Нервни и истерични изблици при дете на 4 години.

А психологът от градината какво казва?

Моят съвет е да посетите клиниката по детска психиатрия "Свети Никола" - https://alexandrovska.com/display.php?bg/клиника-по-детска-психиатрия
Всички от екипа са страхотни професионалисти, като моите най-добри впечатления са от д-р Анка Бистриан.

До частта с истеричните кризи все едно описвате дете от групата на сина ми. Дори ситуацията е подредена хронологично по същия начин, с разликата, че в нашата градина няма психолог и идва външен специалист, да работи с детето. В първа група на родителската среща стана ясно, че детето страда от хиперактивност с дефицит на вниманието с проява на агресия. Тези деца не разбират от "не" и когато са сред много деца или тесни пространства проявяват хиперактивността. Когато са в тесен кръг от познати или на отворени пространства се чувстват по-добре.
Учителките бяха вдигнали ръце, защото не са подготвени за възпитание на хиперактивни деца. Родителите искаха детето да бъде преместено. Директорката обясни, че законово няма това как да стане.
Сега във втора група като че ли има малко напредък детето. С възрастта ще го израсте, но иска специални грижи и подготовка на родителите, докато е така.
Твоето дете може ли да се изразява правилно, проблеми с изказа има ли? Това допълнително усилва проявата на хиперактивност, ако детето не успява да комуникира с останалите, така че да го разбират.

Общителен е. Говори, че чак главата ти гръмва. Вкъщи му обръщаме внимание и много разговаряме за това, че ако удари дете го боли, обяснаваме, че в градината го учат на хубави неща. Психоложката от градината не дава индикации за проблем. Казват че имал проблем с общуването, но в интерес на истината не знам защо само там е проблема. Навън дори имаме случай, в който намира стотинка и я подарялва на момиченце, защото то си няма, пък той щял да си намери. Може би многото деца и затворените пространства могат да обяснят до някъде проблема.
Като цяло си е нормално дете, като изключим тези прояви. Те не са и чести. От последната в градината до тази мина месец и нещо. Да кажем за тези пет месеца (от началото на годината до сега) по информация от госпожите и случая от оня ден са сигурно 2-3 случая. Може би няма нищо притеснително, но все пак искам да проверя. Не мога да го оставя така. Другото което е че тези моменти не се случват в мое присъствие или на мъжа ми. А иначе няма такова любвеобилно дете. Постоянно си казваме обичам те. Все едно в него има две личности - единия е кротък и спокоен, а другия е звяр.

Мислите са ми малко хаотични, но не спирам да прехвърлям моменти, ситуации, с които да свържа тези изблици. Дали защото отношението на госпожите не беше хубаво и сега това отношение да дава израз. Не е лесно за едно дете да приеме факта, че не го искат и че го гонят. Имам две майки от групата с които обсъждаме проблема и техните деца са им казали, че сина ми е добро дете, но постоянно е бил наказван. Другото пък дете е казало на майка си, че не го искали в групата. При въпроса на майката "Защо", то е отговорило, че госпожите не го искат и съответно и децата не трябва да го искат. Въобще ситуацията с него е просто една плетеница. Може би изблиците в градината се дължат на това отношение, въпреки, че към момента и след срещата с директорката отношението на госпожите се промени или така изглежда и нещата са спокойни и в реда на нормалното. Но пък това обяснява само изблиците в градината. Изблика от оня ден е провокиран буквално от нещо дребно. Много пъти са си играли със сестра му. Много пъти тя е печелела и обратно. Дори и да не може да направи нещо идва и моли да му помогнем. А в сряда заради това, че не може да си отвори шишето с водата и заради това, че кака му е вкарала гол и хоп - изблик. Беше почивка покрай ваканцията на кака си. Бяхме заедно по празниците - играха, щуряха на воля. Просто нямам обяснение.
Майка ми и баща ми никога не са го виждали такъв, както и ние. Децата обичат да им ходят на гости и да остават за повече време при тях. Малкия обича да си играе с дядо си и дори двамата "ремонтират" какви ли не неща. Затова и дядо им ги изведе в сряда.

Спрете го от градина за лятото и работете с психолог.
След това може би предучилищна в училище, на половин ден.
Говоря от собствен опит, само че моят син беше кротък в градината, само на влизане правеше истерии.

Такава ми е идеята. За лятото съм почнала още от сега да правя организации, като ще подам документи трета и четвърта група (от градината) да ги изкара в училище, стига да го приемат. Плановете са да го изкарам от онази среда и дано не изпада в такива състояния защото са наистина плашещи и стресиращи, както за него, така и за околните.

Честно казано възможно е тези изблици да са заради държанието към него в градината. Особено щом са ставали предимно там. Психолога как " работеше" с него? В нашата градина има психолог и тя казва, че при проблем при дете се работи основно с родителите, защото поведението на детето отразява заобикалящата го среда.
В групата на дъщеря ми има агресивно дете- удря, щипе, дращи останалите, на някои деца и гащите смъквал. Учителките нито веднъж не казаха, че не го искат в групата. Само помолиха родителите да посещават психоложкта, за да се работи с детето и то да не тормози останалите.
В този ред на мисли го изкарайте от тази градина. Може пък детето да се успокои и да не изпада в такива изблици повече.

