В дилема съм...

Здравето е на първо място,помислете го от тази гледна точка.Парите,които сте изкарали сега (и то при лоши условия на труд) утре ще ги вложите в лекарства и здравни грижи.
Второ-личният Ви живот страда,семейството страда от липсата Ви,изпуснати моменти с тях.
И все пак ,зависи от икономическата обстановка в града Ви,дали е възможно да напуснете и дали ще си намерите работа по спец.Ви.Ако няма такива пречки,моето мнение е да напуснете или поне да се огледате в обявите,дали евентуално няма да намерите нещо по-добро.
А относно това,че вече 10г.работите в тази фирма-колеги,началници,естество на работа Ви е познато,предполагам и защо е вашата дилема.Но явно фирмата Ви е на експлоататоски принцип и не ги еня мн мн по колко работите и дали парите отговарят на този натоварен график.
Успех!

Бих порърсила нова работа много по-рано. Все пак работиш за да живееш, а не обратното. Когато обстановката на работното място стане токсична значибе време човек да си ходи. Не виждам какво изобщо има да му мислиш и да се чудиш.

аз бих се огледала за нещо друго , парите не са всичко. Също съм на прилична работа, смисъл с хубаво раб.време и добра заплата, но се изморявам напоследък и се замислям за по лека работа, дори и за по-малко пари...

През последният месец започнах да гледам обяви за нова работа.
Има такива,но не са в изобилие.
Живея в провинцията,в среден по големина град,който напследък започна да запада.
Но работа по специалността смятам,че винаги ще намеря.
Да не стане само от трън,на глог..?

Аз отдавна бих си потърсила друга работа. 10 години на едно място за мен е абсолютно неприемливо, а и ако съм недоволна, нямаше да имам никакви колебания. Който не рискува, той не печели.

Гаранция няма никога. Аз така постъпих, потърсих нещо по-спокойно, макар и за по-малко пари, но преди да намеря сегашната си работа, минах през три други фирми, където се оказа, че нещата изобщо не са такива, каквито ги уговаряхме на интервютата. На сегашната ми работа още на интервюто се договорихме за осемчасов работен ден, фиксирано работно време, почивки събота и неделя и на повечето официални празници. Спазват си всичко.

В момента, в който си подадеш молбата за напускане, ще получиш контра оферта от настоящия си работодател. Болшинството така правят, а щом си и дългогодишен служител, със сигурност ще направят така, че да не те изтърват.

Ориентировъчно на каква възраст сте и ако имате деца - колко са големи?

38 години.На 13  и 2 години са децата.

Много хубава възраст за започване на нова работа, с натрупан опит и още много работоспособна.

Ако слушаш болшинството във форума, вече си изпаднал зад борда и/или си изпуснал всички влакове за кариерна промяна
Иначе съм абсолютно съгласна с теб. Аз направих такъв скок и на малко по-голяма възраст.

Да, съгласна съм.

Като човек, работил на високи обороти, нощем и т.н., мога да кажа, че това темпо се поддържа до определен момент. След него прегаряш и дори и да искаш да работиш с тази интензивност, става невъзможно.
Тъй като търсенето на работа в малките градове е проблематично, бих препоръчала да започнеш да търсиш, защото вероятно ще отнеме повече време.
Дългогодишната работа на едно и също място води до тотално привикване и по-трудна адаптация впоследствие. Хубаво е да се ориентираш за нова работа, а кога ще намериш подходящата, е отделен въпрос.

Такава е и моята нагласа.
На този етап,след толкова години при един и същ работодател се усещам едва ли не като крепостен селянин.
И ако намеря работа,която да ме устройва ,раздялата с него ще е проблемна и доста неприятна/такова усещане имам/
Но и другото усещане,че нямам сили да търпя това сврухнатоварване не ме напуска.

В момента си мислиш, че никога няма да предприемеш тази крачка, но не е така. Аз бях така - 9 години с един работодател, свикнала до степен на институционализиране. Мислех, че ще ми отнеме много енергия да свикна на новото място, но не беше така. Правех паралели между стария шеф и новия, те бяха антиподи. Свикнах, след това смених още веднъж работата и приех, че адаптивността малко или много се възпитава. В момента съм на 40, през последните 5 години смених на два пъти работата, като и на двете места ми се наложи да свиквам с друга култура, да уча нови неща и пр. Не е невъзможно.

Да.Много точно казано.

