Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 56

Аз пък имам опит и от двете страни - близка и болна. Моето скромно мнение е, че не трябва да се крие от близките, в това число и децата ( макар че там е хубаво да се цензурират нещата, ако децата са малки), нито минути. Най-близките хора са отборът за бързо реагиране, армията...както искайте го наречете. Борбата сама по себе си е самотно занимание, щото си е лична, но е хубаво обичащите те да са наоколо за всеки вид подкрепа. Аз не мога да си представя да живея с теглото на криенето, това би ми отнело много енергия, която е ценна, особено в момента. Когато пък бях в ролята на близък ( дъщерята), от мен са крили известно време, тъй като ми предстоеше раждане. После пак се опитваха да шикалкавят, ама удариха на камък. Във всички случаи тогава, а и сега, минавам през цялата история с хората, които обичам и безкрайно много благодаря, че имам тая възможност...Нещо не си формулирах ясно мисълта...

И аз си казвах на мъжа и децата, веднага щом имах някаква дори и непотвърдена диагноза. Те и без да съм казала, щяха да ме усетят, че нещо не  е наред......просто гледах да не звучи пораженчески и много страшно. Снощи минаха изненадващо на гости едни приятели- завалял ги дъжда до нас и решили да се отбият- ами нямаше време за перуката....и просто обясних, че се лекувам в момента и затова ми е такава прическата. Те изкоментираха, че съм свежарка и така....Пихме бира и се повеселихме. Но, аз лично съм забелязала, че колкото по- оптимистично го представиш, толкова по-леко се приема. Почти няма човек, дето да не се е сблъсквал с болестта. По-скоро може да са полезни с опит, със съчуствие.....

Аз пък имам друга дилема. Другият месец имаме събиране на класа. Близки приятели сме всички. Някои вече знаят. Нямам намерение да лъжа или да крия. Просто не мога да благодаря за новата прическа и да замълча. Но се чудя как ще е най-безболезнено. Дали да не има напиша предварително в чата, за да не развалям сбирката и да не се въртят разговорите само около това? Да имат време да го осмислят... От друга страна и това не ми се нрави съвсем. Дайте мнение.
Иначе съм се научила вече да потушавам съжалителните погледи с позитивизъм Нямам притеснение за това, а и, както казах, близки сме си.

И ние ще имаме. повечето са ме видяли с новата прическа във ФБ. На място  смятам да не се обяснявам. Който знае- знае. Имам близки приятелки, дето научиха, но не вярвам да са ме разнесли....Другите- няма смисъл да бъдат уведомени. Целта на сбирката е да се забавляваме. Да си припомним младините. Е, може накрая да ги натиря да ходят на профилактични прегледи, но аз това и преди си го правех.

Аз не съм крила от никого. Даже като ми казаха новината, бях заедно с мъжа ми. Той пък ме беше завел при негов колега за мнение, а то какво излезе...
По- трудно ми беше да кажа на родителите ми, защото са възрастни. А то пък и баща ми се оказа със същата диагноза, изобщо стана мазало ...

Казах на мъжа ми след като разбрах диагнозата. До тогава исках да вярвам , че всичко е наред.
На детето веднага след операцията.
На майка ми и роднини.... преди втората операция.
Баба ми и дядо ми все още не знаят.
Аз лично не смятам да им казвам .

Здравейте и честита ни нова темичка! Тинтири благодаря 😊
За споделянето, аз само на децата не съм казвала цялата истина. Всички други знаят. От самото начало подкрепата от близки и приятелите най-вече много ме зарежда. Споделям същото мнение, че като им представиш новината с усмивка се приема по- леко!

Сега с този джинджифил ме вкарахте в размисъл. Ще трябва да попрочета повече.

Аз да се похваля: Снощи, за втори път тази седмица ходих на народни танци. Е кеф си ми е, не мога да крия. Пък и нали Ганкиното и Пайдушкото пречистват лимфата 😊 когато съм добре ще си ходя!

На моите съученици поради тази причина споделих, но не на всички. Стандартна сбирка на випуска, ахо-ихи, смях, веселби, снимки на деца, домашни любимци, истории за пътувания и т.н. и като излизахме от заведението за по цигарка с мацките използвах момента около разговорите за деца, кога и колко ги планирам си казах, че скоро няма да е, защото така и така, и така. Натъртих колко е важно на време да се хване, как никой не е застрахован и колко жалко би било млада майка, каквито са всичките ми сладурки да не се поглежда периодично по женските въпроси и да изтърве положението ако е било пасано да става. Те пък заговориха за техните си болежки, едната при кърменето какво и се случило, другата след секциото колко се възстановявала, трета пък майка и имала моя проблем, но и тя го преборила, на някоя пък баба и. Разговорът около болестите и т.н. приключи точно за една цигара време, после купона продължи, пяхме пак прегърнати на ФСБ култовото парче "Пак ще се срещнем". Но през цялото време бях ухилена до ушите, весела, духовита, налапана с вицове и лафове, пръсках добро настроение. Така се поднася такава новина на близки и приятели. Демонстрирате ли оптимизъм много по-леко приемат.