Честно да си призная не знам как работи психоложката с него. Не знам и колко често. Досега само веднъж сме разговаряли с нея и то след неколкократно настояване от моя страна. Единственото, което тя каза като обратна връзка е че има високо мнение за себе си. Каза че бил изключително будно и дейно дете. Учи бързо и възприема бързо. Може да прави неща, които децата на неговата възраст не могат. Разбира коя постъпка е добра и коя лоша, на теория. На практика не винаги я прилага. Не ни е карала да работи и с нас въпреки, че аз съм показвала и казвала, че с баща му сме отворени за всякакви срещи и каквото е необходимо от нас ще го направим. Не мога да кажа че постоянно бие децата - нямаме такава информация от госпожите, а навън с децата на площадката не се държи по-различно от останалите. Има си моментите на отстояване, на скарване, но всяко дете го прави. Така се изграждат като личности и характери. Просто по никакъв начин не е по-различен - не проявява излишна агресия или дори постоянна агресия. Всъщност не бих казала, че е агресивно дете. Не е затворен в себе си, постоянно общува и се заиграва с другите деца - и с по-големи и с по-малки от него, на неговата възраст също. Отстъпва люлка или дава играчка. Абе нормално дете. Малко по-енергично, но нормално. Просто тия пусти истерични кризи, които се появиха като гръм от ясно небе ни озадачават изключително много. Затова и реших да пиша - все пак казуси много. А и в такива моменти може дори ние да пропускаме нещо, което да ни насочи.

Препрочетох първия пост. Щом не ви е викала психоложката, за да работите с детето, значи толкова се и работи с него. Освен това досега детето е реагирало така само в градината и то няколко пъти. Мисля, че там нещо го провокира. Не мога да си обясня как може учител да каже на дете, че не го иска в групата си. Дано успеете да го преместите в училище и нещата се успокоят. Дотогва си говорете на тема хвърляне на предмети, бутане и блъскане. На тази възраст все още се учат да се справят с емоциите си.

О, то тия реплики бяха вече върха на сладоледа. Детето питаше наистина ли е толкова лош и непослушен. Обърна се един ден към дядо си и го помоли да го научи да слуша. Откривам грешката си, че не го изтеглих по-рано от там, но не съм предполагала, че госпожите могат да му говорят така. Предполагах, че просто приема много буквално думите им. Все пак всеки е казвал "бъди послушен" или "да слушаш". Факт е обаче, че накрая просто всичко излезе наяве. Нагласата на госпожите беше много лоша. Едната дори си позволи да сложи думи в моята уста, които аз не съм казвала. Другите родители се настроиха срещу детето, а срещу семейството ни. Определено след срещата ни с директорката, ние с мъжа ми, психоложката и двете госпожи и казвайки им какво споделя детето, а и не само то, отношението им се промени. Едната определено взе присърце цялата ситуация, но другата е малко на кантар. Та винаги съм се молила да не съм в тази статистика на тормозени и нарочени деца, но факт. Никой не е застрахован.
Както и да е. Надявам се тези истерии да са закъсняла реакция на целия стрес, който е изтърпял. За всеки случай обаче ще го заведа и да го прегледат. Това в никакъв случай не вярвам да навреди, а и за наше спокойствие, че детето е нормално. То даже се замислям цялото семейството заедно и с бабата и дядото да отидем да се консултираме с психолог, защото нещо май много се вторачихме в него. Особено баща ми. За него и най-малкия му рев като бебе е бил симптом, а този изблик на който е станал свидетел е направо клонящ към психически проблем.

Аа щом ще сте по-спокойни го заведете разбира се. Но за мен проблема е в градината. За съжаление често учителките не харесват по-буйните деца. Особено, ако нямат уменията да ги овладеят. Сякаш искат децата да седят нон стоп и да ги гледат в очите. Сина ми беше в една градина и едната госпожа непрекъснато се оплакваше как не слушал, не искал да спи, шумял в леглото, пречел на другите деца да спят. Обстоятелствата така се стекоха, че записах сестричката му в друга градина и него го преместих да са заедно и да ми е по-удобно да ги водя и прибирам. В 4 група при това. Вече мина почти учебната година и сегашните му госпожи нито веднъж не са се оплакали. Даже казват, че се държи много добре и макар че не спи на обяд, не пречи повече от останалите деца. И детето се държи спокойно.

Пълна мистерия са ми отношенията на децата с учителите. Аз се разбирах с учителката и лелята, обаче малкия не ги харесваше и досега ги споменава.

Аз пък винаги разбирам отношението на учителките от детето ми. Значи ако сред хората, които са в списъка му с "обичани" хора са госпожите, лелите и самата градина, значи се отнасят добре с него. Ако ми каже "аз вече не обичам еди кой си", почвам с разпита. Няма по-хубаво нещо от това да чуеш от детето си, че си обича градината.

Ами доскоро и аз не ги разбирах, но сина ми се промени много последните месеци. За 3г в предишната градина не изпя нито една песен, не каза нито едно стихче, не споделяше нищо освен, ако не е нещо негативно- кой кого ударил или нагрубил. Отскоро пее без да го караме, една вечер го чух да си пее Една българска роза в банята. Разказва какво са учили. Днес госпожата му го похвали, че се храни- първата седмица слизайки по стълбите, ме чу жената че го питам какво е ял и ми каза притеснено, че нищо не искал да хапне. Когато детето усеща доброто отношение на учителите и то се чувства добре. Огромно влияние има върху децата обстановката в градината. Все пак повечето изкарват там 8 часа дневно.
Дъщеря ми не искаше да ходи тези дни, защото са сборна група с други учителки. Тази вечер щастливо обясни, че тяхната си госпожа е дошла днес за малко и ги е гушкала.

