Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 15

Здравите могат да си ядат сладичко, на тях не им пречи. Ако не прекаляват, могат и цял живот да си услаждат.

Аз тези дни попрекалих със сладкото,хапнах шоколад,сладолед и др неща можех да си наложа волята,но се предадох на лакомията..Отдавам го на мц,който пак ме изненада...закъсня повече от седмица,а имах всички симптоми

За сега няма проблеми, освен че последната година рязко вдигна с цял диоптър очилата. Не знам дали е свързано, но до скоро злоупотребяваше буквално със сладкото и безалкохолните. Първо му спрях безалкохолните, после и ежедневното ядене на сладкиши. Той ядеше само сладки неща и после не иска да яде нищо друго. Караше на вафли и кола. Струва ми се, че беше започнал да оформя шкембенце. Иначе е слаб, но вече е в пубертета и не успея ли да го науча докато още слуша, после ще е чак като сам се сети, че не вървят нещата на добре, а тогава може и да е вече болен. Хубавото е, че попива, макар и бавно. Той си е малко хипохондрик, та го плаша с диабет, отрязани крака и загуба на зрение от сега, да си знае 

А тогава с право си го пазиш.

Щом е в пубертета, значи сигурно още расте. За съжаление е нормално да се промени и диоптърът заедно с това. Просто очните ябълки също растат на размер и фокусът се измества още. Аз съм късогледа, от преди пубертета и докато растях, сменях с по малко диоптри на всеки 6 месеца. Като спрях да раста, спря и това нещо и до ден днешен си нося същия диоптър като  на 16-17 години. А момчетата растат и до по-късно повечето.
Знам че не е по темата това, но всички лекари ми казваха че докато тялото расте, това е нормално, та няма да е от храненето на младежа.
Иначе за храненето добре правиш, естествено че е похвално да си оформи по-здравословни навици. От безалкохолни и вафли никой не е прокопсал, по-добре се живее без тях. По-добре да свикне че това не са основни храни, дори и да не ги елиминира напълно, отколкото да се бори с последиците по-нататък.

natka, благодаря за инфото за диоптрите. Изобщо не съм наясно, защото аз не нося очила и нямам и никога не съм имала затруднения със зрението. Притеснено ми е защото до сега ги вдигаше с около 0,25 - 0,5 на година, а от миналата до сега по цял диоптър и на двете очи. Той е на 15 в момента и ако така се движи, ще трябва лупи да носи. Все пак е добре да знам, че не е заради храненето. 

Да ви кажа една смешка. Зарибих сестра ми с режима, а тя има дъщеря на 6 години. Онзи ден като се върнала малката от училище ѝ казала, че на обяд не е яла десерта си, защото искала да расте нагоре, а не настрани. 

Консултирайте се и лекарите, при които ходи, но това е което на мен ми казваха тогава. Вярно че беше преди доста години, ама точно това едва ли да се е променило, телата ни все си растат и ми звучи логично. Това беше и причината, която изтъкнаха да настояват за прегледи през половин година, а като задържах диоптрите едни и същи вече казаха че вече и по-рядко е ОК.

А за децата хем е хубаво да имат добър пример, хем си е риск да не им се вмени страх от храни като цяло... това последното съм го виждала и също не е добре, иска си внимаване и там как се подхожда че попиват всичко. Представете си с момиченце в пубертета, когато почват да внимават за фигурата си, до какво би довело ако се прекали.
Племенникът ми имаше период, в който питаше за половината храни Ами аз това сега ако го изям, ще стана ли дебел? Явно е видял да се подиграват на някое пълничко детенце, за известно време беше се стресирал нещо, да не му порасте и на него коремът и да стане дебел... и това от слабовато и сравнително злоядо дете дето още не ходеше на училище дори. Не беше за дълго това, но ми направи огромно впечатление тогава.

Тук ги викат за очен преглед всяка година, докато навършат 16 и след това на две, но при нас заради рязкото повишаване, ще продължи да ходи ежегодно.

Имаш право, че не е добре да се стресират малките, но нито аз, нито сестра ми ограничаваме въглехидратите на децата. Ограничаваме захарта, сладкишите и джънка, защото дебнат от всякъде и то не заради фигурата, а заради това, че водят до заболявания.  Та важното е мисля, да се обясни правилно, а не просто да се плашат с "торбалан".

Не искам да внасям притеснение, но синът ми е с очила от 5 годишен и досега, вече на 22, почти няма промяна в диоптъра.

Моите две момчета са късогледи с астигматизъм (е, като майка им), и понеже големият нямаше търпение да му се направи лазерна корекция, лекарите предупредиха, че преди 21 г - когато уж поспирвал растежа - не правят, защото окото се променяло. На малкия сега сменяме стъклата (диоптрите) всяка учебна година. Още поне 4 години ще сменяме...

