Нервни и истерични изблици при дете на 4 години.

Защо смятате че проблемът може да е в ДГ той може да идва от вкъщи просто там избива като тенджера под налягане.Особено когато в  малки помещения( ДГ )се затворят много деца не на всеки се отразява добро.Пък и 1 учител на толкова деца не  е възможно да се угоди на всеки характер.Много родители смятат че ДГ е развлечение но това е много погрешно същото е като ходенето на работа.Затова според мен е правилно поне през лятото всеки да си оставя детето поне 1 месец и да отдаде цялото си време.😊😊😊за да може и детето да почива.ДГ не са почивни станци а малки лудници място на което нито един род.не би издържал и 10.мин.🤣🤣🤣

tuci ,
Аз имам две деца на 5 и на 12г.
Гледала съм ги и двете до три годишни и продължавам предимно аз да ги гледам, защото имаме само една не обичаща деца баба.
Имаме много приятели, всичките с деца и повярвай ми във всяко семейство има някакъв проблем с дете. Дори аз едвам се справям с малката ми дъщеря.
Посещавах беседи с психолози изчетох книги и какво ли още не.
Но това в което се уверих за всичките тези години, е че всичко идва от родителите, бабите и дядовците или по точно от този които глези детето.
Според мен от така прочетеното смятам, че вашето момченце е на пиадестал, еле пък от дядото и там където към него се отнасят по строго или дори грубо той реагира по начин, по който смята за адекватен, за да получи нужното внимание.
Това съм го виждала със собствените си очи, когато бяхме на море с едни приятели и тяхното дете, което беше отгледано предимно от баба и дядо. Когато родителите не му обръщаха внимание, започваше да се тръшка и пищи.
Плажна ивица километри, но той трябва да бъде точно на мястото на моето дете...
Защото и бабата и дядото, дори и родителите твърдяха, че той е най-умния, най-специалния, да не се притеснява за нищо, ако трябва ще купят и ще платят и т.н.
Прекалено обгрижваните деца в един момент като попаднат в друга среда, където не са център на внимание се чувстват не сигурни и реагират по някакъв си техен начин.
И те го местиха от училище на училище, не знам до къде го докарваха. В градината нямаше проблеми, защото беше център на внимание, но в училище е различно.
Трябва да се консултирате с психилог цялото семейство, включително и дядото, за да изградите ново градивно поведение с детето, защото той ще се сблъсква с такива неща през целия си живот, постоянно ли ще го местите?

Аз имам подобен проблем с малката, защото мъжа ми много я глезеше и сега, когато вече се изисква от нея, тя е в постоянна опозиция. Защото чака някой друг да свърши нейната работа, но и на тати му писна. И тя се оплаква от госпожите и не иска да ходи на градина, но няма избор.
На есен ще е пред училищна в училището и се надявам да се очовечи...
Всичко ще се оправи, просто трябва търпение.
Опитайте се да не го дондуркате толкова!