Това не е точно така. С дете под 4г. се работи само с родителите, над 4г. може и само със самото дете.

Tuci, оставам с впечатление, че дядото е авторитет /той се споменава няколко пъти/ и досега неговите граници не са били прекрачвани грубо. Ти самата говориш за баща си като авторитет, както и като такъв за детето. Може би в един разговор с психолог би могло да се обсъди как това може да се използва конструктивно.

Моето дете е по-малко, на почти 3. Имало е няколко прояви в градината - блъска децата и си мисли, че е забавно. Учителките са много внимателни и дори много ми обгрижват детето, но при неприемливо поведение винаги имам обратна връзка. Говорих с детето и му обясних, че дори тази игра да му се струва забавна, тя е опасна за другите деца, може някое да падне, да се нарани, да го боли, плаче и прочие и учителките се притесняват от поведението му и искат всички деца да са добре. След 3 дена приказване - 3 месеца по-късно не съм чувала да е блъскал деца. Но тук имам добро взаимодействие и грижа от страна на персонала.

За съжаление взаимодействие с едната госпожа нямаме никакво. Аз се опитвам като разговаряме с вея да стигна до проблема, разсъждавам на какво може да се дължи такова поведение, но тя е на принципа "едно си баба знае, едно си бае". За нея детето е агресивно и това е. Казвала съм да го включват да им помага. Иска да чисти, да му дадат парцал или мокри кърпички и да чисти. Да помага на лелята. Той обича да помага. Обаче ми се заявява, че няма как. Дори имам чувството, че се опитва да всява вина. Ето и днес - взимам го от градина и въпросната госпожа почва да се оплаква, ама без конкретни случки. Така и не разбрах направил ли е нещо или не. Питам детето - то казва, че днес е слушало, не е крещял. Вярвам му, тъй като сам си казва като не е слушал.
Другата госпожа повече влиза в положение, но не е постоянно.
Факт е обаче, че те не са си извоювали авторитета пред детето.
Ох, много е сложно. Само мисля и нареждам случки и преживявания с които да навържа поведението му. Когато е в градината - отдавам го на емоциите там. Проявлението обаче извън градината, което стана за първи път - не мога да си го обясня. Може би е нещо временно, а може би не. Само знам, че мога да се побъркам вече. С каката нямах никакви проблеми. Тя беше кротка. Малкия обаче е голямо дяволче.

О, моята голямата беше по-бойна.
И в градината, и в училище попаднахме на учители, които точно така правеха - даваха й задачи. Даже още имам една палма в нас оттогава!

Е поне сте случили на преподаватели. На сина ми не намериха подход към него и знаят само да се оплакват от него.
Каката беше от кротките деца, такива които всеки обича. Сега завършва първи клас и в училище също нямаме проблем с нея. Уча ги на еднакви ценности, да са възпитани. Ама малкия си е щурак.

На хиперактивното от групата на сина ми също му дават много задачи - да помага на лелите за сервиране на закуската, например. Много се радва детето, че му се възлага само на него такава задача. Чувства се привилегировано и съм била свидетел как проявява интерес да си изпълни задачата. Просто учителките ви са кофти, май...

Напълно подкрепям горното. Детето явно не обича да бездейства. Отговорността, че върши нещо ще му допадне.  Не всички могат да бъдат тихи, спокойни, послушни.... Кръвта ври при някои. Запишете го някъде да ходи да спортува и то много натоварено. Там ще може да изразходва натрупаната енергия. Със смях си спомням моята ангажираност и спортуване като дете. Е, понякога наистина успяваха малко да ме изморят тези занимания.
И аз си мисля, че не сте попаднали на учители. Явно вашите търсят спокойствието си.

Възможно е. Просто психоложката в нашата градина подчерта няколко пъти на род.срещи, че се работи основно с родителите. Затова съм останала с това мнение. Ии да, дъщеря ми е първа група и в градина по Монтесори( държавна).

Все едно чета за моето дете.Нещо се случва в неговата група и госпожите не са на мястото си.Ако да имате възможност го преместете,хем и вие ще сте спокойни.Последната година в градината една приятелка им беше леличка, която сервираше и грижеше за тях.Тя ми каза,че детето ми е много добро,там е бил предизвикван и са го обвинявали децата несправедливо.Не са му оставали възможност да се защити в дадена ситуация и той много се ядосвал и изпадал в кризи.Разбирам ви и моят съвет е да ги преместите.

А извън градината как е било поведението му. Моя е енергичен и все нещо трябва да прави. До сряда не беше изпадал в истерия при нас. От тогава също не се е случвало (отново визирам при нас). Все си мисля, че ако има някакво психическо разтройство ще е често. За градината - не им вярвам на госпожите. За съжаление от всичко случило се загубих доверието си в тях. А истеричните кризи определено се случват само при едната.

Ммм последното изречение е много показателно. Явно има ситуации, в които не издържа и му избива напрежението. Много е възможно при истерията с дядо му да се е случило нещо сходно. Дано като го преместите, да се успокои, а и вие също. Че така е кофти и за двете страни, и за вас и за детето.

Така е. Започнах да се вглеждам и дори нормални реакции ми се струват ненормални. Мъжа ми почна дори да ми прави забележки. Надявам се по-бързо да успея да го преместя.

