В болест и здраве или само здраве?

Но , знаеш ли защо вече станах такава, защото съм преминала през нещо такова като теб .
Един път когато трябваше да мина след мамография и на ехография на гърдата моя каза че има работа и не може да ме закара , защото трябва да оправя колата си . Имаше опасения за нещо лошо на гърдата ми ..Случвало се е и да пирува когато положението не е било до пируване . Махам с ръка вече , не мисля че е единствен от тази порода Имат някакъв бъг явно някои мъже, т.е повечето ако трябва да бъда точна ...

Дано си намирате смисъла от такова съжителстване, в здраве и болест.

Незнам дали е до бъг или неправилна инсталация на операционната система,ама много ме заболя тогава.Все едно за майка му съм женена.Да не казвам,че съм ходила сама с влака до друг град, правят ми кюретаж с пълна упойка и пак сама с влака.Нямаше кои вода да ми даде,нищо ми нямало.
Обаче да го видите като взе да повръща една вечер след банкет за какво ставаше въпрос.

Аз като казах, че е егоист още на първа страница, скокнахте.

Не те поглежда след кюретаж, а ти му бършеш лигите от повръщания алкохол? Това мъж ли е или сопол, извинявам се? Няма повече да употребявам такива изрази, но явно на много мъже им липсва елементарно усещане за грижа. Но това се очаква, когато някой не се е грижил за тях така в детството и не е възпитал в себе си съчувствие.

И какво, като каза. Тя още е с него, и с лека ръка не иска да зареже всичко. Това не оправдава рисковете, които поема за себе си.
Искрена 84, не си женена за майка му, но и не можеш да очакваш нищо повече от него, затова е добре да имаш друг близък, на когото да разчиташ. Свекърва, приятел/ка.
Такива саможертви - няма нужда.

Да вземе авторката да зареже тежко болния си родител, за да се "съхрани". Ами да игнорира и детето, никакво домакинстване и обгрижване. Да го удари на живот и кариеризъм, егоизъм и личен разкош. ..
И подобни тези се пишат от майки...
Примитивното сравнение м/у мъжка и женска анатомия нямат нужда от анализ.
Но ако авторката сподели с мъжа си, че страда, душата и кърви и има нужда от емоционална подкрепа  би я разбрал нали?
Аз и пожелавам само силен дух и здрав разум, да се радва на настоящето, но да е подготвена и за фатални завои.
Моят мъж на пръв поглед е мъжкар,его до висините. Но когато аз падах ми беше като ангел хранител. За него няма прегради, стопери, перипети и оправдания. Всеки ден влизаше в реанимацията. (забранена за външни лица).Нахлуваше, подкупваше, умиляваше мед.екип. Мистър Его беше като момче - сълзи, сантиментални гафове, искренна съпричастност.
Мен ме бяха отписали от живота, в кома.
Всичките ми изследвания бяха вид медицинско чудо. Любовта му пребори отчаянието ми , депресивните мисли и песимистични прогнози. Носеше ме като кукла, фразите му бяха кратки, но сърдечни. "С теб съм винаги" "Ти си моето най-красиво момиче", "Ти си смисъла"и т.н. А аз един скелет, м/у два свята . Спомням си как прибираше падащата ми коса нощем, за да не се разстроя. Бях неадекватна от наркози, разкъсана трахея, кошмари.  В същото  време родителите ми само плачат и се молят. Оцелях, възстанових се.
Чувствата, любовта, доброто отношение може да възкресят духа, респективно и здравето. Липсата им и апатията ще съкрушават и мачкат. Не пола е определящ, спрямо степента на хуманност . Когато баща ми си отиваше, без излишни въпроси мъжа ми организира семейния режим. Цял месец галопирах и подкрепях и майка си. Не исках и детето си да виждам, съвестта ми крещеше да отдам последна почит и помощ на всеотдаен родител. Безсилието ,че нямаш власт  над чуждо страданието те тушира. Отново имах опека и подкрепа от мъжа до мен, разбирахме се без думи. Мистичен синхрон в действията, познаваме се добре.
Може би ще ме упрекнете в прекалена емоционалност или крайност, но хората около мен са подобни. Егоизмът е за слаби, ограничени и страхливи душици.
В добро и зло, в здраве и болест връзката между двама остава нвразривна, ако я е имало...

Аз не бих издържала също на някои ситуации, свързани с болни близки. Всички сили си пазя за децата най-вече. Нямам резервни варианти. Ако аз се разсипя за болни възрастни роднини, кой ще ми изгледа децата, питам се?

Въобще не се заричам за имагинерни ситуации какви ще са ми отношенията. Просто не знам как сте толкова категорични.

Здравословния егоизъм за всеки има различни граници. Тоя ограничени и страхливи душици ги пишете по романите

Не е бъг. Просто е пълен егоист и не те обича.
Прочети внимателно какво е написала Viviana91.
Това е обич.
Съжалявам, но при него това го няма.
Ако ти беше на мястото на Viviana91, той просто щеше да идва рядко.
Даже мога да кажа, че Viviana91 се е оправила точно благодарение на неговата подкрепа. Не игнорирам и мед. грижи.
Като е повръщал е трябвало да го оставиш да си се бърше сам.
Не е като да му се извади някоя жлеза или някоя операция.
Ти сама се поставяш в това положение.
За сладоледа - просто трябваше не да го питаш какво му промени мнението. Просто му казваш, че вече не желаеш да излизаш за сладолед с него и приключваш темата.

Абе защо наливате масло на жената в огъня? И аз да остана сама да се грижа финансово за семейството, а  мъжът ми да обгрижва болни роднини и да е безработен, никак няма да съм щастлива. Толкова ли е невероятно да си го представите?

Точно същото мисля и аз! Не си заслужава да си прахосваш живота с такъв партньор, аз лично вече съм на принципа: с мъж трябва да ми е хубаво, лошо мога и сама да живея. И всекиму според заслуженото се отнасям.
Bianka, ако мъжът недоволства, че жената не работи след всичките тези нейни болести-ами за мен това не е мъж честно. Защото, ако авторката гледаше неговите майка и баща друга песен щеше да пее, убедена съм.

 На мъжа останала цялата грижа, в случая, ай! Тя - хем болна, не е легнала обаче.
Да, в лошо жена, без подкрепа може и сама.

Аз казвам следното - нека всяка от вас си се представи с безработен съпруг, който обгрижва болен роднина. Съпругът не е лежащо болен, а има по-скоро грижи с роднините си.Децата чакат на вас за всичко, сметките - също чакат само вас. Плащате ток, уроци, храна, режийни, дрехи, забавления. После ми обяснете колко сте над всичко това и как сте абсолютно съгласни да го вършите с години, и да сте щастливи. Обещавам да ви повярвам. Но ако не сте 100% щастливи, да си знаете - не обичате мъжа си.

Решението тя да остане без работа е взето семейно, и никой друг не носи отговорност за това. По твойта логика - храни, обличай, плащай, и абдикирай от емоционална обвързаност с децата и мъжа си. Аз до себе си такъв мъж не мога да понеса. По-добре сама.

Ако на мъжа му бяха правили гинекологична операция на женските органи, че май е с тях, досега да беше се гътнал след депресията от повръщането, то също е много натоварващо. Та нямаше да има обратен казус.