Бихте ли изтърпяли мъж работохолик ?

Социално приемливо поведение, или “с него и без него, по-добре с него”. Причините са повече от една - финансовата.

Аз в описаното не виждам т.нар. свръх-работохолизъм. Виждам човек, на когото съзнателно не му се прибира вкъщи и който няма общи теми със съпругата си.

Какво е човек да им прекалено много работа знам от собствения си гръб. Гореописаното не се припокрива с него.

Точно така. Не бих била с мъж, който има по- малко пари от мен отгоре на всичко да се задоволява със заплатята си и да не иска да постигне повече.
Такъв няма шанс да ми е съпруг.
По-добре да съм сама имам достатъчно доходи, за да се справям и без мъж.

   Искам да Ви предупредя, че приятелката Ви може да се разсърди, ако дадете съвет на нея да прекрати всякакви отношения с този мъж! Няма да разбере, че мислите за нейното добро и искате тя да бъде щастлива! Може да прекрати приятелството между вас двете! Тогава се разбира наистина колко държи на приятелството Ви.

   Моят съвет е да не казвате, че сте искали помощ за нейния проблем във форум! Няма да го приеме добре, че развявате нейните проблеми, където ви попадне! Няма да разбере, че го правите за нейно добро! Един път казах на приятелката си, че съм писала в един форум за един нейн проблем и тя ме попита кой ми дава право да разнасям нейните проблеми! Разсърди се!

Тук не се съгласявам. На работохолика работата му е приоритет, не жена/семейство.

И отново да уточним - не разглеждаме другата крайност - човек, който не е финансово стабилен.
За себе си мога да избирам сама или не сама, но когато планирам деца, не мисля, че имам право съзнателно да избера човек, който ще ги игнорира.

Ами.. Сега ще представя и другата страна.
Повечето от вас имат ли някаква представа, колко е трудно да добиеш нужната квалификация, или да развиеш собствен бизнес, за да можеш да подсигуриш бъдещето на децата си и да имаш нормален начин на живот.
Приятелят ми е мениджър в средно голяма фирма. Започнал е като помощник. Повишили са го точно, заради отдаденост и допълнителните смени. Да, винаги е имал почивни дни и отпуски, но често ходи по командировки или работи от вкъщи, понеже фирмата не е българска.
Сега развива и собствен бизнес, докато работи.
И това е с цел "Нас". Семейство, деца и така на там.
Аз съм барман. До скоро бях бар мениджър, а там си на работа 24/7. Исках да се развивам и влагах много в работата си.
Сега ще отварям бар. И се започва едно- Стоки, заеми, наеми. Пак докато работя. И енергията ми главно отива там. Нямам сили да дишам по някога.
Но това не означава, че нямаме време един за друг. Напротив, излизаме, ходим по почивки, по някой път си казваме: "Майната му" и седим цял ден вкъщи, гледайки филми, без да си поглеждаме телефоните дори.
Но пак казва, ние го правим, защото искаме да постигнем нещо двамата, всички знаем как стоят нещата в България и колко много хора отглеждат децата си със заплати от по 800 лв. и то я шефа им я даде, я не.
Мисълта ми е, че за всичко има начин. Важното е хората да гледат в една посока и да открият баланса.
Има хора, за които парите са на първо място и това е болест, понеже е егоистично спрямо околните. Те не са хора, които са подходящи за създаване на семейство, освен ако не си търсиш провайдър.
Но има и такива, които искат да се развиват и да постигнат нещо, заради семейството си.
Разликата е огромна.
Човек винаги може да намери начин, стига да има желание. Според мен приятелят на приятелката ти просто не иска, понеже тя не му е приоритет и изкарва парите си за него, не за тях.
Но това е лично мое мнение. 😃😃

За повече от нас не знам, знам само за себе си.
Имаме представа, да, за твоя изненада сме се подсигурили, преди да раждаме деца. Точно от позицията на имащи представа говорим.
Никаква друга страна не представяш, представяш пак същото.

Водила съм този разговор с работохолици. Съвсем чистосърдечно си признават, че избират онова, което им е интересно. Другото го стоварват на човек до тях, без да се интересуват той има ли интереси и дали има сили и време да живее живота си.
Само се огледай - еднакви позиции, еднакви задължения, еднакви, дори по-добри резултати при друг, който обаче намира време И за семейството си. Всичко е въпрос на желание и най-вече - възпитание и характер.

Е то преди децата се прави. Говорех за хората, които не го разбират. Защото те са доста.
Хайде без да се нападаме, ако може.

Мъжът ми работи на две места, за да изкарва наистина добри пари. Да, втората му работа е само хоум офис и не всеки ден, но си е умствено натоварваща. И все пак успява да съчетае работа с грижи за дете по абсолютно адекватен начин. Той е изключително организиран и енергичен човек, аз съм в пъти по-лежерна. Всичко е въпрос на желание, лично за мен. За вас какво е, си е ваша работа. Гледам, че с Човечето мислим еднакво

Не знам защо някои хора си мислят, че като се утрепват от работа, ще им се повиши качеството на живота.
Нищо такова!
Умората се натрупва и дава отражение на всичко и всички. Почивките два пъти по 5-7 дни годишно не могат да компенсират останалите 350.

Почивките два пъти по 5-7 дни годишно не могат да компенсират останалите 350.
Това ми е крепостно робство, а не желан начин на живот. Нито аз, нито мъжът ми можем да караме така.

От работа файда няма. Аз като съм работохоличка единствено на себе си вредя. Ето вчера вчера паднах и сега съм с изкълчен крак не мога да мърдам и не мога да свърша нищичко.

+ 1 с Човечето и Таис, втора работа при нужда - почасово, по малко и в свободното от деца време
Ние сме с две деца, в момента такова време няма, даже единият е седмокласник, пускаме неплатени. Като порастнат, т.е. мине 10 г. по-малкото /горе-долу тогава си го представям/, ще се отвори време за малко допълнително поработване, на този етап абсурд, без грижите за децата и времето, прекарано с тях, да пострада. Няколко дни от седмицата работя от вкъщи при това.