Най-вероятно няма никакво психично разстройство детето. Просто нервната система на децата е незряла и по-емоционалните деца изпадат в истерии.
Трябва да откриете причината за тези истерии. Може да е от преумора, от страх и тревожност, от глад и др.

Като казахте страх и ме наведохте на мисълта, че наистина може да е страх - в последно време го е страх от какво ли не. Може да е страх от това, че ще бъде наказан (в градината все го наказват), може да е страх от това че не се е справил с нещо, страх от загуба (определено не обича да губи и все трябва да печели - обясняваме, че не винаги ще печели и това не трябва да го тревожи).
Благодаря ви на всички за дадените насоки. Това ме накара наистина да помисля по нормално над нещата, а не да се притеснявам че има проблем. Паниката не помага, а аз определено бях в предпаникно състояние. Честно да си призная като съм притеснена или се страхувам и аз съм по-нервна. Просто ние големите сме се научили да го скриваме и да не го показваме.

И моето дете изпада понякога в истерии, хвърля играчки и блъска. Като по-малък си удряше главата, където му попадне, когато е ядосан. Израстват се тези неща, но се иска много търпение и адекватна реакция от страна на родителите.
Моето дете например бях забелязала, че вечер след градината изпадаше в истерии. По принцип нямаме проблеми в ДГ, но явно цялото напрежение от деня, от спазването на правила и тн. му идваше в повече и така се разтоварваше.
Най-добре потърсете детски психолог, с който да работите съвместно и който ще ви даде насоки как да действате.

Сега влизам в темата.Извън градината си беше кротък и спокоен.Играеше си с децата,не е бил агресивен извън градината.При нас имаше инцидент,който скриха от нас госпожите близо две седмици(той изведнъж не искаше да ходи на градина,плачеше тръшкаше се, чудехме се какво става).След месец го изби първата нервна криза(изпочупи половината си играчки за няма и час),бяхме на специалист-каза,че е добре детето в развитието си и знае много неща за възрастта си.Заключението беше-разтройство в адаптацията.Нервната криза,която имахме ние, се отключва до три месеца от случка, която е изплашила детето.

Защо смятате че проблемът може да е в ДГ той може да идва от вкъщи просто там избива като тенджера под налягане.Особено когато в  малки помещения( ДГ )се затворят много деца не на всеки се отразява добро.Пък и 1 учител на толкова деца не  е възможно да се угоди на всеки характер.Много родители смятат че ДГ е развлечение но това е много погрешно същото е като ходенето на работа.Затова според мен е правилно поне през лятото всеки да си оставя детето поне 1 месец и да отдаде цялото си време.😊😊😊за да може и детето да почива.ДГ не са почивни станци а малки лудници място на което нито един род.не би издържал и 10.мин.🤣🤣🤣

tuci ,
Аз имам две деца на 5 и на 12г.
Гледала съм ги и двете до три годишни и продължавам предимно аз да ги гледам, защото имаме само една не обичаща деца баба.
Имаме много приятели, всичките с деца и повярвай ми във всяко семейство има някакъв проблем с дете. Дори аз едвам се справям с малката ми дъщеря.
Посещавах беседи с психолози изчетох книги и какво ли още не.
Но това в което се уверих за всичките тези години, е че всичко идва от родителите, бабите и дядовците или по точно от този които глези детето.
Според мен от така прочетеното смятам, че вашето момченце е на пиадестал, еле пък от дядото и там където към него се отнасят по строго или дори грубо той реагира по начин, по който смята за адекватен, за да получи нужното внимание.
Това съм го виждала със собствените си очи, когато бяхме на море с едни приятели и тяхното дете, което беше отгледано предимно от баба и дядо. Когато родителите не му обръщаха внимание, започваше да се тръшка и пищи.
Плажна ивица километри, но той трябва да бъде точно на мястото на моето дете...
Защото и бабата и дядото, дори и родителите твърдяха, че той е най-умния, най-специалния, да не се притеснява за нищо, ако трябва ще купят и ще платят и т.н.
Прекалено обгрижваните деца в един момент като попаднат в друга среда, където не са център на внимание се чувстват не сигурни и реагират по някакъв си техен начин.
И те го местиха от училище на училище, не знам до къде го докарваха. В градината нямаше проблеми, защото беше център на внимание, но в училище е различно.
Трябва да се консултирате с психилог цялото семейство, включително и дядото, за да изградите ново градивно поведение с детето, защото той ще се сблъсква с такива неща през целия си живот, постоянно ли ще го местите?

Аз имам подобен проблем с малката, защото мъжа ми много я глезеше и сега, когато вече се изисква от нея, тя е в постоянна опозиция. Защото чака някой друг да свърши нейната работа, но и на тати му писна. И тя се оплаква от госпожите и не иска да ходи на градина, но няма избор.
На есен ще е пред училищна в училището и се надявам да се очовечи...
Всичко ще се оправи, просто трябва търпение.
Опитайте се да не го дондуркате толкова!

