Някои приятели пропускат , от което някак се натъжавам.
Та , интересно ще ми е как вие приемате поздравите за рожден ден от хора, които са ви служебно подчинени ? От полупознати, от началници и т.н.
Отговаряте ли на всички?
Ами то покрай ФБ направо стана страшно- чука ти устройството от сутрин до вечер.
Макар че, няма да скрия, на мен ми е приятно. Особено когато стари приятели, съученици, бивши гаджета, се сещат за теб на личния ти празник.
Първо - честит рожден ден!
Второ - като теб съм.....
На въпроса ти - отговарям на всички. Няма значение какви хора са се сетили да ме поздравят на личния ми празник. Отделили са минутка, секунди , за да го сторят. Време. А времето е ценно. Някои поздрави са стандартни, други по-лични. Все тая. Направили са си труда, за което им благодаря. (Във ФБ листата си имам само хора, които наистина познавам, така, че...). Даже ми става топло и усмихнато на душата, когато се обади или пише именно човек, който не очаквам да го направи. Близките приятели и хората от семейството са друга бира. С тях винаги се чуваме.