Засега- не..........никога до сега не е посегнал на дете или постъпил грубо, но с него доста пъти ( ритали са го , скубали, бутали, изтръгвали изгачки )....винаги го утешавам и му обяснявам, че детето не е постъпило правилно...........но не съм нападала друго дете , да му се карам или друго, защото всичките са били малки..........Ако се наложи да го защитавам обаче- винаги ще застана зад него........е , разбира се освен ако виновника не е той
- Публикувана: 6 юли 2006, 16:01 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 14:50 ч.
Винаги ли защитавате децата си пред другите деца?
Случвало се е да го защитавам, но само ако е прав или е онеправдан, особено като по-малък беше голям кротушко. И то (да ме извинят момичешките мами, то и аз е вероятно да стана такава, де, поне до доказване на противното) най-вече си е патил от нахални и бойни моми на неговата възраст.
Но не бих го защитавала при всякакви обстоятелства. Ако е виновен, си го отнася
Но не бих го защитавала при всякакви обстоятелства. Ако е виновен, си го отнася
Майка ми беше на принципа, че пред хората трябва да ме защитава със зъби и нокти, независимо дали съм права или не, но когато се приберем в къщи, ако тя прецени, че съм била виновна ми хвърляше такъв бой, че нямам думи.
Аз лично до някъде се ръководя от същия принцип, до толкова, че ако съм била свидетел на ситуацията и виждам, че децата ми грешат не чакам да се приберем в нас, а на момента правя забележка на моето дете.
По принцип ги оставям сами да се оправят и защитават, но децата ми знаят, че когато е необходимо с баща им сме на линия и сме готови да ги браним. Така, че най-малкото според мен можеш да провериш до колко е вярна ситуацията, която ти представя твоето дете. Ми може пък наистина да не е имал вина и сега да му е криво, че не може да разчита на теб. Ако са го предизвикали с поведение или думи това пак е извинение за твоето дете. Ако пък ти се окажеш права в съмненята си все пак детето ти ще разбере, че няма скрито покрито и не може да иска да го защитаваш, когато не е прав.
Аз лично до някъде се ръководя от същия принцип, до толкова, че ако съм била свидетел на ситуацията и виждам, че децата ми грешат не чакам да се приберем в нас, а на момента правя забележка на моето дете.
По принцип ги оставям сами да се оправят и защитават, но децата ми знаят, че когато е необходимо с баща им сме на линия и сме готови да ги браним. Така, че най-малкото според мен можеш да провериш до колко е вярна ситуацията, която ти представя твоето дете. Ми може пък наистина да не е имал вина и сега да му е криво, че не може да разчита на теб. Ако са го предизвикали с поведение или думи това пак е извинение за твоето дете. Ако пък ти се окажеш права в съмненята си все пак детето ти ще разбере, че няма скрито покрито и не може да иска да го защитаваш, когато не е прав.
Аз напоследък я оставям да се оправя сама,но сега си мисля,че това ми е голяма грешка.Все я спирах,не с лошо към децата,а когато е бита"Ми ти си си виновна"
Е сега отговорно заявявам,че смятам дъшеря си за поттисната и страхлива и много се обвинявам.
От около години виждам,че БЛАГОДАРЕНИЕ на мойте майчини глупости"не така мамо"дъщеря ми е страхлива и нерешителна спрамо другите.Много ми е гадно и за пръв път го "изричам гласно".
От тогава само я пазя и я поущрявам да се кара и да си отстоява позицията(когато е права).
Не ми олекна,че го споделих.даже пак се разревах.
Много съжелявам,сега вече немога да я науча да се бие,а да се брани..........
Дано не ви занимавам с глупости,ма............
Е сега отговорно заявявам,че смятам дъшеря си за поттисната и страхлива и много се обвинявам.
От около години виждам,че БЛАГОДАРЕНИЕ на мойте майчини глупости"не така мамо"дъщеря ми е страхлива и нерешителна спрамо другите.Много ми е гадно и за пръв път го "изричам гласно".
От тогава само я пазя и я поущрявам да се кара и да си отстоява позицията(когато е права).
Не ми олекна,че го споделих.даже пак се разревах.
Много съжелявам,сега вече немога да я науча да се бие,а да се брани..........
Дано не ви занимавам с глупости,ма............
Не не го защитавам на всяка цена пред другите деца, но се старая да разреша конфликта без да заемам ничия страна. Проблемът е че в повечето случаи мойта щерка е инициатор на скандалите 
Не искам да я защитавам пред другите при положение, че не е права, но не искам и да я жегвам по самочувствието като непрекъснато и правя забележки. Заемам изцяло нейна страна само при положение, че тя е права и другата страна проявява прекалена агресия.