Здравейте,

включвам се в темата, защото имам подобен проблем със сина ми. Той е на 2,9 г. . Винаги е бил малко повече глезен вкъщи и обича да е на неговото. Но от известно време насам нещата са извън контрол. Тръшка се при всеки отказ за каквото и да било, става агресивен - хапе, опитва се да удря, хвърля предмети. Това се случва и вкъщи и навън.
В яслата няма сериозни проблеми - няколко пъти в началото ни казваха , че бутал децата и го наказвали, но след това нещата се оправиха и не е имал оплаквания. Адаптира се много бързо, свикна с децата, с реда. Единственият проблем е че не говори много добре и може би понякога не го разбират.  Веднъж беше хвърлил една количка към едно дете - говорих цяла вечер. На другия ден си го взех с насинено око от детската - госпожата каза, че друго детенце го е ударило с вратата на шкафчето. Успокоих детето и му говорих пак колко е лошо да се удря някой, защото виждаш ли как теб сега те боли, и другите деца ги боли ако ги удряш/блъскаш. Не сме имали други оплаквания от него - госпожите  бяха търпеливи и внимателни с него. Но веднъж без да искам станах свидетел на една случка - отидох да го взема малко по-рано. Децата тъкмо ги обличаха за излизане навън и аз от вратата чух едната възпитателка , че крещи неистово "марш оттук, марш". Влизайки видях, че крещи на сина ми. Само попитах "какво става тук" и тя се изниза тихомълком. Съвсем човешки казах на госпожата (когато бяхме само двете), че възпитателката крещи малко повече и че сина ми се стряска от подобно отношение. Нито съм правила сцени,  нито съм се оплаквала на някого - просто 2 думи. Но отношението към него се промени. Възпитателката започна да се държи студено с него, госпожите станаха дистанцирани изведнъж. Един ден, същата възпитателка ми се накара, че детето се било изпуснало по голяма нужда през деня и се наложило да го преобува. След тази случка, детето започна да ходи по голяма нужда вкъщи скрито зад дивана и иска някой да го държи за ръката. Не знам какво се е случило (и дали въобще нещо е станало), но промяната беше много рязка и веднага след инцидента в детската. Допълнително това, че детето не говори добре не ми помага, питам го разни неща, той казва с "да" и "не", но не знам доколко да му вярвам. Питам го някой бие ли го в детската и той ми посочва с юмручета коремчето си, казва че го биел Бо - имат три дечица с имена произлизащи от Бо. При изброяване на имената посочва едното дете - постоянно. Отрича да са госпожите или възпитателките. Повтаря това за боя в корема вече 4 месец. Все едно и също. Не съм дори питала госпожите, защото не знам дали не си измисля.
До преди 2 месеца, ходеше с огромно желание сутрин, но след това категорично отказа да ходи на детска. Започнаха писъци и ревове сутрин, тръшкания , опъвания и сцени. Моята грешка беше, че една сутрин се прекърших и го оставих вкъщи. Оттогава е наясно, че ако пищи и се тръшка достатъчно силно, нещата ще му се получат.
Откривам грешки първо в себе си - поддавам се често на "изнудването" му с плач и истерии - само и само да замълчи, му угаждам. А той се научи, че "не" може да се пренебрегне. Правя го защото не искам да ме гледат укорително/съжалително на площадките или за да не ни слушат съседите (имам проблем с тези под нас, които постоянно тропат и правят забележки, че детето е шумно). Не го казвам за оправдание - просто като факт. Знам как трябва да се държи една майка, но не винаги успявам да го направя.
Разказвам с такива подробности защото, едно ми олеква като го споделям с някого, и второ, четейки предните постове, започвам да си мисля, че може би причините за агресията му са много и различни - и грешни подход вкъщи, и някакви проблеми (къде реални, къде в главичката му) в детската. Всеки ден съм питала госпожите дали има проблеми с него, трябва ли да правя нещо - те отричат и казват, че всичко  е наред. Сега е вкъщи, ваканция, но нещата се влошиха - съберем ли се всички вкъщи (и най-вече аз там ли съм), налагането и пристъпите започват.
Аз естествено , мисля най-страшните сценарии и се притеснявам дали няма някакви по-сериозни псих(олог)ически проблеми, но като щраус си заравям главата в пясъка и отказвам да го заведа на лекар. Наистина не знам. Ще видя как ще е от септември - вече ще е първа група, с нови госпожи и се надявам поне в детската да няма проблеми. Но все си мисля, че основният проблем съм аз - не успявам да се справя като майка и да имам авторитет пред него. Допълнително, ще призная че вкъщи не е най-спокойната обстановка - доста често се вика по детето и аз допълнително се чувствам виновна защото не мога да му осигуря необходимото спокойствие. Страх ме е да не му съсипя нервната система и емоционалното състояние, но не знам как да променя нещата.
Извинявайте за дългия и несвързан пост, но наистина като четях, видях толкова много познати ми неща, че реших да споделя (пиша с нова регистрация, защото със старата съм лесно разпознаваема и не ми си иска случайно някой  родител от групата на детето ми ми да прочете нещата).

Ами спират се крясъците по детето, от който и да са. Щото явно не са от вас. Започвате да му понасяте хладнокръвно истериите и с тих тон обяснявате многократно защо не позволявате определено нещо или постъпка. Не отстъпвате, защото това не е полезно нито за вас, нито за детето. Определяте ясни правила за хранене, говорене тихо, лягане за сън по едно и също време и тези правила се спзват от всички и при всякакви обстоятелства. Няма днес се спазват, утре не, мама разрешава- друг забранява. За психиката едва ли му е много пагубно за момента, обаче все пак трябва да го научите да си изразява чувствата по друг начин, а не с крясъци и тръшкане.
Аз например, когато дъщеря ми се затръшка сядам до нея и и предлагм да я гушна, за да се успокои. С времето свикна да се успокоява по- бързо.
Щом няма да ходи поввче в таази ясла спрете да го разпитвате и да му напомняте. Ако е имало нещо стресиращо с времето ще отшуми и ще забрави, но няма да стане, ако постоянно му напомняте.

