Аз хич не стоя на страна и винаги изказвам мнение, което винаги е различно от това на тълпата. Всъщност предполагам, че по тоя начин предивиквам агресия. Което в комбинация с благото ми излъчване кара хората да си позволяват прекалено много
- Публикувана: 28 март 2019, 13:15 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2019, 14:20 ч.
Чувствате ли се виновни за проблемите в и развитието на живота ви или го отдавате на съдбата
Ами да, и аз предизвиквам, точно. И понеже не ми се живее в агресивна среда, просто не се бутам там. Ама и това ги дразни, при мен пък стои надменно. Не е такова, но така изглежда. А всъщност е желание да живея мирно и спокойно, без пререкания и без някой да ме гледа лошо и злобно.
A "изглежда по-слаб" е по критерий колко възпитано се държи.
Това, че не се заяждаш с всички наред и спазваш някакво благоприличие в държанието автоматично се възприема като слабост.
Това, че не се заяждаш с всички наред и спазваш някакво благоприличие в държанието автоматично се възприема като слабост.
И после се чувстваш ти самият виновен, че те нападат, и се питаш, какво грешно си направил.
Абсолютно! Ако не се държиш като моббър, изглеждаш слаб и лесна плячка.
И после се чувстваш ти самият виновен, че те нападат, и се питаш, какво грешно си направил.
И после се чувстваш ти самият виновен, че те нападат, и се питаш, какво грешно си направил.
горе долу или си мобър или си мобван. Аз съм от вторите, ама се държа спокойно до наглост и това ги побърква. А като ги забия с някой коментар, на който не знаят как да реагират защото виждат, че съм права както и че не им стига капацитета да ме оборят повече хич се и не пробват да се занимават с мен и даже ме заобикалят отдалеко.
По принцип съм мила, спокойна и търпелива. Много малко неща ме изкарват извън релси, така че като откача всички около мен знаят, че нещата са сериозни и се изпокриват. И пак рядко откачам, в повечето случаи просто не обръщам внимание на някоя нападка и отсрещната страна се побърква. От време на време обаче обичам да хапя, ей така за кефа. Обикновено захапаните втори път не опитват.
горе долу или си мобър или си мобван.
Печеливша тактика е да говориш поотделно с членовете на групата и да ги питаш, какъв точно им е проблемът. Глътват си езиците.
Помня едно освещаване на нов дом, в което всички от тийма бяха поканени, освен мен (аз единствена чужденка, що да ме канят?). На мене не ми пукаше, но един от колегите ме хвана натясно, защото искаше да се наслади на реакцията ми. "Много странно ..." - казва той - "Всички сме поканени, а ти не си. Каква ли може да е причината? Да не би Анна-Лена да не те харесва?". Аз му казах, че няма да му позволя да ме настройва против тийма ми, и най-малкото против Анна-Лена. Той бе много шокиран. Явно не очакваше подобна реакция!
В такива случаи е най-добре да се реагира неочаквано!
Учете си децата още от малки, как да се справят с подобни ситуации, защото иначе стават жертви на predators.
По принцип съм мила, спокойна и търпелива. Много малко неща ме изкарват извън релси, така че като откача всички около мен знаят, че нещата са сериозни и се изпокриват. И пак рядко откачам, в повечето случаи просто не обръщам внимание на някоя нападка и отсрещната страна се побърква. От време на време обаче обичам да хапя, ей така за кефа. Обикновено захапаните втори път не опитват.
да не си зодия рак?
Помня едно освещаване на нов дом, в което всички от тийма бяха поканени, освен мен (аз единствена чужденка, що да ме канят?). На мене не ми пукаше, но един от колегите ме хвана натясно, защото искаше да се наслади на реакцията ми. "Много странно ..." - казва той - "Всички сме поканени, а ти не си. Каква ли може да е причината? Да не би Анна-Лена да не те харесва?". Аз му казах, че няма да му позволя да ме настройва против тийма ми, и най-малкото против Анна-Лена. Той бе много шокиран. Явно не очакваше подобна реакция!
В такива случаи е най-добре да се реагира неочаквано!
Учете си децата още от малки, как да се справят с подобни ситуации, защото иначе стават жертви на predators.
В такива случаи е най-добре да се реагира неочаквано!
Учете си децата още от малки, как да се справят с подобни ситуации, защото иначе стават жертви на predators.
