Криминални досиета

На 5 юни 1960 г. на брега на едно от най-живописните езера във Финландия, момче, разхождащо се из гората, открива четирима тийнейджъри в палатка: две момичета и едно момче са убити брутално, вторият младеж е ранен, но все още жив. Изчезнали са дрехи, обувки и други дребни вещи, но престъпникът не е докоснал скъпите мотоциклети. Очевидно е, че това клане е донесло удоволстве само немотивирана перверзна жестокост на някого.
Разследването на престъплението е истинско изпитание за финландската полиция, по време на което са заподозрени много хора. Но в крайна сметка вниманието на полицията се фокусира върху последния оцелял от клането.Съществува обаче вероятност виновникът за това ужасно престъпление да е бил сериен убиец и убийството на езерото Бодом да е свързано с няколко други жестоки престъпления във Финландия.

Лятото във Финландия е топло, красиво, но и много кратко. Тогава финландците изпитват неустоимо желание да напуснат града и да излязат сред природата. Зимата е студена и скучна, а финландското лято е толкова великолепно, че дори слънцето отказва да си ляга. Финските летни дни са дълги и слънчеви, нощите са кратки и здрачни. Това възраждане на природата след дългата и мрачна зима не може да не предизвика чувство на желание за любов в душите на хората. Финландското народно вярване гласи: ако посрещнете Хелунтай без любим човек, няма да видите любов през останалата част от годината. Затова много финландци се стремят да не останат без партньор за този празник. /На 5 юни (неделя) 1960 г. във Финландия се е празнувал един от най-големите православни празници - Петдесетница или Троица, която в Суоми се нарича Фестивал Хелунтай./

На 4 юни 1960 г., съботен слънчев ден, около 15.30 ч., компания от четирима младежи тръгва на екскурзия извън града. Пътуването им започва от град Вантаа, крайната дестинация е брега на живописното езеро Бодом (акцент върху първата сричка).
Вантаа е малко градче на брега на Финския залив. Намира се на 19 километра северно от Хелзинки. Градът получава името си от името на река Вантаа, на която се намира. Бодомското езеро е близо до Вантаа, на около 29
километра от него. Дължината му е около 3 км., ширината - около километър. Бреговете на езерото винаги са били любимо място за почивка на финландците. През зимата то се превръща в кристално огледало, рамкирано от стари борови дървета. Отразява синьото небе и нежното зимно слънце. Eнтусиасти идват да се пързалят по тази ледена повърхност и радостните възгласи и смеха  им огласят околността. През лятото всичко е зелено и свежо  и хората си правят пикници близо до водата, плуват в бистрите води, плажуват.
Компания от две момчета и две момичета се събират на това прекрасно място, за да се отпуснат на пикник и риболов.Момчетата Нийлс Густафсон (Нийлс Вилхелм Густафсон , 18-годишен, роден на 10 май 1942 г. във Вантаа, Финландия) и Сеппо Бойсман (18-годишен) са приятели. И двамата са със силна воля. Високи, със здрава физика и отлично здраве, те имат общо хоби, което е модерно през онези години - мотоциклети. Всеки от тях има „стоманен кон“ и често обича да го кара по нощните улици на града.
Seppo Boysman ухажва 15-годишната Аня Тулики Маки, хубава, с кафяви очи и  кестеняви коси, добре възпитана и скромна. Двамата се срещат около година и връзката им се развива перспективно.
Нийлс дълго време е без девойка, но някъде три седмици преди описаните събития той среща необичайно и забавно създание на име Ирмели. 15-годишната Ирмели Бирклунд , весела и жизнерадостна, стройна блондинка е точно обратното на Ани. С пърхането на дългите си мигли тя успява да спечели сърцето на Нийлс.
Идеята да се отпуснат и позабавляват на Хелунтай на езерото Бодом идва в главата на Сеппо около седмица преди празника. След като обсъждат това начинание с Нийлс, те стигат до извода, че трябва да се запасят с палатка, провизии, алкохол и .... за всеки случай с презервативи. Сеппо намира палатка, решено е да закупи храна и алкохол по пътя. Презервативите пък са купени от нелегален продавач.
Момчета разказват на родителите за плановете си  - нощен риболов, возене с мотоциклети до езерото. Нито дума за компанията на момичетата. На момичетата не е казана и дума за плановете на момчетата да купят алкохол. Бащата на Сеппо скептично гледа палатката и мърмори, че прекарването на нощта в гората при такива условия може да бъде опасно. Въпреки това Сеппо решава, че ще отидат - от дълго време се занимава с борба, силната му фигура и атлетичната му физика вдъхват увереност, че винаги може да отстоява себе си. Родителите на Нийлс  също са спокойни.