Аз правя разлика от тръшкане за нещо, което иска и истерия, защото има негативни преживявания в ДГ.

За първото трябват правила, поставяне на граници и постоянство.
Във втория случай трябва да се разбере каква точно е ситуацията.
Моето дете имаше период на отказ да ходи на ДГ и се оказа, че е имало случка по време на обед с едната възпитателка. Проблемът беше огромен за детето, в очите на възрастен по-скоро измислен.
Говорих с него и му обяснявах какво да каже другия път, за да не стане пак гладен от масата.
Крещене, резервирано отношение, както и редовен бой от други деца говори само за негативна обстановка, нормално е детето да не иска да ходи там!!!

Измина известно време от последното ми писане. Умишлено исках да мине време преди да пиша, за да съм сигурна, че това което съм направила е дало резултат, а не е просто някакво моментно явление.
Така, лично аз отидох и се консултирах с психолог. Спрях да водя детето, а отидох аз за себе си. Обясних всичко, което прави детето - и голямото и малкото. Обясних и че моите нерви са ми опънати до краен предел и в крайна сметка се хващам, че се дразня и ядосвам за глупости. Бях почнала и да им повишавам тон.
Това което стана е че спрях детето от градина, приет е в предучилищна (за 5 годишни). На малкия, по съвет на психоложката започнах да обяснявам, че вече няма да е в градина и че отива на малко училище (малко защото хем ще е в училище, хем няма да е като кака си още). Да малък е за да не спи на обяд. Да може би това няма да е добро решение, но е по-добро отколкото ако го бях оставила в градината. Там му беше вменено чувство за вина, чувство, че никой не го иска, че е най-лошото дете и хиляди такива негативни емоции. Факт е че все още се опитва да се тръшка и като не получи нещо започва да реве и да казва, че никой не го обича, но също е факт и че ще мине известно време докато забрави и разбере, че вече не е там и няма да бъде обвиняван напразно. От месец и половина си е вкъщи - спокоен, без истерични изблици. Учиме го да задържа повече вниманието си върху едно нещо (макар че хич не обича да оцветява). Обаче взехме книжки със задачи, цифри, учим букви. Търсим това което да му е интересно и така да свикне с това, което го очаква в училище (разбира се като наблягаме, че там е хубаво). Идеята (отново по съвет на психоложката е да не прехвърли негативите от детската градина). При нас проблема беше изцяло от там.
Започнах да му давам задачи - сега е да ми помага да сложим масата и да си отсервира чиниите. Като му се пие вода или сам да си сипе или да изчака когато се освободя да му сипя. От септември планирам с кака му да си чистят стаята.
Започнах да правя като него - когато той ми каже "Искам това", аз му отвръщам също с "Искам". Не се е сбил нито веднъж с никого (а в детската постоянно ни казваха как се бил сбил с някое дете), играе си с деца от различна възраст и си играе много добре с тях. Въобще това което ни говореха за него, няма нищо общо с него. Започнах да го уча да се поставя на мястото на другите, да бъде търпелив и да не е сега и на момента. Да си призная не е лесно, но малко по-малко вървим напред.
Сега разбира се и каката помага, стига да не влезе във фаза "По-добре да нямах брат". Тя пък се сърди защо нея я карам да чете, а пък брат й не. Тя е за втори клас и съответно и на нея пада едно обясняване.
Не е лесно, но с търпение и упоритост всичко става. Обаче трябва да си държим на позициите. След като сме казали не, значи не, колкото и да се тръшка, вика, реве или пищи.

Не е срамно и ние като родители да потърсим съвет от странични хора, било то и психолози. Не сме съвършени и дори и да си мислим, че повишаването на тон е нещо лошо, всъщност понякога е необходимо. Разбира се това е образно казано. Дори гушкането в даден момент не е добро решение, защото така детето търси някого другито за справяне с даден пробелм, вместо да се опита да реши проблема само. Изискването от тях да постигат повече от това, което са постигнали пък ги учи да се стремят към усъвършенстване, а не задоволяване с това което са научили сега. Въобще няма всеобщо правило. Трябва и ние да открием подхода към собствените си деца, въпреки че си мислим, че ги познаваме. Е от личен опит се убедих, че всъщност колкото и да ги познавам, има неща за които все едно са чужди деца. Всеки ден се учим един от друг.

На мен едно нещо ми се наби на очите. Детето ти казва "никой не ме обича", когато се тръшне и се сърди. Моето също е на 4 и половина и никога не съм чувала от него подобно нещо. Чувала съм единствено "не те обичам вече", когато се ядоса на някой. Замисли се защо твоето дете говори така...

Аз знам защо го казва. И не е от средата вкъщи в това съм на 100% сигурна, защото вкъщи не минава и ден без да си кажем по няколко пъти "обичам те", без да сме се гушнали или дали целувка.
Знам от къде идва това впечатление в него. И знам че от почти два месеца не го е казвал.
Не е казвал дори и че е лош и никой не си играе с него. И най-тъпото е че не мога още да го проумея защо има хора, които работят с деца когато това явно не им харесва....

Ами много е възможно някой да му го е казвал в градината. Те ако наистина са му казвали, че е нежелан там представям си какво му е било в главицата на детето. За съжаление в системата има много хора, които не са за тази работа. Аз поне имам наблюдение от 2 детски градини и поне 7-8 учителки. От тях 2-3 не бяха за тази работа. И най тъжното беше, че на теория бяха много квалифицирани, но на практика не се справяха с буйните деца.