Не искам да я защитавам пред другите при положение, че не е права, но не искам и да я жегвам по самочувствието като непрекъснато и правя забележки. Заемам изцяло нейна страна само при положение, че тя е права и другата страна проявява прекалена агресия.Макар нескромно и егоцентрично да прозвучи-аз все още съм спасителен пристан за детето си-"Нали си моето чудо!",често изрича тя.
Сигурно си зависи от човека (голяма мисъл, както и здумата период 
).
При моите родители беше следното (аз не го одобрявах): вкъщи съм виновна по дефолт, навън-ме защитавата прекалено. Беше ми отвратително катоходеха да говорят с учителки да ме изпитват и пр (при това не заради слаби резултати, а в идеята на по-отлични).
Ама сега като се гледам, все търся вината в сина си и редовно за нещо му нареждам, чак като тръгне например към баба си, ме поглежда за одобрение и тогава тръгва да я прегръща
). При моите родители беше следното (аз не го одобрявах): вкъщи съм виновна по дефолт, навън-ме защитавата прекалено. Беше ми отвратително катоходеха да говорят с учителки да ме изпитват и пр (при това не заради слаби резултати, а в идеята на по-отлични).
Ама сега като се гледам, все търся вината в сина си и редовно за нещо му нареждам, чак като тръгне например към баба си, ме поглежда за одобрение и тогава тръгва да я прегръща
И аз гледам да не се намесвам, да си се оправя сам, няма вечно да съм до него.Ако стане сериозно чак тогава.Но не се карам на чуждите деца-имат си родители, които да го правят, гледам с доброто.Много мразя майки или бащи да се карат на чужди деца!
А пък ако вечно защитавам детето си, другите деца ще му се подиграват или ще го намразят.Такива наблюдения имам.
А пък ако вечно защитавам детето си, другите деца ще му се подиграват или ще го намразят.Такива наблюдения имам.
Зависи от ситуацията.
Ако играе с някое приятелче, с което се познават добре - не се меся . Нека сами се оправят.Ако стане напечено се намесваме и двете майки.
Ако обаче, ситуацията е моят син без вина виновен и родителите на детето не вземат отношение , тогава нещата имат друг развой, обеснявам му ,че няма смисъл да продължава да играе с това дете.
Ако пък той е виновен си отнася последствията.
Ако играе с някое приятелче, с което се познават добре - не се меся . Нека сами се оправят.Ако стане напечено се намесваме и двете майки.
Ако обаче, ситуацията е моят син без вина виновен и родителите на детето не вземат отношение , тогава нещата имат друг развой, обеснявам му ,че няма смисъл да продължава да играе с това дете.
Ако пък той е виновен си отнася последствията.
Гледам да съм справедлива. Първо искам да съм сигурна, доколкото е възможно, каква е реалната ситуация и тогава заемам позиция.
Но вкъщи имаме едно правило / случвало се е да го престъпим, но рядко/- забележки относно поведението или наказания, не се правят пред чужди хора- деца, роднини, познати, приятели...
Така запазваме самоуважението на детето ни.
Когато се е случвало той да е виновен в ситуацията го привиквам на страни и му говоря, каквото е нужно. Ако пък другото дете е виновно с подходящ тон давам съответните наставления и на двамата, като акцента е към другото дете.
Но понякога се случва и следната ситуация - напр. когато дойдат деца в къщи веднага се залепят за пясъчника. Обаче съм забранила да се носи вода там. Е, често става обратното, но тогава знам, че причината е и в моето дете и в другите също, защото те знаят чудесно, че не разрешавам, но тъй като са по- големи го подкукоросват, и той прави каквото му кажат за да не си тръгнат/те буквално злоупотребяват с това/. Тогава издавам ясна заповед на висок тон, която да се чуе от всички.
Но вкъщи имаме едно правило / случвало се е да го престъпим, но рядко/- забележки относно поведението или наказания, не се правят пред чужди хора- деца, роднини, познати, приятели...
Така запазваме самоуважението на детето ни.
Когато се е случвало той да е виновен в ситуацията го привиквам на страни и му говоря, каквото е нужно. Ако пък другото дете е виновно с подходящ тон давам съответните наставления и на двамата, като акцента е към другото дете.
Но понякога се случва и следната ситуация - напр. когато дойдат деца в къщи веднага се залепят за пясъчника. Обаче съм забранила да се носи вода там. Е, често става обратното, но тогава знам, че причината е и в моето дете и в другите също, защото те знаят чудесно, че не разрешавам, но тъй като са по- големи го подкукоросват, и той прави каквото му кажат за да не си тръгнат/те буквално злоупотребяват с това/. Тогава издавам ясна заповед на висок тон, която да се чуе от всички.