Но положението е различно в семействата на момичетата. Родителите наистина не искат да ги пуснат на това пътуване. И за това имат много основателни причини.Седем години преди описаните събития, на 17 май 1953 г., младо момиче на име Куликки Саари изчезва във Финландия (дата на раждане - 12.12.1935 г. - дата на изчезване на 17.05.1953 г.). Малко по-късно е намерено брутално убито и заровено в торфено блато.Убийството на Куликки и още няколко други мистериозни убийства на младежи все още са свежи в паметта на финландците и много родители не допускат децата си на туристически пътувания, страхувайки се за живота им.
Все пак всички тръгват развълнувани на това пътешествие. Пристигайки на брега, компанията прави последната покупка лимонада(около 16.15 ч., както ще бъде установено по-късно ) в местен павилион и на няколкостотин метра от него намира живописно място за поставяне на палатката. Мястото за монтирането й е избрано на висок стръмен бряг на езерото, на полянка в гората.Момчетата оставят ''стоманените си коне'' до две брези, които растат наблизо. Между другото, на брега на езерото, на което се намират, е забранено от закона да се организират пикници, да се палят огньове и да се плува. Но, очевидно, младите хора не знаят за тази забрана.  
Тогава, като всички младежи на пикник, те се къпят, пръскат се с вода, радват се на слънчевите лъчи, лудуват. С една дума - правят точно това, за което са дошли.
Около 22.30 ч. компанията решава да си легне. В палатката, която е доста малка ( ширината й е само 1,4 метра), по общо съгласие момичетата лежат в центъра, а момчетата отдясно и отляво на тях.През нощта Сеппо и Нийлс отиват на риболов. След като не хващат нищо, около 4 часа сутринта момчетата си лягат.
На 5 юни 1960 г. изгревът започва в 3.06ч. Тоест, в онзи момент, когато си лягат, вече е доста светло.
Около 6:00 ч. две местни момчета - Хейки Салонен и Калеви Хаапалайнен, които обичат да наблюдават горските птици и се интересуват от орнитология, идват на поляната, където виждат палатка, поставена от някого. Те я виждат неясно, от определен ъгъл, през дърветата и от около 10 метра разстояние. От нея стърчат мъжки крака в тъмни панталони. „Човекът спи“ - смятат те. И от палатката към водата тръгва някакъв светлокос мъж. „Явно отива да вземе вода за кафе“- решават момчетата и след това забравят за съществуването му. Изминават още 5 часа преди местно момче, 11-годишния Ристо, да се появи случайно на полянката. През горещия летен ден  Ристо възнамерява да поплува, но това, което вижда на поляната го ужасява и стъписва. Ясно чува стенанията на човек от палатката. Приближава се и осъзнава, че никога през живота си не е виждал толкова много кръв. Има  лежащо момче -  главата му е покрита с кръв и тихо стене. И палатката ... тя е мокра и кафява от кръвта. Миризмата на кръв виси в невидим гъст облак, причинявайки пристъпи на гадене. Дори гората със своите аромати на билки и цветя не е в състояние да засенчи тази болезнена миризма на смърт.
Осъзнавайки, че вижда нещо ужасно, Ристо се втурва при баща си /дърводелец/, за да разкаже за видяното. Едва по обяд полицията пристига на местопрестъплението. След пристигането й става ясно, че е извършено зверско клане. В палатката има три трупа, а до нея един млад човек - жив, но в безсъзнание, по чудо оцелял. Картината на престъплението е странна и ужасяваща: поразителното е, че убиецът е използвал няколко вида оръжия, за да убие младежите. Телата са осакатени от множество удари. Главата на едно от момичетата е буквално отсечена  от тялото в резултат на множество прободни рани в гърлото. Освен това панталоните й са спуснати ниско, а долната част на тялото е изложена на показ.Тази гледка е толкова отвратителна, че принуждава опитни полицаи да затаят дъх в ужас и отвращение. Очевидно убиецът е изненадал спящите. Никой от тях, най-вероятно, не е успял да разбере какво се случва. Те посрещат смъртта си насън. С няколко удара на ножа престъпникът разрязва палатката, разкривайки си достъп вътре. След това  удря с тъп тежък предмет ( по-късно експерти ще установят, че това е камък) и нож. Не е ясно кой тип оръжие е използван първо. Или първоначално ги е зашеметил с удари от камък по главата и едва след това ги е намушкал, или обратното. Камъкът, който очевидно е използван при убийството, лежи недалеч от палатката, на няколко метра от оцелелия. Ножът така и не е намерен от полицията.