Така е. А моя дори не е буен. Просто кипи от енергия. За съжаление там предпочитат деца като каката - кротка, спокойна, мързелива, дори, седи и оцветява по цял ден или пък прави нещо друго, различно от тичане. Не разбараха дори (макар че постоянно им говорех), че малкия обича да помага, обича и иска да се чувства полезен. Така и не пожелаха да му дават отговорни задачи. Само са го хокали и постоянно е стоял наказан без причина. Важното е обаче, че този период остава в миналото.
Със съветите на психоложката считам, че скоро ще забрави за този период и ще го преодолее. Ясно си пролича, че беше нарочен. Особено и след като разговарях с едната госпожа, при която беше кака му.

   




Знаете ли колко родители не им се отдава да са такива .!НО!!!Привидно на вън миличко слънчице угаждане за всичко а после г-жата виновна.ДГ не е място на което 1 г-жа и 1 леля са длъжни да да ходят по гайдата на едно дете.За да се стигне до подобна ситуация да не го искат г-жите то не е без причина ако трябва да бъдем реалисти.Вкъщи с по едно дете немогат да се оправят някои пък 2 жени трябва да са факири.Удома бой като тупан на свадба а в ДГ и наказанията забранени.Ето затова са на този хаос днешната младеж.Едно време като ни задвратосваха не смеехме да се оплачем вкъщи .А това родител да ходи и да крещи на учител или директо никой не си го и помшсляше.Но за сметка на това сме станали много повече хора а сега изтрещяли младежи с елементарни обноски.Както има една приказка първите седем г.са най важни.!!Затова всеки трябва да потърси първо проблема вкъщи  децата вкъщи са едни на улицата други.И в повечето случаи родителите за съжаление разбират за много неща последни по някога дори прекалено късно 😑😑

Никога не съм си позволявала да крещя на госпожите в градината. Винаги съм подхождала с уважение към тях. Но Вие как бихте реагирали когато разберете, че на детето тече кръв от носа и те му крещят и го увикват вместо да го вземат и да му помогнат? Как бихте реагирали когато видите детето брутално издрано и то от страх да не иска да каже какво е станало? Как бихте реагирали на думи на детето "как се слуша", "мен никой не ме иска защото съм лош", "махай се, не те искаме тука, търси си нова градина", или пък "дядо, как се слуша? Научи ме да слушам, защото мен ме мразят" и всевъзможни такива. Водих детето не на един, а на двама психолози. Аз отидох на психолог и всички потвърдиха от къде идва проблема. Защо все вината да е вкъщи. Малко ли случай на тормоз в градина не знаем. Защо децата трябва да са роботи и ги харесваме само когато са мирни на един стол? Защо не приемаме по-енергични и дейни деца?
И да в случая аз обвинявам госпожите, макар и до последно да се държах с уважение към тях, но след като те ми слагаха думи в устата, които не съм казала, измисляха случай, които не са ставали, настройваха родители и правеха всичко да изгонят детето няма как да е друго яче. Държа децата ми да са възпитани и ги уча на това. И не просто така си говоря. Когато трябва правя забележка и не позволявам да ми се качват на главата. Учи ги да уважават другите. И въпреки че детето се беше настроило срещу госпожите си аз продължавах да ги защитавам пред него и да му обяснявам, че те не са искали да го обидят нарочно.
Мога още много да пиша, но не винаги има смисъл. Както се казва "Сития на гладния не вярва". Който не е изпадал в подобна ситуация, той не знае.

Всичко си има причина без причина никой няма да изрече подобни неща.Ншма смятате че госпогите просто ей така са решили да го нарочат .Не съм сигорна!!!Лично аз съм била в подобна ситуациа майка която твърдеше че видиш ли детето ми е идеално .Попадала съм в много ситуации на майки които бранят като орлици майки които не търсят проблема а нападат и обвиняват персонала.Аз одавна съм извървяла този път и ДГ училище и мога много да говоря.Но едно да ви кажа че в у-ще няма кой да толерира нито вас нитж детето и тогава ще разберете .Няма лошо да браните детето си но потърсете дали и неговото поведение в ДГ не се разминава с това вкъщи и тогава прававете заключения . Децата са  най глямите манипуллатори и когато разберат че им минават номерата нещата ще станат и по лоши.Така че потърсете диалог и с г-жите и разберете какво точно се случва там.Ако ли не поработете в някоя ДГ и ще разберете много какво с случва в тази система .Пожелавам ви успех  и смятам че ще се получат нещата😊😊😊😊

Ами тя е търсила обратната връзка. Просто никой не я е уведомил защо се случва всичко това. Аз също съм от майките, които винаги търсят у себе си първо вината. Ми не. За съжаление често вината не е у децата. Сина ми беше в една градина. Едната госпожа непрекъснато се оплакваше колко не слушал. Бяха 25 деца. Така се стекоха обстоятелствата, че го преместих в друга градина. Ми там за една година нито веднъж не ми се оплакаха, че е бил непослушен. Детето си разгърна потенциала, стана по- общителен, по- приказлив и все така подвижен. Защото той не прави пакости, но трудно се задържа на едно място. И бяха 31 деца в новата градина. Също с 2 учителки и една леля. Само че, когато човек си обича работата, се старае да ангажира вниманието на децата по някакъв начин, а не само да седи и да се оплаква на родителите, колко непослушно им е детето. Аз лично останах с впечатлението, че държането на персонала към децата и към родителите до голяма степен зависи от директора. Те си подбират персонала и ако на директора му е все тая и персонала си прави каквото му скимне. Включително и да заяви на едно 3г дете, че е нежелано там. А това е просто абсурдно. Ако учителя ича проблемно дете, комуникацията за оправяне на проблема е с родителя, а не със самото дете.

