Клиника Адела Фертилити - Късметлийска тема 7

Здравейте, и аз започвам за първи път инвитро по дълъг протокол. Толкова много информация, че ми е доста кашаво в главата. Исках да ви разпитам, но дори и аз не знам какво точно 😀 може би просто пиша да ви се представя, ей така и да споделя притеснението си като цяло.
От днес започваме подготовката вкъщи с инжекции, което е голям филм за мен, че и уикенда се налага сама да си ги бия ( мъжа ми ще отсъства). Но съм сигурна, че това ще е най-малкия ми проблем като гледам какви неща обсъждате 😀

Kicksun, добре дошла! Пожелавам ти да не се заседяваш дълго в темата! Разбирам те идеално как се чувстваш и е нормално да имаш много неизвестни, но ще се справиш. Аз също сама си поставях инжекциите. Както и сама вече писа, те са най-малкият проблем по целия път, който трябва да се извърви.

Киксън, на първата инжекция счупих нокът, изпуснах и счупих разтворителя, препотих се 5 пъти. Накрая се оказа много шум за нищо. Ще се справиш, стискам палци!

Мале!Благодаря ви за окуражителните думи! 
Не мина много успешно - бях права (??), което мисля че беше грешка защото корема ми е стегнат в изправено положение, втора точка -  беше на един пръст над корема, не на два.  И може би не изчакахме достатъчно, за да е на стайна температура. Много ме боля - само ревях и инструкции давах - 'спри' - 'давай' и накрая ми падна кръвното и усетих, че не ме държат краката и му казах - давай там останалото много драма, много нещо. Не е болка за умиране де, но не знам как сами сте си ги слагали! Утре ще пробвам седнала/полегнала.

Kicksun, искрено ме усмихна! Ето, че сте се справили. С всеки следващ път ще бъде по-лесно и ще свикнете. Опитай се да се отпуснеш.
За мен най-неприятни са мускулните инжекции. Още имам ясен спомен, когато след трансфера сутрин и вечер трябваше да си слагам прогестан, но всичко минава. Важното е да има резултат.

Да попитам и аз с какви медикаменти протичат обичайно симулациите?

Слънчев 4-ът момичета

При всеки е индивидуално и според зависи от това какъв протокол си.

Шапка ви свалям,момичета.
На мен живота да ми зависи от дадена инжекция,няма да мога да си я сложа.То и друг като ме боде изпадам в тих ужас(понякога и не толкова тих).Това е една ужасна моя фобия,която така и не преодолях.
Успех на всички и слънчев уикенд ви пожелавам(наближавааа )


п.с. малко инфо- при последния ми преглед се оказа,че ендометриозната киста е...намаляла! Направо не мога да повярвам!А на всичко отгоре имах не една,а цели 2 отделени яйцеклетки и то от към здравата тръба...И до тук с щастието,вчера ми дойде и 2 мечти се изпариха за секунди.Но,какво да се прави...продължаваме напред

Здравейте, момичета.
Нова съм в темата. С неизяснен стерилитет сме.
 Бях пациентка на д-р Семерджиева в Клиника Малинов през 2016. От първи стимулиран опит при нея станаха 3 перфектни емрбиона, от които 2 трансферира на 5ти ден - за съжаление нямаше имплантация, а 1 замразихме и все още е в Малинов.
 Каня се да го преместя, но още не съм решила дали да е в Адела или в Надежда. Вече попитах на лични някои от Вас за процедурата по преместване и благодаря за отговорите.
 Вторият си опит направих при д-р Персенска и въпреки не толкова добрите ембриони, високо TSH, и други пропуски, преди година и половина се роди сина ми. Убедих се, че това си е Божа работа.
 Въпреки успеха в Надежда не се чувствах добре там и затова вероятно ще направя следващия си опит в Адела, отново при д-р Семерджиева. Планирам консултация първо с нея.
И двата ми опита бяха със стимулация, но сега се колебая дали да не опитам на естествен цикъл или с хапчета, за да имам поне още 1 ембрион (освен замразения). Има ли тук момичета успели да забременеят при опит на спонтанен цикъл при д-р Семерджиева?
Пуснах изследвания: TSH, LH, FSH, Estradiol, Progesterone, Ptolactin. Мъжът ми ще направи спермограма тези дни. Трябва ли да направим нещо друго преди консултацията?

