Любители на котки - Тема 132

Аз много си обичам котката, но това не пречи да се възпитаваме - особено както ме дере и хапе.
Заплашвам я и със страхотии, чак си ги представям, ама добре си живеем
Чумито е прекалила, Барби, аз те разбирам и ти пращам голяма прегръдка

Хайдеее, пак се заръси мозък...
"дай си котката на някой друг"... Вие ще дадете ли вашите?!
Аз съм фен на Чумито (нали е черно дяволче).
Забавно ми е като си помисля как се е надупила, само не знам как го е заровила Голяма е хулиганка.
Barbiе, да ти е жива и здрава!

Току-що заплаших Блеки, че ще му отхапя ушите- цялата баня- вана, мивка, тоалетна чиния е в големи кални лапи... (оставям я отворена, защото пие там вода).

Ядосало се е момичето, нормално.
И аз заплашвам Ушатото, че ще го върна на улицата, сутринта събори къщата, беше страшно, минава му явно стомахчето щом хвърчи като издивял.
Барби, най-вероятно, ако не е единичен случай случката животното да дава индикации, че има някакъв проблем, може да се консултираш с ветеринар.

Колко време трябва да мине от последното хранене за да се даде обезпаразитяващо хапче?

Ахаххаа, а моя мъж даже един път леко захапа(силно казано) ушето на наша Мая. Ама тя страшно се беше вживяла в играта, явно и той и вика - ей сега ще ти хапна ушето и ... леко я захапа. Аз ей такива очи отворих, викам, ама ти наистина ли я гризна и той - ами, да, няма само тя да ме хапе и драска и аз мога. Големи са образи двамата като почнат да си играят.

Мисля, че 2 часа беше стандартно.
Аз давам сутрин на гладно и хапват  към обяд. Ама е едно няколко часово мяукане и преплитане в краката

Някой тук беше споменал за Празимек С. Благодаря за споделеното- ефективно и бюджетно е.

Да, най-малко два часа и след това никакво хранене поне 2 часа.

Благодаря ви

За хапчето - доколкото знам, преди да се даде е хубаво да са минали повечко часове, за да е напълно празно стомахчето. А вече след като е дадено, трябва да минат най-малко 2 часа. Поне аз така процедирам.
Относно коментарите за Барби и Чумито - не мисля, че има основание да се смята , че Барби не си обича котето. И аз като се ядосам - заплашвам, но бързо ми минава.

Да, но в случая има куче и котка и кучето очевидно е с приоритет, което прозвуча кофти. И аз съм се ядосвала и съм заплашвала, това е друго. Както и да е, спирам по темата.

Да ви се поФалА - от раз успях да резна връхчетата на всички нокти на предните лапички включително и на тези отстрани - те са ми много трудни. То не бе дърпане, залягане, оплакване. Сега ги облизва. 

Те хората децата си делят, какво остава до животните. Обичта не се налага, тя се заслужава. Не може да изискваш обич. Обичта или идва или не. Насила хубост не става. Това, че котката "искала" да е на първо място също е приписване на човешки качества, а нали уж не трябва да им приписваме такива. 
Всяко животно има нужда от грижи, отговорност към нуждите и здравето му, ласки, добро отношение и добри думи.
Обичта е ако дойде.  И тя неминуемо идва. Щом се грижиш за едно същество, то щеш не щеш го заобичваш. Обичта не пита, тя просто идва и те превзема и ... разбираш, че обичаш. Понякога чувстваш по силен прилив на обич към едното обично същество, понякога към другото. Не виждам приоритети и предимства в обсъждания казус. То по тази логика децата и мъжа на Барби, нейните родители и нейните близки също трябва да са обидени, че не са на първо място и да ходят да акат по купичките на останалите за които мислят, че са с приоритет.

Месечинка, поста ми не е към теб пресонално, да не се засегнеш. Просто използвах поста ти да изкажа и моето мнение.

ПП Браво, Котьо. Ама що си сложи сега този грях на душата да те питам аз. Нали се разбрахме, че това е "осакатяване" и сега не мога да те мисля как ще носиш тоз греховен товар на гърба си. Шегувам се, шегувам се.

Ние с предните лапки нямаме проблем. Виж с ноктите на задните е нещо страшно. Там е епичната битка. Мая има по две нокътчета на всяка задна лапка и ги брани почти с цената на живота си, милата. То е ръмжене, мяукане, все едно искам да я коля.

Така е, ама ако не обичаш котки не си вземаш котка. Ако не искаш две деца не е редно да раждаш. Друг е въпросът, че много хора го правят, ама не е редно. Как котката да "заслужи" обич? Или детето? Детето си не го обичаш, защото заслужава, а защото ти е дете. Животното също, в крайна сметка никой насила не те кара да го вземаш, нали така?

Докато не ни “осинови” Барни, и ние не знаехме, че сме коткари (и тримата...). Любовта беше от пръв поглед.

Ами именно. В момента, в който решиш да вземеш животно ти ТРЯБВА да го обичаш, а не да чакаш да си заслужи любовта, особено пък сравнявайки котка с куче да чакаш котката да се държи като куче. Ми няма да стане.