забила си го яко. Но се иска и мислене извън кутията за да се сетиш такъв отговор. Но не виждам как да си научим децата - това нещо или си го можеш или животът те учи по трудния начин. Слава Богу моите са си доста устатички - да не кажа направо, че те мен ме учат да се отстоявам и на твърдост, щото съм много мек човек, винаги готов на компромиси и да угоди. Помага и коминикацията по интернет, където е по-лесно да се осмелиш да бъдеш себе си. Един вид суха тренировка - имаш повече възможности да експериментираш с различни варианти, да наблюдаваш реакции и да си вадиш полезни изводи.
да не си зодия рак?
Риби съм, но ме отгледаха двама скорпиони.
Здравейте на всички!
Да ви кажа преди бях много тиха, не спокойна, а просто тиха. Държах си езика зад зъбите, но откакто дойдох в Англия за висше и след това работа, разбрах, че като си тих хората ще те мачкат.
Затова започнах да им отговярам винаги, когато мога. Последният ми шеф беше отвратителен - постоянно обиждаше жените на 'тъпи крави' и си правеше малки закачки, че съм от България. Затова винаги, когато можех, и аз си правих леки закачки. Примерно той винаги поръчваше пици и плюскаше на корем. Като ме питаше аз защо не ям толкова, му отговарях, че някой все пак трябва да пази форма и да е представителен в офиса. Някои колега пък правеха коментари от типа ' за к'во ми е да уча Български?', а пък аз им отговарях - 'ами, и да искаш, няма да можеш, Българският не е като Английския... само азбуката ще ти отнеме повече време'.
Общо взето, ако си мил и добър, хората ти се качват на главата... жалко, но май е истина. Въпреки всичко гледам да не съм толкова заядлива, защото по едно време за всичко се заяждах. Сега приятелят ми е ме убеждава, че не всички хора са лоши и искат да те наранят с някоя реплика, но аз в такава среда свикнах и сега ми трябва време.
П.П: Извинявайте, ако има някоя правописна грешка, не е нарочно. Клавиатурата ми е на английски и колкото и да проверявам, някоя дума все ми избягва да я видя.
Да ви кажа преди бях много тиха, не спокойна, а просто тиха. Държах си езика зад зъбите, но откакто дойдох в Англия за висше и след това работа, разбрах, че като си тих хората ще те мачкат.
Затова започнах да им отговярам винаги, когато мога. Последният ми шеф беше отвратителен - постоянно обиждаше жените на 'тъпи крави' и си правеше малки закачки, че съм от България. Затова винаги, когато можех, и аз си правих леки закачки. Примерно той винаги поръчваше пици и плюскаше на корем. Като ме питаше аз защо не ям толкова, му отговарях, че някой все пак трябва да пази форма и да е представителен в офиса. Някои колега пък правеха коментари от типа ' за к'во ми е да уча Български?', а пък аз им отговарях - 'ами, и да искаш, няма да можеш, Българският не е като Английския... само азбуката ще ти отнеме повече време'.
Общо взето, ако си мил и добър, хората ти се качват на главата... жалко, но май е истина. Въпреки всичко гледам да не съм толкова заядлива, защото по едно време за всичко се заяждах. Сега приятелят ми е ме убеждава, че не всички хора са лоши и искат да те наранят с някоя реплика, но аз в такава среда свикнах и сега ми трябва време.
П.П: Извинявайте, ако има някоя правописна грешка, не е нарочно. Клавиатурата ми е на английски и колкото и да проверявам, някоя дума все ми избягва да я видя.
brondema, според мен твоето не е било заядливост, а просто повече смелост да "не си оставяш магарето в калта" . Ти си се защитавала с верни контра факти, по един достоен начин. Респект за което!
Заядливост е когато имаш зли намерения (вътрешни подбуди) и нарочно целиш някого да подиграеш, уязвиш, оскърбиш, унижиш и това ти доставя удоволствие, "храни те".
Заядливост е когато имаш зли намерения (вътрешни подбуди) и нарочно целиш някого да подиграеш, уязвиш, оскърбиш, унижиш и това ти доставя удоволствие, "храни те".