Киксън,
Докато мм ми слагаше инжекциите треперех като лист. Плюс че корема ми все беше син, лежах, пък той хващаше гънка и бодеше. Като се наложи да си ги слагам сама, след първоначалния уплах, успешната формула беше - сядам пред масата, разбърквам коктейла, и бода бързо с лека засилка, без да хващам гънка. Аз като седна и тя гънката си се получава сама )
За стопляне - слагаш разтворителя/инжекцията под мишницата. И целиш на около 2 пръста около пъпа - там дето е по-дебела кожата. Бодеш бързо, а буталото избутваш бавно, за да не връща течност.

Вервам, ти си лесна - припадаш и милото спокойно ти слага инжекцията.
Относно фоликулите - не всяка яйцеклетка става, както и не всеки сперматозоид. Не се пренавивай. Стискам палци следващия път да се получи, ей така без да го мислиш.

vtri,
Направила си достатъчно изследвания, на консултацията д-р Семерджиева ще каже какво още да правите. Стискам палци късметчето да е това в хладилника. Можеш да премериш нивата на витамините Б12 и Д, те са важни.
Относно шанса - права си. Аз също съм ходила при Персенска, но тя мойте яйцеклетки не може да ги извади без да презреят. За разлика от нея д-р Калчев се справя без проблем, щото следи хормоните както трябва.

Здравейте, момичета.

Включвам се да споделя моята история. Тя започна след сватбата ни през септември 2016.
Както се сещате след нея започнахме да правим опити. Аз съм човек, който редовно ходи на гинекологични прегледи с цел уж да избегна проблеми. Но както и да е. Ще се опитам да не задълбавам много.
Много преди изобщо да правим планове за сватба с мъжа ми, ходих на преглед при леля му, която е гинеколог. Жената сподели, че според нея имам миома. В София ходих при друг гинеколог. Тя каза, че според нея са две, но са от външната страна на матката и трябва само да се наблюдават. Шест месеца по-късно на контролния преглед, тя каза че са вече три и растат. Препоръча ми лапароскопия. Все пак реших да се консултирам с друг лекар - доцент, който се води светило в онкогинекологията. Умишлено не казах нищо на прегледа. Изчаках да мине, за да ми каже неговото мнение и да не е повлиян. Той нищо не каза, а аз след прегледа го попитах дали има някакви миоми. Той ме погледна в стил "Нищо ти няма!". Аз се успокоих. Това може би беше около година-две преди да се оженим.
След сватбата ни започнахме с опитите. Нали казват, че е добре ако до 6-я месец не забременееш, трябва да се конуслтираш с доктор. Една приятелка при препоръча нейния гинеколог - също доцент в онкогинекологията.
Записах си час и отидох при нея в ден, в който се очакваше да съм в овулация или в предстояща такава. Жената ми каза направо - "Ти каква овулация и бременност очакваш с тези поликистозни яйчници?!". Аз естествено бях в шок. До сега никой не беше споменавал такова нещо на прегледите. Изписа ми противозачатъчни, които пих два месеца. Попитах я и за миомите - каза, че има нещо, но не е драма. След двата месеца отидох пак на преглед при нея. Каза, че имам доминантен фоликул и сега положението изглежда добре. Каза да пробваме. Но... както се досещате, нищо не стана.
Обмислих нещата и реших, че е време да се консултираме с репродуктивен специалист. Изпратих мъжа ми на спермограма в Малинов. Нещата не бяха много цветущи, но не бяха и толкова зле. Чрез форума и най-вече чрез вас, стигнах до д-р Калчев. Като цяло трудно се вредих, но през ноември 2017 бях на преглед при него. Бяха още в Репробиомед и в процес на изграждане на новата клиника. Докторът естествено много ми допадна като отношение. Обърна ми внимание. Качих се на магарето иии като ме почна... три миоми, едната от които 5 см. Киста - 4 см. Аз бях в шок.. Каква киста, по дяволите?! Това беше ново 20 и много се разстроих. Той реши да опитаме с противозачатъчни, за да видим дали кистата ще се повлияе. Ако не се получи - лапароскопия. Ами позамотахме се във времето.. Пих противозачатъчни, пих разни билки и бъркочи. Мина повече от половин година. За съжаление кистата почти не се повлия. След тези месеци застой, накрая се разбрахме с доктора да правим лапароскопия. Беше ме страх, но и исках тези гадости да бъдат махнати. На 23 май 2018 д-р Калчев ми направи лапароскопия в Щерев. Всичко мина добре. Оказа се, че кистата е ендометриозна. Също така, че имам още няколко ендометриозни огнища (поне така пише в епикризата). Премахнаха трите миоми. За капак се оказа, че имам аномалия - едната ми тръба няма връзка с яйчника. Така все едно съм си само с един яйчник. Нещата не бяха никак цветущи.. Въпреки това доктора каза след два цикъла да започнем опитите за забременяване по старомодния начин. Ако не стане до 5-6 месеца, ще го мислим.
Започна лятото - море, планини. Опитах се да не мисля много по въпроса, въпреки че беше трудно.
И така на 27 август, още преди да ми закъснее цикъла, аз усещах нещо странно и реших да си направя тест. Видя се втора мноооого бледа черта, та чак малко фантазия си трябваше. Развълнувах се, но си замълчах. На следващия ден мъжът ми беше в командировка. Направих три теста.. и трите вече се виждаха доста по-добре. Направо не можех да повярвам. Още на същия ден се обадих на Цвети. Отидох в Адела да пусна изследвания. И според тях резултатът беше положителен. Бях сууупер щастлива, но и леко уплашена.
И ето, че след известно ходене по мъките, сега държа в ръцете си моя малък двумесеч син! И да, това е благодарение на един страхотен лекар, който ми каза нещата такива, каквито са. Направи каквото беше необходимо.
И на 17-ти април 2019 д-р Калчев беше първият, който видя детето ми.
Пожелавам на всички ви успех и дано скоро държите в ръцете си най-страхотното нещо на света!

