Аз и приятеля ми живеем заедно .И двамата сме доста сериозни характери и няма излишни романтични при нас но много си помагаме и се уважаваме.
Обичам го и за мен неговото щастие и спокойствие е много важно .А и да си го кажем направо ... ако единия в къщата не е щастлив то как е възможно другия да бъде ? (При хора които се обичат)
Та майка му остана вдовица наскоро и той се опитва да и помага с каквото може .Тя живее в друг град близо до града където сме ние.Но той е обсебен от нейните проблеми . Забравя за това да се усмихва и енергията около него е ужасно мрачна. Чуват се всяка вечер и след разговор с нея никога не е на себе си .. сякаш попива от нейната негативна енергия. Рядко мога да си позволя да изкажа мнение защото като направя излиза че съм против майка му а това го отдалечава от мен .
Всеки път като отидем на гости и тръгнем да си ходим ни праща много храна защото си мисли че стоим гладни. На мен ми доставя удоволствие да готвя и като се приберем и имаме храна за една седмица то дори не ми се отдава такава възможност .
Не зная как да постъпя .Подкрепям го но той е просто обсебен от нея и от проблемите . Дори когато говорим за напълно различ и неща той продължава да мисли за това . В нашия дом нещата не ги пипа от месеци а когато се прибере там за 3 дни дори не сяда да почине .
Боли ме и ми е доста криво от това ...
Не ме разбирайте грешно .Щастлива съм с него .Последно време просто ми липсва .Сякаш живея с едно тяло .Не зная как да го върна .На ръба на депресия съм .Не съм се усмихвала от много дълго време .Млади хора сме и се страхувам от това че времето си минава ..