Когато си дадете предизвестието те ще ви попитат ,,защо,,...кажете им това което написахте тук...макар да не го вземат под внимание в вашия случай,ще поставите въпрос пред ,,шефчетата,,за напред за другите ви колеги,физическата и психическата амортизация попива всичко,дори малкото хубави и спокойни мигове с близките...дори когато има един почивен ден той не стига за домакинство,за деца,за обещани все отлагани неща...дори празник да е с съсипана,уморена физика и психика защо ти е... никога работата ( намамени с повечко пари) да не бъде приоритет! Първо за хората около вас!!! Вие самата също...представете си например работите до припадък за 1500 лв...но вечер имате ли сили и желание да слушате семейството си,да се обадите да поговорите с близките си,да се смеете и радвате ...не...представете си работите за 900 лв,с повече почивни дни по лекинко...вечерите как ще ви протичат,пълноценния контакт с близките е безценен,пълноценния живот ..спомените от един празник когато сте благоразположени е различен ...отделяйки време за себе си това рефлектира и на хората и ситуациите около вас..иначе е ясно,фирмите държат определен брой хора,макар да се разширяват не наемат още хора защото въпреки че за сметка на това дават повече пари на служителите си,пак им излиза по евтино от това да назначават още хора...още повече ,не се хабете ако нямате реално належаща нужда от повече пари...има хора които живеят опростен живот имат време за света около тях съответно са щастливи...да работя ли за 100 отгоре събота или да спя до десет и после да ида с децата на разходка! С каква тъга след години ще си спомняме съботите в които сме се разказвали,неделите в които сме наваксвали с сто неща...защо ?

Търси усилено друга работа, дотогава спестявай, за да посрещнеш по-ниските си (евентуално) доходи и промени нагласата си в положителна насока, а именно, че ти предстои по-добър живот на по-добра работа. Според мен това ще ти помогне в справянето със стреса, докато не намериш нещо друго.
По-добре по-ниски доходи, но ако имаш спокойствие и добро здраве, си на правилния път. Успех!

Щом си там толкова време, значи имаш висока квалификация. По описанието ти подозирам, че не говорим за нива от 2,000 - 3,000 лева възнаграждение. Премести се на друго място в сферата със също толкова добро заплащане и се договори за условията при сключването на договора. Ако си ок с по-ниско заплащане, това също е отличен вариант за промяна. Аз бих се заела веднага.

Не е толкова лесно да се намери друга добра работа. Не е толкова лесно и да си свалиш сам стандарта. Аз бих опитала на сегашното място да си предоговоря условията и да го давам по-кротко. Фирмата няма да пропадне от това и най- вероятно ще се съгласят.

Аз направих за себе си такава промяна със значителен спад на заплатата.
Очаквах, че и натоварването ще падне, но...понеже нося на работа, постепенно стигна почти същото ниво. Сега се старая просто сама да си сложа граници. При теб, ако системно се работи събота и неделя, е доста кофти положението. Огледай се за други възможности и оферти, виж какво могат да ти предложат на друго място и после прецени.

Работя системно в почивните дни,само в събота.Имам един почивен ден през седмицата.
Работата е на крак,с хора.
Освен това вършим и други неща,които не са по специалността,но ти се налага отгоре  да ги вършиш.
Условията на работа няма как да се променят.За толкова години нищо не се е променило към по-добро,напротив.
Колективът на работното място са предимно в пенсионна,и след пенсионна възраст,които са съгласни да вършат и още,и още ,само за да запазят позициите си.

А с осигуровките как стои въпроса? След като не плащат работата в почивни дни съм склонна да мисля, че и с осигуровките нещата не са много добре.

Осигуровките не са в/у цялата сума/заплата./
По празници-Коледа,Великден ит.н. . се работи,с изключение на 01.01.без да се плаща извънредно.
Всичко влиза в заплатата.

С тези пояснения, аз бих си търсила друга работа. Дано да има други добри възможности.

Дано!

В това изречение е отговора според мен. Здравето и семейството са на първо място. Никоя работа не си струва, ако е за сметка на най-близките ти и на твоето собствено здраве. Аз самата работя във фирма, в която имаме възможност да работим извънредно срещу заплащане, но никой не ни насилва. Т.е. има шанс за по-висок доход, но аз доброволно се отказвам от този шанс, за да имам повеч време за детето си, а и аз самата да мога да си отпочина, защото когато вземам извънредни смени, после съм като болна от преумора. Така че напълно разбирам как се чувстваш (още повече, че съм била 9 години на работа, подобна на това, което описваш и имах същата дилема - да напусна, или не. Но тогава нямах дете и си позволих лукса да се самоизтезавам 9 години. В момента не бих го сторила).