P.S. За момичетата, които имат колебания дали да се подложат на такава операция при съмнения за ендометриоза, без значение при кой лекар - по-добре не чакайте. Не се страхувайте, а действайте! Това може да ви спести много ходене по мъките.

Denitsa8801, честито бебче! Бъдете здрави и се радвайте на всеки миг с вашето детенце!
Радвам се, че сте решилили да споделите своя опит. Това може да вдъхне надежда и повече увереност на момичетата, които имат някакви притеснения или се чудят по кой точно път да поемат.

Здравейте, момичета. Досега събирах сили да пиша.
Направих един опит на естествен цикъл, а след него и един стимулиран по фонда, от който забременях. Носех момченце и бях много щастлива. Водеха ме рискова бременност, поради нарушен кръвоток към плацентата и изоставане в теглото на бебето. Следяха ме всяка седмица, пиех съдоразширяващи. В началото на 8-мия месец плацентата отказа да храни бебето и ми направиха спешно секцио. Бебето се роди мъртво, 1550 грама. Още не мога да се съвзема от шока. Следящият ме лекар предполага, че имам тромбофилия, но за нея ще мога да се изследвам едва след около две седмици, защото след секциото ми назначиха фраксипарин за няколко дни. Видях, че има отделна тема за тромбофилия и започвам да я следя.
За да открием причината за случилото се, лекарят ми направи план за диагностика, който освен изследване за тромбофилия, включва няколко вируса, антифосфолипиден синдром и евентуална консултация с доц. Русев в Малинов.
Със сигурност с ММ ще опитаме пак да имаме детенце. Не знам колко време след секцио е добре да започнем с опитите и много се надявам да намерим причината за случилото се, тъй като изпитвам огромен страх, че нещата отново могат да се развият по същия начин.

Арабела, съжалявам..
Не мога да си представя дори колко голяма е мъката и болката ти.. дано бързо се съвземеш, възстановиш и събереш сили за нов опит. Потърси Макове за Мери. Има и група във фейсбук.
Междувременно пусни всички възможни изследвания. Консултацията с доц. Русев със сигурност ще ти е полезна, можеш да запишеш час и за Сигридов. Вземи си всички възможни изследвания от проследяване и от болницата или си направи копия - не е необходимо да остават в техния архив, а при следващите консултации ще ти трябват.
Генетична тромбофилия можеш да пуснеш веднага - гените не се влияят от нищо. Вирусните инфекции - също може веднага. Имунологичните, доколкото аз зная, имат отношение към бременността преди образуването на плацентата. Антифосфолипидните и другите имунологични могат да се променят в различни месеци, така че ако ги пуснеш веднага ще може да се види дали са имали отношение към загубата на бременността, ако ги пуснеш след няколко месеца ще видиш дали имат отношение без бременност. Виж и какво ще излезе от хистологичното изследване.
Виж темите за Тромбофилия и Кюртаж и забременяване след това.
Стискам ти палци за бързо възстановяване - и физическо, и психическо.

Arabella34, съжалявам за загубата ви... дори не мога да си представя през какво трябва да преминете.
Аз не мога да съм ти полезна със съвет, но Дели вече ти е дала много насоки, така че съм сигурна, че ще намерите причината.