Аз пък като почнат да ме убеждават колко съм виновна без да могат да се обосноват по никакъв начин, не само че не успяват да ми вменят вина, ами се убеждавам колко прости и злонамерени са и започвам да ги избягвам. Вчера една тука даскалка, дето уж щеше да ми помага да си решавам комуникационен проблем с колежка, но вместо това се опита да ми внуши, че за всичко аз съм си виновна и да съм търсела помощ. Не знам как се сдържах да не я зашлевя - толкова ме ядоса, че чак не можах да спя от яд, че загубих 3 часа да се разправям с проста и злобна женица. Питах я около 20 пъти в кое точно мое действие или фума вижда вината ми, но тя само се кискаше и не пожела да отговори. А вместо това търсеше допълнителни доказателства за това, как никой не ме харесвал. Разбира се не постигна нищо освен да ми покаже колко е плоска. Но не знам как да се науча такива овце да не ми развалят настроението. Май единственият начин е да избягвам контакт. Първия път още я видях колко и е акъла, но и дадох втори шанс, където затвърди мнението ми, че с нея комуникацията е безсмислена, загуба на време и късане на нерви.
Имам чувство, че всички около мен са луди, и всички се опитват да ме убедят, че аз съм лудата. Аз съм била на психолог и имам документирано, че съм нормална. Но що ли ме съмнява, че те самите са посещавали такъв вид специалист
Имам чувство, че всички около мен са луди, и всички се опитват да ме убедят, че аз съм лудата. Аз съм била на психолог и имам документирано, че съм нормална. Но що ли ме съмнява, че те самите са посещавали такъв вид специалист
Мисля, че в случая въобще не става въпрос за обективна вина или психично здраве. Най-вероятно се играе някаква игра с определени правила, има "светнати", а ти не играеш играта. Затова си в грешка. Обективно може да си права, но ситуационно - не. Ако си перде, влез им в играта, ако не можеш - тегли им една майна и не гледай кой е крив и кой прав. Понякога просто нещата се правят по някакъв начин.
Затова се смеят - има нещо инсайдърско, което не знаеш. Досети се или го открий какво е.
Хората искат да им е лесно и нещата да стават безкритично, да си мажат там и да си живеят. Не им пука дали са прави и какви качества имат.
Затова се смеят - има нещо инсайдърско, което не знаеш. Досети се или го открий какво е.
Хората искат да им е лесно и нещата да стават безкритично, да си мажат там и да си живеят. Не им пука дали са прави и какви качества имат.
Skrekkelig, играеш играта на поукер фейс и ограничена комуникация до смол толк. Не споделяш абсолютно нищо лично. Можеш да прилагаш стратегията на много говорене, без да казваш нищо съществено.
Прави се на интроверт. Ако някой те пита, защо си по-дистанцирана, казваш, че си интроверт принципно. Така не им даваш хляб. Ти си чужденка и винаги ще ти търсят недостатъци. Не им давай никакви поводи за това, защото ще те изядат.
Прави се на интроверт. Ако някой те пита, защо си по-дистанцирана, казваш, че си интроверт принципно. Така не им даваш хляб. Ти си чужденка и винаги ще ти търсят недостатъци. Не им давай никакви поводи за това, защото ще те изядат.
Със сигурност няма нищо вътрешно. По-скоро някои от тия дето ме мразят са и споделили нещо, което не искат да споделят на мен, и тя не смее за да каже да не излезе, че клюкари. Отделно си е гаднярка и иска да ме подтиска и комплексира. Ама не минава номера - може само да ме ядоса. За мен е ясно, че става въпрос за лична неприязън, която обаче за разлика от мен, хората не могат да отделят от професионалното. Аз мога да разботя с всякакви, дори и да не ги харесвам. Всъщност не харесвам повечето хора и нямам никакво желание да комуникирам с тях - хем са ми тъпи хем са ми скучни. Но винаги съм любезна (или поне така си мисля), поздравявам ги дори когато те се правят, че не ме познават. Но много мразя да ми говорят проточено без да казват нищо и не желая да правя същото. Опитвам се всячески да запазя идентичността си, защото мисля, че съм по-качествена от бърборковците, които много говорят, но нищо не знаят и нищо не казват, а само ти губят времето. Обичам да съм себе си и да действам според собствените си принципи, а не да имитирам тълпата. Който не го кефи значи не е моя човек, нито аз неговия и всичко е точно. За мен е важно да не правя лошо, а ако някой смята, че съм му направила такова е добре дошъл да се оплаче, да изясним проблема и да се извиня.