Винаги съм се чудела на хора, които пренебрегват семейството си и личното си време, заради работата. Замислете се какво печелите вие от тази работа - овации (едва ли), пари (за сметка на влошено здраве), уважение (едва ли, щом ви заставят да работите толкова). А какво губите - здраве, нерви, лично време, време за себе си, време с любимите хора, децата ви растат без вас (защото дори и физически да сте там, психическото ви състояние едва ли е в кондиция да отделя време на децата). И какво - разболявате се и се отдалечавате от близките си, само и само за да изкарвате милионите на някой, който вероятно си клати краката на почивки. Хайде чуйте се - работите събота и неделя и на официални празници и то без обезщетение
Ако компанията държеше на вас и персонала си като цяло, нямаше да позволява служителите и да страдат по този начин. Най-малкото, щеше да отвори нови вакантни места.

Винаги съм се чудела на хора като вас...

Обаче имайте предвид, че не работодателя, а вие сте виновна за ситуацията, в която сте. Ако позволявате да ви използват за магаре, то наистина ще ви. Дори и да започнете работа на ново място, ако отидете със същата нагласа да работите като вол и не поставите граници още от самото начало, то и в новата работа ще е така. Помислете добре - има ли възможност да заявите пред работодателя си, че от тук нататък работния ден за вас приключва в 18-19 часа, а уикендите и празниците са почивни дни. Да предложите да се систематизира и облекчи работата, като се наемат нови служители? Ако работодателя при тези предложения очаквате да ви се изсмее, развика, уволни - подавайте си молбата още от сега. Не си носете куфарчето с инфаркта в ръка.

Аз довечера в 18:30 ще вечерям с любимия, а събота и неделя сме на почивка При мен работодателя знае, че след 18:00 ставам невидима за него.

КРР много наивно изказване. На теория съм съгласна, но на практика това е абсолютно невъзможно в 99,9% от случаите. Подобни разговори не водят до нищо добро, ако работодателя е некоректен по-скоро ще ти покаже вратата просто защото това е въпрос на манталитет. Когато един работодател е решил да се грижи за служителите си го прави без да има нужда някой да му казва или поставя ултиматуми. Мислиш ли, че на експлоататор, на който не му пука даже за трудовото право и законите, които го заставят да осигурява дадени неща на работнижите си, ще му пука, че някой искал да си почива по празниците? Или пък би приел някой да му дава акъл? Той си има бизнес човека, какво му пука, тоя ще си иде днес, друг, дето не мрънка ще дойде утре. Ако работодателя на авторката искаше да си запазва кадрите и хората в екипа нямаше да ги поставя в подобни условия на труд. Затова е най-добре авторката да се преориентира към друга фирма, а като напуска да си каже защо. Ако толкова държат на нея ще опитат да я задържат, ако не - значи е за добре, че си тръгва. Парите не са всичко, здравето, нервите и семейството са приоритет.

KPP, има хора, които не могат да избират. Има моменти или по- дълги периоди, в които да имаш работа е въпрос на живот и смърт. Иначе за самоуважението съм съгласна.

10 години са наистина дълъг стаж на едно работно място. Аз бих поставила на масата проблемите си и ако работодателя не намери решение бих си търсила друга работа, но не и с по-лоши стартови условия.

Не всички хора могат да работят до 18 часа ,за да вечерят в 18,30.Просто защото работят на смени.Такава им е спецификата на работата.
Акъл и съвети на шефа си,няма как да давам,защото нито ще ми уважи мнението,нито ще направи нещо по въпроса.Просто защото не може и не иска.
Няма хора,които да му работят.А пък и тези щом могат да вършат и тази работа,защо да наема хора.
Освен да си помисли,че му извивам ръцете за увеличаване на заплатата,което аз не искам и не целя.
Той знае,че ние сме като "крепостни селяни"един вид,и липсата на конкуренция ще ни върне някой ден отново при него.

SilverDream точно това, което и ти си написала, съм казала и аз, само че с други думи. Вероятно не си ме разбрала.

