Добър ден, имам нужда от съвет. В края на тинейдърските си години съм, и имам проблем. Изпитвам ревност към майка ми. Тя не ме е оставила гладен и без дрехи и покрив над главата ми. Обръща ми внимание, не знам защо изпитвам чувството силно. Тя не е имала връзка от години, каза че не иска защото и е писнало от смотаняци, но аз си мисля все че крие нещо, и просто като ми каже че ще прави нещо аз и нямам доверие. Дори и да бъде с някого аз нямам право на глас, и знам че това е нейн избор, но все пак изпитвам тази ревност. Това ме кара да не се чувствам добре защото не съм лек характер а съм от хората които мислят нещата прекалено много. Какво мога да направя ? Благодаря предварително!
- Публикувана: 20 май 2019, 12:12 ч.
- Последно мнение: 20 май 2019, 15:38 ч.
Ревност към родител
Я пак ми обясни за края на тинейджърските години, моля. За протокола днес сме 20 Май 2019 година.
IvanMarinov98
Ревността е емоция - върху нея нямаш контрол. Тя просто се появява. Това, върху което имаш контрол обаче, са действията ти впоследствие, свързани с тази емоция.
Когато я изпиташ следващия път, опитай волево, т.е. с целенасочено усилие да помислиш откъде идва. Започни да "разглабяш" на съставните ѝ части тази емоция. "Изпитвам ревност към майка си, защото се опасявам, че..." Опитай се максимално прецизно да формулираш страха/опасенията си. Това е трудно, знам. За много по-зрели хора от теб е трудно. Но това е първата крачка към овладяване на емоцията - не, че ще изчезне, а че ти ще можеш да контролираш ефекта на тази емоция върху теб.
Не трябва да спираш дотук обаче: продължавай с размислите по-нататък. "... от което се опасявам, произтича от..." Ако въпреки продължителни опити не успяваш да анализираш емоцията си, не е срамно да потърсиш съдействие от терапевт. Това, че ще се обърнеш към такъв, по никакъв начин не означава, че ти си ненормален или "счупен". Означава единствено, че ти трябва помощ, за да преодолееш нещо в себе си, които очевидно ти създава проблеми (по твоите собствени думи).
Ревността е емоция - върху нея нямаш контрол. Тя просто се появява. Това, върху което имаш контрол обаче, са действията ти впоследствие, свързани с тази емоция.
Когато я изпиташ следващия път, опитай волево, т.е. с целенасочено усилие да помислиш откъде идва. Започни да "разглабяш" на съставните ѝ части тази емоция. "Изпитвам ревност към майка си, защото се опасявам, че..." Опитай се максимално прецизно да формулираш страха/опасенията си. Това е трудно, знам. За много по-зрели хора от теб е трудно. Но това е първата крачка към овладяване на емоцията - не, че ще изчезне, а че ти ще можеш да контролираш ефекта на тази емоция върху теб.
Не трябва да спираш дотук обаче: продължавай с размислите по-нататък. "... от което се опасявам, произтича от..." Ако въпреки продължителни опити не успяваш да анализираш емоцията си, не е срамно да потърсиш съдействие от терапевт. Това, че ще се обърнеш към такъв, по никакъв начин не означава, че ти си ненормален или "счупен". Означава единствено, че ти трябва помощ, за да преодолееш нещо в себе си, които очевидно ти създава проблеми (по твоите собствени думи).
Ами тогава, маминото" тийнейджърче", напускай гнезденцето и остави жената да диша.
Я пак ми обясни за края на тинейджърските години, моля. За протокола днес сме 20 Май 2019 година.
Ами тогава, маминото" тийнейджърче", напускай гнезденцето и остави жената да диша.
IvanMarinov98
Тук вече смея да твърдя, че си в грешка. Не поради лоши намерения от твоя страна - просто е нещо, върху което ти липсва поглед. А този поглед ще получиш, когато започнат да изпитват същите чувства спрямо теб. Ревността е убиец. Абсолютно безпощаден, мълчалив (само в началото) убиец. Зловеща отрова, която няма как да държим само в себе си. Тя се проявява в нашите ежедневни взаимодействия с хората, с които е свързана. Ако става дума за мъжко-дамски отношения (не ми се впуска в детайли за еднополовите такива, да се приема, че включвам и тях), ревността е убила повече връзки отколкото изневярата.
Майка ти със сигурност усеща (дори и да не ѝ казваш нищо) тези негативни емоции у теб. Всяка жена и всеки мъж са способни да ги усетят. А тя е и майка - при нея интуицията е подсилена от връзката ѝ с теб. Така че бъди сигурен - това натоварва и нея. Намирането на решение на този въпрос ще бъде от полза и за двама ви.
Тук вече смея да твърдя, че си в грешка. Не поради лоши намерения от твоя страна - просто е нещо, върху което ти липсва поглед. А този поглед ще получиш, когато започнат да изпитват същите чувства спрямо теб. Ревността е убиец. Абсолютно безпощаден, мълчалив (само в началото) убиец. Зловеща отрова, която няма как да държим само в себе си. Тя се проявява в нашите ежедневни взаимодействия с хората, с които е свързана. Ако става дума за мъжко-дамски отношения (не ми се впуска в детайли за еднополовите такива, да се приема, че включвам и тях), ревността е убила повече връзки отколкото изневярата.
Майка ти със сигурност усеща (дори и да не ѝ казваш нищо) тези негативни емоции у теб. Всяка жена и всеки мъж са способни да ги усетят. А тя е и майка - при нея интуицията е подсилена от връзката ѝ с теб. Така че бъди сигурен - това натоварва и нея. Намирането на решение на този въпрос ще бъде от полза и за двама ви.