Не ми се влиза в спорове. Не съм от майките орлици или от майките, чийто деца са най. Когато са виновни им го казвам. Диалог винаги съм търсила, но госпожите все не знаят и моя все ей така без причина се държал лошо. Сто пъти им казвах да го включат да помага на лелята. Е не, не го направиха. Само го плюеха. Бил е и в дежурна група и там не е имало никакви проблеми. Бил е и в друга група поради период на варицела, също нямаше проблеми. Когато не е на градина не се е сбил нито веднъж, отстъпвал е на други деца, подарявал е стотинка на момиченце, защото видиш ли тя нямала, пък той щял да си намери друга. Говорила съм и с други родители от групата за информация относно спречкване на мойто с тяхното дете. И всъщност така разбрах, че ме лъжат. Особено едната госпожа. Ами моя не обича да оцветява, но му е интересно да майстори нещо. Наказван е защото не иска да оцветява. Не съм им правила забележка. Да трябва да оцветява, това е част от процеса. От това да се научи че когато има поставена задача трябва да я изпълнява. Каквото са ме помолили съм го правила, но това което аз ги молех, те не го правеха. Въпреки това винаги съм била насреща и готова за диалог. Но съгласете се, не можа само защото едно дете е дейно и енергично да бъде наказвано, обиждано и да му се говори по този начин. Не може той да дойде при мен и да ме пита "ти наистина ли ме обичаш и наистина ли ме искаш, защото мен никой не ме иска". Знаете ли колко болят тези въпроси. И пак казвам, не минава ден без да им кажа обичам те. Показвам им го по всякакъв начин, но съм поставила и граници. И двамата знаят че когато направят беля, после има разговор и санкции, както се казва. Гледам да има баланс - хем да се гушкаме и лигавиме, но когато трябва да се направи нещо и да се държим сериозно да го правим.

1. Много си закъсняла да реагираш, ако въобще си чула тази реплика от 4-годишния си син. Т.е., позволявам си да те обвиня, за това което му се е случило.
2. Или твоето дете е вундер, или е голям манипулатор, или моето дете е много изостанало. Защо моето дете не познава, нито ползва думата "мразя"? А, твоето я ползва като възрастен човек. Освен това ти подчертавам "наистина", което говори за манипулация.
3. Ние знаем колко болят такива въпроси, но започвам да си мисля, че и детето ти също знае, ако наистина се изказва така.

Аз бих отговорила така !Нищо  в този живот не е случайно.Аз съм изпадала в ситуации и знам какво е.Всеки родител иска да защити детето си но по някога трябва  да е реалист.Принципно когато зачестят забелужките от страна на персонала започват и проблемите.Но най голямите проблеми идват на по късен етап но тогава е трудно да ги поправите.А г-жите им пука днес го има Гошко утре го няма .А децата са си ваши когато пораснат тогава ще разберете какво сте успяли да възпитате но знайте че връщане на зад няма.!!!Дали ще си доволен от случващото се или не зависи отново от теб.Не от това, че някой не е постигнал твоите очаквания, и представи за възпитание!!!😊😊

Да, виновна съм. Виновна съм, че не се опълчих на околните (персонала в градината). Виновна съм, че помислих, точно че детето манипулира и не му вярвах на 100%. Виновна съм, че се опитах да съдействам. Виновна съм, че не повярвах на детето. Виновна съм, че се поставях на мястото на тия две госпожи, които трябва да се оправят с толкова много деца. Виновна съм, че не го натискам да оцветява, а правим нещата, които му харесват.
Може би съм виновна и че сметнах детето си за шизофренично и почнах да го водя при какви ли не психолози. Виновна съм. Виновна съм, че не съм си научила детето да стой мирно на стол по 8 часа на ден, за да е угодно на общественото разбиране. Виновна съм, че до последно не можех да повярвам, че има педагози, които не стават за тази работа. Хора, които ходят на работа само да им мине деня и да си вземат заплатата. Хора, които за да стой мирно едно активно дете му пускат телевизор, хора, които явно го игнорираха. Виновна съм, че ми обясняваха как детето има психически проблем и аз се зарових в тази констатация и почнах да търся проблема, който се оказа, че не съществува.
Може и да е вундеркин, може и да е манипулатор, може и да не е добре с главата. Не знам. Само знам, че откакто е проговорил се изразява правилно, използва и аргументи, на които в повечето случай е трудно да се отговори. Много възрастни не могат да говорят така както моя щурак.
Да, не знаете цялата история. Не знаете мнението на двете страни. Знаете само моята гледна точка. Но аз не търся отговор на въпроса Защо?. Исках да събера мнение за специалист, за други такива случай, за други деца, като моето.
Във всеки случай си направих няколко извода от всичко, което прочетох.

Всеки има право да защити себе и близките си !Но в всяка ситуация  има вина и двете страни номерът е всеки да обмисли къде греши.Аз също имам дете и тези неща съм ги минала доста отдавна .Но каквото и да ми е харесвало винаги съм намирала начин и подходящи думи за излизане от ситуация.Пожелавам ви успех за напред😊