I love love, никой не говори за работата на смени, защото тя е личен избор. Ако искаш - ще си търсиш работа на смени, ако не - ще си на редовен работен ден. Другото е експлоатация, гавра и престъпление, нарушаване на Кодекса на труда и подлежи на наказание. Служителите като вас, които търпят подобно нещо и още по-зле - не сигнализират на съответните институции, също участват в извършването на това престъпление. Нищо не оправдава нито работодателя ви, нито вас, нито вашите колеги. Сама сте казала - той ви смята за крепостни селяни, вие не можете да си позволите да говорите с него и "да му давате акъли". Трудовият договор е двустранен - което означава, че и двете страни имат права и задължения и двете страни имат право "да дават акъли". Човек в каквато и безизходица да е, все ще намери начин да се махне от такава среда и такъв работодател. Това са само оправдания. Има бюро по труда, има обезщетение за безработица, има институции, които да се сигнализират в подобни случаи (и тези институции работят наистина), а все повече навлизат в България и фрийланс проектите. Докато намерите нова работа - можете да работите като фрийлансър. Общо взето - не сте решила, не сте го направила. Всичко останало са оправдания, унижения и престъпление. Аз ако бях на ваше място, вече да съм завела иск и да съм взела обезщетение от работодателя.

Имам една приятелка, също като вас 8 години не се откачи от един такъв работодател. Накрая стигна до там, че ходеше на работа, без да и плащат - даваха и там някакви 150 лв на две седмици и това е. За друго пари няма. Иначе в болничен, в отпуск, събота, неделя, празници - трябва да си на работа. И тя си седя, търпя си, докато накрая остана без пари и с дължими към нея 4 000 лв. По едно време осъзна, че е будала и реши да напусне. Работодателя така и не и даде 4 000-те хиляди, тя и иск не заведе, защото "той имал познати и нямало как да стане нещо". Иначе и тя като вас все се оплакваше, ама си седеше там.

Напротив,аз мога да говоря с него човешки,но нищо няма да постигна.
Защото освен мен,и още един-двама-трима/малцинство/,никой няма да нададе глас.
Работят предимно с  хора в пенсионна,и предпенсионна възраст,които  са се бетонирали твърдо и гледат да не останат без хляб.
Както и да е...Всичко зависи само от мен и от моята мотивация.
Ама малко несигурна се чувствам.

Мен ако питате- действайте смело. Щом няма нищо да се промени с разговор. А нищо не пречи да започнете да пускате СВ-та, докато сте на работа там, за да ви е по-спокойно.

Общо взето - относно работата си като цяло - бъдете егоист и гледайте себе си. Никой няма да ви оцени дотолкова, че да рискува собствения си контрол и всеки ще ви използва, докато може, без компенсация. Навсякъде е така.

В процес на търсене съм.
Дано намеря нещо прилично.

Стискам палци!

Благодаря!

Не се притеснявай, направи промяната. От опит го казвам. Парите са много хубаво нещо, но така пропускаш времето със семейството. А пък и кога да харчиш парите като все работиш?

Благодаря!Търся,но обявите за работа съвсем секнаха напоследък.
Но имам огромното желание за промяна,защото съм на предела на физическите си сили.И незнам колко ще мога да издържа още.

Можеш ли да си вземеш болничен за 7-10 дни, това състояние не е за подценяване.

Разбирам те напълно, била съм в твоето положение. Но трябва да го направиш, заради семейството си и заради самата себе си. Не можеш ли да си позволиш за малко да останеш без работа, все пак има обезщетения, а след като си била с добро заплащане, те са значителни? Така ще имаш време да отдъхнеш и да търсиш нова работа. Не се страхувай!

Когато служителят напуска по собствено желание, получава минимално обезщетение за 4 месеца. Когато си направиш добре сметките на фона на добро заплащане до този момент, това е без значение. Преди 6 години, когато аз излязох 1 година в почивка, получавах 4 месеца по 150 лева от борсата. Винаги съм била осигурена на максимума.

Работата ти може да е добре платена и да се притесняваш, че в малкия град едва ли ще намериш лесно друга работа, със същото заплащане. Да, това вероятно е така, но има и друго. Ти сега не се наслаждаваш истински на спечеленото, тъй като нямаш време и спокойствие, за да се възползваш от плодовете на своя труд.
Имаш деца, времето препуска, ти си изнервена, работиш уикенда. На твое място ще кандидатствам адски много за други позиции и ще опитам да започна нова страница. Дори заплатата да е малко по-ниска, ще имаш повече свободно време и спокойствие, което не е за подценяване.
С какво се занимаваш? Кой е градът? Мисля, че след време ще се чудиш защо не си предприела по-рано тази крачка

Има начин дори в този случай да се получава максималното обезщетение, малко е по-сложно, но действа ефикасно. Изпитано е!