Здравейте,

включвам се в темата, защото имам подобен проблем със сина ми. Той е на 2,9 г. . Винаги е бил малко повече глезен вкъщи и обича да е на неговото. Но от известно време насам нещата са извън контрол. Тръшка се при всеки отказ за каквото и да било, става агресивен - хапе, опитва се да удря, хвърля предмети. Това се случва и вкъщи и навън.
В яслата няма сериозни проблеми - няколко пъти в началото ни казваха , че бутал децата и го наказвали, но след това нещата се оправиха и не е имал оплаквания. Адаптира се много бързо, свикна с децата, с реда. Единственият проблем е че не говори много добре и може би понякога не го разбират.  Веднъж беше хвърлил една количка към едно дете - говорих цяла вечер. На другия ден си го взех с насинено око от детската - госпожата каза, че друго детенце го е ударило с вратата на шкафчето. Успокоих детето и му говорих пак колко е лошо да се удря някой, защото виждаш ли как теб сега те боли, и другите деца ги боли ако ги удряш/блъскаш. Не сме имали други оплаквания от него - госпожите  бяха търпеливи и внимателни с него. Но веднъж без да искам станах свидетел на една случка - отидох да го взема малко по-рано. Децата тъкмо ги обличаха за излизане навън и аз от вратата чух едната възпитателка , че крещи неистово "марш оттук, марш". Влизайки видях, че крещи на сина ми. Само попитах "какво става тук" и тя се изниза тихомълком. Съвсем човешки казах на госпожата (когато бяхме само двете), че възпитателката крещи малко повече и че сина ми се стряска от подобно отношение. Нито съм правила сцени,  нито съм се оплаквала на някого - просто 2 думи. Но отношението към него се промени. Възпитателката започна да се държи студено с него, госпожите станаха дистанцирани изведнъж. Един ден, същата възпитателка ми се накара, че детето се било изпуснало по голяма нужда през деня и се наложило да го преобува. След тази случка, детето започна да ходи по голяма нужда вкъщи скрито зад дивана и иска някой да го държи за ръката. Не знам какво се е случило (и дали въобще нещо е станало), но промяната беше много рязка и веднага след инцидента в детската. Допълнително това, че детето не говори добре не ми помага, питам го разни неща, той казва с "да" и "не", но не знам доколко да му вярвам. Питам го някой бие ли го в детската и той ми посочва с юмручета коремчето си, казва че го биел Бо - имат три дечица с имена произлизащи от Бо. При изброяване на имената посочва едното дете - постоянно. Отрича да са госпожите или възпитателките. Повтаря това за боя в корема вече 4 месец. Все едно и също. Не съм дори питала госпожите, защото не знам дали не си измисля.
До преди 2 месеца, ходеше с огромно желание сутрин, но след това категорично отказа да ходи на детска. Започнаха писъци и ревове сутрин, тръшкания , опъвания и сцени. Моята грешка беше, че една сутрин се прекърших и го оставих вкъщи. Оттогава е наясно, че ако пищи и се тръшка достатъчно силно, нещата ще му се получат.
Откривам грешки първо в себе си - поддавам се често на "изнудването" му с плач и истерии - само и само да замълчи, му угаждам. А той се научи, че "не" може да се пренебрегне. Правя го защото не искам да ме гледат укорително/съжалително на площадките или за да не ни слушат съседите (имам проблем с тези под нас, които постоянно тропат и правят забележки, че детето е шумно). Не го казвам за оправдание - просто като факт. Знам как трябва да се държи една майка, но не винаги успявам да го направя.
Разказвам с такива подробности защото, едно ми олеква като го споделям с някого, и второ, четейки предните постове, започвам да си мисля, че може би причините за агресията му са много и различни - и грешни подход вкъщи, и някакви проблеми (къде реални, къде в главичката му) в детската. Всеки ден съм питала госпожите дали има проблеми с него, трябва ли да правя нещо - те отричат и казват, че всичко  е наред. Сега е вкъщи, ваканция, но нещата се влошиха - съберем ли се всички вкъщи (и най-вече аз там ли съм), налагането и пристъпите започват.
Аз естествено , мисля най-страшните сценарии и се притеснявам дали няма някакви по-сериозни псих(олог)ически проблеми, но като щраус си заравям главата в пясъка и отказвам да го заведа на лекар. Наистина не знам. Ще видя как ще е от септември - вече ще е първа група, с нови госпожи и се надявам поне в детската да няма проблеми. Но все си мисля, че основният проблем съм аз - не успявам да се справя като майка и да имам авторитет пред него. Допълнително, ще призная че вкъщи не е най-спокойната обстановка - доста често се вика по детето и аз допълнително се чувствам виновна защото не мога да му осигуря необходимото спокойствие. Страх ме е да не му съсипя нервната система и емоционалното състояние, но не знам как да променя нещата.
Извинявайте за дългия и несвързан пост, но наистина като четях, видях толкова много познати ми неща, че реших да споделя (пиша с нова регистрация, защото със старата съм лесно разпознаваема и не ми си иска случайно някой  родител от групата на детето ми ми да прочете нещата).

Ами спират се крясъците по детето, от който и да са. Щото явно не са от вас. Започвате да му понасяте хладнокръвно истериите и с тих тон обяснявате многократно защо не позволявате определено нещо или постъпка. Не отстъпвате, защото това не е полезно нито за вас, нито за детето. Определяте ясни правила за хранене, говорене тихо, лягане за сън по едно и също време и тези правила се спзват от всички и при всякакви обстоятелства. Няма днес се спазват, утре не, мама разрешава- друг забранява. За психиката едва ли му е много пагубно за момента, обаче все пак трябва да го научите да си изразява чувствата по друг начин, а не с крясъци и тръшкане.
Аз например, когато дъщеря ми се затръшка сядам до нея и и предлагм да я гушна, за да се успокои. С времето свикна да се успокоява по- бързо.
Щом няма да ходи поввче в таази ясла спрете да го разпитвате и да му напомняте. Ако е имало нещо стресиращо с времето ще отшуми и ще забрави, но няма да стане, ако постоянно му напомняте.