---

Марита, за пояснението къв точно е случая с "хилядите" болни оставени без лечение ли ми благодариш? Моля, моля! Пак заповядай. На драго сърце ще нищя и разяснявам доколкото мога и достоверност на информацията ще търся, или снесена не съвсем вярна такава ще опровергавам. В Швейцария не знам как е (нали не се бъркам, мила? там живееш от дълги години), но в нашето мило и свидно БГ медиите са под всякаква критика. Поръчкови медии, готови и майка си да продадат и да публикуват, преиначават или да анонсират емоционално и крайно пресилено дадена новина само щото някой, който ползи би имал от една черна кампания насочена към основния опонент с повечко банкнотки разполагал. Понеже имаме и аз, и моите колеги почти неограничен достъп до сайтове, блогове, форуми, репортажи, видеоклипове... та сме се нагледали на една камара безпочвени фишеци, които целят само обществеността да раздразнят и провокират и измежду нас си се поздравяваме иронично при поредната "грандиозна новина на Новия Век" с "Честит нов конфет! Гърми, шарено е, впечатляващо е, ама... едни накълцани хартийки само остават накрая! Йебем Ви и журналистиката!".

Искам да кажа само да не се оставяте емоционално да ви манипулират, удряйки ви по болни теми. Да! Не е лъжа, че на неизвестен все още за мен човек вливки са отложени (ще му потърся името, засякох интервю със съпругата му, и лично дори бих благодарила и на двамата, че сигнал са дали), но това съвсем не значи срив във системата има и съвсем не е толкова апокалиптично, колкото го изкарват в конкретната крайно непрофесионално написана статия. Да не говорим, че на още няколко места намерих дословно копиран текста на статията, ама отдолу друг "автор". Пазете се просто от такива "информатори", много често не се борят за истината, просто копи-пействат, обслужвайки нечий интерес, ама не и вашия.

Евала, че можете весело и духовито да ги поднасяте нещата. На мен докторът като ми каже "тази диагноза трябва да се приема философски", искам да му забия вилица в окото.

Спиритче, и пак благодаря и за тези пояснения! 😊 Радвам се, че си успяла да се забавляваш. Права си напълно за това с позитивното представяне на болестта. Аз също го правя. Оня ден ходихме в един парк на разходка с моя мъж и се запознахме с две други двойки (по отделно). Ми и той дори го прави това с представянето. Едните бяха млади хора на 22 и 27 години, учещи теология, та чак ще се молят за мен казаха....както и да е. Имах хубав ден.

За джинджифила взех, че и аз се обърках. Може да не съм разбрала, че вместо Emend неутрализира химията, но пък мисля, че два пъти попитах. Ще питам пак. Проблема на вливки е точно това, че ме зашеметяват с лекарство и нито ми се говори, нито помня какво ми говорят изцяло🙄

Аз споделям от самото начало с близките роднини, гадже и дете. Всичко така, както за мен протече. Гаджето беше с мен като ми казаха диагнозата по тел. Аз бях във вцепенение доста време и той придвижваше всичко вместо мен. Аз бях само "парцалена кукла", която той разнасяше насам-натам😁

Моят лекар, който трябваше да ми съобщи диагнозата и аз така като теб исках да му се нахвърля, да го надера с нокти, с вилици да набода, целият си гняв просто някак си и върху някого да излея. Ама за разлика от теб причината при мен беше, че много ми хънкаше и мънкаше, и ми мълчеше, и спестяваше... "Хмммммм...", разлистване и повторно прочитане на резултатите... пак едно "хмммммм".... и пак последвало мълчание.... То ми стана ясно вече какво е и не издържах на сумкането, хъмкането и чуденето как да ми поднесе новината и направо сякаш през мегафон му креснах: "Разбрах! Стига вече шикалкавене! Време губим, докторе! Операциите не бяха достатъчни, ще се лекувам дълго време, ясно ми е вече! Кажете каква е следващата стъпка! Искам да запретна ръкави и да действам!" А той милият шокиран сякаш остана от реакцията ми и като ощипан по дупето отреагира. Задвижи набързо нещата, взе се и той в ръце и спря с ония хън-мън истории, каза си ми право в очите какво е положението ми и ей ме на още съм тук при вас - жива, здрава, злобна, енергична, на моменти само емоционално избухвам ама то това е заради хормоните.

Здравейте! Баща ми е зле, предполагам от таблетките. Много моля някой с опит да ми пише за хормоналните таблетки. Казах му на своя глава от утре да не ги пие, ще запиша час за консултация с онколожката, ама не знам за кога ще има часове и да видя дали ще има промяна до това време. След малко ще вървя да го видя. Стана мазало при него ...

Лейди,в какво се изразява това "зле"?Аз нали си ходя на работа в аптеката и в момента има много  повръщащи,та ако е нещо такова ,може и вирус да е пипнал.
 Дано е нещо временно и да се оправи бързо!

Честит празник на всички!Да са ни живи и здрави дечица и внучета!

Не е вирус. Залита, не пази равновесие, има проблеми със стомаха, чувства се паникьосан и объркан, появиха се проблеми със съня, отоци по краката също. Това ми е казал. Сега отивам да го видя на място. Казах му да спре таблетките и другата седмица отиваме при онколожката.

Благодаря на всички! По-късно ще пиша как се развиха нещата вчера.