Това с 4те месеца важи само при съкращение на щат, а не при напускане.

Напротив. Моят случай беше такъв. Аз напуснах по собствено желание, за да си почивам.

Мисля,в края на юли или началото на август да кажа на собственика,че искам да напусна.
Ще видим каква ще е развръзката от разговора.
Мога да си взема болничен,но след това полжението ще е отново същото.
Една година ми се наложи да си взема болничен,пак по същата причина и колежките не ми говориха една седмица,защото си мислеха,че съм отишла на почивка..
Като цяло и работата,и микроклиматът  не са особено добри.
Мога да си позволя един месец да стоя без работа,но после ще ми дойде нанагорнище.
Просто търся нещо по-спокойно.

Емоционалните решения на са най- доброто нещо. Първо си намери работа, после напусни.

Не мисля, че това е емоционално решение. Дамата е на границата на силите си. Ако чака първо да намери работа агонията ще продължи още. Не трябва да жертва здравето си. Подобно на нея преди години стисках зъби докато си докарах безсъние, което си имам и досега. В един момент реших и напуснах!  За всички близки беше голямо облекчение, а аз се чувствах направо щастлива!

Що за глупост колежките да се сърдят, защото си мислят, че си отишла на почивка??? Ще ходиш където си искаш и на никого не дължиш обяснение. Според мен говори с личия си лекар за по-дълъг болничен, например месец, заради стрес на работното място. Това е напълно основателна причина, burn out се нарича. Ако се съгласи пускаш си предисвестието, после болничния и щом имаш възможност да изкараш един месец без работа си осигуряваш 2 месеца, в които активно да си потърсиш и намериш нова работа.

Личната може да даде до 2 седмици болничен.
Не се напуска работа, без да има идея за нова, за да няма изненади.
На никого не дължиш обяснение къде ходиш и какво правиш.

И аз първо бих си намерила работа преди да напусна, защото не си падам много по рисковете, но все пак напусни възможно най-скоро. Аз бях в подобна ситуация преди години и си докарах някои здравословни проблеми и сега съжалявам, че не бях напуснала работа много по-рано, а мъчих до последно все с надеждата, че ще се оправят нещата.

Определено като човек, който е бил в твоето положение, ще ти кажа да заложиш на важните неща в твоя живот - на семейството и здравето си. Никой няма да ти плати нервите и никой няма да ти гледа децата, ако недай си боже, нещо се случи с теб здравословно. Аз си тръгнах след 15 години от работа, която обичах и бях добре заплатена, харесвах мястото, харесвах хората, но се натоварвах и ме натоварваха и с допълнително работа, защото "нямало кой да я върши" и аз като вол опъвах. Няма нужда да казвам, че това се отрази сериозно на здравето ми, а когато детето ми се разболяваше и си го гледах в къщи, работех в пъти повече от хората в офиса....мога да продължавам! Отворих си очите за грешките, които самата бях допуснала, за да се стигне до тук. Точно, както KPP е написала:"...имайте предвид, че не работодателя, а вие сте виновна за ситуацията, в която сте. Ако позволявате да ви използват за магаре, то наистина ще ви." Най-голямата ми грешка беше, че го позволявах, просто защото съм такава, а трябваше да се науча да поставям граници.

 Единствено си позволих да отида при шефа да помоля да ме освободи по член, който да ми даде пълните правя на борсата (а не да напусна по собствено желание и както другите момичета са ти казали, се взима 4 месеца по 150 лв.) Много работодатели няма да се съгласят на подобно нещо, но нищо не губиш, ако се пробваш👍

Мои познати направиха друго, напуснаха сами и намериха фирма, в която да се осигуряват фиктивно...месец-два и след това те освобождават по член, който да ти предостави тези пълни права на борсата.

Така че варианти има - аз бих ти предложила да проведеш разговор с работодателя ти😉Пожелавам ти много успех занапред!

Сърдечно благодаря на всички за коментарите!

Направи си хубаво СВ и почвай да пускаш смело!
Мм беше точно в твоето положение преди 2 г. 10 г на едно място. Уж добре плащаха, ама...
Раздвижи се, пусна св-та. Взеха го е в една фирма, а след това му се обадиха лично от друга!
В момента е във втората. Плащат му всичко! Уикенди, извънредни, командировки, обучения...

Аз напускам след 8 години. Не ме спряха. Моят съвет е да си намерите работа първо и да не го приемате лично. Това е просто бизнес