Аз правя разлика от тръшкане за нещо, което иска и истерия, защото има негативни преживявания в ДГ.

За първото трябват правила, поставяне на граници и постоянство.
Във втория случай трябва да се разбере каква точно е ситуацията.
Моето дете имаше период на отказ да ходи на ДГ и се оказа, че е имало случка по време на обед с едната възпитателка. Проблемът беше огромен за детето, в очите на възрастен по-скоро измислен.
Говорих с него и му обяснявах какво да каже другия път, за да не стане пак гладен от масата.
Крещене, резервирано отношение, както и редовен бой от други деца говори само за негативна обстановка, нормално е детето да не иска да ходи там!!!

Измина известно време от последното ми писане. Умишлено исках да мине време преди да пиша, за да съм сигурна, че това което съм направила е дало резултат, а не е просто някакво моментно явление.
Така, лично аз отидох и се консултирах с психолог. Спрях да водя детето, а отидох аз за себе си. Обясних всичко, което прави детето - и голямото и малкото. Обясних и че моите нерви са ми опънати до краен предел и в крайна сметка се хващам, че се дразня и ядосвам за глупости. Бях почнала и да им повишавам тон.
Това което стана е че спрях детето от градина, приет е в предучилищна (за 5 годишни). На малкия, по съвет на психоложката започнах да обяснявам, че вече няма да е в градина и че отива на малко училище (малко защото хем ще е в училище, хем няма да е като кака си още). Да малък е за да не спи на обяд. Да може би това няма да е добро решение, но е по-добро отколкото ако го бях оставила в градината. Там му беше вменено чувство за вина, чувство, че никой не го иска, че е най-лошото дете и хиляди такива негативни емоции. Факт е че все още се опитва да се тръшка и като не получи нещо започва да реве и да казва, че никой не го обича, но също е факт и че ще мине известно време докато забрави и разбере, че вече не е там и няма да бъде обвиняван напразно. От месец и половина си е вкъщи - спокоен, без истерични изблици. Учиме го да задържа повече вниманието си върху едно нещо (макар че хич не обича да оцветява). Обаче взехме книжки със задачи, цифри, учим букви. Търсим това което да му е интересно и така да свикне с това, което го очаква в училище (разбира се като наблягаме, че там е хубаво). Идеята (отново по съвет на психоложката е да не прехвърли негативите от детската градина). При нас проблема беше изцяло от там.
Започнах да му давам задачи - сега е да ми помага да сложим масата и да си отсервира чиниите. Като му се пие вода или сам да си сипе или да изчака когато се освободя да му сипя. От септември планирам с кака му да си чистят стаята.
Започнах да правя като него - когато той ми каже "Искам това", аз му отвръщам също с "Искам". Не се е сбил нито веднъж с никого (а в детската постоянно ни казваха как се бил сбил с някое дете), играе си с деца от различна възраст и си играе много добре с тях. Въобще това което ни говореха за него, няма нищо общо с него. Започнах да го уча да се поставя на мястото на другите, да бъде търпелив и да не е сега и на момента. Да си призная не е лесно, но малко по-малко вървим напред.
Сега разбира се и каката помага, стига да не влезе във фаза "По-добре да нямах брат". Тя пък се сърди защо нея я карам да чете, а пък брат й не. Тя е за втори клас и съответно и на нея пада едно обясняване.
Не е лесно, но с търпение и упоритост всичко става. Обаче трябва да си държим на позициите. След като сме казали не, значи не, колкото и да се тръшка, вика, реве или пищи.

Не е срамно и ние като родители да потърсим съвет от странични хора, било то и психолози. Не сме съвършени и дори и да си мислим, че повишаването на тон е нещо лошо, всъщност понякога е необходимо. Разбира се това е образно казано. Дори гушкането в даден момент не е добро решение, защото така детето търси някого другито за справяне с даден пробелм, вместо да се опита да реши проблема само. Изискването от тях да постигат повече от това, което са постигнали пък ги учи да се стремят към усъвършенстване, а не задоволяване с това което са научили сега. Въобще няма всеобщо правило. Трябва и ние да открием подхода към собствените си деца, въпреки че си мислим, че ги познаваме. Е от личен опит се убедих, че всъщност колкото и да ги познавам, има неща за които все едно са чужди деца. Всеки ден се учим един от друг.

