднала от камината. Просто се замислих, че кратко и леко земетресение наистина е възможно обяснение за някои такива случки като разказаната от Дари с конструктура. Например споменатото от мен земетресение, ако беше по-кратко като времетраене,  нямаше да го усетя с тялото си и щях да си остана само с падащите наоколо предмети, от което веднага се пораждат асоциации за духове.

При едно от последните по-силни земетръса/2012г. в 00,30ч/ и аз първоначално имах усещане за духове и разни сили ,че разместват и клатят всичко около мен...тогава често гледах "Истории с духове" тамън бях се унесла след яка крампа на кракът и в унес усетих леглото да се поклаща,после ми се видя,че и секцията все едно се огъва,и едно странно усещане за безсилие и адски страх ме обзе...започнаха и да падат някои предмети...до сутринта станаха още няколко силни,будувах цяла нощ..

Последното земетресение в България е било на 7 км от Своге на 2 септември.

Постоянно стават,но са леки и не се усещат.
Много ме е страх,дано няма силно

Пернишкото земетресение през 2012 го усетихме чак в нашия край (югоизточна България). Да е било към 3 часа, отидох до тоалетната и видях как полюлея и въженцето за вдигане и сваляне на щорите в хола се клатят. Не обърнах особено внимание, защото ми се спеше, но на сутринта като казаха, че е било с магнитуд 5.8... (или беше 6.3,не съм сигурна)
Като малка и аз съм преживявала земетресение, доста силно. Можеше да се чуе как земята се разтърсва дълго време си мислех, че просто някакво по-тежко превозно средство е минало на пътя (то трябва да е било танк, де )
Сега се сетих за историята на моя приятелка от детството. Родителите й са починали в автомобилна катастрофа в началото на 80-те, когато тя е била на 3-4, голяма трагедия е било. Малко по-голяма съм от нея, но не ги помня. Отгледана е от баба си и нейния син (вуйчо й) и съответно неговото семейство. Разказваше ми как в продължение на 3 години (горе-долу, на колкото е била тя, когато родителите й са починали) два бели гълъба кацали на парапета на терасата. Всеки ден. Единият е имал черно петънце на лявото крило. Майка й, бог да я прости, имала същото родилно петно на лявата ръка. Когато била тъжна или имала някакъв проблем, гълъбите сякаш го усещали и веднага долитали, а това я успокоявало. Един ден просто отлетяли и не се върнали повече, както нейните родители. Убедена е, че това са били те. Аз също. Склонна съм да й вярвам, все пак тогава е била дете, а децата не лъжат за такива неща. И виждам блясъка в очите й, докато разказва. Прекрасна история, доказваща, че любовта на родителите към децата продължава дори след смъртта. Настръхвам всеки път щом се сетя, и сега като пиша. И ми се доплаква..
Едит: забравих да кажа още нещо, отново свързано с въпросното момиче. Тя дълго време не можеше да забременее, 3 неуспешни опита ин-витро и нищо. Вече бяха подали документи за осиновяване когато тя разбра, че е бременна, при това е забременяла по напълно естествен начин. Каза ми, че предишния ден два бели гълъба са кръжали над дома им Това е бил единственият път, когато тя ги е видяла след като те са си отлетяли завинаги в детството й. Тази година дъщеричката им ще е първи клас, да им е жива и здрава.

Видях в сайта, в който се регистрират всички земетресения. Тук не става дума за усещане.

Случвало ли ви се е насън да усетите нещо странно - сякаш тялото ти е привлечено от мощен магнит, или вакуум, трудно ми е да го обясня...

Усещала съм при сън, когато искам да ходя или тичам как не мога. Нещо ме дърпа. Да не е същото ?