Объркана съм , как да постъпя ?

Благодаря за отговорите , повечето над които се замислих . Говорили сме по въпроса за дете , не се пазим от както сме заедно , и е нормално да се беше случило до сега. Той е готов от самото начало , че евентуално ще има и бебе , но тъй като не става по нормалния начин , другия му се вижда някак си по задължение и усещам , че нещо не се чувства комфортно, като повдигна въпроса. Избягвм да говоря, но и нямам време да чакам подходящия момент.Друга е ситуацията и с парите , имахме събрани и предложих да започнем процедури и изследвания , но парите се изхарчиха за други нужди, така е в България .Аз успях да направя първоначалния преглед и почти всички изследвания , но и той трябва да си направи , но Кога ?.Винаги казва , няма проблем , всичко ще се нареди , но мисля, че точно там е проблема . Когато има проблем аз вече немога да чакам да се нареди от самосебе си и ставам доста неспокойна и депресирана, докато той е супер уравновесен. Не мога да кажа , че не му пука , защото ме обича страшно много и се грижи за мен с цялото си същество.Мислила съм да го напусна , но на 35 , както в един коментар беше написано , че ще срещна много , които няма да си заслужават, а ако има някой който си заслужава , може да не иска дете или с времето да излязат неща в характерите ни които ще доведат до несполучлива връзка . А времето докато срещна някой подходящ ще си минава. Съпругът ми с нищо не ме дразни , не придизвиква това чувство , с което жените бъдат предизвиквани да спорят , предразполага ме и се чувствам комфортно в брака си .Аз също работя , но имам повече почивни дни , а той много рядко почива.Мисля да поговоря скоро с него.

А възможно ли е да знае, че има проблем при него и да го е страх да не го напуснеш, ако разбереш? Ако е така многото говорене, като се няма предвид този факт, ще задълбочи ситуацията.
При теб има ли проблем?

Няма мъж, който да се чувства комфортно. То и няма жена, която да се чувстват комфортно, когато започнат изследванията и процедурите по инвитро.

А фертилитетът не е вечен, аз самата съм пример -  от леснозабременяваща ( с първите три деца), изведнъж след 39 се оказах на другия полюс, че дори не се и разбра защо (д-р Стаменов ми обясняваше, че природата сама ме пазела да не забременявам повече, че всяка бременност била силен стрес за тялото). При мъжете е същото: както може да е имал праволинейно тичащи сперматозоиди, от стрес, натоварване, химически въздействия на околната среда, лекарства, трева, спермитата изведнъж да станат "тичащи в кръг" и да не достигат до яйцеклетките в тръбите.

Иска се само малко повече сила на характера от негова страна. Обясни му го.

Мъжете са особено чувствителни на тази тема. Пример са мои познати, които 4-5 години не можеха да имат бебе и накрая проблемът се оказа в мъжа, който обаче има едно дете от предишен брак. С инвитро успяха и имат близнаци.

Вероятно това е проблемът - не иска да признае и пред себе си, че трябва да се прегледа. Някак си го удрят на чест.

Мъжете са чуватвителни на тази тема?
Мен много ме дразнят лигльовци, щото знам колко много жени преминават стоически през какви ли не процедури и чакат с години.
Това, че мъжете го приемат по- трудно, означава просто, че са по- разглезени, а не че са чувствителни. Чувствителността е мяка, важаща за всичко, не за собствения задник и его.
Жена, като чуе, че има проблем, се стяга и започва да търси решения, колкото и да страда, докато мъж, като разбере, оревава света.

Предполагам мъжете, алогично, асоциират намаления си фертилитет с намалена мъжественост. А не си дават сметка, че страхът им от АРТ е силно немъжествен.

Мъжете така, жените - иначе.
Това не води до кой знае каква резултатност на опитите за разрешаване на проблема. Търси се и евентуално се намира основата, на която и двамата да се подкрепят взаимно. С помощ или без.

Глен, като виждаш, че не става с бутане, дърпаш. Ясно е, че щом не сте се пазили от самото начало няма против да имате дете, но просто не иска или не осъзнава необходимостта за действия. Не знам за какви пари говориш. Просто иди при личния лекар, вземи направление и една сутрин хвани мъжа си за ушите да идете до най-близката клиника. ЛЛ ще ти обясни какво се изисква. Даже няма чакане. Най-добре да вземе почивка сутринта на 3-4 ден на твоя цикъл за да се е въздържал три ли, пет ли беше дена. Това е. Повече в клиниката той може и да не стъпи. Те си замразяват и размразяват каквото трябва след 6 месеца и само дава кръв за изследване на инфекции.

Жестоката истина е, че две трети от мъжете след 40г са неспособни да оплождат. С възрастен мъж не е лесно. Ако той беше на 25 досега да си бременна сигурно.

