Ваня разбирам гледната ти точка, логична е, но не усещам така нещата. Не съм казала, че Демир е отрицателен герой, той е многопластов герой, сложен характер, но върши редица действия, които прекрачват моралните норми и закони и това мен лично ме смущава и ми пречи да му симпатизирам. Не ми харесват опитите за убийство, саботажите, насилието и психологическия тормоз над Зюлейха. Тя сключи брак с Демир, но в един момент искаше да прекъсне този брак, защото беше допълнително измамена от Хюнкяр и Демир за смъртта на Йълмаз. В момента Зюлейха е заложница в този нежелан брак, защото и Демир и Хюнкяр имаха много повече информация, много по-обиграни са в манипулациите и машинациите, имат пари и власт и значт как да се възползват от това. Зюлейха е насилствено задържана с изнудване и отнемане на детето й. Това ли е любовта на Демир?!
Това, с което Зюлейха ги "държи" вече няма стойност, защото тя е законна съпруга, а детето е законен син на Демир. Колкото и скандали и писма да пише Зюлейха, ситуацията няма да се промени и Йълмаз нито може да бъде с нея без тя да се разведе, нито да припари до детето, колкото и двамата да го искат, да речем. Демир винаги ще е между тях със законния брак и законното име на детето, родено след брака и никога няма да й даде развод. Точно там е хитростта на Хюнкяр и Демир, защото те вкараха Зюлейха в една трайна институция, поддържана от държавата и законите, а обещанието за живота на Йълмаз можеше да бъде нарушено във всеки един момент, както и стана. Зюлейха не разполага с нищо, нито с властта да постигне каквото и да било...колкото и да крещи и да прави скандали, най-много да я вкарат в лудницата пак и да кажат на обществото, че снахата е депресирана. Аднан ще си остане наследник. Каквото и да твърди Зюлейха за детето, може да се приеме като брътвежи на жена в депресия...никой, освен Саббахатин не може да даде ясно становище, а Саббахатин ще мълчи, както и до сега. Единствено писмото в Гюлтен може да е доказателство, но Яман винаги могат да се извъртят нещата. Дори и всичко да се докаже, това би било прецедент, почти съм сигурна и законът ще е на страната на Демир, Йълмаз няма да има никаква възможност да се бори или ще има ограничена такава, според закона.
Не мога да приема, че Демир се е оженил за Зюлейха само с добри намерения и чувства на истинска любов, защото ако беше така, той нямаше да я прави нещастна, нямаше да може да я гледа нещастна. Тя ясно му каза, че вече е забравила, какво е щастие. Демир нямаше да може да изтърпи и една сълза в очите й и щеше да намери сили да я пусне и да поеме негативите върху себе си, ако я обичаше повече от себе си, както твърди. Ако Демир обичаше Зюлейха нямаше да може да й причини целия психически тормоз, шок и истерии, които видяхме, а със силата на любовта си щеше да я пусне и да намери сили в себе си да издържи болката и коментарите на обществото. А това, което непрекъснато чуваме е хленченето му, че без нея би умрял, не би издържал и т.н. Уж всичко ще направи за нея, а прави всичко за себе си и заради себе си. Кое точно прави за нея? Върна й детето, когато тя направи скандал и припадна пред болницата, задавайки после странни въпроси на Мюжгян, та лекарката посъветва за преглед при психиатър. До там я докараха. Лично аз не приемем любовта Демирова, защото ми е егоистична, насилствена, тежка, натрапваща и гневна. Такива мъже в любовта не ги възприемам и не са ми приятни. Чета и разбирам думите ти, но никак не мога да го почувствам. Просто различна гледна точка имам, не усещам нещата така. Но е хубаво да има различни мнения и усещания, за да стават добри дискусии!