Във времето, когато полицията се опитва да се възстанови от шока и да координира действията си, слуховете за жестоко убийство на езерото Бодом се разпространяват с катастрофални темпове из околията. Любопитни зрители се стичат на местопрестъплението. Полицията се опитва напразно да огради територията възможно най-бързо и да предотврати потъпкване на евентуални доказателства, но в първите часове не успява. След бързо снимане на местопрестъплението палатката се взима за по-нататъшно разследване, а телата на мъртвите са напълно изложени на показ пред очите на полицията и местните сеирджии.
Гледката на Ирмели е най -ужасяваща, защото тя е убита по най-жесток начин. Мотоциклетите са непокътнати. Около  телата са разпръснати вещи, отворени торби. Оказва се, че от жертвите са изчезнали някои предмети. По-специално коженото яке на Seppo Boysman, чантата на Irmeli, шалът й изчезва без следа, изчезват всички портмонета на мъртвите, няколко плажни кърпи, ръчен часовник, одеяло, покривало от палатката, обувките на Niels и Seppo също изчезват.
Както по-късно казват роднини на юношите -  те имали много малко пари в портфейлите си. Защо убиецът не е докоснал скъпите мотоциклети, а е взел прости, евтини неща? И най-важното - защо е постъпил с такава жестокост при убийството? 15 прободни рани нанесени на момиче! Ако престъпникът е преди всичко крадец и основната му цел е кражба на материални ценности, нямаше ли да е достатъчно да зашемети и обездвижи жертвите с камъни?
Докато полицията изследва мястото на престъплението, оцелелият Нийлс Густафсон е отведен в болницата. Той е в безсъзнание и лекарят, който го откарал с линейката, установил, че момчето е получило няколко удара в главата. Всички наранявания в по-голямата си част са локализирани от лявата страна на главата.Кожата на ръцете му е раздрана, долната челюст - счупена, лицето му е покрито със синини и най-вероятно има сътресение на мозъка. Това е важен момент, защото впоследствие нараняванията на пострадалия ще станат един от спорните въпроси в разследването и процеса. Четиримата тийнейджъри били едновременно в палатката, но по някаква причина само един от тях имал такива леки наранявания. Какво е това - невероятен късмет или...? Непонятен момент е и как Нийлс се е измъкнал от палатката. Можел ли е сам да изпълзи оттам или е преместен от злодея? Броят на въпроси на разследващите расте с невероятна скорост и отговор няма. Все още e невъзможно да се разпита Нийлс -  в безсъзнание е. След като му оказват първа помощ и разбират, че живота му не е в опасност, той е преместен в болницата на Червения кръст. Полицията и доброволци претърсват гората и намират откраднатите обувки. Те са скрити в цепнатина, образувана от корените на стар дъб. Принадлежат на Seppo Boysman. На няколко метра в близост откриват ботушите на Нийлс, опръскани със засъхнала кръв и кафява празна чанта.
Нийлс се събужда в болницата, но се оказва, че не помни нищо.Така разследващите разбират, че е невъзможно да разчитат на него като на обещаващ свидетел. Каквото и да е състоянието му, въображаемо или вярно, те трябва сами да разгадаят този случай, разчитайки само на доказателства. Лекарите обяснили, че паметта на Нийлс може да се върне и има надежда.
Междувременно на 5 юни е извършена проверка на телата на загиналите. Не са открити следи от алкохол или наркотици в кръвта на трите деца. Това е интересен момент, защото Сеппо и Нийлс купуват алкохол преди да тръгнат. Нийлс не е изследван за алкохол, просто никой не се е сетил да направи анализ. А и той е преживял такова страшно клане...
Облаците започват да се събират над главата на Нийлс и полицията е убедена, че по някакъв начин е замесен в това убийство. Разпитите му, въпреки че е в болницата, стават все по-строги и задълбочени. Резултатът обаче е нулев, защото момчето повторя, че не помни нищо. Възниква идеята да го подложат на хипноза, независимо, че съдилищата рядко приемат такива доказателства. Нийлс описва мстериозен рус убиец.Полицията не вярва в блондина, която се появява от нищото и изчезва. Въпреки това не може да намери нито едно доказателство, което би могло да обвини Нийлс в убийството на приятелите му. През годините са разследвани много заподозрени, правени са възстановки на случилото се на езерото Бодом, но до момента няма обвинен за престъплението.