Аз съм с късогледство и астигматизъм, а сега вече и далекогледство ми откриха. Голям майтап, мислех, че далекогледството от възрастта неутрализира някак късогледството, но не. С целия спектър се сдобих на куп, но за щастие малки диоптри и очила засега не нося. Децата ми и двете обаче са ок, може би не е толкова важен генът. Родителите ми също не носеха очила, само към края, за старческо далекогледство.

Предпочитам децата ми да знаят, че рафинираната захар е отрова. Има много други здравословни храни, от които да си набавят въглехидрати. Синът ми вече я отбягва много внимателно. С дъщеря ми не ми се получава, а е 80 кг на ръст 1.60. Но е голяма и не живее при нас. Няма какво да направя. Последния път като дойде в къщи си носеше бутилка 1.5 литра студен чай. Изпи си я цялата, погледнах етикета - общо 60 грама захар. Иначе захар не добавяла вече в кафето и си мисли, че прави нещо. Отчаяна съм...

Може би точно като по-малка е трябвало да ѝ говоря и да изграждаме навици. Ама тогава и аз бях безпросветна. Затова и със сина ми сега успявам, още е по-малък.

 Да, за съжаление отровите са навсякъде около нас, и не искам да ви разстройвам допълнително, но най-скъпия дори колбас - шунка, прошуто и пр, ако се зачетете в етикета (а те си го пишат) има захар, като консервант, без да е уточнено Колко точно (може да пишат и декстроза или др.наименования).

 Сега - относно децата ни, особено по-малките, които щъкат насам-натам, скачат по батути, тичат, едва ли е проблем по някой кекс, вафла, те изразходват в пъти (ама като казвам пъти -рабирайте в Пъти) повече енергия от нас, метаболизмът им е в Пъти по-бърз от нашия и не е толкова фатално. Проблемът иде като станат тийнове и се заседят, но смятам, че тогава и разхода на енергия малко спада (макар че продължават да растат всеки час буквално.

 За по-големите, може трябва да им дадете да прочетат тази тема или просто да им платите 1 натоварване, в крайна сметка може да нямат и (дай Боже!) никога да нямат проблеми. Организмите са различни - знаете, едни могат да пият алкохол цял живот и нищо кой знае какво да им няма, други могат бързичко да станат развалина. Едни могат да си пият студени чайове, хлябове, шоколади, картофи цял живот и захарта им все да е 4, а инсулина в норма, други от 1 лъжица орис и праскова дигат висок инсулин. Нашите мании и страхове не бива да предаваме на децата (ясно е, че на тая тема леко пароноясваме, но не забравяйте, че при натоварване пием по 75 грама захар за 3 минути (на гладно!) и оцеляваме, та 60 грама захар за час и половина-два, разредени с вода, при здрав човек, най-вероятно организмът не го е усетил, и ако няма ИР, то и  панкреасът не е произвел повече инсулин, така че всичко е ОК), но - разбира се,  добре е да ги обучим, да ги предупредим.

За съжаление в България няма култура на храненето уви, като напр. в други държави, където още от първи клас се връчват няколко примерни менюта на родителите и така...

Не само това - не че жената е длъжна непрекъснато да е над тенджерите, но с подигравката "боса и до печката" отидохме в другата крайност - полуфабрикати и топла витрина, щото жената не била робиня.
Впрочем, поне според мен готвенето е много по-важно за здравето от лъскането на къщата и надцакването кой колко пъти на ден се къпе.

 напълно съм съгласен, Cucko, още повече, че почти във всички пържоли и пилета от топлите витрини на веригите бухат също захар, аз лично губя ума и дума, те сладнят дори.  Може би само в ресторантите не слагат захар в пържолите

Така е, Куку. За целия ми съзнателен живот аз съм си дефинирала двата най-големи гряха - че кърмих децата си само по 3 месеца и че сутрин не ставах да им правя закуска, а ги изпращахме с джобни на училище. Толкова ми е бил акълът, то и затова самата аз се доведох до... където бях преди година.

Роналд, за разхода на енергия си прав, но и това има начин да се контролира в по-късна детска възраст. Синът ми си прави сметка например кога трябва да наблегне на въглехидрати, кога на протеини - съобразява си го с тренировките. Става вече като навик, не се налага да го мисли и изчислява. Веднъж след като си изградиш една обща култура за принципите на храненето, ползата и евентуалната вреда от различни храни, е лесно. Макар да е на нисковъглехидратно хранене, 1-2 пъти месечно го гледам, че си купува вафла, или пък сладолед. Но знам, че си прави сметката. Защото при младите казваш е друго, но на практика и при нас като сме били млади всичко е било точно, докато в един момент организмът вече просто не е достатъчно силен да се бори с издевателствата, на които го подлагаме. Добре е да се щадят хората от рано. Че понякога докато се усетиш и вече е късно.