Ох, Кате, много съжалявам... Дано успееш бързо да оправиш после документите на детето и успееш да видиш майка ти... Въобще не чакай тези да си тръгнат за да го направиш... Явно проблемът е много сериозен и не вярвам някой тук да може да помогне, освен със съчувствие. Единствено, пробвала ли си да убедиш мъжа ти да иде(те) на психолог? Знам, че само той е за там, но може по-лесно да приеме двамата да идете...
Опитвала съм, предлагала съм, отказва, не иска и да чуе за психолог. Той е наясно със зависимостта си към технуте, наясно е и че е възможно да разбие нашия живот и мисли, че това е част от "изкуплението" на вината, която изпитва, и за която всъщност няма причина, но е факт, че тази вина цъфти и разцъфтява я него и задушава и разваля всичко положително и позитивно. Вина, че не е мултимилионер, които може да осигури охолен живот на родителите, брата, племенниците, тетките (всички те имат сносен живот, не са нуждаещи се, напротив, стандартът им е по-висок от нашия, но това не пречи да се жалват, оплакват и дрънчат), вина че не работи по специалността, вина, че не живее в комуната с родителите и брат си,че е далеч от тях, а те имали ужасна нужда от него. Да, те имат нужда от покорен слуга, които се подчинява безропотно на командите. Та с една дума, той е наясно със болестта си и не се съпротивлява, отдал й се е напълно. От мен се иска да я приема и аз, или поне да си трая и кротувам, за да не ставали скандали. С една дума, слага топката в моите ръце. Аз съм болен и съм отдаден на болестта си, ако не ти изнася, оставяй ме.
