Здравейте!
Ще вляза в темата направо - вчера сутрин ми писа жена, която твърди, че има нещо общо с мъжа ми. Твърди, че съм била пречка за тяхното безоблачно щастие и такива неща. Бях забелязала напоследък, че той прекарва време на телефона си и се стряска, като заек, когато му пишат, но реших да изчакам да видя как ще се развият нещата, до вчера сутринта, когато тя с цялата си наглост ми заяви,ч е аз им преча.
Държа да заявя, че никога на никого не съм пречила да си преследва щастието и свободата, затова тези думи ми причиниха изключителна болка. Спомних си бедните ни моменти, спомних си момента, в който само аз повярвах, че неговият бизнес ще е успешен и след време той наистина успя. Спомних си моментите, в които вярвах в него повече от него самия и моментите в които след, като съм го оставяла да прави любимите си неща ми е казвал, че съм най-добрата. И ме заболя много.
Нямам нищо против да дойде и да каже - жена, вече искам друго, но по този начин представено от тази жена...
Седнах вечерта и поговорих с него. Той, поне за това му свалям шапка, беше искрен за всичко - не сме се карали, нямаше драми. Каза ми, че си е писал с нея, просто защото се е зарадвал, че му обръщат внимание, показа ми чата си с нея. И сама видях, че когато нещата са почнали да прекрачват границата и е казал, че държи на мен и никога няма да ме остави, да не си прави илюзии, но тя му е писала неща от сорта, че трябва да бъде егоист, да помисли за себе си, да спре да ме съжалява (мен) и да вземе от живота това, което заслужава.
Той през цялото време обвиняваше само себе си за собствената си слабост и его по време на нашия разговор.
Въпреки, че му прощавам, все пак нищо чак толкова не е направил обидата в мен е много голяма, даже не разбирам защо.
Моля ви, ако някой е бил в подобна ситуация и вече е имал време да анализира себе си и човека до себе си да ми даде съвет и насока за мислене, защото в момента всички мисли в главата ми са мазало. Благодаря!
Ще вляза в темата направо - вчера сутрин ми писа жена, която твърди, че има нещо общо с мъжа ми. Твърди, че съм била пречка за тяхното безоблачно щастие и такива неща. Бях забелязала напоследък, че той прекарва време на телефона си и се стряска, като заек, когато му пишат, но реших да изчакам да видя как ще се развият нещата, до вчера сутринта, когато тя с цялата си наглост ми заяви,ч е аз им преча.
Държа да заявя, че никога на никого не съм пречила да си преследва щастието и свободата, затова тези думи ми причиниха изключителна болка. Спомних си бедните ни моменти, спомних си момента, в който само аз повярвах, че неговият бизнес ще е успешен и след време той наистина успя. Спомних си моментите, в които вярвах в него повече от него самия и моментите в които след, като съм го оставяла да прави любимите си неща ми е казвал, че съм най-добрата. И ме заболя много.
Нямам нищо против да дойде и да каже - жена, вече искам друго, но по този начин представено от тази жена...
Седнах вечерта и поговорих с него. Той, поне за това му свалям шапка, беше искрен за всичко - не сме се карали, нямаше драми. Каза ми, че си е писал с нея, просто защото се е зарадвал, че му обръщат внимание, показа ми чата си с нея. И сама видях, че когато нещата са почнали да прекрачват границата и е казал, че държи на мен и никога няма да ме остави, да не си прави илюзии, но тя му е писала неща от сорта, че трябва да бъде егоист, да помисли за себе си, да спре да ме съжалява (мен) и да вземе от живота това, което заслужава.
Той през цялото време обвиняваше само себе си за собствената си слабост и его по време на нашия разговор.
Въпреки, че му прощавам, все пак нищо чак толкова не е направил обидата в мен е много голяма, даже не разбирам защо.
Моля ви, ако някой е бил в подобна ситуация и вече е имал време да анализира себе си и човека до себе си да ми даде съвет и насока за мислене, защото в момента всички мисли в главата ми са мазало. Благодаря!