На мен едно нещо ми се наби на очите. Детето ти казва "никой не ме обича", когато се тръшне и се сърди. Моето също е на 4 и половина и никога не съм чувала от него подобно нещо. Чувала съм единствено "не те обичам вече", когато се ядоса на някой. Замисли се защо твоето дете говори така...

Аз знам защо го казва. И не е от средата вкъщи в това съм на 100% сигурна, защото вкъщи не минава и ден без да си кажем по няколко пъти "обичам те", без да сме се гушнали или дали целувка.
Знам от къде идва това впечатление в него. И знам че от почти два месеца не го е казвал.
Не е казвал дори и че е лош и никой не си играе с него. И най-тъпото е че не мога още да го проумея защо има хора, които работят с деца когато това явно не им харесва....

Ами много е възможно някой да му го е казвал в градината. Те ако наистина са му казвали, че е нежелан там представям си какво му е било в главицата на детето. За съжаление в системата има много хора, които не са за тази работа. Аз поне имам наблюдение от 2 детски градини и поне 7-8 учителки. От тях 2-3 не бяха за тази работа. И най тъжното беше, че на теория бяха много квалифицирани, но на практика не се справяха с буйните деца.

Така е. А моя дори не е буен. Просто кипи от енергия. За съжаление там предпочитат деца като каката - кротка, спокойна, мързелива, дори, седи и оцветява по цял ден или пък прави нещо друго, различно от тичане. Не разбараха дори (макар че постоянно им говорех), че малкия обича да помага, обича и иска да се чувства полезен. Така и не пожелаха да му дават отговорни задачи. Само са го хокали и постоянно е стоял наказан без причина. Важното е обаче, че този период остава в миналото.
Със съветите на психоложката считам, че скоро ще забрави за този период и ще го преодолее. Ясно си пролича, че беше нарочен. Особено и след като разговарях с едната госпожа, при която беше кака му.

   




Знаете ли колко родители не им се отдава да са такива .!НО!!!Привидно на вън миличко слънчице угаждане за всичко а после г-жата виновна.ДГ не е място на което 1 г-жа и 1 леля са длъжни да да ходят по гайдата на едно дете.За да се стигне до подобна ситуация да не го искат г-жите то не е без причина ако трябва да бъдем реалисти.Вкъщи с по едно дете немогат да се оправят някои пък 2 жени трябва да са факири.Удома бой като тупан на свадба а в ДГ и наказанията забранени.Ето затова са на този хаос днешната младеж.Едно време като ни задвратосваха не смеехме да се оплачем вкъщи .А това родител да ходи и да крещи на учител или директо никой не си го и помшсляше.Но за сметка на това сме станали много повече хора а сега изтрещяли младежи с елементарни обноски.Както има една приказка първите седем г.са най важни.!!Затова всеки трябва да потърси първо проблема вкъщи  децата вкъщи са едни на улицата други.И в повечето случаи родителите за съжаление разбират за много неща последни по някога дори прекалено късно 😑😑

Никога не съм си позволявала да крещя на госпожите в градината. Винаги съм подхождала с уважение към тях. Но Вие как бихте реагирали когато разберете, че на детето тече кръв от носа и те му крещят и го увикват вместо да го вземат и да му помогнат? Как бихте реагирали когато видите детето брутално издрано и то от страх да не иска да каже какво е станало? Как бихте реагирали на думи на детето "как се слуша", "мен никой не ме иска защото съм лош", "махай се, не те искаме тука, търси си нова градина", или пък "дядо, как се слуша? Научи ме да слушам, защото мен ме мразят" и всевъзможни такива. Водих детето не на един, а на двама психолози. Аз отидох на психолог и всички потвърдиха от къде идва проблема. Защо все вината да е вкъщи. Малко ли случай на тормоз в градина не знаем. Защо децата трябва да са роботи и ги харесваме само когато са мирни на един стол? Защо не приемаме по-енергични и дейни деца?
И да в случая аз обвинявам госпожите, макар и до последно да се държах с уважение към тях, но след като те ми слагаха думи в устата, които не съм казала, измисляха случай, които не са ставали, настройваха родители и правеха всичко да изгонят детето няма как да е друго яче. Държа децата ми да са възпитани и ги уча на това. И не просто така си говоря. Когато трябва правя забележка и не позволявам да ми се качват на главата. Учи ги да уважават другите. И въпреки че детето се беше настроило срещу госпожите си аз продължавах да ги защитавам пред него и да му обяснявам, че те не са искали да го обидят нарочно.
Мога още много да пиша, но не винаги има смисъл. Както се казва "Сития на гладния не вярва". Който не е изпадал в подобна ситуация, той не знае.