При 7 години опити 100% има проблем при него или несъвместимост. Този проблем няма да се изпари, а твоята възраст напредва.

Според мене е било грешка, че си чакала толкова време, но това не може да се поправи.

На твое място довечера бих седнала с адреси на близки клиники и бих обсъдила дата за следващия месец. За следващия, не по-следващия, след ваканцията, есента или догодина. Иначе може да си страдаш до предменопауза, която вече почти чука на вратата. Шарки ти обясни положението. Млада жена с лоши хормони има по-добър шанс от стара с идеални в медикализираното възпроизводство.

Обясняваш, че много страдаш, че силно желаеш дете, че след 7 години нищо явно има голям проблем. Аз бих му клъцнала и секса ако не видя размърдване на задните части.

Прави сте ! Трябва да посетя репрудуктивна клиника , която е на 2 часа път , в София .Чрез личния лекар ходих на преглед , но за специалист се налага да отида до клиника , тъй като проблема при мен е за там.Възможно е и той да има проблем , не изключвам . Тъй като има едно дете , не е гаранция , че след години нещата ще са същите.

Била съм в друга ситуация, но пак е по темата. Аз имах деца от предишен брак, а мъжът ми не. Бебе не се появяваше, макар да искахме. Не ни даваха шанс, дори и за инвитро трябваше да е с донорска яйцеклетка евентуално. Категорично отказах, мъжът ми се съгласи с мен. Не знам как да обясня, но в моя случай ми се струваше безумно да притискам съдбата, след като вече имам деца. Мъжът ми знаеше всичко, ако би пожелал да си тръгне, би ми било неприятно, но нямаше да му се сърдя.

Искам да кажа, че понякога човек просто не иска инвитро, поне аз за себе си сама го изпитах. Сега защо мъж не иска инвитро - това не знам! След като жената отнася тежката част от тези процедури.

Ние в крайна сметка имаме бебе, доста неочаквано и малко късничко, но се появи Дано и при вас се получат нещата!

Мъжете да кажат мъж защо се дърпа от инвитро, за жените е ясно.

Според мен, както казаха и по-назад в темата, при мъжете е по-скоро на психологическа основа, свързват го с мъжествеността си.

Доколкото разбирам от последния пост на авторката, тя има някакъв проблем, за който е нужна консултация в София.
Може така да извърти нещата, че докторите просто искат да го изключат и затова им трябват неговите изследвания и тя ще може да започне лечение. Хем да не е, че се съмнява в него, хем ще имат изследванията.

Мъжът, иска или не става част от проблема ин витро, така че Бианка, безсмислен е този дележ кой какво и колко отнася. Много примитивно ги обяснявате нещата с мъжественост и дърпане. Всеки е в правото си вътрешно да не желае да се подложи на такава процедура, още повече - е въпрос на време, емоции, психика, последствия за женския организъм това ходене по мъките. И не на последно място - бизнесът асистирана репродукция.

Бианка, и без да имам деца не бих се подложи жила на ин витро. Ти си отказала и мъжът ти е бил наясно с позицията ти. Мъжът на авторката все обещава и я мотае. Ако беше отказал ясно тя можеше вече да е родила от друг отдавна, защото иска дете и би предпочела да се разделят и да има дете с друг пред съдбата да седи бездетна с него. Да не иска друго дете, особено от медицински процедури е негово право. В зависимост от решението му авторката ще действа както тя реши. Не е редно да я мотае, при това вече 4-5 години.

Глен, двата часа пътуване, 4 с връщането са спънка за много мъже, а твоят и няма лично време. Ако имате роднини или приятели, които живеят до някоя от клиниките може да предложиш да идете за уикенд, примерно. Клиниките са отворени в събота, а някои май и в неделя. Така няма да чувства, че отива специално по доктори.

Разтърси се за близка клиника, защото ако се наложи ще ходиш често. В добрите клиники се чака много и трябва да се обадиш веднага за час, който може да е след година. Прегледът, на които си ходила чрез личния лекар, не при възпроизводство специалист е мижи да те лажим и даже безсмислен. От един преглед и 5 изследвания нищо не става ясно. Намери си клиника, специализирана в областта! Не си губи времето, такова нямаш! В хода на изследванията може да се наложи дълго лечение за нещо, което ще изскочи и ето ти още 2-3 години.

Почваш малко наизуст,  Невено, но го отдавам на липсата ти от България.
Не е въпрос на близка клиника, а до качество и адвкватност на лекарската намеса. За репродукция говорим.
Жената няма нужда от съвети, тип стъпка по стъпка, не помагат

Мъжът може да е навит за естествена бременност, но ако ще се запъва за инвитро, по-добре отсега да се знае. 7 години наистина са си доста и си трябва специалист.