Паническо разстройство - 37

Дара, аз със това се успокоявам, пък и нали ходих на психолог и на пси, ама пусти му мисли не ме оставят. Все си мисля, че може би нещо са пропуснали. Замислих се и за ОКР - то това моето си е направо обсебване и страх. Всъщност бих се успокоила ако ми кажат, че е това или е просто тревожност. Но аз се чувствам като душевен инвалид... не съм същия човек, та за това не вярвах, че може да е само и единствено породено от тревожност и депресия.

Имах го същият проблем, то не беше шизофрения,то не бяха други болести, пък да не говоря колко кардиолога смених за една седмица.  В тези моменти идва въпросът "какво ще кажат хората ", "ще ме затворят ли в лудница", "какво става с мен ? " Смяната на настроенията е съвсем нормална докато има какво да те мъчи. Пет минути си добре, в следващите пет вече не си.
Изправи се смело срещу страховете си. Излизай,забавлявай се ! Прави нещо което те разсейва, дори и трудно да е, и приеми състоянието си за нещо нормално (колкото и да не е). Запълвай си времето на макс. Аз така се справих
Пожелавам ти успех

Всъщност някой опитвал ли е да спре да се бори,а да приеме ситуацията и да се нагоди според нея? Дали това не е решение? Да приемем тревожността,ПА,ПР и т.н. пък да видим какво ще се случи.
Мисля да опитам да откажа цигарите,някой минал ли го е този път с нашите екстри?
Чета и при вас е така,явно върви ръка за ръка при нас,въпроса "Какво ще кажат хората?" И при мен е основен. Въпреки,че в последно време се ъпдейтнах и ставам все по-голям непукист.

Аз ги спирах за известен период от време. Тресяха ме нервите още повече , но определено се чувствах по-добре.
Като цяло се справям с ПА като ти кажа "да става каквото ще, да умирам и да се свършва вече".
В началото много се плашех, мислех си че полудявам, че това ще ме преследва цял живот, но с времето свикнах да живея с това нещо. Тревожността си я имам, но я приех за част от ежедневието ми. В една от предишните теми някой беше казал " една лъжица майната му и всичко е наред", та и аз така 🤣

Здравейте
И аз да се включа с един въпрос към вас.
Имали някой излекувал се от сърцебиене и екстрасистоли със АД или поне драстъчно да са намалели кризите при прием?
Аз пиех Коаксил без никаква промяна. Сега съм само на бетаблокер пропранолол,но те не спират.

Здравейте, днес ми предстои пътуване до друг град, но от сутринта ме тресе паниката. Сърцебиене, треперене, умора, натрапчиви мисли (и то много). Постоянно мисля оправдания, за да не отида. Моля Ви дайте ми съвет какво да направя.

Jane,според мен най-доброто,което можеш да направиш е да отидеш.
И аз редовно съм така,все си мисля оправдания.
Но тръгвам и винаги притесненията ми са напразни.

На мен ми изписаха оропрам, но не съм го пила. Психиатърката каза, че не може да ми гарантира, че от него ще спрат. При мен бяха намалели, да не кажа почти спрели, но от вчера все едно се завърнаха. Как е при теб?

Привет, миналата година по това време страдах от същия проблем... Самите ПА  бяха няколко на брой , но последствията бяха :  силна тревожност , депресивни състояния , апатия и прочие. Има оправяне с медикаменти и  личностни промени, които трябва да се направят. Ако имаш нужда от подкрепа и по-подробно от съвети - насреща съм! Поздрави!

А защо не споделите направо в темата тук? Може да бъде полезно за доста хора.

Здравейте,  Ксанакса няма как да помогне.Той просто облекчава симптомите на тревожност  и физическите неразположения от състоянието, но не влияе на серотонина в мозъка, както правят АД, а за да подейства АД  поне  месец, месец и половина трябва да мине , докато се натрупа.Подобрението не става изведнъж , а постепенно намаляват симптомите.

Аз да попитам някой имал ли е световъртеж? ПА изчезнаха още преди година, но на тяхно място ме хвана някакъв Мениер. Само клонарекс ме оправя, но вече 3 пъти се опитвам да го намалям с идея да го спра и пак ми се появява световъртеж, стягане в главата и болки в ушите. Някой имал ли е подобен проблем?

Привет и на вас Просто темата е много дълга и с оглед на това да не досадя, не искам да изпадам в подробности.Всеки човек преминал през това знае , че тази тема е необятна общо взето, но общите характеристики между нас са еднакви. Според моето лично наблюдение и съвет към всеки е НИКОГА да не стои и да чака да мине просто така.Веднага трябва да се потърси помощ от специалист - не е срамно. Доста хора не смеят да отидат на психиатър , защото ще ги помислят за луди- е това е абсолютно нелепо твърдение. Всеки човек, който уважава здравето си не разчита на шанса, а действа - все едно да имаш пневмония и да чакаш да ти мине с времето - просто не работи така.Проблема при тези състояния е , че колкото повече време седи човек не компенсиран , толкова повече време му трябва после за възстановяване.И не разграничавайте психиката от физиката, това е болест , която се лекува и толкова.Никой не може да даде гаранция дали няма пак да се случи след време, но за грипа не се тресем дали ще ни се случи пак, а просто го лекуваме.Бих посъветвала всеки, който  преминава през труден момент ( даже ужасяващ, защото е точно такъв) да знае, че има оправяне и всичко минава, колкото и невъзможно да ви се струва.Аз също съм изпитвала постоянни съмнения и тревоги дали ще полудея, дали някога ще мине, дали няма да навредя на близките си , дали ще умра и всичката мисловна "пумия" , която се излива от нарушената химия на мозъка ни.Четенето в интернет за състоянията е като харакири.Това е много голяма грешка и всеки го прави, но не знам дали всички осъзнават каква травма им нанася това.В моя случай попаднах на прекрасен специалист и човек , който ме подкрепяше през цялото време и ми оправи здравето с точните медикаменти и дози.
Относно личностните промени, това което мога да кажа е , че дори и на пръв поглед да не е ясно, че вървим срещу себе си, дълбоко в психиката ни правим точно това. Сами за себе си трябва да открием кое е нещото, което ни подтиска и е против нашата същност и идентичност - дали кофти работа, кофти връзка, семейни проблеми и т.н.Повечето хора търпя , за да не нарушат зоната на комфорта си, но ПА идват като сигнализираща лампа , че нещо трябва да променим, да действаме.

Темата е много дълга и рецептата не е еднаква за всички, но трябва малко повече да се говори за това тук, а не само да се питаме кое лекарство как действа. Много благодаря за споделеното!

При мен бяха намалели, да не кажа почти спрели, но от вчера все едно се завърнаха. Как е при теб?
[/quote]

Аз съм така от пет години! Почти всеки ден имам! Имала съм дни с по две три прескачания имала съм и с по 300. Сърцето ми структурно здраво. Пия лекарства,ходя на психотерапия от дълго време и няма оправия ...