Всичко си има причина без причина никой няма да изрече подобни неща.Ншма смятате че госпогите просто ей така са решили да го нарочат .Не съм сигорна!!!Лично аз съм била в подобна ситуациа майка която твърдеше че видиш ли детето ми е идеално .Попадала съм в много ситуации на майки които бранят като орлици майки които не търсят проблема а нападат и обвиняват персонала.Аз одавна съм извървяла този път и ДГ училище и мога много да говоря.Но едно да ви кажа че в у-ще няма кой да толерира нито вас нитж детето и тогава ще разберете .Няма лошо да браните детето си но потърсете дали и неговото поведение в ДГ не се разминава с това вкъщи и тогава прававете заключения . Децата са  най глямите манипуллатори и когато разберат че им минават номерата нещата ще станат и по лоши.Така че потърсете диалог и с г-жите и разберете какво точно се случва там.Ако ли не поработете в някоя ДГ и ще разберете много какво с случва в тази система .Пожелавам ви успех  и смятам че ще се получат нещата😊😊😊😊

Ами тя е търсила обратната връзка. Просто никой не я е уведомил защо се случва всичко това. Аз също съм от майките, които винаги търсят у себе си първо вината. Ми не. За съжаление често вината не е у децата. Сина ми беше в една градина. Едната госпожа непрекъснато се оплакваше колко не слушал. Бяха 25 деца. Така се стекоха обстоятелствата, че го преместих в друга градина. Ми там за една година нито веднъж не ми се оплакаха, че е бил непослушен. Детето си разгърна потенциала, стана по- общителен, по- приказлив и все така подвижен. Защото той не прави пакости, но трудно се задържа на едно място. И бяха 31 деца в новата градина. Също с 2 учителки и една леля. Само че, когато човек си обича работата, се старае да ангажира вниманието на децата по някакъв начин, а не само да седи и да се оплаква на родителите, колко непослушно им е детето. Аз лично останах с впечатлението, че държането на персонала към децата и към родителите до голяма степен зависи от директора. Те си подбират персонала и ако на директора му е все тая и персонала си прави каквото му скимне. Включително и да заяви на едно 3г дете, че е нежелано там. А това е просто абсурдно. Ако учителя ича проблемно дете, комуникацията за оправяне на проблема е с родителя, а не със самото дете.

Не ми се влиза в спорове. Не съм от майките орлици или от майките, чийто деца са най. Когато са виновни им го казвам. Диалог винаги съм търсила, но госпожите все не знаят и моя все ей така без причина се държал лошо. Сто пъти им казвах да го включат да помага на лелята. Е не, не го направиха. Само го плюеха. Бил е и в дежурна група и там не е имало никакви проблеми. Бил е и в друга група поради период на варицела, също нямаше проблеми. Когато не е на градина не се е сбил нито веднъж, отстъпвал е на други деца, подарявал е стотинка на момиченце, защото видиш ли тя нямала, пък той щял да си намери друга. Говорила съм и с други родители от групата за информация относно спречкване на мойто с тяхното дете. И всъщност така разбрах, че ме лъжат. Особено едната госпожа. Ами моя не обича да оцветява, но му е интересно да майстори нещо. Наказван е защото не иска да оцветява. Не съм им правила забележка. Да трябва да оцветява, това е част от процеса. От това да се научи че когато има поставена задача трябва да я изпълнява. Каквото са ме помолили съм го правила, но това което аз ги молех, те не го правеха. Въпреки това винаги съм била насреща и готова за диалог. Но съгласете се, не можа само защото едно дете е дейно и енергично да бъде наказвано, обиждано и да му се говори по този начин. Не може той да дойде при мен и да ме пита "ти наистина ли ме обичаш и наистина ли ме искаш, защото мен никой не ме иска". Знаете ли колко болят тези въпроси. И пак казвам, не минава ден без да им кажа обичам те. Показвам им го по всякакъв начин, но съм поставила и граници. И двамата знаят че когато направят беля, после има разговор и санкции, както се казва. Гледам да има баланс - хем да се гушкаме и лигавиме, но когато трябва да се направи нещо и да се държим сериозно да го правим.