Незаконното съжителство на Йълмаз и Зюлейха също не може категорично да бъде определено като такова, защото и двете им некръвни семейства знаеха за тяхната връзка, знаеха за бъдещия годеж и за съвсем скоро предстоящата сватба. Зюлейха открито говореше със снаха си за това и тя беше наясно даже са сватбената рокля. Йълмаз и Зюлейха не криеха връзката си от семействата, което означава, че семействата са дали съгласието си както за годежа, беше получена благословията на майстора, всички знаеха и за сватбата, но просто самият ритуал не се беше състоял все още. Този, който наруши традициите беше Вели - некръвният/доведен брат на Зюлейха с това, че я продаде директно за "употреба", ако мога така да се изразя. Вели няма права над нея и това стана ясно с думите на Зюлейха по повод на искането на ръката й от Вели - "той не ми е истински брат, не може да казва" (по памет), но Йълмаз искаше да спази някаква традиция при отсъствие на каквито и да е било техни кръвни роднини. Но, такава традиция не е задължителна, ако нямат нито родители, нито кръвни по-големи братя и/или сестри или кръвни чичовци и лели. След престъплението на Вели, който продаде Зюлейха и това на Йълмаз по нейното спасяване, останаха само двамата - те нямат кръвни роднини, за това годежът е между тях двамата и свидетел - Бога. Културната традиция беше нарушена от Вели и Йълмаз нямаше как да поправи това своевременно. От това се възползва Демир. Вече писах много пъти, къде е моралната грешка на Демир пред Йълмаз - няма значение какво е имало и нямало като законен ритуал, Йълмаз сподели пред Демир, че двамата със Зюлейха са сгодени (нямат кръвни роднини, така че и съгласие помежду им е валидно), консумирали са връзката си и споделят любовта си, така че Демир е нямал моралното право да прави постъпки към Зюлейха, която е емоционално ангажирана и вече не е девствена, отдала ценното за една жена на избрания от нея мъж (според традициите). Такава постъпка на Демир, предприета със знанието за всичко това се счита за нарушаване на мъжката дума, предаване на доверието и потъпкване на честта. Това е лично между Йълмаз и Демир и тук нямат отношение нито Зюлейха и нейното съгласие или несъгласие, нито официални бракове или годежи. Демир просто се възползва от липсата на такива, но прекрачи моралната граница, пренебрегвайки и възползвайки се от отсъствието на Йълмаз до Зюлейха.
Допълвам се:
Отделно: лично аз не мисля, че Зюлейха стъпи доброволно в брака с Демир, защото това означава да пренебрегна и изключа факторът Хюнкяр. Защото Хюнкяр изнуди Зюлейха, а решенията, взети вследствие на изнудване не се считат за доброволни такива.
И последно: не знам, за каква борба на Йълмаз и следване на любовта все става въпрос, когато според традициите и културата, когато една жена вече е в брачен съюз, нещата приключват, независимо от емоциите. Как точно да се бори Йълмаз за една вече омъжена жена, без да я компрометира и без нейното желание?! Защото именно Зюлейха не показа желание за борба, а точно обратното - заяви на Йълмаз, че с любовта им е свършено, че тя е щастлива с Демир. Дори Йълмаз направи повече от необходимото - докато се съмняваше в това, дали бракът е сключен насила, което компрометира моралността, той й предложи да избяга с него, каза й, че ще приеме и детето за свое. След отказа и след неколкократни заявявания за любов към Демир и налично щастие, Йълмаз реши да продължи живота си и да скрие любовта си надълбоко в душата си и да се обърне към една жена, която го обича безусловно с всичките му "дефекти и етикети". Така че, лично за мен, някаква борба за любов от страна на Йълмаз при законен брак на Зюлейха и при нежелание от нейна страна да подкрепи тази борба, е просто абсурдна и нелогична. Ангажираността й към Йълмаз си остана в сърцето и в емоциите й, в думите й към Демир, но действие отсъстваше. Бягството й в къщата на Фекелиеви беше ненужно без втората стъпка - обяснение на ситуацията. Зюлейха или трябваше да каже истината или да си тръгне категорично още в момента, когато видя годежната червена лента на пръста на Мюжгян. Нейното беше ни така, ни иначе и доведе само до проблеми. Обяснението на Хюнкяр беше логично и добре поднесено, както и в съзвучие със случилото се. Зюлейха имаше възможност да каже истината на Мюжгян няколко пъти, но не го стори, поради различни причини, които причини са пак свързани с изнудване с детето й. Хюнкяр и Демир са изключително нагли, когато използват едно малко бебе, за да постигнат желано поведение, което за мен е гавра...още повече, че и двамата знаят, че това дете не е свързано с тях по биологичен път. Те изнудват майката на детето, за да стои далече и да забрави биологичния баща на детето, който тя все още обича. Яман потъпкаха морални правила, за да впримчат Зюлейха в законен брак, от който измъкване няма и с който брак сега я изнудват и тормозят с ясното съзнание, че тя е нещастна. Цялата ситуация устройва единствено Яман.
Отмъщението е друга линия, разбира се. Не го одобрявам, но го разбирам. Подобен тип отмъщение е логично и характерно за културата...гледали сме и други турски сериали, а и в други култури го има. В Турция културата на отмъщението е валидна и до днес, както и културата по защита на честта. Ако Йълмаз беше представен правилно от адвокат, то той би могъл да бъде оправдан или би получил минимална присъда, именно поради естеството на случката - годеник защитава честта на годеницата си.